Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
Много ми е криво и за това искам да споделя с вас огорчението от себе си.
Случката е следната, пресна от тази сутрин.
Водя двамата на градина. От ставането Денис направи достатъчно усилия да ми опъне нервите. Не иска да става, да се мие, гонене из къщи, докато малкото стои голо и от сорта тривиални екстри.
Следват претенции на кое място да седне на колата съпроводени накрая с отказ изобщо да влезе вътре, след това пък да слезе и т.н....
Както и да е. Благополучно се стоварихме тримата пред градината. Тръгваме и минаваме покрай една алея с цветя пред градината. При което мулето се запъна като на мост. Искал цветенца. Обясних, че цветенцата не се късат, че са сложени там за красота, че ако ги скъсаме ще умрат, че ще дойде чичкото полицай, че ще ни арестуват и още куп доводи. Не ще и не ще да тръгне. Закъсняваме. На Ерик му е едва трети ден на градина сефте и свят ми се завива при представата какво ме чака 10 минути по-късно с него / както и стана, и глухия цар ни чу/. Денис започва да вие. Минават хора с деца, гледат ни, обръщат се. Никое детенце не плаче - казвам му аз, засрами се.
Успяхме да влезем вътре след 15 минути. Защото на входа пак имаше цветя и той искаше и тях да къса. Трудно ми е да опиша напрежението което изживях и най-вече чувството за безпомощност от невъзможността той да разбере и проумее обясненията ми. Аз ли криво обяснявам, той ли има инат за 10 - не знам....
Влизаме, всяко изкатерено стъпало ми се видеше като подвиг. Малкото се препъва, голямото спира на всяка крачка.
Когато най-накрая се добрахме до неговото помещение, той запецна в коридора и край. Не ще и  не ще. Това съпроводено с виене за цветенце.
В този момент с бодра крачка пристига едно детенце от неговата група с майка си. В ръцете държи - познайте кво ???
Цял стрък от онези въпросните цветенца за които ние водихме битки до момента.
В момента в който той го видя и се оцъкли. И с пълна сила наново.
Изпитах ужасен яд, от което се срамувам в момента ужасно. Но си казах следното - егати, аз си скъсах нервите, за да не му позволя да вандалства. Измъчих другото си дете. А колко простичко било. Дай му да къса там, с корените, пък да ти е мирна главата.
Това от което най ме е срам, че си позволих да му кажа на висок глас и признавам - съвсем съзнателно, че цветята не се късат !!!!!
И сега имам угризения. Изпитах яд, да, така е, по-лошото е, че го показах, щото предполагам, че майката ме чу.. Но всеки има право сам да избира в какъв дух да възпитава детето си и да определя границите, нали така ?
Коя съм аз, че да бъда груба??? Умирам от срам в момента, вярвате ли ми ?
Но още повече ме е срам от това, че така се ядосах, че когато той се разрева още по-гръмко и не щеше да влиза след като видя детенцето с цветенцата - аз го дръпнах твърде грубо за ръката и му процедих през зъби, че ако не тръгне веднага тежко му и горко.
След това го гушнах и му се извиних, но какво от това ?
Имам чувството, че не съм търпелива майка и че очаквам прекалено много от децата си. Искам да ме разбират на мига и да изпълняват. А те са просто деца, със своите прищевки и не винаги могат да следват нашата възрастна логика.
От друга страна, вярно е, че Денис е станал ужасен от как се върна брат му. Няма нищо общо с доброто ми детенце, което беше станал. Малък звяр в детски образ е. Убедена съм, че е способен да докара до нервна криза абсолютно всеки. Да, успокоявам се с това, но едно такова гадно червейче на съмнение ме гризе от вътре. Детето ревнува неистово - факт е. Опитвам се да го приемам и разбирам, но повярвайте има моменти в които не знам.... #Cussing out
Егати обърквацията написах.
Добре, кажете ми за цветенцата. Трябваше ли да му позволя да ги къса ? Само и само мир да е. Или е правилно, че проявих твърдост дори с цената на всичко описано ?
Вие как сте в това отношение ? Бихте ли допуснали публични вандалства, щото за мен това е точно това. Днес ще му позволя да къса цветчета, утре ще счупи прозорец, щото го иска / по неговите думи/...
Цитирай

Smallville

Мнения: 993
Не се порицавай толкова строго,на твое място бих постъпила по същия начин и съм постъпвала в подобни ситуации.Хората са толкова различни и в тези разлики възпитават децата си.Аз много се дразня когато се изхвърлят болуци не в кофите,а примерно в градинката и съм се разправяла с майките не с децата.Е...познати де не непознати,на тях не бих си позволила.Детето ми е така научено,че си слага празните опаковки в джоба и ги носи в къщи но не ги хвърля където не трябва.Аз мисля,че трябва да отстояваш твоето и се успокой  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 093
Много се впрягаш бе, Додо Smile
Нищо ти няма, нормална майка си си, не се побърквай сега  bouquetИма такива моменти, когато децата ни леееко откачат - някои по-често от други Wink, но какво да се прави...
Няма от какво да те е срам. За цветятя си постъпила абсолютно правилно, според мен. И аз не бих позволила на Ники да къса. Бих изпробвала номера със заместващото - бих му откъснала тревичка. Ако хване декиш - хване, ако не, и аз бих го дръпнала по-грубичко. Не се гордея с това, че понякога не проявявам нужното търпение спрямо детето, но той просто е както казваш ти "инат като за 10" Mad Има такива деца. Нашите са от тях. Просто приеми факта и после някак си по-леко се живее Peace
Цитирай

София

Мнения: 4 812
добре дошла в клуба на дон кихотките, воюващи със сутрешните чудовища! като припече по обяд и обърнем поредното кафе виждаме, че не става дума за повече от вятърни мелници, но  знаем, че на следващата сутрин всичко започва отначало...

ще ти кажа само за цветенцата, пък другото ще го коментирам по-късно.
да, цветята, посадени от някой друг извън нашия двор, не се късат. който ги къса, не постъпва правилно, който му е разрешил - също. дано наистина другата майка да те е чула... ако аз бях в подобна ситуация с габриела, щях да й предложа алтернатива: цветята не се късат но имаме половин минутка да съберем най-красивия букет от жълти листа за учителката (или за украса на седалката в колата); днес не можем да откъснем цветя, но пък можем следобяд да си купим красив букет за вкъщи....има цветя, които се садят, за да е красива площадката/алеята, а има такива, които се садят специално за късане и слагане във вази... и обясняваш и бавничко го преместваш все по-далеч от цветята... и обещаваш двамата с брат му да се състезават след детска градина кой ще направи по-голям букет от жълти листа  и т.н. и т.н., докато му напълниш главицата с хубави мисли за това, което предстои...

когато забранявам нещо, което е опасно и забраната не търпи компромиси, обяснявам защо, как и т.н.
когато забраната се отнася до неща като във вашия случай, т.е. извършването на действието само по себе си не ноши лоши последствия, от които детето трябва да се предпази, предпочитам да дам алтернатива, да отклоня вниманието (но към нещо сходно, а не просто да възкликна "яяяя, самолет!) и да накарм детето да очаква нещо, което ще му донесе положителни емоции...

усмихни се! а довечера покажи на денис, че има и по-красиви букети от онези цветя...
Цитирай


Мнения: 5 876
Додо, не се стягай толкова. Чудо голямо станало.
По въпроса за цветенцата - не й давам да къса, но й предлагам да ги погали. Специално посочвам кои цветя могат да се късат - например жълтурчетата, полските цветя на Витоша и др.
Сега е есен, предложи му да ти направи букет от красиви листа.
И му купи едно красиво цъфтящо цвете в саксия - да си е лично негово и да изтрае дълго време.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
.....................

усмихни се! а довечера покажи на денис, че има и по-красиви букети от онези цветя...

Хубаво мнение Smile
Обещах му, че довечера ще идем и ще купим най-красивите цветя. Но това го накара да ревне още по-силно. Каза, че не искал да купуваме, искал да къса Twisted Evil Аууууууууу ! #Cussing out
Но за алтернативата изобщо не ми хрумна. Ето това може би също е част от проблема. Изнервеността, бързането, страха, че всеки моменти и другия ще ревне, когато зацепи какво го чака след броени минути. А и той ревне ли с мен е свършено просто, остава ми и аз да ревна с двамата и това е. Все пак това са две рогати деца, може би майките с овни знаят за какво говоря....
От тук идва нетърпението, което всъщност ме кара да се чувствам зле сега. Трябваше да положа повече усилия. Но как, като нервите са опънати до скъсване ?
Има ли рецептна за  търпение ? Моля, ако някой има да я казва - плащам !
Цитирай

София

Мнения: 1 000
За какво се упрекваш? За това, че възпитаваш детето си ли? За това, че си направила забележка пред другата майка ли? Не е ли редно да не се късат цветята? Аз ужасно се изнервям когато обяснявам хиляди пъти на детето си как е правилно да постъпва и веднага срещу нас някой прави по точно обратния начин. Например, чакаме на светофара и аз казвам как като светне зеления сигнал тя трябва да ми се обади и да пресечем, а по същото време поне 3-4 души преминават на червено. Обяснявам, че така е неправилно и невъзпитано. За нея е важна най-вече моята оценка и се старае да не се държи невъзпитано. Знае, че другите, даже и възрастните могат да правят нещо неправилно. Не можем да променим обществото, но можем да постъпваме така, че да се чувстваме доволни от отношението си.
Аз не бих се вълнувала като теб, че съм направила непряка забележка на другата майка, докато съм обяснявала на детето си кое е правилно и кое не. Понякога ми се е случвало даже да не се стърпявам и да говоря на възрастни хора, които хвърлят боклуци по градинките, изхождат си кучетата на детски площадки...Но от това няма никакъв ефект. Twisted Evil
Цитирай

София

Мнения: 114
Аз бих постъпила по същия начин и съм го правила. Имах угризения, но после като помислих реших, че това е правилният начин, поне за мен. Ние сутрин водим същата борба, не всяка сутрин, но поне 1 път в седмицата се случва. Вечер когато се връщаме от градина пък се налага да пресичаме на светофара на Орлов мост, който доста дълго свети червено, а не минават коли и повечето хора си пресичат. Е, задава ми 1000 въпроса - защо й казвам, че се пресича на зелено като всички хора пресичат на червено, защо и ние не правим така, започва се рев, аз обяснявам. Казвам й да не гледа другите, обяснявам че никога няма да й кажа нещо, което не е вярно, но дали ме разбира не знам.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Според мен си постъпила по единствения възможно правилен начин. И аз не им давам да късат цветята и така е правилно. И не се обвинявай, че другата майка те е чула, много хубаво че те е чула!
Цитат
Но всеки има право сам да избира в какъв дух да възпитава детето си и да определя границите, нали така ?
Не съм съгласна с това. Все пак живеем в общество и то има някакви правила. Очаквам те да бъдат спазвани от хората, очаквам родителите да научат децата си да ги спазват.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Леле, колко пъти и аз съм изпадала в подобни ситуации - изпокъсвам си нервите да обяснявам, че нещо не е правилно, че не трябва да се прави така, а в следващият момент виждаме друго дете, което го прави и не му се карат, не му забраняват.
 Ние пък си имахме този проблем с цветята пред Шератон - малкият като се запъна да си откъсне - обяснявах, обяснявах- ефект никакъв , добре, че наблизо имаше полицай та си "послужих" с него - виж сега полицаят ще ни се скара, че правим такива неща. Не се гордея, но поне се укротихме и успяхме да влезем в подлеза без цветя. Щерката като по -малка веднъж пак от там къса цветя въпреки изричната ми забрана, но после след голяма тирада от моя страна не е повтаряла.
 Накой път успявам да отвлека вниманието, но ако аз съм спокойна. Ако обаче съм нервна, просто забрави да се справя с такава ситуация - вероятно и при мен ще има дръпване, и  директно пренебрегване на искането. После се обвинявам, че не съм била търпелива, че не съм постъпила правилно, но и на мен ми избиват бушоните.

добре дошла в клуба на дон кихотките, воюващи със сутрешните чудовища! като припече по обяд и обърнем поредното кафе виждаме, че не става дума за повече от вятърни мелници, но  знаем, че на следващата сутрин всичко започва отначало...

Много точно казано!

Сега си спомних, че със щерката действително постоянно събирахме есенни листа на букет, а бях забравила ooooh! Много успешен подход.
Учехме се на различните нюанси на цветовете и избягвахме късането на разни цветя непредназначени за късане.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057

Цитат
Но всеки има право сам да избира в какъв дух да възпитава детето си и да определя границите, нали така ?
Не съм съгласна с това. Все пак живеем в общество и то има някакви правила. Очаквам те да бъдат спазвани от хората, очаквам родителите да научат децата си да ги спазват.


Да и аз очаквам същото. Но всичко приключва с очакването. Можеш ли да наложиш, да изискваш от напълно непознати хора спазването на някакви норми, правилни за теб, но твърде вероятно безсмислени за човека отсреща, след като си позволява да ги пренебрегва ? Sad
Цитирай


Мнения: 1 134
Имах подобен случай, само че с мравки:))
Забранявам да се убива, наранява и измъчва каквото и да е живо нещо, дори и да е гадно насекомо. Правилата са ясни и се спазват. До един слънчев ден, в който сме в някакво заведение, дъщеря ми играе с 4 -5  момичета, които са по - големи от нея. Попадат на малък мравуняк и големите деца започват да настъпват и мачкат мравките.
Объркването на Мария беше за няколко секунди, после се разплака, като нареждаше, че това са сладки буболечки и не бива да се убиват. Майките на момичетата се смееха, и ги поощряваха, наплашвайки ги с това, че ще бъдат полазени и ухапани.
Дъщеря ми се върна при тях, спореше, нещо им обясняваше и след малко всичките деца просто стояха и се радваха на мравуняка, правиха пътечки на малките твари и никой не искаше да ги убива вече.
Може да е глупав пример, но бях страхотно горда с нея, тогава.
И мисля, че си права да възпитаваш децата си според собствения си мироглед.
Конкретно за цветята - разрешавам да се късат само определени, "специални" за целта. Всички останали, само ги галим и помирисваме, защото ги боли и плачат.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057

Изобщо не е глупав примера, напротив! Браво на теб, бих била страшно щастлива и аз ако един ден моите деца постъпят по същия начин.
Искам да бъдат милосърдни и да питаят любов към всичко живо де що мърда. Смятам, че това ще им помогне да се превърнат по-лесно в добри хора един ден.
Цитирай

София

Мнения: 967
Боже, как ще се самообвиняваш, в мойте очи си майка героиня, че така търпеливо си се отнесла!!! Аз щях на другата майка да си го изкарам. Вече от десетилетия е ясно, че трябва да пазим околната среда. То в тоя сив град, цветенцата са да им се радваш. Единственото, което разрешавам да се къса са глухарчетата (ама само като са цъфнали, не белите), защото са паразити. Сега може да събирате и кестени и паднали листа (чудни хербарии стават). Не се предавай, дръж фронта. Но събирането е след детската градина, не преди това като няма време.

И направи за себе си разлика между принципно възпитание и това, че има ревност. Пътя към детската градина не време за борби за внимание или надмощие. Те децата я играят най-добре тази игра навънка, други като гледат, има състрадателни погледи, публика. Добре че не се е появила дърта бабичка, която да каже - защо плачеш моето дете, мама лоша ли е? Мен ми се е случвало, полудявах!
Навремето дъщеря ми лягаше направо на земята, пищеше и се мяташе, а в къщи ангелче!
Съветът беше, ако има истерия в превозно средство, спираме и слизаме и чакаме докато се успокои, а навънка крясъци и тръшкане не се толерират. (Винаги съм обяснявала, че хората навън не са длъжни да ни гледат историите). Колко съм я молила, а тя 10 крачки направи, после пак легне. Когато спрях да й обръщам внимание, един ден ми падна пердето, и аз си ходя и тя се влачи по земята и реве. Скъсахме един панталон от влачене, ръчичката беше червена от стискане и приключихме с тръшкането. 2 месеца закъснявах за работа, а тя за детска градина. Караха се и учителките й и моя шеф. Но аз обясних проблема и че трябва да се справя докато е време. Само постоянство му е майката. И никакво отстъпване.

За ревността, ще се справите. Отделяй по малко време на двамата поотделно, така ще видят че имат и лично време само с теб, което не се дели. Направи ъгълче само за големия (негово си пространство), където малкия не може да ходи. Таткото да ходи само с големия например на кино. Една приятелка има добри резултати с този подход.

А на големия обясни, че тази майка, която е разрешила късане на цветя не възпитава добре детето си. То си е така, защо  да го лъжеш. Успех и здрави нерви.
Цитирай


Мнения: 1 429
Действала си наистина под напрежението за евентуалната реакция на малкия....
случвало ми се е и запъването , и забраната от моя страна, и детето до нас, което необезспокоявано прави същото забранено нещо, и дърпането и съскането от моя страна ......
обикновено винаги измислям алтернативни варианти, но когато съм под напрежение, както ти си била в случая имам и по-резки реакции от твоята Blush
Признавам,че понякога просто се оптвам да действам, като майка непукист, като онези незабраняващите нищо /защото срещам пък упрци ,че ще създам стресирано дете, комплексирано, а не свободомислещо/.... до сега опитите ми са провалени - просто аз не мога да съм такава ... като теб 100000000 пъти си задавах въпроса права ли съм, не е ли по-добре да "затворя очи" и аз и детето доволни....ще следя темата  ти, защото на мен доста още мипредстои той е само на 2 г.
За мен ти си постъпила правилно. Не си съсипвай целия ден, макар,че нервите образувани сутринта трудно ще ти минат  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора