Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора


Мнения: 4 320
Знам че има тема за преживелите аборт и е добре тези неща да се пишат там, но ми се струва че въпросната тема е повече за представяне и важните неща които си говорим се губят. Ще обясня защо пускам тази тема тук, а не във вече съществуващата, в седмичната тема и там ще обсъдим едно мое предложение Wink

Та да си дойдем на думата ... Wink

Не знам как да започна, ама да си призная ми се струва, че нещо не съм съвсем в ред. Има доста теми по въпроса, кога след аборт може да се подновят опитите за бебе. Мине не мине време и все някой ще попита. Естествено отговори всякакви, но това което е общото между тях, е че повечето момичета нямат търпение да започнат. Аз пък точно обратното ....

Може би се е минало твърде малко време от тогава, ама аз не искам да забременявам, а повече от всичко на света искам бебенце. Страх ме е ужасно много, не вярвах че ще ме е страх толкова. Ще премине ли това чувство и кога? И как беше при Вас? Кога бяхте готови психически, за нова бременност?

Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
Ами да се разпиша аз.
При мен си беше мисед в 5-та седмица. Нищо не съм "видяла"в сравнение с други момичета - нямаше кюретаж, а само ми тече по-дълго и по-обилно, НО болката беше голяма. Не бях на себе си доста дълго време. Все си припомнях злощастния ден и така може би 2 месеца.
След това последва период на пропадане в тъмна черна дупка, в която все едно бях оглушала. Не исках да виждам никой, не исках да говоря за бебета, бях се отдалечила от всичко и всички. Това състояние ме държа още 2 месеца.
След това излязох от дупката и започнах да се радвам на живота както отдавна не съм го правила - 2-ву седмична почивка на планина, 1 седмица на море, заведения, срещи с приятели. Но без да мисля за бебе и да кроя планове кога и как ще продължа борбата. Този период беше 2-3 месеца.
И така дойде края на лятото и се замислих КОГА? По същото време дойде и желанието за бебе.

И ако трябва да обобщя - минаха около 6-7 месеца от аборта.
Цитирай

BABYLAND

Мнения: 3 393
След първия спонтанен, нямах търпение да започнем нови опити. Въпреки, че бях срината душевно, емоционално и психически единственото нещо, което желаех истински беше пак да забременея, вярвайки, че подобна трагедия няма да ми се случи за втори път.
  15 месеца след кюртажа забременях отново. Щастието, което изпитах беше смесено. Трябваше ми време за да повярвам, че този път всичко е наред. ДА! Тамън повярвах и нещата се повториха. Сега през главата ми не минава и мисъл за бебе. Минаха вече 3 месеца, док каза, че можем да се залавяме за работа, но ми е трудно да обясня защо не искам. Сигурно е смесица от страх...безумен страх, че подобен АД няма да мога да преживея 3-ти път или пък е  защитна реакция на психиката и организма-не знам, но е факт. Срам ме е от себе си, срам ме е от мъжа ми, от родителите ми. Не очаквам някой да ме разбере. Чувствам се адски празна, лишена съм от всякакви  емоции и желание за каквото и да било. МРАЗЯ СЕ!!!
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз след всеки аборт исках почти веднага пак да забременя, за да запълня празнината. Не го правех, разбира се, след първия забременях след 9 месеца. След втория забраменях след година, след третия забременях след три месеца, защото доки каза да се пазим три месеца, иначе изобщо нямаше да чакам толкова много. Сега също искам да забременея, но след най-малко година, даже две. Страх ме е и не искам да причинявам този психически тормоз на себе си и на половинчото ми, защото е лесно да се каже, че човек трябва да се успокои, но след четири неуспешни бременности това е невъзможно и се съмнявам, че жена, преживяла спонтанен аборт е спокойна през следващата бременност. Стоиш и чакаш да мине седмицата, в които е бил аборта и когато тя мине се успокояваш, обаче пак нещо те яде отвътре.
Не знам колко време трябва да мине, за всеки е различно. Трябва да се почувсташ сигурна, че го искаш. Страх винаги ще има, но все пак тялото чрез страха казва, че не е готово. Аз много искам дете и затова решихме, че ще осиновим. Но решаването на здравословните ми проблемите стои на дневен план и един ден, след като ги реша и се успокоя, сигурно ще се почувствам готова. Май се отклоних от темата и изпаднах в емоционални словоизлияния, дано сте разбрали нещо, защото аз вече съвсем се обърках.
Цитирай

София

Мнения: 3 836
  Здравейте. Аз досега само четях, все ми се струваше маловажна моята болка в сравнение с тази, на другите момичета.
  Забременях април 2002г. За юни ми беше насрочена сватбата, работехме и двамата и бях много щастлива, че ще имаме бебе.
  Докато на 2 юни прокървих. Събудих се с кървене, което се усилваше. Знаех, че нещо не е наред. В 12 ме приеха по спешност в Окръжна и на прегледа докторката каза, че нищо не се вижда от съсиреци. Качиха ме горе и ме кюртираха на живо, че колабирах, беше неделя, нямаше анестезиолог и никой не спомена упойка. Мъж ми и девер ми бяха пред вратата на стаята. Болеше, крещях като луда. Три дни след това на мъж ми му изби псориазис. След това ми преляха една система и се подписах, че си тръгвам. Не можех да стоя в стаята с бременни.
  6 месеца по-късно решихме да пробваме отново, но не се получаваше. Забременях точно една гоодина след аборта, като вече си мислех, че нещо са ме объркали и няма да мога да забременея.
  Но сами виждате по подписа ми Hug.
Искам само да ви кажа кураж.
  Много ми беше  трудно; и през следващите бременности само си мислех дали ще стигна до края, до раждането си мислех, че нещо може да се обърка.
  Бъдете силни.  lovekiss
П.С. Извинявайте, че стана дълго.
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Знам че има тема за преживелите аборт и е добре тези неща да се пишат там, но ми се струва че въпросната тема е повече за представяне и важните неща които си говорим се губят. Ще обясня защо пускам тази тема тук, а не във вече съществуващата, в седмичната тема и там ще обсъдим едно мое предложение Wink

Всеки има право да изживее мъката си както сметне за най-добре.
Таня, не е необходимо да се притесняваш и за това.
Вярвай и ще успееш.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Ти може би си знаеш, че този страх никога няма да изчезне напълно, за да си кажеш "готова съм отново да съм бременна". Аз изчаках 6 месеца, но при мен си беше раждане, защото бях в напреднала бременност. Много се страхувах, и сега се страхувам, но реших, че това желая най-силно от всичко, събрах смелост и забременях. През времето докато чакахме да минат 6-те месеца емоционалното ми състояние се променяше постоянно. На моменти нямах търпение да започнем опити, а в други изпадах в крайно отчаяние, че никога няма да ми се случи нищо хубаво. Страхът е най-нормалното чувство в момента, ще видиш, че с времето малко по малко ще идваш на себе си, ще разсъждаваш по-трезво, пак ще те е страх, но ще намериш смелост да опиташ. Сигурна съм!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 991
След първия аборт и аз реагирах като повечето тук - исках веднага да забременея. И го направих, въпреки споровете на лекарите. Нищо не стана, едвам 4 дни закъснение и ми дойде. Това вече ми беше в повече. Реших да си почина от всичко и 3 месеца, които съвпаднаха с лятото, да си живея живота, да ходя на плаж и почивки. Доста добре ми се отрази.

Сега пробваме за първи път, мислех, че ще го понеса добре. Да, ама не. Явно това никога не се преодолява  Rolling Eyes Първите дни ме беше страх от нова извънматочна, сега ме е страх да не падне бебето заради проблемите ми със запек  Rolling Eyes

Действително страхът е нормално чувство в този момент. Аз все още нямам рецепта за овладяването му.
Цитирай

САЩ

Мнения: 343
Страхът май ще си остане, дори и да успеем да го скътаме някъде навътре в душите си. И аз след първия мисед исках по-скоро да забременея. Стана след 6 месеца, притеснявах се много, исках само да мине онази 9-та седмица, когато миналият път всичко свърши. Да, тя мина, но дойде 11-та и тогава за втори път преживях всичко (април т.г.) Сега вече съм спокойна, защото открихме причината и мисля, въпреки ужасното "ами ако пак се случи", догодина след пролетта да пробваме отново. Тогава, защото док каза да минат 6м. лечение, а и защото започнах нова работа и някяк не върви след месец да сервирам, че съм бременна.

Кураж, мила! С времето ще се поуспокоиш и всичко ще си дойде на мястото.   Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 841
Споменът, даже и неприятен и болезнен си остава, не може да се забрави, а аз и не искам, това си е част от живота ми, имам си четири ангелчета, които как бих могла да забравя....Колкото до готовността, никога не съм била готова, а сега ме е страх повече от всякога, аз нямам лична рецепта за успех и не се чувствам все още успяла. Не знам дали ти помогнах с нещо Таничка  Hug
Цитирай


Мнения: 4 320
За преодоляването на страха ми е ясно, че точна рецепта едва ли ще се намери. Всеки го изживява по неговия си начин.

Темата и въпроса ми по-скоро е кога усетихте че сте готови за бебе или с други думи кога пак поискахте да сте бременни. Не питам кога поискахте да имате бебе, че те явно двете неща са разлчини. Аз искам бебе, ама не искам да съм бременна Sad Това последното като го споделих с половинката и той горкия се чуди какво да ми каже.Милото - сигурно никак не му е лесно с мен. Старая се обаче да не изпадам в разни там дупки ....

Все още тук таме някой изтърсва, че пак ще забременя. Вече съм напълно убедена, че подобни ситуации е добре да се каже само едно „Съжалявам”, всички други думи просто са излишни Sad
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Бях готова психически, едва на 5-я, 6-я месец след мисед-а. Даже съвсем на 6-я си беше, щото и тогава забременях от раз и то успешно до края.

Таня  Hug Ще стане и в твоята главица... дай си време.
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз също не искам да забременявам, но искам дете. И аз много се дразня, когато започнат съчувствено да ме гледат и да ми казват, че пак ще забраменея. Идва ми да ги фрасна с нещо, обаче ме възспира само мисълта, че те си мислят, че реагират правилно.И в този случай казвам: "А не, не искам да забременявам в близките 1-2 години" и те започват да ми обясняват как не трябвало да се отчайвам, от което аз вътрешно вече съм тотално изтерясала. Затова вече, колкото и да е грубо, отговарям, че не им искам съвет, а изказвам твърдо решение и просто ги осведомявам.
А когато мога, изобщо нищо не обяснявам, този вариант е за предпочитане.
Цитирай

Germania

Мнения: 250
Здравей Таня,

Много съжалявам за загубата ти и се надявам много скоро да имаш повод за голяма радост. 

През 2004 и аз преживях мисет в 11 седмица. Много, много страдах и нямах сили да продължа напред. Бяхме опитвали година и нещо и това за мен беше наистина голяма загуба. Не искам да умаловажа чуствата на никого, но мисля си че колкото по-дълго чакана е една бременност толкова по-опустошен и празен се чустваш. Когато ми се случи всички ме успокояваха че ще забременея скоро , че този път всичко ще е наред.  Истината обаче беше че аз не вярвах на никого, защото никой неможеше да знае и гаранция нямаше никаква.  След като много мислих стигнах до 2 прости извода.

1. Никой не може да ти помогне, трябва да се справиш сама.  Дори целия свят да те разбира и съжалява това няма да поправи ситуацията и да ти върне загубеното.

2. Ако много искаш свое бебе ще намериш сили да опиташ, защото това е динствения начин да сбъднеш мечтата си.

И най-накрая мисли си за деня в който ще гушнеш своето съкровище, за това колко щастлива ще бъдеш и колко щастливи ще направиш всичко около  себе си. 

За времето и за страха няма рецепта. Всеки го преживява различно.

Желая ти от все сърце много скоро да сбъднеш мечтата си. Кураж и гледай смело напред.  Hug

Цитирай

Бургас

Мнения: 806
Страхът май ще си остане, дори и да успеем да го скътаме някъде навътре в душите си. И аз след първия мисед исках по-скоро да забременея. Стана след 6 месеца, притеснявах се много, исках само да мине онази 9-та седмица, когато миналият път всичко свърши. Да, тя мина, но дойде 11-та и тогава за втори път преживях всичко (април т.г.) Сега вече съм спокойна, защото открихме причината и мисля, въпреки ужасното "ами ако пак се случи", догодина след пролетта да пробваме отново. Тогава, защото док каза да минат 6м. лечение, а и защото започнах нова работа и някяк не върви след месец да сервирам, че съм бременна.

Кураж, мила! С времето ще се поуспокоиш и всичко ще си дойде на мястото.   Hug

При мен също се случи в 9 седмица на 20,09 и на 21,09 беше т.нар. от мен "операция", но въпреки приказките на лекарите,че бременност с бременност няма еднаква, мен ме е страх недай си Боже повторно да се случи.
Мисля, че след тези 3-4 месеца, които трябва да се пазим ще бъда готова отново да пробваме за бебче и дано да стане успешно,да го износя докрай и да го родя живо и здраво.
желая го на всички ни Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора