Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
- Публикувана: 8 окт. 2006, 02:00 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2006, 10:34 ч.
Мина една година, а все още боли
Да забравиш буквално е невъзможно, но да простиш - можеш, стига наистина да го пожелаеш. Незабравянето и непрощаването е измъчване и самоизмъчване, наказание за самия себе си, съмнение, обвинение, дали сама не си предизвикала по някакъв начин всичко това.
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
извинявай, обаче... ( следва малко по-грубо, но с добро намерение
)спри да гледаш филми и да ги проектираш в живота си
твърде кратък е за мелодрамите ти. просто си търся място да пов..на
стегни се и спри с тия лигавщини " ще спре ли болката, ще забравя ли някога и тн..."
никой не е умрял, ти не си убила никой, нито теб са те убили.
имай малко увереност в себе си, във връзката си , след като ти си останала 'избранницата' - гледай живота , есента, слънцето, прави планове за бъдещето.
просто тук всяка втора тема е за 'непоносимата болка'.
или аз съм пън, или масово жените са много малодушни.
малодушие, неувереност, ненамереност... нямаш ли работа, задачи за деня, планове, приятели, разговори с мъжа ти, спорт, мечти и тн?
тук такива -драми се изживяват, че се учудвам как не се разменят мелодраматични разкази , стихосбирки и други отдушници на болката от изневярата
и как не са ни надушили от Боливуд
дишай дълбоко и гледай напред!
......................................
Чудесно е, че говориш с добри намерения, но...
Напълно е възможно ти да си пън, а повечето от нас - "малодушни". Не мисля, че авторката на темата си губи време да се проектира в бонбонетите филмови сценарии. Има хора, които са по-чувствителни и не виждам нищо лошо, глупаво или срамно в това.
Съвсем нормално е да носиш подобна травма дълго време и да не можеш да се отърсиш от болката и обидата. Това не означава, че животът ти спира или се чудиш с какво да си ангажираш съзнанието...
Незнам, Лора...
сигурно си права.
може аз да съм по-корава
Така или иначе, аз говоря и от някакъв опит
Тресяли са ме подобни мисли, болки и драми през 20тте ми години.
Моите бяха 4 годишни в стил " Ох, той защо не ме обича "
Голяма полза няма. Да преживяваме неща и проблеми от миналото или да
си блъскаме главата в проблеми, които не можем да решим изисква енергия,
която аз вече нямам.
30тте мисля да ги изкарам по-спокойно.
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Ами да,за това да простиш е велико човешко дело,защото прошката съдържа в себе си човешка болка,която дълбоко всеки пази в сърцето си.Няма да забравиш,бъди сигурна,щом си простила си поела този риск!
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
напълно подкрепям този постинг
Снощи се разплаках и му казах почти всичко това. И той се разплака заедно с мен. Каза ми "защо се измъчваш и защо ми припомняш, та аз дори не я помня каква беше, просто за момента бях полудял и това е, времемнна лудост, моля те, бубче, не се измъчвай, никога вече няма да го направя, нали го знаеш".
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Но пък не можеш да го наказваш цял живот, ти си го приела с тази грешка и той не дава повод да се съмняваш, че продължава - какво повече може да се направи? Не трови атмосферата, радвай се на щастието си...