Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора
Здравейте момичета,
първо искам да се извиня за анонимността си! Пиша и чета в този клуб от около три години, но все още съм твърде слаба и уязвима и ми се иска да остана анонимна в този момент.
Преди две години споделих с вас огромната си радост от бременността си, преживях я цялата тук, родих , радвах се ...и сега съм вече една от вас...самотна майка...
Толкова ме стяга гърлото като пиша, че не съм в състояние, пък и като че ли няма нужда да изпадам в подробности около историята си, но ми се ще да споделя.
В продължение на години търсих вина у себе си, старах се да променя много неща, без излишна скромност мога да призная, че направих невъзможни рискове и компромиси със себе си. Всичко мога да изтърпя и понеса в името на детето си...и наистина опитах, Господ ми е свидетел! Не можах да преживея обаче омразата на мъжа си към дъщеря ми...тя не е негова плът и кръв...и представа съм си нямала до този момент, че може в един човек да се събере толкова гняв и омраза към едно момиче...Той винаги е имал много проблеми с неговите деца...израснали са сами и без родителско рамо...направиха много бели и щуротии...отново Господ ми е свидетел, че каквото и да са ми причинявали, никога не съм им казвала в очите - отивайте си...както той направи с дъщеря ми...От две години сме семейство, но никога не съм вземала и стотинка от него за дъщеря си! Всичко оправях сама и с помощта на баби и лели...последната година се грижех сама и за прехраната си, независимо че живеехме в една къща...всичко това стана постепенно и не се съпротивлявах...надявах се да съжали малкото...неговото  и да опита да разбере вината си...да се промени по някакъв начин...зная, че вината е много моя, защото го научих да се оправям с всичко сама...
И каквото и да правех, той все повече и повече злобееше...стигна до там, хитро и съвсем умишлено да предизвика скандал...посегна на дъщеря ми...искаше да я махне на всяка цена...доводите няма да цитирам, понеже са твърде жестоки и повечето тук с право ще ми кажат, че съм била луда да търпя...
Знаете ли кое е най-странното...ако човек не ме познава и го слуша задължително ще си помисли, че съм изрод...умен е, знае как да привлече внимание....и от типа хора, които никога за нищо не са виновни и винаги имат оправдание...боже само какви варианти измисля и преиначава....и сам си вярва...честно, не съм познавала до сега такъв находчив и изобретателен човек по отношение на изопачаването...
Ето и сега го виждам в мрежата онлайн...говори си с часове в нета...докато обяснява как съм го отделила от детето, колко съм жестока и коварна, детето му стои до мен...и ме боли каква съдба му отредих...
Как е възможно да живеят такива хора, да заспиват и да се събуждат....боли ме, че съм го обичала истински, че отдадох и предадох много от себе си за да бъда до него...
Аз съм ...няма да казвам коя по ред от жените с които е живял и има деца от тях...толкова му вярвах въпреки всичко...и сега зная,че историята му ще се повтори...той умее да убеждава и да предизвиква съчувствие...симпатичен е и това съвсем му помага да си намери следваща жертва...добър е за около година и после нервите и обърканата му психика не издържат и започва да проявява истинската си същност...
Той плаче със сълзи за сина си, а в същото време ме подложи на повече от терор...
Наистина не можех повече да понеса....а така исках...заради малкия....
Болката ми е огромна....
Благодаря ви че ви има!
Цитирай


Мнения: 1 023
стисни зъби.
и усмивка. малко насила, много през зъби, ама усмивка.
след време ш усетиш, 4е е спаднало напежението в 4елюстта и 4е се усмихваш на истински с цялото си същество.

аде, хубави дни и леки нощи ти желая Smile
Цитирай

София

Мнения: 1 816
ох, и мен ме заболя като прочетох историята ти
зная че ти е тежко, но трябва да продължаваш напред и да живееш с убеждението, че всяко зло е за добро
горе главата, пожелавам ти късмет и много сила
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Правилно ти е казала Милки за стискането на зъбите и усмивката...От мен само да добавя - започвай стъпка по стъпка да изграждаш живота си отнова. Няма смисъл да се тормозиш за минали неща, вдигни главата нагоре и гледай отвисоко! И полека всичко ще дойде на мястото си...е, няма да стане за ден-два...това никой не обещава...но ще стане!
Успех, мила и  Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Мога само да ти пожелая много кураж и сила, защото наистина ще са ти нужни. Не се упреквай за нищо, което си направила- в онзи конкретен момент си била такъв човек, така си преценила, така си се чувствала- така си постъпила.
Има една приказа "имало е душа да страда"... приеми я...Когато бях бременна с второто си дете и  леех сълзи нон стоп за това детето ми как ще расте, баща й не знаеше иска ли я, не ли..... един мъдър човек ми каза "недей така да оплакваш детето си, още не се е родило, грехота е - ако сте живи и здрави-всичко ще се нареди, по един или друг начин"....повтарях си го винаги, когато имах нужда....
Пази се само от едно- не трупай озлобление към него в себе си, това е много страшно- то те прояжда отвътре и те съсипва,  а за мен няма по важно от това да можеш да се усмихваш на децата си Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 6 317
От мен имаш една голяма прегръдка  Hug Hug Hug! Ще продължиш напред с високо вдигната глава, зная го! Усмихни се на двете си деца и знай, че всичко това е за тяхно добро! А нещата които си преживяла може би просто е трябвало да се случат. Кой знае - някои казват, че цял живот се учим....  Love  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 143
Първата крачка е най-трудна.
Направила си я.
 Значи си силна.
От тук насетне ще ти става все по-леко. Една голяма прегръдка от мен. Да са ти живи и здрави децата ти. Hug
Цитирай

софия

Мнения: 811
Мисли за себе си и децата си.Добре,че си намерила сили да сложиш край на кошмара.Кураж и усмивки! Hug
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Мисля, че си взела правилното решение, а сега просто трябва да намериш сили да го устояваш. Защото тази история ми звучи доста познато и все си мисля, че ще има още много опити от страна на таткото да те манипулира, използвайки детето.
От мен  Hug Hug Hug и кураж!
Цитирай
Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".

Аз винаги си спомням тези думи.

Те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по рано и чистя по малко.

Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.

Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.

Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.

Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам.

Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

Цитирай

DXB

Мнения: 806
mimka1977, много е вярно това!!
Трябва да живеем за момента, защото не се знае колко ще продължи той!!  35

Успех и на "Една от вас "!!
Усмихвай се и ще ти стане по-леко!!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 489
Точно така mimka1977   bouquet
Една от вас  Hug Много сили ти желая, въпреки че си достатъчно силна, сигурно си минала вече веднъж по този път /да останеш сама с детенце/, сега ще ти е по - лесно да го преодолееш, защото имаш подкрепата и любовта на дъщеря си, а и вече си осъзнала, че не ти губиш, а той. Той няма - НИЩО /нито любов от децата си, нито подкрепата им, нито вниманието им и т.н. ..../ знай че един ден ще си блъска главата, но ще е късно.

Знай, че мъже много, а и те са временно явление в живата на жената, но децата са си завинаги и са едни единственни и неповторими   bouquet
Цитирай
Точно така mimka1977   bouquet
Една от вас  Hug Много сили ти желая, въпреки че си достатъчно силна, сигурно си минала вече веднъж по този път /да останеш сама с детенце/, сега ще ти е по - лесно да го преодолееш, защото имаш подкрепата и любовта на дъщеря си, а и вече си осъзнала, че не ти губиш, а той. Той няма - НИЩО /нито любов от децата си, нито подкрепата им, нито вниманието им и т.н. ..../ знай че един ден ще си блъска главата, но ще е късно.

Знай, че мъже много, а и те са временно явление в живата на жената, но децата са си завинаги и са едни единственни и неповторими   bouquet
  bouquet newsm53 newsm10 Thank you!!!!!!!!!!
Цитирай
Една от вас , кураж. Обръщай повече време на децата си, работи повече и се срещай с приятели. Само това мога да те посъветвам.
Прегръщам те и ти пожелавам сили!
Цитирай

бургас

Мнения: 245
Първата крачка е най-трудна.
Направила си я.
 Значи си силна.
От тук насетне ще ти става все по-леко. Една голяма прегръдка от мен. Да са ти живи и здрави децата ти. Hug
newsm10,не ми се ще да ти кажа колко ще ти ти е трудно, а искам да знаеш че в очите ми си герой.Това наистина го прави само силния.
Успех
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора