Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора


Мнения: 3 865
Здравейте, мами!
Моята дъщеря, която е свикнала да й отделям цялото си  свободно време и внимание, е вече първи клас. Със започването на училище, не само нейните, но и моите отговорности се увеличиха. През времето, което не е на училище съм взела жена да я гледа. Което означава, че още повече от преди трябва да поддържам перфектен ред и чистота у дома. От работа веднага се хвърлям да готвя, чистя, подреждам, домашни, разговори за училище и т.н. До тук добре. Но когато дъщеря ми започне да ме кара да играем... някакси не намирам сили. В повечето случаи се насилвам и поиграваме малко. Но понякога не успявам. В такива моменти се чувствам адски лоша майка. Crying or Very sad

Вие как се справяте?!
Цитирай


Мнения: 179
И аз така! Никога не ми стига времето,до 18.00 на работа,после домак.задължения.............чак  ме гризе съвестта ,че отделям малко време на детето.Ще следя темата ,за да видя как се справят другите мами.
Цитирай


Мнения: 9 963
И аз така! Никога не ми стига времето,до 18.00 на работа,после домак.задължения.............чак  ме гризе съвестта ,че отделям малко време на детето.Ще следя темата ,за да видя как се справят другите мами.
И аз така, с тази разлика, че моите са 2 и то на различна възраст. Не ми стига времето за децата Sad
Цитирай


Мнения: 11 621
При нас татито много помага, дори и с готвенето.  Така намирам време за дечко.
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Стига за това, което ми е важно Peace
Цитирай

Sofia

Мнения: 244
С две деца съм - на 4 и 8 години. Прибирам се от работа най-рано в 7 и времето изобщо не ми стигаше. Затова миналата година си взех жена - 2 пъти седмично чисти и глади. Така вечер имаме грижа единствено за вечерята, а почивните дни са ми наистина почивни.
Цитирай


Мнения: 649
Не ми стига, лишавам се най-вече от съня и времето за себе си.
Цитирай


Мнения: 1 568
  bouquet
Малкият беше на 4-5 месеца,когато се наложи да започна работа!
Взех жена да го гледа докато съм там!
Изпитвах адско угризение на съвестта,ходех разревана и не бях на себе си!В къщи готвене,пране,чистене-нон стоп!Лудост!
Така е до ден днешен!
А детето расте-иска си своето!Сега е по-трудно!
На цялата тая картина сега се вписват игри,учене и понякога си мисля,че ще откача!Едва се сдържам да не му кресна!
Не се чувствай зле,че си уморена!Обичаме децата си до лудост,но и нйе не сме машини!
Намери си свой начин,свой ритъм!Отделяй обаче и минутка,за себе си,за да не превътриш!!!
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 266
Откакто момата ми тръгна на училище като че ли взе да ми стига. Ставаме с нея в 6,30, до 7,45 съм я закарала на училище и отивам по-рано на работа - преди "официалното" работно време е спокойно, успявам да отметна доста задачи, да си тръгна почти навреме и дори да се поразходим вечер, ако времето е хубаво. Ние купуваме доста готова храна, само салатите дробим, не се вманиачавам по чистенето, пере пералнята... Абе, оправяме се.   
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Стига ми за всичко, но при пределна концентрация и железен график. А и аз имам късмета децата ми да са породени и да не се нуждаят от моята компания поне в игрите. Изключително рядко някой от тях ще иска от мен да съм му "другар в игрите". Двамата се забавляват чудесно.

Иначе, да, много съм натоварена и в работата, и с ученичката, малкия е предучилищна, а племенникът ми е първи клас и често и него взимам и му помагам в училище. Понякога ми идва в повече - домашни, тренировки, занимания, болести... Особено последните ми седмици бяха кошмар. Каката беше болна, обикалям лекари, взимаме материала, който изпуска, оправяме домашните, готвим се и за входните нива, отделно сменихме клуба, в който тренира /пак стрес и за двете ни/, зъболекари обикаляме. Днес съм станала в 5.30 и до 20.00 ч. няма да се прибера. Едвам ще устискам до петък. Но...  Smile
Цитирай

София

Мнения: 4 812
подкрепям дара! (за кой ли път...) тайната е в добрата организация.
в клюкарника неотдавна имаше тема дали правим планове - ами ако искаш да ти стига времето, без план не става...
само преди 3 години ежедневният ми маршрут щеше да ми отнеме половината от времето, което ми отнема сега. бат' кмета обаче си е наумил, че уличното движение в софия може да става и по-зле и ежедневно ни го доказва...(вчера две големи улици  в един район бяха затворени  Shocked).
през почивните дни приготвям храна за цялата седмица, вечер само правим салата. пазаруваме веднъж на две седмици. веднъж седмично идва жена, която изчиства къщата и така съботите ни са свободни за забавлениея и почивка. в неделя обядваме навън.

всяка вечер отделяме време на децата - заедно и на всяка от тях поотделно - да поговорим, да се посмеем, да поиграем (габриела вече играе табла с баща си) - макар и кратко, това време е важно за всеки от нас.

и понеже времето ни е разчетено и подредено, ако се случи нещо извънредно, бързо можем да преценим кое да разместим, за да не изгубим ритъм...
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Съгласна съм с Дара и Янита, че всичко е въпрос на организация. Като цяло и аз не мога да се оплача от липса на време, въпреки че в момента имам и няколко други ангажимента освен дете, училище, работа и домакинство. Забелязала съм, че колкото съм по-натоварена, толкова повече се чувствам Буда. Ако понякога не остане време за занимавка с дъщеря ми, то това е по нейна, а не по моя вина / т.е. мотала се е с писането на домашните и си е изяла свободното време/.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
всъщност, ако трябва да отговоря с ДА или НЕ, по-скоро бих казала, че не ми стига времето. искам да имам време за още толкова неща: за четене, за сън, за доброволната работа в няколко организации, от която се отказах...искам време да правя нови неща...

за момента се справям с това да използвам оптимално времето, с което разполагам, за да свърша най-важните и неотложни неща, а също и мъничко да се забавлявам. останалото - като се пенсионирам.
Цитирай

Cape Town

Мнения: 253
Стига за това, което ми е важно Peace

Peace
Преди да се роди бебето се бях организирала доста добре, и имах време да свърша почти всичко от това което исках. Сега се оказа доста трудно да се организирам дори и с много помощ от мъжа ми и майка ми.
Домашната работа не свършена, не мога да отделя качествено време за децата, и за капак се чувствам много виновна за всичко това!
Така че преди около месец осъзнах че не е чак толкова важно като се върна от работа да яхна метлата и да си развихря из кухнята докато децата искат да им обърна внимание.
Според мен те имат повече нужда да прекарат качествено време със нас, като родители, отколкото да растат в чиста, подредена и прибрана къща. Не плащам "данък обществено мнение" че да се грижа за това какво мислят хората. Важно е децата ни и ние да се чувстваме щастливи и да прекарваме време заедно.
Чистенето и прибирането също стана семейно задължение, като всеки си има отговорности, дори и Алекс да си прибира играчките и дрехите.
Та от тогава май съм доста по спокойна и като че ли имам малко време дори и за себе си! 
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
При добра организация стига и за игра, и за готвене, и за чистене...но естествено, че като майки ще си мислим, че никога не ни стига за децата. Аз също ходя на работа, и мисля, че не съм лишила детето си нито от разходки, каране на колело, заедно игри, а и да не кажа винаги, но почти винаги и домашно приготвена храна. Основното чистене е през уикенда, през седмицата само бърсане  на прах и прахосмукачка и то най-много 2 пъти и това е. Но децата си искат внимание, грижи, игри...и колкото и да се стараем да им ги дадем, все оставаме с чувството, че не го правим!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора