Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора


Мнения: 5 876
...нещо, което превеждам в момента... помислих си, че може да ви е интересно.

---------------------------
Наричайте ме мистър Гато, моля. Преди трийсет години, като нямах какво друго да правя, хванах се да учителствам. В дипломата ми пише, че съм преподавател по английски и литература, ала не с това се занимавам. Аз изобщо не преподавам английски; преподавам училище – и печеля награди.
   Преподаването означава най-различни неща на различни места, ала седем урока се учат посевместно от Харлем до Холивуд. Те съставят националната образователна програма, за която плащате по невъобразимо много начини, тъй че по-добре да сте наясно каква точно е тя. Както искате, тъй ги тълкувайте, но повярвайте ми – не влагам в думите си и капка ирония. На това уча децата; на това ми заплащате да ги уча. Преценете сами.

Урок първи: объркване

Една жена на име Кати ми писа онзи ден от Дюбоа, Индиана следното:
“Кои големи идеи са важни за малките деца? Според мен най-значима е идеята, че познанието не е идиосинкратично – че уроците следват своя вътрешна логика, не са просто порой, който те да попиват безпомощно. Важното е да разбират, да усещат системата”.
Кати се заблуждава. Първият ми урок е “Объркване”. Всичко, което преподавам, е извадено от контекста си. Уча ги на всеобща несвързаност. Уча на разпокъсаност. Преподавам им твърде много неща: планетарните орбити, теоремите за големи числа, робството, прилагателните, танци, архитектура, физкултура и хорово пеене, как се водят събрания или как се посрещат неочаквани гости, какво трябва да правят при пожар; учим ги на езици за компютърно програмиране, на родителски срещи, на клас-квалификации и промени в програмата, на напътствия от непознати, които друг път няма да видят; на стандартизирани тестове и невиждана възрастова сегрегация.... Каква връзка изобщо съществува между тези неща?
   Дори в най-добрите училища по-внимателно вглеждане в последователността от учебни програми разкрива липса на взаимовръзка и куп вътрешни противоречия. Слава богу, децата не умеят да изразят паниката и гнева си пред постоянните нарушения на естествения порядък и последователност, които им биват натрапвани като качествено образование. Според логиката на институцията е по-препоръчително да завършат училище с пълен набор от изкуствена терминология, взета от икономиката, социологията, естествените науки и прочие, вместо с истински ентусиазъм. Ала качественото образование означава да научиш нещо в дълбочина. У децата се всява объркване – твърде много възрастни непознати, всеки от които работи сам и поддържа слаба връзка с останалите, като най-често претендира за несъществуваща компетентност.
   Смисъл, не разпокъсани факти търсят всички нормални човеци, а пък образованието е система от кодове за преобразуването на суровата информация в смисъл. Тази многовековна жажда за смисъл е добре скрита зад изкърпеното одеяло на училищната програма и зад манията да трупаме факти или теории. В долните класове това по-трудно се вижда, тъй като йерархията на училищния опит сякаш е по-понятна, тъй като добродушната проста връзка между “да направим “А”” и “да опитаме “Б” още може да мине за изпълнена с някакъв смисъл, а пък и клиентелата още не е усетила колко малко значение се отдава на играта и въображението.
   Помислете си за великата последователност на природата – как прохождаме, как проговаряме; или как светлината се сменя от изгрев до залез; древния алгоритъм на фермера, на ковача или обущаря; или как се приготвя коледно празненство. Всяка част е в пълна хармония с останалите, всяко действие е оправдано и свързано с миналото и бъдещето. Но в училище не е така, нито в рамките на конкретен клас, нито в рамките на програмата като цяло. Последователността от занятия е безумна. В нея няма особена логика, поне нищо, което да издържа анализ. Много малко учители биха дръзнали да научат децата на способите, с които могат да критикуват собствените им догми или тези на училището; нали всичко трябва да бъде прието. Училищните предмети трябва да се научат – стига да е изобщо възможно – така, както децата са назубряли катехизиса или трийсет и деветте постулата на англиканската църква.
   Преподавам всеобща несвързаност; нескончаема фрагментарност, опакото на смисъла; работата ми прилича повече на изготвяне на телевизионна програма, отколкото на съставяне на логичен план. В един свят, където домът става мираж, тъй като и двамата родители са на работа, а тя често се сменя, както впрочем нерядко сменяме и адреса си, или хранят твърде много амбиции, или някаква друга причина е направила всички прекалено смутени, за да поддържат семейни отношения, аз уча децата да приемат объркването като своя съдба. Това е първият урок, който им преподавам.
« Последна редакция: ср, 18 окт 2006, 13:44 от Анда »
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
аз уча децата да приемат объркването като своя съдба. Това е първият урок, който им преподавам.

Да, за съжаление съвременният свят, в който живеят децата ни, е много далеч от хармонията и последователността на естествения живот. И в такъв смисъл "обърканото" образование е адекватно на света.
И все пак, авторът малко тенденциозно акцентира върху разпокъсаността на обучението в училище. Системата на образование все пак успява да даде системно образование.
Цитирай


Мнения: 5 876
Не казвам, че съм съгласна, просто предлагам за диспут. По-нататък ще пусна и другите.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Хъм Thinking много интересно, нямам време да коментирам, но определено ме "жегна"
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 047
Принципно хаосът е над всичко. Ние търсим последователност в хаоса, слагаме рамки, граници и подредба, за да намерим себе си сред хаоса.
А може би затова с разумът си трябва да потърси неразривните връзки в тази фрагминтираност на информацията, за да докажем, че можем да мислим, че можем да търсим и намираме смисъл.
Образованието наистина ни залива с поток от информация - объркването е нормална първосигнална реакция. Но нали затова, в последствие ориентирайки се до известна степен намираме собственото си призвание и място в дебрите на познанието.
Според мен първият урок не е да приемем объркването, а да поискаме да го преудолеем или по-скоро да намерим мястото си сред хаосът от фрагменти, за да постигнем някаква своя цялостност.
Цитирай


Мнения: 5 876
Урок втори: Всеки трябва да си знае класа

Вторият ми урок се отнася до класите. Уча своите питомци, че човек трябва да си стои в своя клас (или класа). Не знам кой решава, че мястото на децата е тук, но това не е моя работа. Децата са номерирани, тъй че ако някое се измъкне, да го върнат в съответния клас. С годините начините, по които училищата номерират децата, се множат драматично, докато най-накрая трудно можеш да видиш лицата под цифрите. Номерирането на децата е мащабно и доходно начинание, въпреки че целта му си остава неясна. Не разбирам защо родителите безропотно ни оставят да правим това с децата им.
   Във всеки случай не е моя работа. Длъжен съм да ги накарам да обичат да бъдат пакетирани с други деца с номера като техните. Или най-малкото да го търпят. Ако си свърша добре работата, децата не ще могат даже да си помислят да са някъде другаде, тъй като аз ще съм ги научил да изпитват боязън и завист към по-горните класове и да хранят презрение към по-глупавите от тях. С тази ефикасна дисциплина класът на практика се самоорганизира в стегнат строй.  Затова съществува всяко фалшиво съревнование, каквото е и училището. Човек се научава да си знае мястото.
   Въпреки общата схема, според която деветдесет и девет процента от децата ще останат завинаги в класа си, аз правя демонстративни усилия да избутам децата към по-добър успех, като намеквам за евентуалното прехвърляне в друг клас като награда. Честичко им подмятам, че един ден работодателите ще ги наемат въз основа на училищния им успех, въпреки че собственият ми опит сочи, че работодателите са (с право) безразлични към подобни неща. Никога не ги лъжа в очите, но с годините съм разбрал, че истината и преподаването са по своята същност несъпоставими, както е казал Сократ преди хиляди години. Номерираните класове учат децата, че всеки си има място в пирамидата и няма как да се измъкне оттам без някакъв фокус с числата. Не владееш ли нещо такова, стой където те сложат.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Всяка жаба да си знае гьола, но казано по-красиво
Цитирай

софия

Мнения: 811
Интересно,разписвам се,после ще чета подробно.
Анда ти си съкровищница   bouquet
Цитирай


Мнения: 6 026
Ами да, вярно е това.......Веднъж четох твое мнение, Анда, че когато различните науки в един момент са се сглобили в цялостна картина за света си била много доволна.........Е, много ти завидях.........за мен нещата и до сега са си супер объркани.......и извадени от контекст........

.....второто е неизбежно........но то и първото до някъде е поправимо само

Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 047
Втори урок  ooooh!
Това ми заприлича на филма "Матрицата".
От малки сме сложени някъде от системата в някаква структура и бягство и спасение няма  Stop
От моя малко отдалечен опит с училището ще кажа, че винаги съм се чувствала личност, а не някаква неперсонифицирана бройка / или номер / в еди кой си клас.
Би било жалко, ако училището наистина създава бройлери от еднакъв калибър, които после изсипва в обществото, предопределяйки мястото им.
Моят свободолюбив дух е силно разбунуван. #Cussing out
Цитирай


Мнения: 4 806
Анда, много е интересно ... нетърпеливо очаквам продължението. А коментарите после. Всъщност казаното е по - дълбоко по съдържание, отколкото изглежда на пръв поглед.
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
И с втория урок бих поспорила.
Да, училището слага всички в калъп, но същевременно ти дава възможност да "смениш класа", ако положиш труд, старание, ум и сърце в това, което правиш. И това е добър урок за живота.
Цитирай


Мнения: 6 026
Да, но нямаш право да влезеш и да слушаш урока в друг клас.......
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 448
По първия урок - адмирации!   bouquet
 Това е най-точната картина на нашето образование в момента, която съм чела. Просто то никога не е било по-близо до хаоса, отколкото е сега. И не става въпрос за липсата на връзка между отделните предмети - имам предвид липсата на такава в овладяването на всяка една дисциплина поотделно.  ooooh!
По втория урок - тук става дума за чужди системи, нали? При които има различни нива по даден предмет, също е възможно преминаването в по-горен курс на по-изявените ученици. Предполам, че това има предвид авторът и затова пасувам. Това при нас е невъзможно да стане.
Цитирай

София

Мнения: 2 193
Да, но нямаш право да влезеш и да слушаш урока в друг клас.......
трябва да има някакъв ред все пак...висшето им образование е организирано доста по-добре от нашето - там имаш възможност да избираш какво да слушаш...при децата обаче е по-трудно приложимо...затова са родителите и възрастните - да преценят с кой номер и в кой клас ще е най-добре за тях /образно казано/...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора