Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ян. 2005, 09:54 ч.

Трябва ли и до каква степен.....

  • 1 140
  • 8
  •   1
Отговори
Става въпрос за нашите деца дали да се втурнем да ги моделираме или да оставим сами да си намерят път в живота.
 #2gunfire  #Bad Talk  #Shocked  Tada  Neutral Face  Arrow  Wink  Rolling Eyes  Embarassed  Stuck Out Tongue  Stuck Out Tongue  Stuck Out Tongue

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Отговора е по средата според мен.
Трябва да им дадем правилната посока, моделирайки ги, така че те да я поемат без опасност да  се объркат и след това вече да ги оставим сами да бъдат себе си.

# 2
  • UK
  • Мнения: 3 394
Моите родители ме оставиха сама да намеря своя път и се оказаха прави, но това е при мен. И аз ще оставя Стела сама да се изгради като личност! Е дано да стане Wink

# 3
Преди беше друго сега е различно #2gunfire  #Sniper  #Splat  #Bad Talk  Rolling Eyes  Flutter  Neutral Face  Sunglasses

# 4
  • Мнения: 2 792
Цитат на: Gorski
Става въпрос за нашите деца дали да се втурнем да ги моделираме или да оставим сами да си намерят път в живота.
 #2gunfire  #Bad Talk  #Shocked  Tada  Neutral Face  Arrow  Wink  Rolling Eyes  Embarassed  Stuck Out Tongue  Stuck Out Tongue  Stuck Out Tongue

  Какво значи да ги моделира ме? До сега не съм се запознавала с човек моделиран от някой друг, познавам жертве на безполезните обити на родители да моделират децата си, но моделирани хора не познавам.За мен е важно да познавам децата си като характери, действително ги и манипулирам налагайки им моя морал и разбирания от най-ранна възсраст(може би това наричаш моделиране), но според мен това е най-нормалното и естествено нещо на света, за това съм им майка.Искам да ги науча да са самостоятелни, да могат да вземат решения за живота си сами и това мога да го направя само сега, а не когато пораснат. Като пораснат се на дявам да се оправят в живота си сами (не че няма да ги погледна), просто не смятам да им тичам, цял живот по петите и да викам прави това, не прави онова ,та така. Това мисля, но живота е толкова цветен, че човек никога не знае...... Thinking

# 5
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Много често сега си казвам,че ако знаех колко трудно е да възпитаваш едно детеее....Не знам как изобщо щях да се реша да стана родител..Просто сега на моменти..съм разкъсвана  от постоянни въпроси-Сега добре ли постъпих?;Добре ли му отговорих?;Не се ли държа деспотично?;Не го ли разглезвам?....Направо ставам  #Crazy  
 Не знам доколко го моделирам,но знам че искам най-доброто за детето си.Действам според вътрешния си глас и дано той не ме лъже,чеее.... Praynig

# 6
Сами или с наша помощ ще живеят................ Rolling Eyes  Rolling Eyes  Rolling Eyes  Rolling Eyes  Sunglasses

# 7
  • Мнения: 2 792
100% сами, да не мислиш, че аз живея с помощта на мама и на тати Wink Както се казва, всяко нещо с времето си. Sign Exclamation

# 8
  • София
  • Мнения: 2 470
Трябва да им покажеш възможностите и някак си да им подскажеш накъде да тръгнат, но без да им го казваш...
Моите родители незнам как точно успяха да го направят, но никога не са ми забранявали или разрешавали нещо. Винаги са ме оставяли аз да преценявам какво може и какво не и къде са границите. Никога не с ме ограничавали, за което много им благодаря. Определено ще се опра на техния опит във възпитанието и на моите деца... (засега е само 1, но надявам се някой ден да са повече)



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт