Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

в пълна къща

Мнения: 3 740
Имат ли децата ви въображаем приятел?

Аз никога не съм имала. Децата ми - също. Може би се дължи на липса на фантазия. Може би, на това, че и аз, и децата ми сме израснали в многодетни семейства и не сме чувствали липса на другар в игрите. Чудя се.

Как е при вас?
Цитирай


Мнения: 1 363
Незнам дали може да се приеме като въображаем приятел... но Алекс често говори за любимата си играчка /плюшена китара/ като за живо същество. Носи я навсякъде, храни я, била й казала нещо, било й студено. Като й кажа, че е играчка и неможе да говори...казва ми, че така само играела.
Цитирай

софия

Мнения: 556
в "отчаяни съпруги" имаше един епизод, в който едното от децата на многодетната майка си беше намерило въобръжаема мери попинс и психолозите в училище обясняваха на майката, че така постъпват децата преживели загуба на близък човек. майката тъкмо беше тръгнала на работа.
та според мен не опира до фантазиите на детето, а до задоволяване на емоционалните му потребности.
големия рано тръгна на ясла и скоро след това една плюшена маймуна му стана верен приятел.
Цитирай

софия

Мнения: 811
Да,синът ми си има въображаеми приятелчета-няколко човечета и няколко калинки-разхождат се с нас,понякога го карат да прави бели  Mr. Green-например да пишка в гащите...
Миналата седмица засякох един епизод на "Отчаяни съпруги"-там тоно казаха,че детето си измисля въображаем приятел,когато е преживяло стрес,промяна...
Та и аз се чудя на какво се дължи появата на въображаем приятел  Thinking


mama hero-гледали сме един и същи епизод
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Въображае& … 83;че
Цитирай

Sofia - Младост

Мнения: 2 243
   Ами то и аз никога не съм имала въображаем приятел, нито синът ми е имал или има! Може би се дължи на това, че аз съм по-малкото дете, а и винаги съм имала много приятелки, а и малкия имаше много приятели в ДГ, а и аз тръгнах на работа когато той беше почти на 5, та не е чувствал някаква осезаема липса не нещо или някого, за да търси как да я запълни!
    На наши приятели дъщеричката си създаде въображаем приятел, когато беше почти на 3! В яслата се караше и строяваше всички деца и те не искаха да играят с нея, защото все иска да се налага и командва! Явно липсата на приятели в игрите я накара да го създаде, знам ли  newsm78!
Цитирай

софия

Мнения: 583
аз съм имала въображаем приятел-при това двама. от много малка , та до доста голяма/може би до 5,6 клас/ Rolling Eyes за единият съм говорила много пред близките, който живееше в цял мой измислен свят, а за другият на никого не съм споделяла. към него се обръщах, когато много исках нещо да ми се случи и вярвах, че живее някъде около корема ми hahaha имала съм спокойно и хубаво детство и обичта на близките ми, но не знам защо така-може би развинтена фантазия Rolling Eyes. дъщеря ми още е малка, но ако има такъв- не би ми било странно.
Цитирай


Мнения: 5 876
Да, Ането има въображаема приятелка. Сянката/отражението й в стъкла, огледала и т.н. Казва се Ели. Винаги, когато се зърне отразена в някоя витрина или просто види сянката си ясно очертана на асфалта, се започва един диалог:
- Здравей, момиченце! Аз тъкмо се връщам от детска градина. Ти на колко си годинки? Това е майка ми. Аз се научих да дъвча дъвка, без да я гълтам...
... и так далее. Има си реални приятели и приятелки и твърди, че ще запознае Ели с тях на рождения си ден.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Зависи колко е въображаем. Трябва да се говори с детето какво вижда, кога го вижда, да се изясни дали все пак наистина го вижда или просто си представя, че е там. Възможно е наистина да вижда разни неща, въпреки че родителите често не вярват. Но виждаш ли нещо значи то или наистина е там или нещо с мозъка не си наред. И двата зарианта са обезпокоителни. За мен поне това НЕ Е нормално състояние, дори и за деца.
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Мая има, но не постоянни. Измисля си за различните игри. Понякога носим въображаеми предмети Smile
Участвам в играта с въображаеми хора/животни/предмети, когато си ги измисли - нося, храня, гледам, говоря им Smile
Цитирай


Мнения: 5 876
Зависи колко е въображаем. Трябва да се говори с детето какво вижда, кога го вижда, да се изясни дали все пак наистина го вижда или просто си представя, че е там. Възможно е наистина да вижда разни неща, въпреки че родителите често не вярват. Но виждаш ли нещо значи то или наистина е там или нещо с мозъка не си наред. И двата зарианта са обезпокоителни. За мен поне това НЕ Е нормално състояние, дори и за деца.
Ееее, според мен това си е просто игра. На детето му е ясно, че е измислица, просто му е приятно да си фантазира. Бтв и аз като Бу съм играла с нея на въображаема къща - звъня, влизам, нося невидим букет, тя ме черпи с невидими сладкиши, невидим чай, обсъждаме невидимите и перденца и пр. Много любима игра.
Цитирай

София

Мнения: 122
Баткото също има въображаем приятел, даже двама- Том и Джери. Обикновенно с Том се уговарят да се видят или да карат колелета заедно, а Джери го кара да прави бели. Не съм се притеснила от този факт. Според мен наистина е проблема в това, че детето страда от липсата на постоянно другарче в игрите /има много приятели , с които играе по площадките и лесно се сприятелява, но във къщи си играе сам/.
Една приятелка, пред която аз се карах на Джери, защото "караше" Мони да прави бели изказа мнение, че децата виждали неща които ние възрастните не виждаме и е много вероятно този Том и Джери да не са само въображаеми.
Всеки сам решава на какво да вярва и на какво не, моята теория по въпроса съм я написала.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Мая има, но не постоянни. Измисля си за различните игри. Понякога носим въображаеми предмети Smile
Участвам в играта с въображаеми хора/животни/предмети, когато си ги измисли - нося, храня, гледам, говоря им Smile

И с Гери е така - когато сме на люлките люлеем въображаеми деца и се отнася с тях като лелка с деца от детската - много полезно за мен, защото така разбирам какво се прави там и как се отнасят с тях. Понякога аз влизам в роля на дечко, тя е мама и така...
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Не, нямам предвид игрите с въображаеми предмети, животни и хора. Това се случва на всички деца... и родители. Laughing По-скоро става дума за някой, когото детето чувства особено близък и той присъства в живота му по-дълго време. Нещо по-интимно от ежедневните игри.
Цитирай


Мнения: 5 876
Като Джими Джимирино/Мики Микирино от разказа на Селинджър ли?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора