---------------------------
Наричайте ме мистър Гато, моля. Преди трийсет години, като нямах какво друго да правя, хванах се да учителствам. В дипломата ми пише, че съм преподавател по английски и литература, ала не с това се занимавам. Аз изобщо не преподавам английски; преподавам училище – и печеля награди.
Преподаването означава най-различни неща на различни места, ала седем урока се учат посевместно от Харлем до Холивуд. Те съставят националната образователна програма, за която плащате по невъобразимо много начини, тъй че по-добре да сте наясно каква точно е тя. Както искате, тъй ги тълкувайте, но повярвайте ми – не влагам в думите си и капка ирония. На това уча децата; на това ми заплащате да ги уча. Преценете сами.
Урок първи: объркване
Една жена на име Кати ми писа онзи ден от Дюбоа, Индиана следното:
“Кои големи идеи са важни за малките деца? Според мен най-значима е идеята, че познанието не е идиосинкратично – че уроците следват своя вътрешна логика, не са просто порой, който те да попиват безпомощно. Важното е да разбират, да усещат системата”.
Кати се заблуждава. Първият ми урок е “Объркване”. Всичко, което преподавам, е извадено от контекста си. Уча ги на всеобща несвързаност. Уча на разпокъсаност. Преподавам им твърде много неща: планетарните орбити, теоремите за големи числа, робството, прилагателните, танци, архитектура, физкултура и хорово пеене, как се водят събрания или как се посрещат неочаквани гости, какво трябва да правят при пожар; учим ги на езици за компютърно програмиране, на родителски срещи, на клас-квалификации и промени в програмата, на напътствия от непознати, които друг път няма да видят; на стандартизирани тестове и невиждана възрастова сегрегация.... Каква връзка изобщо съществува между тези неща?
Дори в най-добрите училища по-внимателно вглеждане в последователността от учебни програми разкрива липса на взаимовръзка и куп вътрешни противоречия. Слава богу, децата не умеят да изразят паниката и гнева си пред постоянните нарушения на естествения порядък и последователност, които им биват натрапвани като качествено образование. Според логиката на институцията е по-препоръчително да завършат училище с пълен набор от изкуствена терминология, взета от икономиката, социологията, естествените науки и прочие, вместо с истински ентусиазъм. Ала качественото образование означава да научиш нещо в дълбочина. У децата се всява объркване – твърде много възрастни непознати, всеки от които работи сам и поддържа слаба връзка с останалите, като най-често претендира за несъществуваща компетентност.
Смисъл, не разпокъсани факти търсят всички нормални човеци, а пък образованието е система от кодове за преобразуването на суровата информация в смисъл. Тази многовековна жажда за смисъл е добре скрита зад изкърпеното одеяло на училищната програма и зад манията да трупаме факти или теории. В долните класове това по-трудно се вижда, тъй като йерархията на училищния опит сякаш е по-понятна, тъй като добродушната проста връзка между “да направим “А”” и “да опитаме “Б” още може да мине за изпълнена с някакъв смисъл, а пък и клиентелата още не е усетила колко малко значение се отдава на играта и въображението.
Помислете си за великата последователност на природата – как прохождаме, как проговаряме; или как светлината се сменя от изгрев до залез; древния алгоритъм на фермера, на ковача или обущаря; или как се приготвя коледно празненство. Всяка част е в пълна хармония с останалите, всяко действие е оправдано и свързано с миналото и бъдещето. Но в училище не е така, нито в рамките на конкретен клас, нито в рамките на програмата като цяло. Последователността от занятия е безумна. В нея няма особена логика, поне нищо, което да издържа анализ. Много малко учители биха дръзнали да научат децата на способите, с които могат да критикуват собствените им догми или тези на училището; нали всичко трябва да бъде прието. Училищните предмети трябва да се научат – стига да е изобщо възможно – така, както децата са назубряли катехизиса или трийсет и деветте постулата на англиканската църква.
Преподавам всеобща несвързаност; нескончаема фрагментарност, опакото на смисъла; работата ми прилича повече на изготвяне на телевизионна програма, отколкото на съставяне на логичен план. В един свят, където домът става мираж, тъй като и двамата родители са на работа, а тя често се сменя, както впрочем нерядко сменяме и адреса си, или хранят твърде много амбиции, или някаква друга причина е направила всички прекалено смутени, за да поддържат семейни отношения, аз уча децата да приемат объркването като своя съдба. Това е първият урок, който им преподавам.