Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора

София

Мнения: 6 098
..........да имат нужда от мама?

Провокира ме темата за работещите майки и сякаш трябва да се извиняваме, че не сме по цял ден с детето си. Това ли е начина да си добра майка? Защо всички казват: "сега детето има най-голяма нужда от майка си", а после какво?
Аз не съм в идеални отношения с моята майка, тя е била достатъчно грижовна, когато съм била малка и ме е гледала до три годишна, ама ей - на, аз това не си спомням, обаче си спомням съзнателните моменти, в които ми е липсвала, а я е нямало, а аз съм била доста над десет годишна и вероятно тя е считала, че съм достатъчно голяма. Липсва ми и сега понякога дори много, а вече аз самата съм майка.........

Отплеснах се....

Мисълта ми е, защо много майки се чувстват виновни, че ходят на работа, аз не се чувствам виновна, това ме прави пълноценен човек, което ме прави и пълноценен родител. Отношението към дъщеря ми е по-добро от преди и се надявам, когато порастне да има една уверена и стабилна майка, с която да се гордее, която е постигнала малко повече от това да се върти около печката и да бърше с парцала........

Защо само докато са малки, на десет нямат ли нужда от нас, а на двайсет............на четиредесет?


Никога не съм писала по-несвързан пост Embarassed
Цитирай


Мнения: 939
Аз не се чувствам виновна. Тръгнах на работа когато малката беше на 1г. и 1м. 
Относно разбирането всичко си е до човека. Като стане човек по-голям си поема по пътя и не е нормално да стои до полата на майка си, тогава има по-малко нужда от нея.
Ама и аз как го написах, смятам че ще ме разбереш. Wink
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Ами явно си ми чела темата между редовете, там повторих десет пъти, че не става дума да не се ходи на работа, а за малкото време, което прекарваме с децата си... Естествено, че на всяка възраст детето има нужда от внимание, а родителите също от контакт с децата си. Най-малкото съм домакиня от всичко, което съм. За мен нормален работен ден е от 8-9 до 4-5, през което време човек може да си реализира нуждата от изява, творчество, себеизява и вс останало, а през останалото да се занима със себе си и с близките си... А за възластта и нуждата - психолозите са казали, че тази възраст е мн по-важна за създаването на близост...
Цитирай


Мнения: 26 211
Аз го разбирам така- защото са безпомощни  Confused докато проходят, проговорят, започнат да се хранят и обличат сами, да мине малко време след това, за да добият увереност в себе си, да могат да кажат от какво имат нужда- храна, вода, сън ... нещо такова  Tired и като пораснат, вече всеки тръгва по своя път  Cool
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Ами няма малки, няма големи - винаги имаме нужда едни от други.
Не само те от нас...
Бързам след работа да си я взема и ми е кеф кагота се затича към мен и вика, защото така виждам че и тя има нужда от мен по същи я начин.
Това сега, а после - дали няма да се разминем... Не мога да очаквам да ме гледа в очите цял живот. Един ден ще си построи собствен и тогава ще видим ...
Но не се чувствам виновна, че ходя на работа - това е моят живот и детето е част от него - на почетно място, но не единствен повелител...
Цитирай


Мнения: 179
Защото като пораснат поемат по своя път-приятели,учене и други такива.Пак ще има нужда от мама, но вече за други неща.Според мен майката трябва да спечели детето ,да му бъде и приятел,освен родител.Така винаги ще има близост и доверие помежду им.
Цитирай


Мнения: 717
Тръгнах на работа когато Лъчко беше на 3 месеца, не се чувствам виновна,
но ми е много мъчно...., защото на мен ми липсва да го прегръщам и целувам...
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=134220.0
към авторката:
ето темата, която предизвика тази, ако искаш я копирай в първия си постинг, някои не сда я чели предполагам...
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
Аз го разбирам така- защото са безпомощни  Confused докато проходят, проговорят, започнат да се хранят и обличат сами, да мине малко време след това, за да добият увереност в себе си, да могат да кажат от какво имат нужда- храна, вода, сън ... нещо такова  Tired и като пораснат, вече всеки тръгва по своя път  Cool
и аз така го разбирам.
и не е въпросът в количеството, а в качеството на времето прекарано заедно...на по-късен етап - да си до детето, когато има нужда, а не непрекъснато да му дишаш във врата. всеки сам избира кога да тръгне на работа и да започне да откъсва детето...това си зависи и от детето и от майката. не мисля, че една изнервена и чувстваща се непълноценна майка, която гледа детето си до 3 год. на всяка цена е по-добър вариант от дете в ясла и щастлива майка, която спокойно се занимава с него след работа. 
Цитирай

София

Мнения: 9 134
..........да имат нужда от мама?

когато порастне да има една уверена и стабилна майка, с която да се гордее, която е постигнала малко повече от това да се върти около печката и да бърше с парцала........

Никога не съм писала по-несвързан пост Embarassed
От всичко, което си написала, само с това не съм съгласна. Категорично не смятам, че жените, посветили се само на семейството си и отглеждането на децата, са по-малко пълноценни и достойни децата им да се гордеят с тях. Да си майка същи си е вид работа, и то нелека, и то на пълно работно денонощие Confused Това, че нас например не ни удовлетворява, не означава, че няма жени, за които това е напълно достатъчно, за да се чувстват "реализирани" в живота.
Цитирай


Мнения: 26 211
... не означава, че няма жени, за които това е напълно достатъчно, за да се чувстват "реализирани" в живота.

Мен за цял живот не би ме устроило, но за 3-4 години- да  Peace
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всичко е до човек. Майка ми ме е гледала също у дома и съм била адски привързана към нея до към 3-4 год. си възраст, но ... после вече изобщо не. Уж се разбираме, но всичко е с цената на мноооого компромиси. Обикновенно ми се налага да си повтарям, че няма да се карам с нея по пътя за дома й  Embarassed, за да не се караме. На нея й е доста тежко и все си спомня колко силно съм била привързана към нея като малко дете.

Дъщеря ми е... обратно. Ето, сега е болна и един ден я гледа бавачка, един майка ми, баща й я гледа... още като ме види, че си слагам червило и крещи весело "Чаооооо, мамо." сякаш изобщо няма нужда от мен.  Rolling Eyes Понякога ми е доста криво, че е толкова самостоятелна, понякога се гордея с това, понякога се чудя къде изчезна моето бебе.

Надявам се винаги да има нужда от мен като човек, с който се разбира. Като някой, който ще разбере и подкрепи всичките й желания, ще я насърчи и ще й каже истината в очите.
Цитирай

usa

Мнения: 384
Абсолютно е до човек. Аз се върнах на работа, когато Косара беше на месец и половина, до 6месеца я гледахме в къщи на прибежки и от 6тия месец е на градина. Сега е на 5 години и е като залепена за мене.Само като ме види и започва да ми обяснява какво са правили в училище, с кого е играла, какво и е казала учителката, ей таквиз. До магазин без нея е изключено да отида, като раница ми е и непрекъснато иска да я целувам. Просто е любвеобилно дете, зарязва ме само кат появи някоя приятелка да си играят.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 191
И аз съм си мислила по тоя въпрос, макар и не конкретно за ходенето на работа. Мисля, че...ох, как да го кажа....По-скоро физическата грижа за малкото дете е много по-маловажна от отношенията между майки и деца на по-късен етап. Детето не помни било ли е изгладено на 2 години, но помни думи, ситуации и т.н., които формират отношението му към майка му на малко по-късна възраст.
Мн. тъпо се изразих, дано стане ясно.
Цитирай

София

Мнения: 600
Според мен детето се ражда с много силна зависимост и физическа и емоционална с майката, която е двустранна. Аз забелязвам, че ми е много по-трудно да се отделя от бебето, отколкото от децата. Не искам да кажа, че ги обичам по-малко - и с тях е било така, когато са били на нейната възраст, но с времето тази зависимост по малко намалява или по-точно се превръща в друга връзка, не е толкова зависимост! Не че по-късно нямаме нужда едни от други просто връзката е по-различна.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора