Колегата или приятеля?

  • 2 984
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 164
Не познаваш колегата си. Поне го опознай, преди да оставиш питомното, за да гониш дивото. Защото в началото всичко изглежда идеално и всеки полага старания да изглежда идеален. После вече си показва истинското аз и пак идва скуката. Laughing
Ако считаш, че връзката ти действително е изчерпана - давай напред. Но ако не си сигурна, не прибързвай.

# 31
  • Мнения: 3 500
Ще избера новия, защо да се вращам при стария след като там проблемите вече са тръгнали.Да живееш с някой е много голямо изпитание, изпитание е и за връзката.Щом не можеш да живееш с него значи какво бъдеще ви чака?! А какъв е смисъла да си губиш времето?!

# 32
  • София
  • Мнения: 3 271
Имам жив пример пред очите си - моята най- добра приятелка.

Та тя живя много години с едно прекрасно момче. В един момент реши, че вече и е скучен и т.н - разделиха се ( майка и едва не получи удар, тя много го харесваше, нооо майка и в случая е без значение). Запозна се с един сельо ( не обиждам хората от село, но постъпките и вида на този са си селски , много противен ) и понеже всички и говорехме, че той не е за нея , тя реши да забременее и да се ожени за него. Познаваше го от няколко месеца само.
Сега 2 години по-късно не може и тя да го понася и май скоро ще се разведе  Sad.

Та мисълта ми е, че такива спонтанни връзки не винаги водят към хубаво ( има още няколко примера които мога да разкажа). Не че дългата връзка е гаранция за щастлив живот, но поне си опознал човека до себе си - нима и с него не си била на седмото небе, когато е започнало всичко помежду ви Wink

# 33
  • Мнения: 8 917
Благодаря на всички, което ми отговориха. Проблема е, че ЗНАМ вече със сигурност, че тази връзка я поддържам само заради навика. Просто след много мислене и умуване, разбрах че няма нещо друго което ме задържа, или и да има то е една нищожна частица в сравнение с това, което ме отблъсква и на което не бих се подложила, заради никой. Съгласна съм с mama_Pepi, че трябва да споделя с мъжа, с който съм това, което ми лиспсва, но повярвайте ми опитвала съм по много начини и просто нищо не става. Имам чувството с този човек не говорим на един език НИКОГА. И колкото и да искам да се разберем, това е мисия невъзможна. За това трябва просто да намеря сили да се откажа от този навик. И наистина колегата ми много ще ми помогне в това отношение, дори и да не стане нищо с него по нататък (тук е мястото да вмъкна че той не е женен, а разведен от 3 години, а аз нямам деца) , защото знам че без някой да ме бутне не мога да направя нищо.

Не го мисли - остави нещата сами да се наредят Peace Успех! Hug

# 34
  • Мнения: 3 268
Гледай напред и успех!Понякога хората трябва да се разделят,за да са щастливи.

# 35
  • Мнения: 5 647
След като вече с приятеля ти не се разбирата, по-добре се разделете. Няма смисъл да се мъчите взаимно. Що се отнася до колегага, аз по принцип не съм привърженичка на връзки на работното място. В твоя случай не знам дали това ще се отрази на кариерата ти, ти прецени. Важното в случая е какво ти казва сърцето, но запомни, че в началото винаги е розово и прекрасно.

# 36
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Щом вече си решила - действай  Peace И не съжалявай, каквото и да стане! 

# 37
От два стола, та на земята!

# 38
  • София
  • Мнения: 3 271
От два стола, та на земята!


АААА моля, моля - не така  Naughty - израза е "От два стола, та на дивана!" Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 39
  • Мнения: 5 647
От два стола, та на земята!

Е, голЕма работа. Мъже дал Господ.  Mr. Green

# 40
От два стола, та на земята!


АААА моля, моля - не така  Naughty - израза е "От два стола, та на дивана!" Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Мъже дал Господ наистина! А и в някой случаи на земята е далеч по-комфортно от два, три ако щеш и пет неудобни стола!

# 41
  • Мнения: 9 865
На 24 години съм. От близо 3 години съм с мъжа, с когото живея. От около месец вече и двамата май ни стана ясно, че ще е трудно да живеем заедно, но не искаме да се отказваме, защото се обичаме, колкото и странно да звучи. ....

Все едно слушам собствената си история. Аз послушах сърцето си, избрах колегата си, сега живея с него и наистина се убеждавам с всеки ден, че това е мъжът на живота ми. Иначе историята е 1/1 - проблеми в дълга връзка, закачка...осъзнах, че е сериозно, той е с 10г. по-голям от мен, дори с един разпаднал се брак и дете от него... но щастието ми никога не е било по-голямо... Така, че правилното е да слушаме сърцето си... Животът не е толкова дълъг, че да си правим експерименти... Няма време!!!

Общи условия

Активация на акаунт