Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 3 394
Днес две случки ме накараха да се замисля(отново) колко бързо децата порастват и как ни изненадват с някои свои действия и изведнъж ти проблясва в съзнанието - ето вече са големи, а ти още ги смяташ за малки.
 През нощта в 2.30 синът се събуди и ме викна да му светна в банята, после легна и започна да си говори и така до 4 часа. Аз седя при него и му се моля - Хайде мамо, заспивай, утре няма да можеш да станеш, а аз трябва да спя, че съм на работа - а той ме гледа учудено и ме пита - Ама ти защо не си ходиш в другата стая при тати?
 Проблясък - детето се справя и само и няма нужда от моето присъствие, па макар и нощем и на тъмно(на мама големият мъж), а аз седя и се притеснявам, да не заспи отвит, да не поиска нещо и т.н.
 Щерката сутринта ни показа първата си "валентинка" - написала картичка до едно момченце от нейната група - нарисувала две прегърнати сърца, написала цяло послание - Скъпи Ноел, виж как сме се гушнали двамата(т.е. двете сърца) и отдолу с обич Креми. Дори правописа и беше верен, липсваха само запетайките.
Ами много ме изненада, показах я и на баща й и двамата само тихомълком се погледнахме и се разбрахме - проблясък - детето вече е голямо.
 Кога ли ще ни се струват достатъчно големи и ще престанат проблясъците - действията им ще са ни естествени?  Баба ми до ден днешен казва на майка ми и вуйчо ми "децата"  hahahaи все още ги хвали за някои неща, които според мен са си супер естествени за тяхната възраст hahaha  Надявам се да не съм като нея.
 Какви са вашите моменти - така като си гледате детето и то изведнъж да Ви изненада със своята зрялост? Или пък не се изненадвате и всичко което детето Ви прави е очаквано и естествено за Вас?
Цитирай


Мнения: 3 271
Чудесна тема! В момента нямам време да пиша много, но ще я следя с голямо удоволствие   bouquet
Цитирай


Мнения: 4 423
                    Ха,ха.Доста рано си се замислила по въпроса.Да са ти живи и здрави ,и ще видиш още колко изненади ще ти поднесат.АЗ витнаги съм се смеела на поговорката:"Малки деца-малки ядове и големи деца - големи ядове."През ум не ми е минало колко вярна е тя. Mr. Green Абе,мина ми през главата и тогава включих защо е така.Да не говорим като се погледнеш в огледалото и се питаш :"това аз ли съм?"
                   Децата си растат и емоциите около тях не свършват никога.Ще разберем бабите си когато влезем в тяхната роля. Mr. Green
                   Поздрави и приятни изненади.  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 674
И аз много често се питам, като ги гледам моите, особено дъщеря ми (2000 г.). Вчера се роди (поне на мен така ми се струва), а днес вече е на 6,5 г. и знае да се шегува, да си вади заключения (и то доста зрели и уместни), да си има собствен живот. И малко допълнение на поговорката - "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове, женени деца - черни ядове".
Цитирай


Мнения: 1 876
 Very Happy Подобно на Етиа, всеки път нощем, когато малката - 4 г. отиде до тоалетна, после изгаси лампата и затвори вратата в детската стая.
Или пък каже на сестра си - Предлагам да..., струва ми се, че..., според мен трябва... Very Happy
Винаги ми става приятно от проявената самостоятелност, която насърчавам, но пък точно тя ми напомня, че времето върви. Бързо!

Голямата навлиза във възраст, в която на дневен ред са основно човешките взаимоотношения.
Задава въпроси,  които предполагат сериозни разговори, а все си мисля, че 7 годишните не би трябвало да са толкова сериозни.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Много точно сте го написали!! От известно време само за това мисля - как бързо расти и тя само ме потвърждава с нейното "аз сама..", пък аз все пазя, подпирам... Едва напоследък изграждам навик да седя на пейката докато тя си играе с люлки, пързалки, заговаря се с деца.
Ох, бързо растат, но хубавото е, че винаги има нещо ново за теб и никога не е скучно!  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 И аз знам поговорката за ядовете и сигурно е много вярна, обаче аз имах предвид приятните моменти и изненади в израстването на децата.

Например онзи ден малкият си пуснал касетата от нашата сватба и играе(подскача) в хола и вика "Ихо" - Питам го какво прави - а той ми отговаря - Тренирам на вуйчо за сватбата!. Понеже беше много сериозен се постарах да му обясня, че се казва "Иху" и хоро се играе надясно и го оставих да "тренира". 35 Изненада ме сериозността му и старанието му да се подготви за важното събитие.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Понякога имам чувството, че все едно пясък изтича между пръстите ми... Искам да "усетя" и да се "насладя" на всичко, свързано с с дъщеря ми, но откривам, че нещата са толкова много и толкова бързо се сменят, че не мога... Когато я слушам, когато я гледам не преставам да се удивлявам, че тя не е вече моето малко бебе, а отделна личност. Това ме радва, изпълва ме с гордост, но и мъничко ме натъжава. Става толкова бързо, че не мога да я догоня - за мен е все още едно малко човече, зависещо изцяло от мен, а всъщност тя има свой живот, в който макар и аз да съм в центъра, има и много други неща, много от които сигурно и не знам и не мога да разбера...
И на нея скоро й предложиха да се омъжи Very Happy, но тя гордо отказа hahaha
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Не само, че пораснаха бързо, но сякаш скоростта нараства в геометрична прогресия.
Това с любовите го минахме още в ДГ - досега сме имали чувства към 3 момчета. Беше на 5 г., когато й бяха измръзнали краката на Витоша и докато се прибирахме й обяснявах, че ще й накисна краката в горещ леген с морска сол. Отговорът й беше: "Добре, но ако легенът е този с цветята, за да ми напомня за Цвети"  #Crazy (така се казваше изгората по това време).
Днес имам голямо момиче, със собствени разбирания, вкус, нрав, което наскоро след като ни слуша да обсъждаме разни проблеми с мъжа ми, възкликна осмислено и съвършено на място:"Боже, в какви времена живеем?" Shocked
Цитирай

В най - голямото село

Мнения: 1 172
Дъщеря ми е на 8г.  Снощи като отидохме в книжарницата тя поиска да си купи книга. До сега си купуваше от поредицата за франклин, а сега вижте какво си избра W.I.T.C.H.: Как да овладееш влюбването
http://kids.market.dir.bg/xoffer.php?xoffer=13376&cat=3482&shop_id=37 имаше доста книжки на тази поредица, но тя се спря точно на тази......
Цитирай


Мнения: 9 963
Растат си децата- дали забелязваме или не, те си порастват... ние стареем... The circle of life...
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Така и не разбрах кога израстна голямата Sad В един момент се будеше нощем претъркулавше се при нас в леглото, почваше да ми бърка в о чита и да вика "мамо тига пинка", а в следващия е извадила сестра си от креватчето, преоблякла я е и я е е сложила на гърне, за да можело ние с татко и да сме се наспяли поне в неделя. Добре че я чух като отиваше към кухнята да и прави мляко Very Happy
Цитирай


Мнения: 4 806
така, аз да се включа с ранни прояви, които ме трогнаха, честно.
Историята е следната.
Намираме се на детска пързалка.
Тук е мястото да вметна, че става дума за дъщеря ми, която скоро прави 2 години.
И така. Започва тя да се катери нагоре по стълбите.
Аз я придържам.
Тя започва да се върти и дърпа, като повтаря "мамА, мамА..."
Аз и отговарям "аз съм, аз съм"...
и след продължаващо дърпане и повтаряне на "мамА, мамА", разбирам, че тя казва "самА, самА"...
Да, тя вече може сама да се качва по стълбите на пързалката... даже и да си казва, че иска да го прави "мамА"... 
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Същото се замислих и аз вчера при следната случка - преди да заспи /подходящ момент... Rolling Eyes/, Калина гледа едно клипче за насилието при децата /дето едно момиченце наби мечето, понеже не искаше да си яде кашата или нещо такова.../. Калина страшно се разстрои и непрекъснато повтаряше притеснено "кака мечо цапа каша" /демек - каката изцапала мечето с каша/. Едвам я успокоих, за да заспи. После, като стана започна отново да повтаря същото с доста угрижен вид - не беше забравила...
Замислих се, как е доловила, че става въпрос за насилие, за нещо нередно и колко тревожна стана...
С всеки изминал ден се удивлявам как нервната им ситема и емоциите им съзряват, а ние ги смятаме за мъничета още  Very Happy
Цитирай


Мнения: 573
Не съм настроена нещо писателски днес и само ще споделя, че все бързам малкото да стане по-самостоятелно Embarassed! Като гледам по баткото обаче как бързо лети времето / все едно вчера беше първолаче и плачеше над трудната буква "М", а сега е в 6-ти клас и е висок почти колкото мен/, ми се иска да имам повече свободно време, което да отделям само  за децата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора