Аз пък си мисля, че обичта и уважението към родителите няма нищо общо с това дали ти помагат или не. Аз много обичам родителите си и може би по тази причина ми е много трудно да ги ангажирам с това да ми гледат децата... Майка ми е много отзивчива и само да и кажа и веднага е готова да ми помогне и го прави, но аз смятам, че отглеждането на децата е приоритет на родителите. Те са ме отгледали мен, а не баби и си мисля, че и заради това ние имаме и толкова силна връзка помежду си! Взимат ги само лятото за две седмици по време на техните отпуски, но то не е точно помощ, а е необходимост и на децата и на бабите и дядовците да прекарват известно време заедно. А когато съм се опитвала да им помогна с пари за нещо, баща ми се е чувствал толкова обиден, че...
- Публикувана: 14 окт. 2006, 10:06 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2006, 23:41 ч.
До тези, чийто деца ги гледат бабите им (на децата бабите)
Така и аз да се резпиша. При мен работата е такава, че моята баба гледа детето ми. Майка ми и свекървата са си на работа, но когато почиват я вземат. Обичам я тази жена и тя нас обича. Като имам възможност и се отблагодарявам с подарък /но ние живеем заедно и тя много добре ни знае положението/, затова гледаме да не ги лишаваме от нищо двете с дъщерята.
Тази тема ми е много близо до сърцето и в същото време много ме раздвоява. Двете баби / майка ми и свекърва ми / ми помагат много при отглеждането на детето. Още откакто се роди аз работех от вкъщи, като стана на девет месеца тръгнах на половин ден, а след това и на цял работен ден. Не съм искала да е така, но това е друга тема. Не мога да се съглася, че съм си "гледала живота" като ходех на работа, просто бях притисната от обстоятелствата.
Свекърва ми живее с нас и съответно няма финансови затруднения, които биха възникнали, ако живееше сама с една ниска пенсия. Спестяваме й доста грижи от такъв характер, макар че някой по-горе беше казал, че не парите били отплата - но и без тях не се живее. За жалост покрай грижите на детето взаимоотношенията ни доста се обтегнаха, защото тя искаше да наложи свои методи на отглеждане, като се започне от храненето, къпането и т.н. и т.н. Аз не бях съгласна с доста от нейните идеи, които датират от преди 35 години и това доведе до конфликти. Хубавото е, че независимо, че не беше съгласна - поне не прилагаше своите идеи върху детето, заради моята доста силана съпротива, а и подкрепата на съпруга ми. Тя продължава да го гледа, но усещам, че доста и дотяга на моменти - сега съм доволна, че малкият е на детска градина и задължението й се свежда до прибиране от там и гледане около един час.
Майка ми също много ми помага. Тя работи, но е учителка и след обяд почти винаги детето беше у тях, а сега ако се наложи го водя - понякога и събота и неделя. Винаги се е съобразявала с моите изисквания за отглеждане, освен едно - твърде много навлича детето и така и не успях да я убедя да не го прави. Сигурна съм, че мога да разчитам на нея. Винаги, когато има нужда й помагаме - за ремонти, пазаруване , превоз на разни неща. Пари не мога да й дам, защото знам, че ще я обидя - даже тя купува доста неща на детето. Подаръци по поводи подарявам, но дори и да не го гледаше - пак щеше да подарявам - нещата не са свързани особено.
Свекърва ми живее с нас и съответно няма финансови затруднения, които биха възникнали, ако живееше сама с една ниска пенсия. Спестяваме й доста грижи от такъв характер, макар че някой по-горе беше казал, че не парите били отплата - но и без тях не се живее. За жалост покрай грижите на детето взаимоотношенията ни доста се обтегнаха, защото тя искаше да наложи свои методи на отглеждане, като се започне от храненето, къпането и т.н. и т.н. Аз не бях съгласна с доста от нейните идеи, които датират от преди 35 години и това доведе до конфликти. Хубавото е, че независимо, че не беше съгласна - поне не прилагаше своите идеи върху детето, заради моята доста силана съпротива, а и подкрепата на съпруга ми. Тя продължава да го гледа, но усещам, че доста и дотяга на моменти - сега съм доволна, че малкият е на детска градина и задължението й се свежда до прибиране от там и гледане около един час.
Майка ми също много ми помага. Тя работи, но е учителка и след обяд почти винаги детето беше у тях, а сега ако се наложи го водя - понякога и събота и неделя. Винаги се е съобразявала с моите изисквания за отглеждане, освен едно - твърде много навлича детето и така и не успях да я убедя да не го прави. Сигурна съм, че мога да разчитам на нея. Винаги, когато има нужда й помагаме - за ремонти, пазаруване , превоз на разни неща. Пари не мога да й дам, защото знам, че ще я обидя - даже тя купува доста неща на детето. Подаръци по поводи подарявам, но дори и да не го гледаше - пак щеше да подарявам - нещата не са свързани особено.
Здравейте!
По темата: и двете ни деца си ги гледаме сами със съпруга ми. Моите родители са далеч. Включват се с удоволствие, като взимат каката през лятната си отпуска. Майка ми винаги я съобразява с моята, за да избегнем сборните групи през лятото, това беше докато дъщеря ми ходеше на градина. Случвало се е на 2 пъти баща ми да си взима болнични и да идва да я гледа, когато е била болна като мъничка, аз работех почасово и не бяха желателни чести отсъствия, да не говорим,че съпругът ми е ползвал повече болнични за гледане на дете от мен, докато тя до 4та си година боледуваше почти всеки месец. Другата баба не я коментирам, тя е изцяло отдадена на другите си внуци.
Бебчо още никой не го е гледал за повече от няколко часа. Аз лично нямам нищо против едно бабино, или дядово рамо, та било то и срещу заплащане. Времената станаха такива, че ако се налага на някого да плащаш, за да ти гледа детето, защо това да не е бабата, ако е съгласна има желание и възможност да го прави? Срещала съм и гледане на принципа "през седмицата гледа децата като детегледачка,а през почивните дни като баба".
По темата: и двете ни деца си ги гледаме сами със съпруга ми. Моите родители са далеч. Включват се с удоволствие, като взимат каката през лятната си отпуска. Майка ми винаги я съобразява с моята, за да избегнем сборните групи през лятото, това беше докато дъщеря ми ходеше на градина. Случвало се е на 2 пъти баща ми да си взима болнични и да идва да я гледа, когато е била болна като мъничка, аз работех почасово и не бяха желателни чести отсъствия, да не говорим,че съпругът ми е ползвал повече болнични за гледане на дете от мен, докато тя до 4та си година боледуваше почти всеки месец. Другата баба не я коментирам, тя е изцяло отдадена на другите си внуци.
Бебчо още никой не го е гледал за повече от няколко часа. Аз лично нямам нищо против едно бабино, или дядово рамо, та било то и срещу заплащане. Времената станаха такива, че ако се налага на някого да плащаш, за да ти гледа детето, защо това да не е бабата, ако е съгласна има желание и възможност да го прави? Срещала съм и гледане на принципа "през седмицата гледа децата като детегледачка,а през почивните дни като баба".
Абсолютно неблагодарна съм, та стигам до там че изобщо не давам да ги гледат. Дори повече - като сме на гости гледам да не изпускам децата от поглед, защото после има изненадващи последствия - нещата които забранявам на децата ми са били правени НАРОЧНО зад гърба ми.
Тъкмо си мислех че само аз разсъждава така!
А защо си мислите че като жената работи и оставя детето си да се гледа от някой, по този начен бяга от отговорнист и се "живее живота"??? Ами някой професии или длъжности го изискват! Аз се чувствам гадно дори от това че отсавям детето ми да го гледат и това е компромис. На бабата съм благодарна , помага ми наистина НО има един основен недостатък- гледа го както тя реши и изобщо не приема съвети, даже се обижда че имам притенции и обикновенно се скарваме! И аз трябва да се чувствам неблагодарна за това че имам свои принципи и виждания за отглеждането на собственото ми дете
Затова - на градина и ясли при първа възможност- там поне не се глезят!?! Щото тъкива попари сърбам след това...
За разлика от други момичета , които дават децата си на "бабите" :
- за да се наспят и починат;
- за да си свършат домакинската работа;
- за да отидат с приятелки на кафе;
Моето дете една вечер не пренощувало без мен. Всяка стъпка от неговото развитие е била в мое присъствие. Тук искам да подчертая , че имам страхотни работодатели.
За щастие имам дете, а и всички тук и знаят какво значи обичта в детските очи. Не го разбират може би тези, които нямат деца, но тогава не е това точния клуб да го напишеш.
И да обичам мога в случай, че намекваш, че не го мога - не знам как си го измисли.
И за пари никой не говори. Въпреки че човешките нужди днешно време са свързани предимно с пари. Обичта не топли ако дзиндзирикаш пред празната камина понеже дървата още не са ги направили безплатни. Но не за това ставаше дума. Наистина трудно се заплащат грижите и ядовете покрай децата, безсънните нощи, стреса, тичането на бегом до кенефа и от притеснение даже не можеш да се изходиш и т.н. и т.н. Не се гледа лесно дете нали. Родителите ни искат да ни помогнат, но колкото на нас ни е трудно, на тях е още по-трудно. С гола любов се не живее, квото и да кажеш, самата ти живееш с много повече. Любовта е за душата, да ни дава стимул да живеем, да ни облекчава живота, да го прави по-красив - душевните ни нужди удовлетворява, но не и физическите. Нито ще те нахрани, нито ще те облече или стопли, нито ще те наспи. Квото и да кажеш това е положението. И моята майка гледа децата на сестра ми и казва, че и е хубаво. Ама като и прикипи си каже баш кво и е и то не е лъжа, защото точно така се чувства човек, който гледа бебе. А камо ли болна стара жена. Родителите ни просто искат да ни помогнат - това е. Затова и често не признават как се чувстват. Но всеки нормален човек гледал бебе знае как е от свой личен опит - гаранция на родителите ни не им е по-леко от на нас самите. Още по-трудно им е. И на твоите също, гарантирам ти.
Но иначе съм съгласна - това за мен нормалния ход на живота - родителите винаги правят всичко за децата си, докато умрат. И децата не е нужно и дори не е възможно да върнат на родителите всичко, което са направили за тях. Вместо това ще го върнат на собствените си деца. Така се получава, че един ти дава, а на друг го връщаш. Това го разбирам и го намирам за правилно донякъде.
И да обичам мога в случай, че намекваш, че не го мога - не знам как си го измисли.
И за пари никой не говори. Въпреки че човешките нужди днешно време са свързани предимно с пари. Обичта не топли ако дзиндзирикаш пред празната камина понеже дървата още не са ги направили безплатни. Но не за това ставаше дума. Наистина трудно се заплащат грижите и ядовете покрай децата, безсънните нощи, стреса, тичането на бегом до кенефа и от притеснение даже не можеш да се изходиш и т.н. и т.н. Не се гледа лесно дете нали. Родителите ни искат да ни помогнат, но колкото на нас ни е трудно, на тях е още по-трудно. С гола любов се не живее, квото и да кажеш, самата ти живееш с много повече. Любовта е за душата, да ни дава стимул да живеем, да ни облекчава живота, да го прави по-красив - душевните ни нужди удовлетворява, но не и физическите. Нито ще те нахрани, нито ще те облече или стопли, нито ще те наспи. Квото и да кажеш това е положението. И моята майка гледа децата на сестра ми и казва, че и е хубаво. Ама като и прикипи си каже баш кво и е и то не е лъжа, защото точно така се чувства човек, който гледа бебе. А камо ли болна стара жена. Родителите ни просто искат да ни помогнат - това е. Затова и често не признават как се чувстват. Но всеки нормален човек гледал бебе знае как е от свой личен опит - гаранция на родителите ни не им е по-леко от на нас самите. Още по-трудно им е. И на твоите също, гарантирам ти.
Но иначе съм съгласна - това за мен нормалния ход на живота - родителите винаги правят всичко за децата си, докато умрат. И децата не е нужно и дори не е възможно да върнат на родителите всичко, което са направили за тях. Вместо това ще го върнат на собствените си деца. Така се получава, че един ти дава, а на друг го връщаш. Това го разбирам и го намирам за правилно донякъде.
Лично аз сама съм си гледала децата .Едната баба работеше /майка ми/,а другата хич не и пукаше за тях.Така,че нямах доверие на никого и си ги гледахме сами.Много добре зная в кои моменти ми трябва помощ и за това ще гледам внуците си за да могат родителите им да им осигурят така необходимите средства за живот.Вместо да ползват болнични и да отсъстват от работа аз ще гледам малчуганите,те нека работят и правят кариера.
Аз мога да живея с тяхната обич,с блясъка в очите им ,а за тяхното материално благополучие има кой да се грижи.Мисля,че с помощта ми при отглеждане аз помагам да се осигури и кариерата на родителите им и средствата за живот.Имаше тема за работодателите и майките на малки деца или нещо такова.Е,работодателите на моите деца няма да се притесняват,че имат малки деца и ще отсъстват ЗАЩОТО ЩЕ ИМАТ БАБА,която да ги отмени в тези задължения.
А,най-гадното е ,че аз имам дъщери НЯМА ДА БЪДА СВЕКЪРВА.Така,че докато мога ще им помагам без да се оплаквам от СНАХИ.
Това мисля аз и нямам нищо против твоето мнение.Всеки има право на собствено такова.
Моята свекърва е страхотна.Мога да кажа,че първата година тя го е отгледала,толкова ми помагаше.При нея няма "уморена съм","заета съм","не ми е добре",въпреки натоварения график винаги намира време да ми помогне,да сготви,да научи Дани на нещо ново.Никога не ми е отказвала.А понякога е била доста зле здравословно,за което съм разбирала късно.
Мога да й се отблагодаря с моята любов.Е,понякога й правя подаръци САМО и специално за нея,защото тя рядко си позволява това,а е много хубава,фина и елегантна жена,но съм ръководена по-скоро от силнте си чувства към нея,отколкото от мисълта за отплащане за това,че ми помага.
Харесва ми,че е луда по Дани и той по нея.Само тогава той се разделя с мен спокойно,казва чао и ме целува,ако ще е някой друг-вдига рев до небето и иска само мен.
Абе,пу-пу,но съм изкарала късмет не само със съпруг,а и с мама свеки.
На всеки бих пожелала такава баба!
Мога да й се отблагодаря с моята любов.Е,понякога й правя подаръци САМО и специално за нея,защото тя рядко си позволява това,а е много хубава,фина и елегантна жена,но съм ръководена по-скоро от силнте си чувства към нея,отколкото от мисълта за отплащане за това,че ми помага.
Харесва ми,че е луда по Дани и той по нея.Само тогава той се разделя с мен спокойно,казва чао и ме целува,ако ще е някой друг-вдига рев до небето и иска само мен.
Абе,пу-пу,но съм изкарала късмет не само със съпруг,а и с мама свеки.
На всеки бих пожелала такава баба!