Публикувана: 2 окт. 2006, 16:22 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2006, 13:00 ч.

"Вторият родител"

2 259
27
1

# 15 12 окт. 2006, 13:43 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Асса в пн, 02 окт 2006, 20:56

просто обичай това дете. Нищо по - добро не се сещам.
Обичта означава грижа, внимание, разбиране.
Както и да се развие вашата връзка, поне ще знаеш, че една детска душа е видяла добро от теб.

# 16 12 окт. 2006, 13:44 ч.

Мнения: 187

Много добре са те посъветвали всички - бъди и приятелка, човек когото тя може да попита за всичко и да разчита на него.
Достатъчно умна и отговорна си, детето те харесва, а и ти не искаш да заместиш майка му. То си има майка.

# 17 12 окт. 2006, 17:17 ч.

Здравей и от мен, аз съм в същата ситуация като теб с единствената разлика, че майката не ме познава и малката е на 3год. Има моменти когато таткото ме целува пред нея и ме прегръща и тя започва да го бута като си измисля най-различни неща- Много брада имал и щял да ме ободе или ръцете му били космати и мръсни Simple Smile

Или обратното когато аз се занимавам с нея и си играем нещо тя го блъска и не му дава да стои при нас, защото на нея не и се обръща достатъчно внимание! Малката както и в твоя случай много ме харесва и непрекъснато пита за мен, дори онзи ден при родителите на моя приятел и сложили една перука с дълга руса коса тя започнала да вика че прилича на мен и че тя всъщност съм аз! незнам това дали да ме радва или да ме притеснава!Защото съм сигурна че тя казва на майка си какво прави когато е с нас или какво я е впечатлило- и това малко ме притеснава!Притеснявя ме също и факта да не би майката да я спре да се виждат толкова често с бащта си ,заради мен!Прекалено много ме харесва, когато сме заедно и с неговите родители, тя обръща само на мен внимание, и всички го забелязват!незнам може би с годините и тя като порасте ще се види какви ще са отношенията ни?

# 18 16 окт. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 9 865

Да и аз имам такива притеснения, ако майка и реши да спре срещите с баща и (което е супер-тъпо) заради мен, ще се чувствам ужасно. Виждам че колкото по-често я вижда той, толкова по-щастлива е тя, следователно той, следователно и аз... Опитвам се да балансирам, гледам да не и ставам чак такава любимка... искам всичко да е реално... и надявам се някой ден да бъдем приятелки, когато е по-големичка и да мога да и помагам или да може да ми споделя и т.н.
Сега съм на друга вълна, какво ще стане когато ние с баща и решим да имаме бебе... Как ще се почувства тя... той ще обръща ли достатъчно внимание на нашето дете, ще се наложи тя да остане на по-заден план (ако беше нормално семейство, това нямаше да е травматично, но така...) и това може би ще я измъчва... Какво мислите?!

# 19 16 окт. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: mebbeth в пн, 02 окт 2006, 17:40

Много ти благодаря, Марица, првилно си разбрала, че не аз съм причина за развода им. Вярно е и аз забелязвам, че тя сама регулира достъпа на хората до себе си, кои да приема и кои не... Тя е доста умно и като повечето деца е много интуитивна...
Познаваме се с майка и, колкото тя да е спокойна при кого е детето и, когато е с баща си, но не съм убедена, че тя е особено доброжелателна към нашите отношения с детето... Но надявам се с времето нещата да се изгладят и да се разбираме. Аз не искам да измествам нито майка и, нито да и взимам таткото, просто искам да съм част от живота и, като човек, на когото може да разчита, приятел, нещо такова...

Да ти кажа ,че 95% зависи какво е отношението по въпроса на бившата...Нашата бивша не приема тази мисъл и до ден днешен,а особено като разбра че ще си имаме бебе,полудя от злоба.Страшно много проблеми имаме с нея,вапреки ,че по закон всеки 2 седмици синът им трябва да е при нас за уикенда.Съветвам те да нямаш никакви контакти с бившата,защото това е привидно лицемерие...Тя е още малка,нашият е вече на 6 и разбира всичко.Всеки път като идва при нас е настроен против нас от маика му...и първият ден винаги преминава в много говорене,че го обичаме и т.н.,и в рев от него....така е,детето се тормози,а виновната го използва за да си предаде злобата към нас.и да подчертая,че не аз съм причината за развода им,ако ваобще можеш да наречеш тяхното брак,година и половина,и то защото тя е забременяла,за да го омотае....както и да е,отклоних се нещо. hahaha

Късмет

# 20 16 окт. 2006, 10:57 ч.

Мнения: 9 865

ми не знам, нашата бивша (ако така може да се каже newsm78

) на пръв поглед не злобее по мой адрес, още повече, че тя самата го е отблъснала и твърдо държи, че нямала нужда от него (въпреки, че когато има някакви грижи около детето, че дори и около собственото си здраве и настроение ТОЙ е първият на кого звъни) от което следва, че няма и какво да ме мрази... Малката разбира и то не малко, досега не съм я забелязвала настроена, дори обратното, имам усещането, че майка и и говори хубави неща за баща и... за мен нищо ( и най-добре). Но това не означава, че не е лицемерна... понякога го пита по телефона "Грижиш ли се за... (т.е. за мен) не я карай да страда както мен..." - примерно, което аз тълкувах като адско лицемерие, сега не знам какво да мисля...

# 21 16 окт. 2006, 11:00 ч.

Мнения: 2 292

опитай, децата имат нужда от внимание и нежност , веднъж ако ти се довери и те хареса няма проблем после. според мен . успех Wink

# 22 18 окт. 2006, 08:35 ч.

Мнения: 953

аз съм от другата старана.жена с дете и втори съпруг,който никога н е се е женил и няма деца.през изминалите години,мога да кажа че моя син много точно преценяваше мъжете с които сме били просто приятели.излизали сме на разходки и когато каже че не иска да излиза с определени хора ,значи не ги харесва.но със сегашния ми съпруг нещата бяха по друг начин.той се сближи с него по-бързо от мен.децата усещат хората и щом те е допуснала до себе си ,значи те харесва.въпреки че е малка,просто трябва да й обяснявате,че дори и да се ожените ,нищо няма да се промени.и че тя ще остане за вас малка принцеса.просто успокойте детето,да не се чувства застрашено.

# 23 18 окт. 2006, 08:49 ч.

Мнения: 9 865

опитваме се да я караме да се чувства винаги добре, да не се чувства именно застрашена... и мисля че много успешно засега. Понякога ми минават разни тревожни мисли, нормално е, но като имам подкрепата на мъжа до себе си, както и мненията и опита ви ми е по-леко... благодаря

# 24 18 окт. 2006, 09:30 ч.

Мнения: 1 559

Дано когато решите вие да имате деца,не се променят нещата Peace

# 25 18 окт. 2006, 10:08 ч.

Мнения: 9 865

те със сигурност ще се променят, но дано да е за хубаво...
аз напоследък все по-често мисля за деца, но когато сме заговаряли по темата той винаги ми е казвал, че още не е готов за второ дете, а и съм била много млада.

# 26 19 окт. 2006, 10:57 ч.

И аз много мисля по въпроса, дали когато дойде времето да имаме собствено дете, няма да се променят нещата! И мен ме притеснява факта, как ще бъде прието нашето дете от него и от дъщеря му!Често говорим за това, защото той иска дете от мен, но пък аз не се чуствам готова, бих искала първо да постигнем някаква финансова стабилност и едва след това да мислим за дете!Пък и факта, че той вече е изпитал тръпката на бащинството вече ме притеснява,въпреки че той твърди, че както раждането на първо, така и раждане на следващо дете би му доставило голяма радост! И той не би бил разграничавал две деца! Но за мен това не е точно така, защото дори има и "нормални" семейства, в който едното дете се ползва с по-големи привилегии от другото и бива повече обичано! Но времето ще го покаже! Няма какво толкова да се мисли, и да се обременяваме излишно, от много мислене нищо мъдро не излиза! newsm78

# 27 23 окт. 2006, 13:00 ч.

Мнения: 9 865

Лизи, аз имам абсолютно същите мисли като теб. освен това съм убедена, че тръпката от раждането на второто дете (наше общо) няма да бъде за него НИКОГА онази тръпка, която е било първото и от това понякога се поражда омраза към "бившия му живот". На всяка от нас и се иска да е първата - предполагам. Аз се успокоявам с мисълта, че щом след бурния си живот и връзки е избрал мен, аз съм най-специалната и важната и той ми го показва... освен всичко.

Исках да споделя и един друг проблем. Къде да спи детето, кога ви идва на гости. В нашия случай малката спи с баща си на нашата спалня, а аз на дивана в хола. Това изобщо не ми харесва и мисля да предприема някакви мерки - първо, защото дивана е ужасно неудобен и второ ДОКОГА тя ще спи с него... до колко годишна възраст, до 10?! Ако имате опит, споделете, нямате представа колко ми е полезно мнението ВИ!

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: