Здравейте мили момичета,скоро се регистрирах, но отдавна чета този форум и много ми харесва, вие сте страхотни и ви поздравявам за всички теми, по които пишете.Аз лично ги приемам за много полезни и интересни.Аз самата имам две деца, на 30 години съм и имам доста опит и в семейния живот и в отглеждането на деца, винаги съм се справяла абсолютна сама със всичко, разбира се с огромната помощ на съпруга ми, но без баби и т.н.Много млада, дори бих казала малка, станах мама, но много щастлива мама и сега идва да ви кажа, че много ама много ми се иска да си имам още едно бебенце.Съпругът ми също иска, приема го за нормално и говорим за това, но повече като, че ли сме оставили бебе-правенето на съдбата, не правим нищо особено освен, че не се пазим, но нищо друго.Така е от няколко месеца.Моите и неговите родители не бяха очаровани когато забременях вторият път, а когато сме се шегували, че може да стигнем и до бебе номер три, особено майка ми изпада в див ужас и дори ме е упреквала, че съм неразумна,колко бил труден и несигурен живота и т.н., само да отбележа, че съпругът ми има добри доходи и предпочита да съм си в къщи и да се грижа за децата и домакинството отколкото да работя, въпреки, че си имам професия и се реализирам успешно с нея,работя почасово,за да съм свободна и съм много щастлива в ежедневието си.Знам, че всички около мен, включително и приятели ще реагират негативно на една евентуална моя бременност и така моето допитване до вас мили момичета е мислите ли, че желанието ни да имаме още едно дете, въпреки, че вече имаме две, е глупост и неразумна прищявка?И как приемате едно семейство с повече от де деца, които освен това са планирани и очаквани с необуздана радост?
Не разбирам защо всички се опитват да ме вкарат в някакво клише, толкова ли не разбират, че се чувствам нещастна само при мисълта, че няма да имам бебе?
Извинявайте, че стана толкова дълго,дано имате търпение да го прочетете и да ми отговорите .Поздрави Мими
Не разбирам защо всички се опитват да ме вкарат в някакво клише, толкова ли не разбират, че се чувствам нещастна само при мисълта, че няма да имам бебе?
Извинявайте, че стана толкова дълго,дано имате търпение да го прочетете и да ми отговорите .Поздрави Мими
, знаеш ли, че ако разбера някой ден, дай боже да е много скоро, че съм бременна, незнам....., какво ще направя от радост, сигурно ще ми се пръсне сърчицето, защото това е най-страхотното и най-важно нещо в тоя скапан живот, който живеем. Да имаш дете, боже, да това е манна небесна, затова мила въобще да не ти пука от нищо и от никой, давай смело и дано скоро да се похвалиш с бременност, и да отгледаш още един достоен българин или българка на тая държава, защото ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО. Прегръщам те силно и ти желая много здраве и щастие 
Щом със съпруга ти искате и имате възможност да изгледате още едно детенце, не виждам нищо лошо в това. Аз имам едно дете от първия си брак и сега сме се засилили за още две - големи сме лакомии 
и това, защото не можем да се разберем за пола;аз искам момиченце, той-момче/да им продължи фамилията 
/, та стигнахме до компромисен вариант - да действаме докато ги нашарим достатъчно 
В такива разговори, мъжът ми винаги ми дава пример с един негов служител, на когото скоро се роди 5-то 
момиченце и вече се отказа да работи за мъжко 
Сега май сме направили второто /другата седмица ще ходя на лекар за потвърждение/, но 3-тото не е отпаднало от списъка 
/ как така не ти помагат в отглеждането, пък си позволяват мнение да дават даже 
А пък,роднините -какво общо имат с вас ,щом не са ви помагали до сега и щом реагират така?Тяхното мнение не засяга вашето уникално семейство,в което има толкова любов и разбиране! 
