Ние все още спим двете на спалнята с маникоФ. След едно боледуване я взех при мен защото вдигаше Т през ноща и ме беше страх. Таткото е в другата стая това не ни пречи напротив. Така и той се наспива за работа и на мен мие по лесно, защото от бебе вечно си се будим нощем. Сега правя опито да я оставям в нейното легло (което е до спалнята), но неуспешни. Надявам се като започне да разбира и да ние по лесно. Така смятам че е по-добре после ще искам да я гушкам, но.... А и с таткото мисля че ще имаме достатъчно години да спим заедно.Живот и здраве.
- Публикувана: 9 окт. 2006, 13:30 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2006, 16:29 ч.
къде спи бебето ви
С мен на спалнята!
Не е хубаво,ама............
Не е хубаво,ама............
Много си е хубаво даже,само като си го гушна и друго не ме интересува.
А иначе спи където го сложа
Съгласна съм. На етърва ми сина и още спи с тях в леглото, а е вече на почти 7г. Дори от време на време гони майка си да спи в кошарата му, а той спи с баща си в леглото. 
А тя след това ми се оплаква, че се схванала и не можела да си опъне краката, но пък иначе и било удобно. 
А тя след това ми се оплаква, че се схванала и не можела да си опъне краката, но пък иначе и било удобно. Изобщо не ме учудва. Племеницата ни е на 4.5 и изобщо няма собствено легло, откакто се е родила все е с майка си и баща си. А имаха възможност да я отделят дори в самостоятелна стая, голямо жилище.
Другата ми племенница пък предвид обстоятелствата, все е била в една стая с майка си и баща си и сега, вече на 6 г. заспива в тяхното легло и после я пренасят или заспива само ако майка й държи ръката.
Не знам как сас е докарали до подобни положения, но ми се струва излишно да влизаме в подобни филми. С толкова други въпроси има да се сблъскваме докато се възпитаваме, че и обяснения защо всеки си има легло са просто ненужни.
на една ръка разстояние от мен 
. Надявам се скоро да си има собствена стая и да си спи там 
