Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора

Плевен

Мнения: 2 070
Извинявам се за неособено добрата формулировка на изречението... Предполагам ме разбрахте. Според мен не е нормално и майката и бащата да работят до 18 и да са с детето си само от 7-9 и събота и неделя, но точно това ми се налага да правя от утре... И тъй като за мен е по-трудно да намеля работа се хванах на първата предложена /която е и готина/, а приятелят ми си търси такава с плаващо работно време, за да може поне той да я взима по-рано...Надявам се да си намери...
Истината е, че се чувствам виновна и ми е мн гадно, но в случая няма какво да направя, ще гледам да компенсирам тези два часа на ден да са максимално пълноценни с нея, както и събота и неделя... Вие как се чувствате? Свиква се предполагам.... Яна е на 2г,3мес....
Цитирай

Fight club

Мнения: 1 419
Дещовиди,
Не е нормално, но аз вече година сьм в това положение. Не работя до 18 часа, а до 20...  Rolling Eyes Прибирам се след осем, почивам само в събота. Въобще не сьм пълноценна майка и в никакъв случай не ми стига времето, за да общувам достатъчно с Маргарита.
Тя, разбира се, е дълбоко привързана кьм баща си, който се грижи постоянно за нея. Интересното е, че откакто е на ясла, вече 2 седмици, започна да го нарича дори "мамо". А аз съм "мама Ойче" или просто "Ойче"...  Very Happy
Не знам направо какво да ти кажа... Желая ти успех обаче.  Hug Дано се справяш по-добре от мен...  Rolling Eyes
« Последна редакция: нд, 15 окт 2006, 16:04 от Лора »
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Мерси! Мен не ме притеснява толкова, че аз няма да съм постоянно до нея, а че ще стои толкова време в яслата, евентуално до 18-19 и без близки хора през това време... "Свекървата" ако изюркам да я взима по-рано пак ще е към 18, но не ми се ще и с нея да е много, предпочитам баща и да си намери работа наблизо и да може да я взима към 17:30-18 най-късно... А това до 20ч направо ми се струва нечовешко... Мн тъпа система...за пореден път ще кажа...
Цитирай

Fight club

Мнения: 1 419
Мерси! Мен не ме притеснява толкова, че аз няма да съм постоянно до нея, а че ще стои толкова време в яслата, евентуално до 18-19 и без близки хора през това време
Дещовиди,
Проблемът с прибирането е яслата зависи най-вече от детето ти. Ако то се чувства добре там, не би страдало, че ще стои до 18 часа.
Георги взема Маргарита обикновено към 5 (скучае и затова хуква да я прибира толкова рано  Very Happy), но е оставала и до късно. В тези случаи никога не е страдала...  Peace
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Откакто се роди Дариа работя само до 5-5 и нещо /с някои изключения/, за да мога да съм уж повече време с нея. Но докато я взема от градина и се приберем е 6, а дори и след 6, а церемонията 'душ-зъби-легло' започва в 8 някъде, за да си е в 8 и 30 - 9 в леглото.

В събота и неделя сме заедно, освен ако не я взема баща й.

Въпреки всичко смятам, че е важно не колко, а как прекарваме времето с децата си. По-добре е 2 часа любов, приказки, гушкане и игри, отколкото 12 на мрънкане, подвикване и нерви.  Peace В тази връзка според мен трябва да се безпокоиш, не че времето няма да ви стига, а дали няма да си прекалено изморена/изнервена, за да се занимаваш пълноценно с детето си. Аз, признавам си понякога не мога. След цял ден говорене, вечер ми се ще да мълча и да гледам тъпо в една точка Sad
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
И аз така мисля, ще гледам да е пълноценно и със сигурност ще е за сметка на готвенето...  Wink Иначе времето на прибиране от ясла и разходка с нея ми е било винаги най-приятно, сега явно ще го пропусна, ще ми се падне сутрешното неприятно плачкане...
Цитирай


Мнения: 1 319
Аз съм точно в това положение - вечер се виждаме от 7 до 10ч, и събота и неделя изцяло. Обаче Ели си е свикнала - така сме откакто е станала на 1 годинка. Баба й я гледа и много се обичат. Денем не й липсваме изобщо, ама не се сеща хич за нас, или ако се сеща, то е като на игра - хич не й дреме че ни няма.
Вечер сме изцяло отдадени един на друг - просто вкъщи ли сме, детето е най-важното и домакинството и готвенето ряпа да ядат. Вечер играем, приказки разказваме, вечеряме заедно, приспиваме се и така - много любвеобвилно и много внимателно си изкарваме времето - съгласна съм с мнението че е важно не колко време, а какво е качеството на изкараното време заедно. В събота и неделя винаги номер 1 е семейството! Гледаме да ходим някъде тримата заедно - разходки, паркове, градини, обикновения сценарий е такъв - че като излезнем за цял ден навън и се приберем, вкъщи си остава същия хаос, и също не е сготвено. Едва ако сколасаме готвим в неделя няква тава с ядене - голяяма тава, и това се яде всяка вечер през седмицата, докато свърши - като свърши минаваме на системата яйца, кремвирши, таратор и така до другата неделя. Сутрин в събота и неделя ходим в една баничарница семейно и папаме банички с боза, за да не губим време за закуски безкрайни вкъщи - искаме навън обикновено. Ако е гадно времето - правим кус кус или нещо подобно и така.

Едва ни остава време да пускаме перални и прахосмукачки по нощите - и да ти кажа, предпочитам този начин на живот, отколкото да се кахъря за всяка разхвърляна играчка или дрешка - голям праз, и без това почти ни няма вкъщи..... обаче пък имаме силна връзка помежду си и ни е много хубаво в дните заедно! Примираме от кеф когато стане събота - Ели вече знае - утре кой ден е -  събота - значи мама и тати не са на работа - значи сме заедно - цялото семейство - и се почват едни прегръдки и целувки - ум да ти зайде!!

Не се притеснявай - работейки ще се чувстваш по-уверена, с повече самочувствие, а това определено ще се усети и от детенцето ти - и всичко ще се нареди - важното е винаги да се обичате и подкрепяте - другото няма значение! Щом има ежедневен пълноценен контакт с детето - страшно няма -  Love Love
Цитирай

Варна

Мнения: 4 645
Според мен си е нормално, така че и угризения нямам. Но пък и не ми е за първи път, предполагам има значение.И не е за сметка на готвене, чистене, брат, баща, книга или каквото и да е. Такъв е живота, радвам се, че Сиси умее да се забавлява и без мен/сама, с брат си или с баща си/. Детето е здраво и усмихнато, добронамерено, спокойно.  Значи всичко е наред. На ясла я дадох на година и 10месеца, оттогава си е все така.
Цитирай

София

Мнения: 29 959
Съпругът ми взима Дияна от градината. Аз там не бях стъпвала от месеци. Обикновено се прибирам след 8 вечерта. Понякога ми е кофти, но няма начин.
Цитирай


Мнения: 5 876
Ами тя си го иска. Взимам я към 5-5.30, оттам нататък самото дете предлага игри, иска да идем в парка, пита ме какво интересно ще правим, непрекъснато ме врънка да измисляме заедно приказки, дори симулира пиш, за да я сложа на гърнето и да съм на нейно разположение. Слава богу, готвенето не е проблем, на нея й е интересно да се върти край мен, да слага сол, да ми бърка яйцата и пр. Ако не свършим нещо - е, не сме го свършили.
Не съм свикнала още, тя е ефективно на градина от точно един месец.
Цитирай


Мнения: 2 033
Спокойно, Дещовиди, и не си мисли, че седящите в къщи майки прекарват страшно много идилични и безметежни моменти с децата си. Не е така.

Моделът-майката се мандахерца из къщата, а бащата блъска денонощно и не вижда децата си, също не е особено привлекателен.

Всеки знае най-добре какви са му опциите, ако трябва/искаш да работиш, намери си най-добрата възможна работа (а не първата предложена), намери най-добрия начин  за гледане на детето (малките деца реагират най-добре на one-to-one гледане) и планирай/следи добре седмицата на детето си: ще видиш колко учудващо много неща можеш да правиш с нея.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Докато ви четох си спомнях как си прекарвах аз детството - на село при баба - до 1 клас баба и дядо ни отгледаха двете със сестра ми. Мама на работа в града идваше уиикенда да ни вижда. Е мога да ви кажа съвсем отговорно, че нито майка нито баща си ми липсвали. Не че и баба ми и дядо ми са ме интересували де - играехме си с другите деца, правехме бели, щуреехме - това ни вълнуваше. Изобщо не се сещах за майка ми. Даже като идваше събота и неделя да ни види нямам спомени да съм се радвала особено, че си идва. Всъщност да - първата ни работа беше да пребъркаме чантите да видим какво ни носи - май от това се интересувахме. Обичахме и да ни прожектира филмчета, ама рядко се случваше така или иначе. Децата ги вълнуват съвсем други неща, техни си. Така че ако на детето му е добре в яслата или при баба му няма кво да го мислиш, че ще му липсваш. Май само ние си мислим, понеже така ни се иска, че липсваме на децата си, докато те си прекарват весело където са и изобщо не се сещат за нас.  35
Цитирай

Брюксел, Белгия

Мнения: 365
И аз винаги съм се чудила какви са тези супер майки, дето успяват хем да ходят на работа, хем да обръщат внимание на детето си, хем и вкъщи да им е сготвено, изчистено, изпрано и т.н. Как успяват изобщо??? Аз определено не мога. Докато се прибера, вече е след 18:30. Докато сложа нещо за вечеря (колкото и набързо да е) и докато после раздигна масата, дори и никаква др. домакинска работа да не свърша, пак ми остава най-много 1 час преди времето за лягане.През уикенда също има един куп неща за вършене и винаги се чувствам гузна, че не съм достатъчно време с детето.
Цитирай

Montreal, Quebec, Canada

Мнения: 1 001
Проблема не е, че сме на работа, а че сме изнервени ...
Цитирай


Мнения: 179
Едва ли съществува такава супер майка като описаната от Jenivas.При всички случаи едното е за сметка на другото.Но си мисля,че трябва да съм повече с дъщеря си сега,докато е малка/за нея аз съм всичко/,защото след приблизително 10г. нейните интереси ще са други и едва ли ще ме тъси както сега.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора