Незнам докога ще я изтърпя и докога ще успея да си мълча. 
Работата е там, че в момента в който разбра че имам дете отношението й се промени коренно. Започна да настройва родителите си срещу мен, да говори на брат си против мен /а уж няма нищо против детето/. При всеки удобен случай пуска отровни стрелички.
Тази година бяхме заедно на почивка - екскурзия в чужбина за цели две седмици
, защото след като брат й можел да води мен в чужбина, то трябвало и нея да вземем. И той за да има мир и спокойствие в къщи - ОК /взех ме я/. Няма да коментирам дребнавите забележки и критики, без да се съобразява с това, че е по-малка от мен, а и кажи речи няма никакъв жизнен опит, само претенциите и изискванията й са големи. Опитах се да намеря общ език с нея но тя ни се води ни се кара. Когато брат й е на около тя се успихва лицемерно и се държи прилично, но ако го няма .......леелее. В един такъв момент се опитах да я сложа на място и тя много артистично ревна, така че цялата компания започнаха да ме гледат на криво и с укор /защо разтройвам момечето/. Няма да разказвам как ми отрови почивката, а и на брат си отчасти. За първи път от две години насам с него се скарах ме - благодарение на нея.
Дано не съм ви отекчила, но въпросът ми е, ако някой има подобен опит - как се е справил?
Аз нямах намерение да започвам война с нея и то единственно заради брат й - защото това ще рефлектира и върху него, но тя все по-успешно успява да ме изкара извън кожата ми и незнам кога ще ми кипне - това няма да е добре за никого.
Как да се справя с това момиченце?
Ако започнем военни действия докъде ли ще стигнем?
За сега няма как да я игнорирам тотално , затова незнам как да се държа с нея.
Не мога като нея - пред хората да съм една, а като сме сами да съм друга -това не се научих и няма да се науча.
Работата е там, че в момента в който разбра че имам дете отношението й се промени коренно. Започна да настройва родителите си срещу мен, да говори на брат си против мен /а уж няма нищо против детето/. При всеки удобен случай пуска отровни стрелички.
Тази година бяхме заедно на почивка - екскурзия в чужбина за цели две седмици
, защото след като брат й можел да води мен в чужбина, то трябвало и нея да вземем. И той за да има мир и спокойствие в къщи - ОК /взех ме я/. Няма да коментирам дребнавите забележки и критики, без да се съобразява с това, че е по-малка от мен, а и кажи речи няма никакъв жизнен опит, само претенциите и изискванията й са големи. Опитах се да намеря общ език с нея но тя ни се води ни се кара. Когато брат й е на около тя се успихва лицемерно и се държи прилично, но ако го няма .......леелее. В един такъв момент се опитах да я сложа на място и тя много артистично ревна, така че цялата компания започнаха да ме гледат на криво и с укор /защо разтройвам момечето/. Няма да разказвам как ми отрови почивката, а и на брат си отчасти. За първи път от две години насам с него се скарах ме - благодарение на нея. Дано не съм ви отекчила, но въпросът ми е, ако някой има подобен опит - как се е справил?
Аз нямах намерение да започвам война с нея и то единственно заради брат й - защото това ще рефлектира и върху него, но тя все по-успешно успява да ме изкара извън кожата ми и незнам кога ще ми кипне - това няма да е добре за никого.
Как да се справя с това момиченце?
Ако започнем военни действия
докъде ли ще стигнем?За сега няма как да я игнорирам тотално , затова незнам как да се държа с нея.
Не мога като нея - пред хората да съм една, а като сме сами да съм друга -това не се научих и няма да се науча.
....
. Няма да се впускам в подробности, но само ще кажа, че съм си решила проблема с нея....почти.
За теб и твоето малко съкровище. 
Лошото е, че се налага да живеем заедно и няма как да я игнорирам... Налага се, когато излизам тя да ми гледа детето и трябва да я търпя. С мъжа ми съм говорила на тази тема, но той се разкъсва така и гледам да не го затормозявам, защото, или аз ще изляза мрънкащата съпруга, или на нея ще и вдигне скандал и ще и каже в очите всичко, което аз съм му споделила за нея...