Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 4 812
темата засяга ежедневието на родителите и децата в (пред)пубертетна възраст.
как се справяте с ежедневните конфликтни ситуации?
изисквате ли от децата да се съобразяват с порядките у дома и до каква степен?
съобразявате ли се с тяхната емоционална нестабилност (надявайки се, че е временно явление) или действате на принципа, че всеки трябва да си владее нервите?
как реагирате на поредното тръшване, врътване, повишаване на тон, "онзи поглед"?

виктория не ми говори. снощи за пореден път се сдъвка със сестра си и след поредица забележки към двете, се наложи за пореден път да обясня на виктория, че е нужно да проявява повече зрялост и съобразителност в поведението към сестра си (в конкретния случай да не настоява за мило и членоразделно искане на помощ от страна на габриела, а като я вижда, че е уморена просто да й помогне без много коментар). заради упорството й, се наложи да й обясня, че всеки от нас е длъжен да се съобразява с останалите в семейството и че ако някой откаже да го прави, ще трябва да се научи да живее, а в нейния случай и да се отглежда, сам. тя каза "добре", врътна се и си отиде в стаята. сутринта направи всичко възможно да не се засечем из стаите и тръгна за училище без да каже нищо. не си е взела нарязаната ябълка, нито молбата за сип, която й написах за училище.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Аз нямам деца в тази възраст. Но си мисля, че правилата се спазват, независимо кой в какво настроение е. И на мен понякога никак не ми се иска да играя по правилата, но рядко мога да си позволя лукса да не го правя. От друга страна, трябва да си правим поправката, че детето все пак не е робот и да "олекотяваме" ситуацията.

Конкретно, ако Наталия си позволи да ми прави чупки в кръста ще ми стане много мъчно, но аз така ще се "пречупя", че не аз, а тя няма да ми чуе гласа поне 10 дена и ще види какво е да избягваш някого по коридорите и да не ти говорят, още повече, ако си зависим от него. Но това е, защото аз съм такава - проклета, непреклонна и имам навика като се ядосам да се "надуя" /не говоря, не се обяснявам/. Моята дъщеря ме познава и знае, че докарала ли я е дотам, значи става лошо и започва тя да ме търси и да се обяснява. Такава е сега, като стигне до пуберитета не знам какво ме чака. Ще ми се да си мисля, че ще се поотпуссна, няма да съм така праволинейна и ще успявам да проявявам повече търпимост и разбиране, но не си вярвам особено.
Цитирай


Мнения: 5 876
Янита, най-ясният ми спомен от тази възраст беше, че очаквах от родителите си последователност. Още ги обожавах, но много им се сърдех, когато ми се стореха непоследователни или несправедливи. Особено в ситуации, когато ми се е струвало, че има двоен аршин към мен и към брат ми.
В този случай май Вики не е искала да бъде мила и членоразделна, след като от Габи не се иска това  Very Happy
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Ние сме в предпубертетна възраст..Познавам вече "онзи" поглед, познавам тръшкането и затварянето в стаята.. Сумати часове отделям за размисъл как да постъпя, че да съм хем ясна , хем ненатрапчива и както казва Анда- последователна. АМи трудно е! Опитвам се да се съобразявам с настроенията му, опитвам се да не повишавам АЗ тон, искам да намеря онази среда, правилната, където ще съм зачела неговите настроения ,ще съм успяла да запазя спокойствие и ще съм обсъдила ситуацията подробно! От една страна ми харесва, че има мнение и че го отстоява,но ми се иска да го науча и да обмисля нещата, не просто да проявява инатлък. 
Янита, всеки ден обяснявам, че хората се съобразяват един с друг. Не само в семейството, но и в училище, и на улицата,   важно да разбере, че  всяко поведение носи своите последствия, добри или лоши. 
Дара, повярвай ми, не това е правилния подход, имам предвид демострация  от страна на родителя, кой владее положението! 
Цитирай


Мнения: 1 876
Абсолютно не съм съгласна с dara.

Това е период еднакво труден и за двете страни.
Анда е права за последователното и категорично поведение. Но пък Вики е достатъчно голяма, за да е наясно, че няма как аршинът да не е двоен - Габа не може да участва в семейния живот солидарно.

Нямам отговор конкретен, но ясно си давам сметка, че точно това е момента, в който или си губи връзката родител-дете, или се заздравява доживот.

yanita, ти си достатъчно мъдър човек, за да намериш верния подход.
Пожелавам ти търпение.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
И ние сме по моему в предпубертетна възраст и конфликтите са често явление. Опитвам се да изисквам спазване на порядките, но скромният ми опит дотук показва, че се налага родителите да бъдат гъвкави, за да реагират адекватно на отделните ситуации. Не във всеки момент и не при всяка ситуация можеш да бъдеш еднакво праволинеен. В конфликта и в спора децата търсят самоутвърждаване и според мен, за да не се затворят в себе си се налага в определени моменти родителите да отстъпят и отпуснат известна свобода .

съобразявате ли се с тяхната емоционална нестабилност (надявайки се, че е временно явление) или действате на принципа, че всеки трябва да си владее нервите?Да, или по-точно се опитвам да се съобразявам / отскоро/, защото забелязах, че едни и същи забележки от моя страна се възприемат различно според настроението.

как реагирате на поредното тръшване, врътване, повишаване на тон, "онзи поглед"?В зависимост от степента им и най-вече от повода или реагирам остро / словесно/, или налагам някакво наказание / стил днес тогава няма да се прави това и това/ или се правя, че не забелязвам.

Дара, опитах и с мълчане, но ситуацията се влоши. Няма смисъл от надцакване с инат. Оказа се по-удачно да млъкнеш до степен, че да покажеш яда или обидата си, но не и да се разминаваш безмълвно.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Нищо не е случайно,мисля ,че хормоните си казват думата.Синът ми е на 16 и последните две години бяха кошмар.Лека полека взе да се оправя,но колко съм плакала самичка от страхотна обида и мъка аз си знам.Той приема всичко за даденост,че ние сме длъжни да правим за него това или онова.Чувството за благодарност просто липсва.Наскоро четох статия,че мозъкът на тийнейджъра работи коренно различно от мозъка на зрелия човек,все едно пишеха точно за моя син.Тогава се поуспокоих и реших просто да бъда търпелива.всичко свършва,дори и пуберитета. ooooh!
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 491
В къщи има правила, които трябва да се спазват. Компромиси има рядко, защото си имаме втори татко, който е безкомпромисен в повечето отношения. Въпреки негативите по отношение на възпитанието с втори баща, в нашия случай повече са позитивите от това.
Аз не се натрапвам с поучения, ако има ситуация с цупене и мълчание, обяснявам защо това не се приема и какво отражение може да има такова поведение в обикновена житейска ситуация сред чужди хора.
Засега комуникацията ни е сравнително добра, не се меся в избора и отношенията с приятелките, защото ги харесвам. Иначе не знам как бих се държала.
През пубертета децата много се променят, но не знам до колко е въпрос на характер, доколко е отражение на дотогавашното ни възпитание, доколко на средата.
Като се има в предвид че в тази възраст децата престават да ни идеализират и ни приемат като личности такива каквито сме, май се налага да поработим и върху себе си. Аз поне вече имах случай на няколко пъти да се видя през очите на дъщеря си и нещо не се харесах newsm78
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Правила в къщи разбира се има и те не са малко-като започнем от вечерния час и стигнем до елементарни домакински задължения.Но темата не е за правилата,а за това на какво се дължи поведението на децата в тази възраст Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Ох, някъде да казах, че подхода ми е правилен? Или че стремежа ми е да се надцаквам? Детето ми не ми е в категорията и да си играем на надмощие на този, а и на коментирания по-късен етап, е нелепо. Аз реагирам така, просто защото съм си такава. Това е моят начин да съм обидена, ядосана, разстроена. И споменах, че не го считам за особено подходящо, да не говорим пък за възраст като пуберитета. Казах, че ми се иска да съм по-друга малко, но не знам дали ще ми се получи. Това за погрешно разбралите ме.

Колкото за правилата... Когато човек се лута от едно настроение в друго, от една емоция в друга, от една крайност в друга, именно правилата и някои установени порядки служат все пак за някакъв ориентир и дават чувство на сигурност както за детето, така и за родителя. Естествено, че се отстъпва, но в определени граници и след постигане на разумен двустранен компромис. Не виждам защо, в която и да е възраст единият /независимо родителят или детето/ да е абсолютно пощаден от всичко, като се позоваваме просто на трудна възраст или нещо друго.
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Конкретно в този случай разбирам защо така е реагирала Виктория.
През нейните очи как изглеждат нещата. За всички има правила - ОК. Аз спазвам тези правила - ОК. Когато изисквам от по-малката ми сестра да ги спазва, мама ми прави забележка, че не мога да се съобразявам с другите. Щом така искат, ще им покажа, че не ми трябват.

Реакцията й е комбинация от пубертетното незачитане на авторитети: 'аз знам най-добре кое е правилното' + обида от несправедливостта (в нейните очи) + честолюбие.

Съобразяването с другите е нещо, на което се учим цял живот. Ако само следваме начертани правила е много просто, но правенето на компромиси е изкуство. И Вики е много малка да го владее напълно. Мисля си, че до довечера ще й е минало и ще е хубаво да си поговорите. Да я накараш да се замисли, да се постави на мястото на Габа. Да й дадеш пример какво става, ако всеки реши да се фръцва така. И може би да й признаеш, че си била малко по-крайна в реакцията си.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 504
Слава Богу, засега вкъщи е имало съвсем малко пуберски изпълнения. Общо-взето в рамките на периодичното пробване дали ще мине някой номер, които си ги прави от малък. И като види, че не минава, се укротява и се връща пак разбраното и кротко детенце.  Mr. Green
Повече ме дразни критичността му, опитите да иронизира и да се подиграва с нас, най-вече с мене. Веднага реагирам, че отпусна ли му края... Напомням му, че независимо колко приятелски се държа в момента, все пак не съм негов връстник и такъв тон, и такова отношение няма да допусна. Аз съм майка и ми дължи друго отношение. Обикновено действа. Макар че понякога се сдърпваме като хлапета (кой да седне на компа Mr. Green) и се налага таткото да раздава правосъдие.  Embarassed  35
Най ме е яд, че няколко пъти се изпускам да му казвам нещо, което на времето мене много ме вбесяваше - думите на баща ми: "Докато си в моя дом и аз те издържам, ще се съобразяваш с реда в него. Когато сама започнеш да си изкарваш парите - прави каквото щеш." В интерес на истината, баща ми удържа думата си - въпреки, че ме държаха много строго, в момента, в който започнах сама да печеля, всички ограничения отпаднаха. От мене се искаше само да предупредя колко време ще липсвам и кога се очаква да се върна. Нищо повече. И това също му го разказвам. Засега действа, да видим по-нататък...  Thinking А и още не е тръгнал по дискотеки...  ooooh!
Цитирай


Мнения: 5 876
Малии, и аз тази реплика яко я мразех. Затова почнах първата си работа на 18, бях отказала на баща си парите за издръжката и той много се беше уплашил.
Авторитетът не трябва ли да идва от това, че искаме от тях смислени неща?
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Хора в предпубертетна-пубертетна-следпубертетна възраст се разхождат у нас от 9-10 години насам. Ако трябваше да отменяме правилата заради това, че някой е в трудна възраст, отдавна да сме забравили какво е това правило.
Не че няма компромиси. Не че не си изпускам нервите отвреме навреме. Но основното правило е да има справедливост. В случая Виктория смята, че към нея си се отнесла несправедливо, затова ти реагира така. Почти същата случка преживяхме това лято, само че участниците бяха по-големи - Бобо и Камен. По време на едномесечното ни обикаляне из Европа Камен, като по-малък, понякога се изморяваше твърде много и ставаше крив и кисел, а Бобо безкомпромисно го тормозеше да се държи любезно. Скарването беше много драматично, наложи се аз да се намеся, да им кажа въобще да не си говорят цял ден, след като не могат да се държат цивилизовано, от което и двамата се почувстваха несправедливо наказани и драмата се задълбочи. При нас помогна това, че говорих с всекиго поотделно, но в присъствието на другия /в караваната няма много място за уединение/ и на всекиго беше посочена неговата грешка - на Бобо, че не се съобразява с възрастта и издържливостта на брат си, на Камен, че дели мегдан с по-големия си брат по силов начин. Всъщност, струва ми се, че мирът настана, когато се убедиха, че никой не е предпочитан, че и другият е критикуван за поведението си.
Нещо се отплеснах в пространни странични примери, но случката ме наведе на тези спомени.
По въпроса за правилата - да, трябва да се спазват. Но пубертетът е време за преоценка на ценностите, така че вероятно наново трябва да убедим децата в справедливостта на изискванията си.
А, за омразната реплика на Как'Сийка и Анда. У нас тя звучи така:"Такива са правилата в този дом. Когато имаш свой собствен, си в правото си да въведеш там свои правила." Сигурно и моите деца я мразят, но засега поне не я оспорват.
Цитирай

В Изумрудения свят (без рубинени пантофи)!

Мнения: 3 322
Как Сийке , колко ти е голямо детето? Така като чета написаното от теб, все едно аз съм го писала. Не приемам мнението погоре че едва ли не да проявим търпимост и да чакаме да мине периода.... Давам пример. Преди няколко дни ще ходят за три дни на екскурзия... Ключовете от къщи в джоба на широките му панталони ( щото сме рапъри), изпращайки го сутринта му казвам - сложи ги в сака - няма нужда да са ти в джоба, ще изпаднат (не се случва за първи път). Мъжът ми в това отношение.... като се загуби ключ - сменяме бравата. Няма - отговаря, бе защо се държиш така бе, дете , моля те сложи ги в сака- може да няма като се прибереш, не искаш да те срещаме... ще ги загубиш. Няма - отговаря. Извади ги казвам веднага и ги сложи в сака! Добре - ама като изляза пак ще ги сложа в джоба! Защо - питам ? Е, така! - е отговорът.
А кажете ми - в тая ситуация какво да правя?
Това е един пример, такива ситуации всеки божи ден по няколко пъти се случват! Как да проявиш търпимост? Еми и моите нерви си имат предел!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора