Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 7 окт. 2006, 21:14 ч.
  • Преглеждания  1 802  Мнения  28  Онлайн  1
Отговори
Имам малко момиченце, на което често се ядосвам.Нервите ми не издържат и й се развиквам, а понякога дори я пляскам по дупето, когато много киселее и капризничи.Всичко става за секунди, а после изпитвам жестоки угризения.Дни наред не ми дава мира, че съм постъпила така с нея.Съвестта ме гризе жестоко.После обаче, когато пак ме ядоса - същото.Аз по принцип съм против скандалите, крясъците и боя, защото смятам, че те не са средство за възпитание и че с тях нищо не се постига.Малко дете не би могло да разбере по този начин, а и то нали това му е работата - да плаче и да киселее.Като малка никога не съм била удряна, у нас скандали никога не е имало.Винаги съм била против това, но защо тогава сега съм такава, защо си изпускам така нервите?Дали това не е някаква депресия?Ами ако е, как да изляза от нея.

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1 680
Брой до 10 преди да се развикаш.
Те са деца и не го правят умишлено.
Ако много се тръшка го остави да се тръшка  и след малко ще му мине и ще е забравило за какво точно иде реч Wink

# 2
  • София
  • Мнения: 2 157
И при мен става често така.
Просто си преуморена и изнервена - сигурна съм, че има от какво Wink
Колко е голямо детенцето? Това също е от огромно значение.
Тук във форума нямаш представа колко пъти са ме успокоявали и подкрепяли - стигала съм до моменти на такива самообвинения, че не в депреси, ами просто не знам как съм се чувствала Sad
Трябва обаче и сама да се контролираш -  виждаш, че "метода" на виковете и нервниченето не докарват работата до никъде: ти си тъжна и гузна , детенцето се травматизира. Понякога наистина изглежда, като че ли децата напук всичко правят, но....аз мисля, че нещата се пречупват през призмата на изнервените ни мозъци и ги виждаме доста пресилени.
Когато успяваш, защото знам, че не всеки път се получава, преди да викнеш или посегнеш си спомни как ще се чувстваш след това. Даже влез и си прочети мненията на майките тук по твоята тема. Действа безотказно, поне при мен.  bouquet

# 3
  • Smallville
  • Мнения: 993
Това все едно аз съм го написала EmbarassedЗнаеш ли колко пъти съм се улавяла,че не трябва да викам и как не мога да спра. SickТе децата го отнасят и аз винаги съм се чудила как могат след това да протегнат ръце да кажат "мамо много те обичам"?Аз бих се сърдила поне 2 дена ако някой така ми се кара CryНапоследък се опитвам да си поема въздух и да глътна думите но не винаги ми се отдава,но все пак понякога имам успех.А моето дете вече е голямо и трябва да внимавам какво говоря

# 4
  • Правец
  • Мнения: 2 040
Ежедневието ни е такова .. не си само ти .. и аз пляскам ръчички или дупе и после съжалявам, ама тя като се ядоса и почва да хвърля всичко каквото докачи ... и понякога избухвам .. пусти нерви  Laughing

# 5
  • Popovo
  • Мнения: 571
Много познато състояние, но изнервени от ежедневието не винаги успяваме да спрем навреме. Сега преди да викна на детето, поемам дълбоко въздух и броя до десет и понякога успявам да замълча.

# 6
  • дето и гарга не каца
  • Мнения: 450
Всички сме така.Викаме,цапкаме...и после съжаляваме.Имам приятелки обаче,които като се скарат и шляпнат детето,после го прегръщат и целуват.За мен това не е правилно,така те си мислят,че мама е сгрешила и става още по-лошо. newsm78

# 7
  • Русе
  • Мнения: 5 578
Не си видяла мен.
Случвало се е мъжа ми да ми каже "Син ти е!" или "Майка си му", или "Сърди ти се" ... изобщо грам не ме трогват тези приказки и капризите на сина ми.
Крясвам, пляскам, наказвам (зарязвам сам). Все пак не искам да се превърна в откачалка, на която живота минава само около памперси, и манджи. Абсурд.  Crossing Arms

В този ред на мисли - да не ти пука. Спокойно.

# 8
  • Монтана
  • Мнения: 310
и ПРИ МЕН Е СЪЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ-ТОЧНО СЕГА МИ Е МНОГО ИЗНЕРВЕН ПЕРИОД И МНОГО СЕ ПОБЪРКВАМ.ДАЛИ Е ЗАРАДИ ПУСТИТЕ ИЗПИТИ,НЕЗНАМ newsm78

# 9
  • Мнения: 1 427
Все едно чета за себе си.

# 10
  • Мнения: 397
Позната ситуация!!! smile3521
Винаги съм си казвала в подобни ситуации - да броя до 10 за да се успокоя, но нещо не се получава smile3515!?!?!?
В някои случаи ме изкарва извън нерви  smile3511, карам се, викам, шляпвам по дупето, наказвам, но нищо не помага,
дори понякога има обратен ефект! След това естествено адски съжалявам!!!
Но да се надяваме, че този период на капризничене ще отмине, а и аз да започна малко повече да си контролирам нервите!!!

# 11
  • Къде- ако не тук,кога-ако не сега..
  • Мнения: 323
O,позната история!
Не се тревожи не си само ти така.И как няма да го шляпнеш като по цял ден то ти нервничи за щяло и нещяло.Разбирам го,че е малко и още не разбира напълно всичко,но и нашите нерви не са от желязо.
Много гузно ми става като прочета после обидата и унижението в детските о4и4ки!
И като си помисля колко малки и беззащитни са на моменти,4ак се намразвам.
Исвеки път се зари4ам,4е е последен,но.... Embarassed

# 12
  • Мнения: 6 167
Имам малко момиченце, на което често се ядосвам.Нервите ми не издържат и й се развиквам, а понякога дори я пляскам по дупето, когато много киселее и капризничи.

Тесалия, нямаме още дете, но напълно те разбирам!
Не се съди твърде строго!
'пляскам по дупето' не е нещо ненормално, ако не го правиш през 5 минути, разбира се.
аз съм много нетърпелива. надявам се, като стана майка да ми дойде свръхсила да имам търпение да обяснявам, обяснявам, увещавам..

Според мен децата усещат напрежението, 'надушват' го и се вилияят от него
дори когато са съвсем малки бебета.
Ако ти си спокойна и детето ще е спокойно.
Така мисля.
Ако ти нервничиш и истерясваш лесно - и тя ще бъде такава.

Опитай се да бъдеш по-спокойна и търпелива.

# 13
  • Мнения: 2 556
За мен пък пляскане по дупето е абсолютно неприемливо (тоест не го приемам за нещо нормално). Убедена съм, че дете може да се отгледа, без да е пошляпвано. Аз самата никога не съм била удряна от никого и не бих си ударила децата. Вижда ми се ОК само пляскането по ръчичката, ако е посегнало към контакт или нещо подобно. Всякакъв друг вид пошляпвания са си чисто и просто налагане на по-големия над по-малкия човек, което на мен ми е крайно неприятно.

Според мен нормалното е да търсим начин да се справим с детето, без да му посягаме или пошляпваме. Каквито и нерви да хабим в ежедневието, проблема си е наш. И аз съм повишавала тон и съм се карала и в повечето случаи осъзнавам, че не детето ми е толкова виновно, ами просто нещо аз бързам или не съм в настроение, тоест грешката е при мен. Децата не са компютри, та вечно да правят това, което ние сме запланували или искаме от тях. А боя и пошляпването ги отричам напълно като възпитателен метод.

# 14
  • Мнения: 2 556
Вергилия, в твоя постинг не успях да видя смисъла  newsm78 Значи ако си мила и добра, има опасност да се превърнеш в откачалка, вечно готвеща манджи и сменяща памперси... А ако си строга и викнеш и плеснеш навреме, няма да готвиш и сина ще се преобува сам ли  Laughing Grinning Честно, теб съм те признала, че всеки постинг ти е уникален  Mr. Green

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт