Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 81 отговора

Пловдив

Мнения: 1 640
Подтикната от темата за песента, искам да задам този въпрос, но за стиха.

Напишете стиха, зад който прозира душата ви.
Който в малко думи (или повече) ви описва душевността!
Цитирай


Мнения: 1 671
"Страхът убива, бавно ни убива...
А после ни превръща в подлеци"

Стефан Цанев


Мразя страхливите хора. Не точно страхливите, а тези, които от страх за себе си, си затварят очите за нещо, вместо да бият камбаната. Извинете за офф-а
Цитирай


Мнения: 2 493
Разбридвам утрото със отмалели пръсти,
със звън се ронят сребърни звезди.
Там някъде далече, долу в тъмното
невидима душата ми трепти.
Там някъде далече, долу в тленното
душата ми от бяла скръб не спи.
 
Цитирай

София

Мнения: 83
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме
и вените ми сплетени в гора ,
ми търсят ново непознато име.

Петя Дубарова
Цитирай
МОЯТ ЖИВОТ
Живея си ей-тъй, спокойна,
че утрешния ден е неизбежен.
Живея без утеха, силна
и чакам своя ден последен.
Не искам милостиня от живота,
пороя на смъртта не ще ме жали.
Ни бурята на дните в сирота,
изпепелили огъня в душата ми.
Към слънцето не гледам, слепота
спохожда ме във ежедневието.
Заровила ръцете си в калта,
докосвам сенките на недоверието.
Не чакам утрешния ден,
но той ме стига!
Изнизват се годините, а мен
ме брули вятъра на самотата
и следвам пътя земен.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 192
Ей това някак много ми влиза:

Точно днес, точно там ще застана-
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни-
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си- кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите-
"всяко влюбено носи щастие".
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Ето това е най-доброто описание на моя мироглед, душевност и усещания:

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Стефан Цанев
Цитирай

Варна

Мнения: 505
Бъди все с мен
в свят пълен с чужда хубост,
една звездица в хаоса голям
води ме мълком да не се изгубя
топли ме с дъх, за да не мръзна сам...

Д.Дамянов
Цитирай


Мнения: 703
Напишете стиха, зад който прозира душата ви.

Нека се родя, тъй както никой
не се е раждал още на света!


Постелки от невен и чемерика
весталките за мен да изплетат.
В кобилешко око да се огледам
и нека се източа след това
до ириса кафяв на слънчогледа
над бухнала в облаци трева.

Над рамото ми лятото да лее
едва родена слънчева вода,
във мен животът сладостен да зрее,
току разхапан, сочен и чудат!

И нека си отида, както никой
не си е тръгвал още от света -
увивна като репеево лико,
коси от вятър нека разплета.

С ръце скалите да обвия,
да стигна до орловите гнезда
и жарки звездопадия да пия -
преди да се превърна във звезда!
Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
Дори сега,
те виждам, с меки пръсти галеше косите ми,
в едно се бяха слели двете ни души,
А споменът, пламтящ, говореше чрез теб:
" - О, виждала съм как луната щом се скрие,
робините на Рати се отдават на любов,
а после най- безгрижно се отпускат, и заспиват,
под тежките, от злато изковани канделабри"

Това е последния куплет, общо са 12.  Неизвестен санскритски автор.

Поемата е "Черни невени"
Цитирай


Мнения: 3 612
На младини обичаме мъже
самоуверени, самолюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят на часа -
и на часа забравят, че ни има,
които ни измъчват и насън
като съдба неотвратима.


След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло
и дълго, много дълго след това
душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе -
и ти прозреш накрая изведнъж,
че доброта ти е била потребна.


Станка Пенчева
Цитирай


Мнения: 6 026
Светло утро, ти прокуди
 всяка пара и мъгла-
пеперуди, пеперуди,
тънки, сребърни крила
..................................................................и т.н........на Лилиев

много ми харесва...........но не ми наднича душата от там чак......
Цитирай

София

Мнения: 53
Ей това някак много ми влиза:

Точно днес, точно там ще застана-
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни-
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си- кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите-
"всяко влюбено носи щастие".

много красиво...
настръхнаха ми косъмчетата по гърба като го прочетох ..
чие е ?
Цитирай

Добрич

Мнения: 1 709
Вълче време

Георги Кушвалиев

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.
« Последна редакция: пн, 02 окт 2006, 18:44 от kadrokosa »
Цитирай

Варна

Мнения: 1 192
Ами на някакъв пич - Новаков, от клубовете в дир-а е. Не знам дали освен ник му е и истинско име....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 81 отговора