Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 930
Не развълнувана, притеснена и незнам точно каква съм днес.
Заведох го малкия разбойник в 8.30, преоблякохме се и лелката го заведе при дечицата. Тръгнах си, като се разбрахме да се обадя към 11 ч.
Той се разплака, като видя как мама си отива. И всичко ми се сви.......вървях и аз незнам къде, главата ми щеше да се пръсне, носех се като призрак.
До 11 мина цяла вечност.Размишлявах-сгреших ли, толкова ли съм лоша майка, че си оставих детето и т.н., майната и на работата.
Викам си-сигурно реве, та е чудо. Даже имах чувството, че го чувам.......
Обадих се  и веднага питах" много ли плака?"- а директорката отсреща ми казва" ама той въобще не е плакал, смее се, изял си заклуската даже  Shocked, бил в кошара  Shocked"
След час пак звъннах -заспал милия, без да плаче.
Сега чакам да стане 2.30 пак да звънна и да хода да си го взема.
В понеделник съм на работа, това ми беше майчинството, никой няма да ме чака още 1 година....
Споделих го с вас, защото ми е много тежко Sad.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 740
 Hug Гея, не се притеснявай. Това чувство ми е толкова познато - оставяш детето, а всичко в теб се свива........
Преската е вече голям мъж  Laughing и се е държал като такъв.
Желая ви късмет - дано да ходи с удоволствие и да имате по-малко сълзливи сутрини.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 930
Благодаря ти Heart Eyes.
Днес беше до 3ч. при децата - мина първия учебен ден Simple Smile

# 3
  • Мнения: 13 445
Hug Гея, не се притеснявай. Това чувство ми е толкова познато - оставяш детето, а всичко в теб се свива........
Преската е вече голям мъж  Laughing и се е държал като такъв.
Желая ви късмет - дано да ходи с удоволствие и да имате по-малко сълзливи сутрини.
Бързо адаптиране на теб и малкия юнак и по-малко болести!!!

# 4
  • София
  • Мнения: 622
Не се притеснявай, миличка!  Hug
И аз бях така, макар че аз ги дадох направо на детска градина, когато малката стана на 3. Като ги оставихме и като ревнах... Следващия ден - същата история, само дето и малката ми дъщеря вече ревеше, защото вече знаеше какво става... На третия ден мъжът ми реши, че ще ги води само той, за да не се разстройваме взаимно. И наистина всички бяхме по-добре!
С всичко се свиква, децата започват да се отделят от нас с всеки ден щом се родят, колкото и да ни е тъжно, това е правилната посока за развитието им! Айде още една  Hug



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт