Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

гр.София

Мнения: 485
   Мили момичета,имам голяма нужда от помощ.Имам преждевременно раждане в 25г.с. на 14.04 06г.,малката почина след 32 дни борба.Така или иначе това май беше най-добрият изход за нея/иначе щеше да с ДЦП най-малко-предвид преждевременната й поява и степента на недоносеност/.Писала съм подробности в "нека се представим и ощще нещо"/Изминаха вече 5 месеца,но аз не мога да се успокоя.
   Иска ми се много да си имам бебче,но все не мога де реша.На моменти съм много спокойна и се чувствам готова,но в други не искам даже да си помислям.Докторите казаха да изчакаме 6 месеца/стават другият месец,но ние сме решили да изчакаме година/.
   Вие как се справихте?Как се решихте да опитате отново?Как се преборихте със страховете си да не се повтори пак същото?Какво направихте след като вече отново забременяхте?
   Моля ви всичките-кажете ми според вас какви изследвания да си направя.Аз съм решила да направя всички,които се правят след регистрирана бременност,но преди това.Искам и някои генетични на мен и на съпруга ми.Много съм се наплашила с тези увреждания,не искам да обричам едно малко същество на труден живот.Искам да направя всичко необходимо преди да забременея,за да може до колкото е възможно да сваля до минимум евентулният лош изход.
   Дайте ми съвет,имам нужда от това.Осебенно от хора,които са го преживели и справили някак си със ситуацията.
   Благодаря предварително на всички,които ще се отзоват.  bouquet
Цитирай


Мнения: 3 156
Ася, много въпроси, мила... и май няма еднозначни и общовалидни отговори. Всеки минава през това. През страха да не се повтори, пред ужаса да не го преживеем пак, през дилемата:"сега или да изчакам още малко, докато се почувствам по-сигурна". Истината е, че такъв момент, в който да сме по-сигурни и спокойни май никога не идва. При мен е същото. Времето изтече - петък ще станат осем месеца- време, през което смятах, че ще преодолея страховете си и ще започна нови опити за бебе по-уверена. Еми, не стана. Днес ме е страх не по-малко отколкото вчера, отколкото през онзи ден, отколкото преди осем месеца. От три месеца правим опити - всеки път като ми дойде първо ми се става много тежко, защото времето, което остава докато гушна бебче става все по-далечно. И в същото време някак си отдъхвам - още един месец, през който няма да треперя, няма да има опасност да загубя бебе, просто защото няма такова. Няма да бъда няма свидетел на това как обдишват детето ми, докато то мъчително умира. След това идва другия месец - и всичко започва наново.
Въпреки всичко това ясно осъзнавам, че ако не събера кураж сега, мога да го отлагам безконечно. И ще си намирам все по-удобни оправдания. Много, много ме е страх. Не бих издържала още веднъж да гледам как бебето ми си отива, но по-силен от този страх е желанието да дам живот отново. Освен това искрено вярвам, че това да родя , ще ме върне към живота. Защото минаха осем месеца, а все още има моменти, когато се чувствам така, като че ли е било вчера... Предполагам, че и ти се чувстваш така.
 Hug
Цитирай


Мнения: 907
Никога няма да имаш пълна гаранция за нищо, не са измислили още такива изследвания. А ти не си и в рискова група по отношение на възраст. Аз го преживях като се опитах да забременея колкото се може по-бързо. Страхът по време на бремеността, също не може никой да ти отнеме. Наблюдаваш се, пазиш се и ако нещо забележиш по-особено - тичаш на лекар, въпреки че и това не е гаранция. Зареди се с вяра и положителни мисли. Едно живо и здраво бебе ще ти помогне страшно много да преживeeш случилото се. Не бих чакала година на твое място.
Цитирай

София

Мнения: 1 369
Mili momicheta
Ako znaete samo kolko dobre vi razbiram...predi 10 dni az rodih myrtvo momchence v pyrvija den ot 9ja mesec. Rodih ne e tochnata duma,prosto go izvadiha ot men..az njamah absoljutno nikakvi priznaci,che shte rajdam,njamah gram razkritie ili kontrakcii. Izkarah naj-prekrasnite i leki 8 meseca bremennost-njamah ni edin ot proslovutite tormozeshti bremennata simptomi-gadene,povrushtane,poduvane i t.n. znaete za kakvo stava duma. I izvednuj,v poslednija den na 8ja mesec,sprjah da useshtam dvijenijata na beb4o...misleh,che prosto e zaspal po-dulboko,no reagirah burzo, doktorite reagiraha oshte po-burzo,no uvi... Kogato mi donesoha da vidja myrtvoto mi detence,edna jena,moje bi akusherka, mi go izdurpa ot rucete s dumite: Ti si tolkova mlada,shte imash drugi deca! Vsichko v momenta mi e kato edin koshmar,obache ne se sabujdam ot nego za jalost... Ne znam kak shte produlja napred. I napylno razbiram strahovete vi ot edna budeshta bremennost...sigurno ne bih namerila sekunda spokojstvie,dokato ne gushna v rucete si jivo i zdravo detence... No mislja,che ne trjabva da se otkazvame...sega sum oshte po-ubedena ot vsjakoga,che naj-goljamoto mi jelanie v toja jivot,e da buda majka...Makar za polovin minuta,v kojato durjah deteto si,az osuznah,che njama nishto po-veliko ot majchinskija instinkt, i iskam da vjarvam,che sledvashtija pyt Bog shte e po-blagosklonen kym nasheto semejstvo i shte ni dari sys jiva i zdrava rojba. Trjabva da vjarvame, makar da znam,che njama da e lesno...
 Pregrushtam vsichki momicheta,prejiveli zaguba na rojbite si, i placha s vsjaka edna ot vas...
 
Цитирай

София

Мнения: 522
Мила Ася, само от теб зависи дали ще се решиш или не. Никой тук не може да каже. Според това, което пишеш аз разбирам, че искаш много друго детенце, но те е страх. По принцип, ако мислим по този начин ще откриваме всеки ден все по-нови и по-страшни неща от които да се боим. Но не вярвам да го искаш, нали?  Гаранации никой за нищо не ти дава в тоя живот.Никога човек не знае какво може да се случи в следващите минути. Но тук идва ключа от бараката. Живота въпреки всички гадости продължава и само от нас зависи дали ще сме жертви на себе си или победители (пак за себе си). Живота обича силните. Дава им много повече шансове.

Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
Никой не е Бог, за да каже, че няма повече да имаш загуби, или всичко ще бъде наред, но ние сме тук за да ти го пожелаем от сърце. Аз също съм преживяла загуба на детенце и знам какво чувстваш.
Заради секциото и здравословни проблеми се наложи да чакам 2 години и половина, и не мога да кажа, че съм се притеснявала по-малко, отколкото веднага след загубата...Те просто няма как да се избегнат, но трябва да си позитивно настроена, да очакваш да ти се случват само хубави неща...Позитивната нагласа е много важна!!!
И да се следиш от специалисти, ама наистина такива, а тук има много момичета, които ще ти помогнат да ги откриеш, аз давам съвети за Варна. И дай боже всичко да е наред и да имаш прекрасно здраво дете, което ще дариш с любовта си!!!Тук всички това си пожелават и са искрени, вярвай ми!  bouquet
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 273
За съжаление гаранции няма  Confused. Даже и добрите специалисти не са всесилни. Всичко е въпрос на мъничко късмет, но навреме.

Ако зависи от мен и един ден се случи така, че да бъда отново бременна  Praynig еднинственото което ми се ще е да заспя и да се събудя, когато всичко е приключило благополучно.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
За съжаление гаранции няма  Confused. Даже и добрите специалисти не са всесилни. Всичко е въпрос на мъничко късмет, но навреме.

Ако зависи от мен и един ден се случи така, че да бъда отново бременна  Praynig еднинственото което ми се ще е да заспя и да се събудя, когато всичко е приключило благополучно.

Това със заспиването, и аз исках да ми се случи...Но всички тук сме силни, ще го преживеете, само бъдете спокойни и силни оптимисти...А пък, каквото е писано да се случи...то ще се случи...
Цитирай

Sofia

Мнения: 150
Мила Ася, аз също преживях спонтанен аборт в 25г.с. моето бебче се роди мъртво, дори не ми даваха да го видя но аз все пак го видях неможех да си представя, че няма да го видя все пак си беше мое неможе някой да ми забранява това. От тогава минаха точно 5 месеца. Незнам и аз какви изследвания да си правя иначе стандартните ги правих вече, правиха изследване на плода и на плацентата и в епикризата пише, че е без малформации ама знам ли вече. В същото време много искам отново да забременея, ама страшно много искам, меря температури, правя тестове за овулация абе смятай ме за вманиячена. Ако господ позволи да забремнея отновто ще съм много щастлива и в същото време знам, че живота ми ще се превърне в ад от страх да не се повтори случая, но аз ще опитвам.
Цитирай

гр.София

Мнения: 485
   Благодаря на всички мами,които се отзоваха и ми писха.Знам,че гаранции няма никога,но ми се искаше да сваля до минимум всички рискове/ако мога/.Може би ми трябва още малко време,незнам...Зради това се интересувак как се усмилихте да опитате отново и какво сте направили преди това.Иска ми се да бъда по-спокойна в следващата ми бременност,но едва ли ще стане така.
Поздрави и целувки на всички ви. newsm10,само успехи
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 073
Ася моята история съм я разказала в темата за "Представянето", но най-кратко ето я: бебчето ми се роди мъртво в 34 г.с., а отговаряше на 27 г.с. Просто беше спряло да расте в един момент. Трагедия. Това се случи март месец 2002 г. Човек някак се научава да живее с тази загуба.
През м. 02.2004 година се роди синът ми - чакахме точно 6 месеца и започнахме опити за бебе, но забременях някъде след 9-10 цикъла. Не съм правила някакви специфични изследвания през втората бременност, защото първото бебе нямаше установени малформации и нямахме някаква генетична заложеност за бъдещи проблеми. Моят гинеколог ме следеше по-често на ехограф и защото съм от провинцията ходих веднъж до София на преглед, с цел да се застраховаме. Не са ми правили амниоцентеза и скрининг. Да добавя, че втората ми бременност също започна проблемно - още преди да разбера,че съм бременна боледувах от варицеля .... Crazy Но някак бях сигурна вътрешно, че този път всичко ще е наред. И така и стана  Hug
Аз си мисля, че щом няма открит очевиден проблем то решението е просто : положителна нагласа. Успокой се и ще се почустваш готова. Не се вторачвай в мисълта за бременност и задължителни очаквани проблеми. Занимавай се с нещо, което ти е интересно и обичаш и остави нещата на съдбата или на Господ - както ти харесва. Наистина има неща, които не зависят от нас - просто се случват. Дочакай да се случи твоето чудо. Прегръщам те и ти желая душевно равновесие и много бъдещо щастие  Hug
Цитирай

гр.София

Мнения: 485
   Incandescent,благодаря ти за изчерпателният отговор,даде ми много положителни чувства.Съжалявам искренно за това,което си преживяла и се радвам много,че въпреки всичко това-господ те е дарил с детенце,за което да се грижиш о обичаш,Дай боже и мен да дари.На мен явно просто ми липсва смелост,може с времето да се успокоя и да погледна по-положително на нещата.
   При мен също нямаше доказани генетични проблеми или някакви малоформации,но предвид преждевременното раждане идват и проблемите на малката.А от там мен много ме е страх да не би да родя дете с увреждания и да му опорпастя живота/защото животът не тези дечица хия не е лесен/.Аз известно време влизах във форума "деца с увреждания" и горе-долу знам за какво става на въпрос.Та това ми е главно страха-да не с е повтори ужаса.
   Благодаря ти все пак за положителните емоции.
   Поздрав: Hug
Цитирай
здравей Ася,
аз също съм преживяла ужаса да загубиш детето. Това се случи в 26 седмица. След това ужасно преживяване всичките ми близки хора казваха, че трябва да се опитам да забравя за случилото се и да продължа да гледам напред. След като изминаха 3 месеца моята гинеколожка ми разреши да започнем с  опитите. Хубавото е, че се знаеше причината за аборта.
Аз също се притеснявах дали ще мога за забременея отново, как ще протече бременноста, но единствената ми мисъл в главата беше, че искам да си имам бебе. Осем месеца след като ми беше разрешено да започна с опитите, забременях. Наистина всеки ден живеех с ужаса, дали ще изкарам до края. Но каквото е отредила съдбата, това и става.
Сега се радвам на едно хубаво бебе.
Така че кураж. Не се притеснявай, а започни с опитите. Ако причината при теб е била в бактериалната вагиноза, лекарите ще знаят какво да проследяват по-внимателно.
Най-важното е да искаш, да вярваш и да не се връщаш назад. Нека неприятното преживяване остане там някъде назад. Вече знам, че поговорката " Времето лекува" е абсолютно вярна. Пожелавам ти скоро господ да те дари с едно прекрасно детенце! Кураж и успех! Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.