Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

Бургас

Мнения: 81
 Пускам темата само за да изразя тъгата си защото от понеделник се връщам на работа. Предполагам че половината от мамите във форума са работещи, и сигурно им е било много трудно, та просто ми се прииска да споделя и да получа малко кураж и подкрепа.
Много ще ми лисва беба, със беззъбата си усмивка, както и кърменето и смяната на памперсите, ох само като си помисля newsm45. Чувствам се все едно я предавам и все едно че ще ме обича по-малко  smile3518.
Аз сама си го направих, защото и за миг не ми се отделяше от беба и постоянно си бяхме заедно, но дойде време разделно, а можех още дълго време да си гушкам денонощно...................

Работещи мами, кога го преживяхте, в смисъл за колко време се свиква да не е болезнена липсата поне?
Охххххххххх newsm70
Цитирай


Мнения: 4 009
Ами аз се върнах на работа, когато Мариела беше на 10 месеца, но да си кажа честно, не ми беше болезнена раздялата.

А мислех, че ще свикна трудно. Наистина първите дни мислите ти постоянно витаят и се отнасят за детето, но работните задължения не ти дават твърде много време да се "разкисваш" и натъжаваш. Когато денят ти е запълнен със задачи, той минава бързо и към края му усещаш такава радост и прилив на любов, на нетърпение, на осъзнато щастие, че у дома те очаква едно слънчице, което да нагушкаш и нацелуваш.  Blush Love Сякаш раздялата те кара да осъзнаеш любовта си в каква дълбочина и отдаденост се изразява.

Разбира се, че не я предаваш беба. Да останеш у дома до 2 годинки на детето понякога се оказва лукс, който не всеки може да си позволи.

От друга страна, ще откриеш, че възобновените социални контакти с колеги, с други хора, разговорите на различни от бебешките теми,  ще разнообрази и обогати по някакъв начин ежедневието ти. Това не може да се сравни с общуването с детето, но все пак придава друга цветност на дните ти.

Бебето няма да те забрави, нито ще прехвърли обичта си към човека, който го гледа през деня. В сърцето му винаги на първо място ще е "мама", контактът ви не може да се заличи от часовете раздяла, но може да се насити с още повече нежност и радост в минутите, когато сте заедно.


Цитирай

Бургас

Мнения: 81
Благодаря Free soul, имах нужда от нещо такова   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 4 154
Free Soul  много хубаво е описала положението на работещата майка. Напълно съм съгласна с думите й. Аз се върнах на работа, когато момата беше на 1г9м и само първия ден не успях да се съсредоточа в работните задължения. На 3-тия ден си поревах по пътя от яслата до работа, защото момата ми се сърдеше - обръщаше ми гръб и не ми говореше. След 2 седмици вече нещата изглеждаха по коренно различен начин. Ревовете намаляха, през деня не си мислех непрекъснато за нея. Само не успях да спра да говоря на бебешки теми с колегите. След работа се опитвам да й отделям много време. Редовно се връщаме в къщи след 2 часа разходка и игра.

В повечето случаи бебетата свикват и се адаптират по-лесно от нас с новите условия.
Успех!
Цитирай


Мнения: 6 142
Фрий Соул го е описала много хубаво.
Аз изобщо не преживях драматично връщането си на работа, по-скоро напротив - за мен стоенето вкъщи е цяло мъчение, а работата и стреса ми липсваха. Това последното е доста мазохистично, ама който както си е свикнал.

Непременно си вземи една снимка на беба, за да е край теб. Аз си направих десктопа с нейна снимка и когато почивах между задачи, си я гледах.

Понеже моите колеги не се вълнуват особено от бебета, съвсем съзнателно съм се въздържала да не изпадам в особени излияния, а ако ме питат (което е от любезност, в повечето случаи), гледам да съм пределно лаконична.
Цитирай
Мъка, мъка!Ще следя темата. При мен предстои също този месец започването на работа и ми е много мъчно. Сигурно не съм те успокоила, но поне ще знаеш, че няма да си само ти.
Много е трудна тази решаваща крачка, но при мен е наложителна. Мъчно ми е и друго - с баткото се гледахме до 2годи 9 месеца,докато започне градина и аз работа,а сега при мъничкия на 6 месеца се налага да започна работа - не мога да бъда неотлъчно до бебо в първите месеци от живота му,не искам да го ощетя с липсата си на присъствие,когато съм най-необходима.Чувствам се сякаш го предавам. Много ми е трудно!!!![/size][/color]
Цитирай

София

Мнения: 820
Тенерифе, аз съм в кюпа с теб. И аз се връщам в понеделник на работа, а Калинка няма още 11 месеца. При мен облекчаващо положението е, че гледачка ще е сестра ми. Малко по-спокойна съм така. Но ми е свито сърцето. Виж колко е часа, а още не съм легнала.
Успех утре.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 402
Е, да се разпиша и аз ....
вече трета седмица съм на работа ... първите дни непрекъснато се обаждах на мама да питам как се справят, гърдите ми бяха винаги препълнени /въпреки, че заради работата ми е пропускала само една ядене дневно/, .... но сега нещата се нормализираха ... работата ме зарежда с положителна енергия ... не се притеснявам непрекъснато за беба и баба и  Very Happy

Имам си тефтер, в който отбелязвам всичките си ангажименти, дори и най-дребните - покупки, срещи, ..... защото много се струпаха изведнъж  Laughing
Успех, ще се справиш   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 723
Аз само да те подкрепя виртуално  Hug
Ще се справите!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 250
Аз само искам да споделя нещо, което ми направи впечатление и да ти пожелая по-лесно да се адаптирате към новите условия.
На мен ми се наложи да се върна на работа когато баткото беше на година  и 3-4 месеца. Много ми беше трудно, но свикнах. Винаги на връщане му купувах играчки или нещо интересно. Смятах, че той обича повече майка ми, защото тя си го отгледа. Не ми харесваше, но знаех, че трябва да работя. Мисля, че ходих 2-3 месеца. След това баща ми се разболя и няколко месеца беше в болница. Наложи се майка ми да се грижи за него и аз останах с малкия, като ходих за по 2-3 дена месечно на работа. Една наша съседка на моята възраст беше "самотна" майка и й се наложи да остави бебенцето още първия месец, защото нямаше кой да се грижи за тях. Тя пропускаше някои неща от живота на детето си, тъй като се връщаше доста късно от работа. Но за сметка на това работата й позволява да бъде с него събота и неделя и през ваканциите. Сега малкия ходи на градина и той обича майка си точно толкова колкото моят син мен. Като каже мама това, мама онова и е страшно сладък. Много дълго стана. Но като пораснат децата малко, те много добре знаят кой кой е. А мама е само една - това си ти.
Цитирай


Мнения: 619
Знам мъка е.
Аз се върнах на  40-тия ден на работа,много плаках,ама споко
всичко ще е наред.
Мина олколо седмица и свикнах .

Успех утре.  bouquet

Цитирай

София

Мнения: 667
Не мога и аз да не се включа, защото точно преди 3 седмици и аз имах страшна нужда от подобна подкрепа.
Аз се чувствах, точно като теб. И ние с бебка не се бяхме разделяли хич.
Първия ден ме избиваше на рев, много се тревожех как ще заспива сама, без гърда.
Като се прибрах обаче всичко беше минало гладко и спокойно. За около седмица свикнах аз, а тя мисля, че дори по-бързо. Не плаче сутрин като тръгвам, не знам дали е още малка или просто си знае, че ще се върна и е спокойна. Явно се разбират добре с детегледачката, защото като цяло е много спокойно дете и това не се е променило, така че не остава място и за моите тревоги. Напротив след всички ангажименти през деня и аз бързам да се прибера, за да прегърна съкровището си и да забравя за всичко останало.
Ще се справите! Успех!


Цитирай

Пловдив

Мнения: 678
Хайде и аз да се включа  Peace . Много ми е тежко , но нямаше начин и се върнах на работа. Проблема е че бебето е мъничко и сме само на кърма   newsm78  та на мен ми се налага да се цедя през нощта а след това и през деня на работа . Това е доста уморително за мен , но за моето слънчице съм готова на всичко  Love . Сутрин като излизам го целувам и му казвам колко много го обичам и скоро ще се върна, а вечер прекарвам цялото си свободно време с него. Мисля , че винаги се намира начин стига желание да има  Hug
Цитирай
От две седмици съм на работа. Мали, колко съм оглупяла, не списък със задачи, нищо не ме спасява.
 А бебка толкова ми липсва..... Crying or Very sad От опит знам, че с времето минава, обаче от това не ми е по-хубаво.
Единственото добро нещо е, че като че ли си по-мотивиран да се справиш с работата, защото вече има още една изключително основателна причана да го правиш. Която винаги ти се усм ихва вечер като отключиш вратата.1crib
Цитирай


Мнения: 178
И на ме ми се налага след първи януари да се върна на работа и мили момичета се чувствам адски виновна.Зная ,че има още време,но и сега като си помисля колко ще ми липсва малкото слънчице и плача.Не зная как ще се справя с раздялата, но благодаря че ви има мили момичета,защото се окуражавам като чета как се справяте.Може би времето ще покаже.......
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора