Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

На червеното диванче

Мнения: 74
Здравейте мами!Баща ми почина наскоро (на 61 г.!) и още не знам как най-разумно и лесно да обясня на сина ми (4 г. и половина)и той да разбере и приеме това. По принцип много обичаше баща ми, а и той много го гледаше напоследък, защото ми се роди бебе и ми помагаше, макар и от далече. Когато казах на Гого какво се е случило: Дядо отиде на небето и от там ни вижда като една зведичка, там е хубаво за него....детето абсолютно категорично отказа да приеме този факт и каза че се шегувам. Това много ми тежи, защото ми е много трудно непрекъснато да се говори за него като за жив и детето знае, че го има като даденост (често казва: А моят дядо.......). На мен самата ще ми е по-лесно да изживея мъката, ако и той я приеме. Мили мами, как сте попстъпили в такъв случай, ако за съжаление ви се е случвало да почине ваш близък или родител?Много ми е тежко, защото в момента живеем с другия му дядо, който е доста по-възрастен и който също може да си отиде скоро....и вече не знам какво ще правя, защото него пък детето приема като част от семейството ни. Съжалявам, че отварям такава тъжна теме, но това са нещата от живота и трябва да споделяме опита си.
Цитирай


Мнения: 2 546
Ми кажи му истината...
Цитирай


Мнения: 2 477
През април погребах майка ми, но дъщеря/на 5 г./ предварително беше подготвена за това, защото 2 години боледува. Обясних й същото, което и ти-че баба й е на небето. Беше и на погребението й. Аз обаче все още го изживявам много тежко, защото не мога да свикна с мисълтта, че никога няма да види внучката й как расте. А още по-ужасно е, че нямам никакви други близки-имам само нея и тя мен.
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Съжалявам, че не мога да ти дам съвет, макар че знам колко ти е тежко.
Баща ми почина преди почти 2 г. и още се разплаквам щом малката посочи некролога и каже - дядо.
На мен не ми се наложи да обяснявам, понеже малката беше доста малка и няма да помни дядо си -освен по снимки, а голямата беше голяма и казахме какво е станало.
Може би след време, ако Радослава започне да задава въпроси -ще и кажа истината и  аз  съм я водила на гроба на дядо й.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 616

и аз така мисля.
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Когато почина прабаба ми, родителите ми бяха много тъжни (личеше им), заведоха ме на разходка, помня бяха в черн,о, което не е характерно за тях, разказаха ми, че е отишла на едно място и не може да се върне. Питах не продават ли там билети за обратно-отговориха, че не. Не са ме водили на гробищата и мисля, че гробищата не са място за малки деца до 7 години. Нямам страхове в тази връзка.
Цитирай


Мнения: 1 100
 Crying or Very sad
Дано моите дядовци и баба и други хора, които обичам живеят по-дълго, за да им кажа някои неща.  Sad

Кажи му, че понякога старите хора, а и не само те отиват на небето при дядо Господ. Там те са много щастливи. Имат си даже крила, с които идват на земята и пазят любимите си хора. Понякога даже ги гледат през нощтта и ги прегръщат и целуват, но без да усетят. Или нещо такова. Исмисли нещо мило.
Мисля, че е твърде малко детето, за да му кажеш къде точно е дядо му и какво точно е станало... - това е само видимото, а и ние не сме сигурни къде отива душата на починалия човек.  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 6 167
според мен детето е умно и затова не се вързва на обясненията ти за небето и звездичката.
също такат мисля, че е достатъчно голямо за да му бъде обяснена концепцията
живот/смърт.
подпитай го какво знае за живота и смъртта, какво чуства.
изчакай, изгради си концепция, може би поговори с детски психолог
и тогава му кажи истината.

пс: аз не съм водена на гробищата ( и не бих завела дете там) поне до след пубертета.
Цитирай

Sofia

Мнения: 244
Точно преди 6 месеца почина татко. Синът ми сега е на 4 години и все още не го осъзнава. Знае, че е починал и се е превърнал в звездичка на небето и от там ни гледа и закриля. Свекърва ми му е казала, че след много, много години пак ще се върне на земята.  И въпреки, че сам казва, че дядо му ще си дойде след "безкрай години, защото безкрай е повече даже и от сто", така и ядосан на съседски деца ми казва "като си дойде дядо, ще му кажа да им се скара".  Любимият му израз сега е "никога вече.......(няма да те видя; тате няма да си дойде и т.н.)", но  нито веднъж не го е употребил по отношение на татко. Този месец го водих на гробищата - не се впечатли, питаше къде е баба ми (тя почина малко преди татко). С всичко това исках да кажа, че синът ми въпреки, че знае, не го разбира, не и по начина по който го разбира 8-год. ми  дъщеря.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Майка ми почина през августCrying or Very sad.Crying or Very sad.Crying or Very sad. Направи инсулт пред очите ни с Гери. Гери доста се стресира от всичко, което изживяхме и постоянно повтаряше: "Баба болна?", "Баба - няма я!" Не ми стигаше адската болка, ами и нейните постоянни въпроси и констатации... Изпратих я при мъжа ми и свекърва ми за 1 седмица. Като се събрахме отново с нея, й бяха казали, че баба й е на небето. Днес, 2 месеца по-късно, Гери ни в клин, ни в ръкав, току каже - "Баба на небето!"... става ми мъчно, но и от друга страна се радвам, че не я е забравила.
Когато правихме 40 дена на майка, нямаше как да не я заведа на гробищата с мен. Отидохме всички и нямаше на кой да я оставя. Тя не разбра въобще, къде е и каква връзка има това с баба й. Видя снимката от некролога на гроба, каза: "Баба!" и въобще не се впечатли от нищо останало.
И моята майка беше на 61 години Crying or Very sad.

Ако Гери беше голяма, колкото твоя син, щях да й обясня, че всички хора умират един ден и отиват в един по-добър свят.
Цитирай


Мнения: 619


Ако Гери беше голяма, колкото твоя син, щях да й обясня, че всички хора умират един ден и отиват в един по-добър свят.

Точно така казах на дъщеря ми  когато дядо ми почина,но тя беше на 6.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 477
Синът ми беше на 3 години, когато почина единият му дядо. В продължение на 3-4 години починаха и другият му дядо, едната му баба и още много наши близки роднини. Може да се каже, че израсна на гробищата...  Crying or Very sad Естествено, на самите погребения не сме го водили, но на безкрайните помени - да. За мое голямо учудване, много му харесва да ходи и досега го прави с удоволствие. При положение, че всички останали мразим да ходим там и го правим само по задължение, такава реакция от негова страна много ме озадачава. Но пък може детето да го приема като единствения начин да контактува с баба си и дядовците си.  newsm78 С удоволствие пали свещичките, оправя цветята... Може би така компенсира липсата им, това да е неговият начин да общува с тях, не зная...  Thinking
Цитирай

софия

Мнения: 166
Преди 6 месеца почина свекър ми ,много внезапно на 54г.Съвсем ясно обясних на сина ми какво се е случило,но му спестих погребението.Аз предпочитам като обяснявам нещо да е самата истина,понякога тъжна ,защото иначе само заблуждаваме децата.След време  разбират и ти наново трябва да обясниш.
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Децата понякога много странно приемат нещата. Когато почина дядо ми, Ина беше на 4.5 години. Дядо беше възрастен и вече доста болен и тя нямаше кой знае колко контакти с него т.е. не е била и привързана. Въпреки всичко и отказа да приеме факта. Просто не можеше да осмисли и възприеме информацията. Трябваше и около половин година, за да разбере, че когато някой почине, вече го няма и няма как да го виждаме или да си говорим с него Sad
Цитирай

София

Мнения: 3 231
Съчувствия за загубите ви, момичета...
Периодично пробвам до каква степен е узряло съзнанието на детенце за подобен тип информация, защото тя и без друго я получава щедро от телевизията и анимациите. В резултат - преди около месец тя ме помоли, като тръгнем да умираме /за нея понятието е колективно/, да й взема играчките там - на небето. Да не ги забравим. И сега настръхвам, като го пиша. Успокоих се, когато по-късно ми заяви, че тя няма да умира. Никога. Амин.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора