До Госпожа Маргарита Панева,
Народен представител
Уважаема Госпожо Панева,
Най-напред искам да ви благодаря за отзивчивостта да ни изслушате са сетен път и да реагирате по възможно най-бързия начин на проблемите, пред които сме изправени като родители на деца с увреждания. Уважаваме най вече доброто ви сърце за децата ни, което за съжаление е рядко срещано в страната ни.
И така след големите обещания, които чухме през лятото от господата от Министерството на образованието за отварянето на Ресурсни центрове във всеки областен град до новата учебна година, на 12.09.2006г. такива все още не бяха открити. Няколко майки на същата дата посетихме Министерството и поискахме среща с някой, който е компетентен по въпроса за Ресурсните центрове. Беше ни обяснено, че отварянето им зависи единствено от подписа на Министъра на образованието и обнародването на решението в ДВ. Още вечерта Министърът беше подписал решението и то беше обнародвано на 19.09.2006 година. Тъжното през цялото това време е, че чрез масмедиите на всички нас като родители на деца с увреждания беше внушавано, че Ресурсните центрове и съответно ресурсните учители ще започнат функционирането си от новата учебна година. Както знаете учебната година стартира на 15 септември, но повечето детски градини започват да работят от 1 септември. Съответно повече от месец вече децата ни посещават масови градини и училища и тъй като ресурсни учители все още няма – положението започва да става критично. Какво имам предвид – персоналът в масовите градини е твърде малко, за да поеме и децата с увреждания. Представете си група от 35 деца и сред тях едно дете с хиперактивен синдром, което е агресивно и трудно за работа. Учителят е сам с още една леля (говорим за детските градини, защото в училищата и леля няма) и трябва да се справи както с това дете, така и с останалите 35. Учебният процес в никакъв случай не е нормален. Родителите на “здравите” деца се настройват срещу родителят на детето с увреждане, защото смятат, че в него е причината децата им да не могат да се обучават нормално. Родителят пък на детето с увреждане е в правото си да иска интеграция, защото за нея говорим от колко години вече и още повече сега след като сме поели определени ангажименти към Европейския съюз. Какво да кажем за учителите и директорите на детските градини и училищата. Те са задължени от Закона за интегриране на децата с увреждания да не връщат и да не отказват приемът им в градините и училищата. В същото време обаче персоналът им е недостатъчен, за да се грижи и за детето с увреждане. Ресурсният център в София област, а и във всяка една друга област трябваше да поеме ангажимента да осигури по един ресурсен учител на всеки 5 деца, но това за сега не се случва. Никой не знае къде се помещава този Ресурсен център – говорим конкретно за София, кой е отговорен за нефункционирането му, кой е отговорен за назначаването на щатове на ресурсни учители? Кой е отговорен, че в момента в градините и училищата настава хаос за това, че няма кой да поеме децата с увреждания? Защо министърът изчака започването на учебната година, за да бъде подписано такова решение? Не трябваше ли доста по-рано нещата да бъдат изчистени и Ресурсните центрове наистина да заработят, така че да не се стига да вече напиращите конфликти? Страда не само семейството на детето със специфични нужди, страдат и семействата на останалите деца, разкъсвайки се между това да защитят правото на децата си да се учат нормално и толерантността си към детето със специфични нужди. И накрая - можем ли ние като родители да бъдем полезни, за да бъде проблемът преодолян? Желанието ни е да спре противопоставянето между нас и родителите на “здравите” деца, да се спре противопоставянето ни с директори и учители. Ние също искаме системата да заработи, защото вярваме, че това е добро не само за децата ни, но и за цялото ни общество; защото това е начинът най-после да се научим да бъдем толерантни с различните.
Госпожо Панева, разбирате мъката ни и надявам се желанието ни да помагаме с каквото можем както на взимащите решенията, така и на потърпевшите, за да може страната ни да се интегрира в Европейския съюз. Споделяме мъката на много майки и решимостта им да се борят, за доброто на децата си. Надяваме се, че управляващите ще вземат необходимите мерки системата да заработи.
И още веднъж – благодарим, че ни изслушахте!
С уважение
Инициативен комитет на
Родители на деца с увреждания