Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

София

Мнения: 794
Днес си мислех, чр денят ми ще бъде невероятен, слънчев  и стремителен(не си спомням точно как казваше Меглена Ангелова). Чакам моя най-скъп човек да се върне в България..
Събудих се рано, наспана, чуствах се чудесно и поради предстоящото посещение в козметичното студио....

На връщане - София се беше събудила и тя... Навалицата в автобусите вече бе отдавна факт...

Реших да мина през кварталния хипермаркет и да напазарувам, преди да се заема с домакинските задължения....Докато бях в магазина, на една баба и прилоша, дъщеря и бе  с нея.
Изведоха я на въздух отпред , донесоха стол...

Това, което ме потресе бе нехайството на хората, всички идваха, зяпаха и никой не помогна, даже не си предложиха помоща. Мъжете, които можеха да подкрепят грохналата баба подминаваха, спираха се само пенсионери, едва ходещи... А дъщеря й се суетеше безпомощна ...

Вътре в магазина на извилата се опашка започнаха да роптаят, че видите ли - това само в Бг го има - да не работят всички каси  - било БЕЗОБРАЗИЕ, че им губят времето!!!!

Не мога да повярвам, че вече хората са толко погълнати от ежедневието, озлобени  и студени, че вече за тях човешкия живот има стойността на съботния им пазар - едно  кило кренвирши, хляб , прясно мляко , зарзават....

Не си ли дават сметка, че това може да се случи  и на тях или пък на родителите им. Никой не е вечен, пък и няма гаранция, че здравословното ни състояние няма да ни  измени някой път...

Мислех си, че да ти прилошее на обществено место би било по-уместно, отколкото в къщи, където може да няма кой да ти помогне изобщо ако живееш сам, но МОЖЕ БИ НЕ Е ТАКА...

Стана ми толко зле, дано жената да се почуства по-добре,  макар че Бърза помощ не реагира никак бързо...
Тя ми напомни на моята баба, която толко много ми липсва, дано да се възстанови и закрепи, и да радва семейството си колкото се може повече... Дори и да е бреме поради възрастта си , се надявам да не го усети и да обградена с любов и грижи....


Малко по-надолу на опашката за вестници пред мен имаше пак възрастна жена, дъщеря и внуче...пенсионерката искаше да развали 20 лв за по 5, дадоха и 2 по 10, дъщерята грабна едната банкнота, докато майка и простестирапе - имала да напазарува, бе и отвърнато с много груб тон - а ние с детето без пари ли да ходим ... жената се обърна, не мога да ви опиша колко тъжни бяха очите и....

Забравих какво точно исках да ви напиша, просто се надявам, че не всички хора са загубили малкото човечност останала у нас...

« Последна редакция: сб, 21 окт 2006, 11:52 от Samantha Jones »
Цитирай


Мнения: 6 167
направооо..... Crying or Very sad
незнам какво да кажа.

някой беше разказал случка в трамвая, как дете си бърше близалката
в коженото палто на г-жа, майката никакво внимание не обръща,
правят й деликатна забележка а тя казва " иване бе, недей така да правиш,
цялата ти близалка сега е в косми'.

та, .. така. това се сещам.
егоизъм, липса на възпитание, затвореност, освирепялост...
за съжаление тая наша действителност извади на яве най-грозни гледки.

а и хората вече на какво ли не се нагледаха - просяци, куче с 2 крака и 1 око,
по телевизията обрязване на дете от чичко, убила жена дете... в затвора интервю
новините пълни с убийства и зверства.
свиква се.
какво е е една припаднала баба.
целта е постигната.
Цитирай


Мнения: 750
Много сме озверели , но и не чак дотам щом ти, аз и тя  взимаме все още отношение по въпроса значи има светлина в тунела... има ли още хора , които се замислят за човечността не всичко е изгубено . Да жалки са картинките на които ежеминутно ставаме волни или неволни свидетели , но ние пък можем да вършим по нещо човечно всеки ден на пук на жестокия живот. Това е тъжно е , но няма място за униние трябва да се дерзае, защото ТОЙ животът си тече и не пита . Трудно е , но сме длъжни да опитаме да бъдем по добри. Wink Laughing
Цитирай

Бургас

Мнения: 648
    Бездушие много има, в какви ли не негови варианти съм го срещала и къде ли не, не е въпрос нито на възраст, нито има какъвто и да е друг разделителен принцип.....................
   Преди година и половина като се роди Александра се наложи да измислим къде да си държим количката, тъй като живеем на 6 етаж, а кооперацията няма асансьор, но пък стълбите са тип "ветрило" Crazy Входа има едно малко помещение, освен сервизното, предвидено за портиер и чистачка, първото от 6 години бе зарязано с талашитена врата без панти на произвола и младежите без терен Blush След като говорихме с касиерката на входа, съпругът ми монтира метална врата, която излезе по-скъпа от количката на детето Whistling
Познайте, след около няколко часа чевръсти комшийки вече разпитваха кой ще им даде ключове за помещението и на тях Shocked  Цял месец не извеждах малката, тъй като количката ни стоеше платена в магазина да й осигурим място за съхранение............ тръгнах аз да пояснявам и предложихме със съпруга ми или целия вход да плати вратата и да имат всички ключ за бленуваното помещение, или ние да плащаме наем, или да го ползваме, докато цената на вратата покрива наема....................................
Ние сме наематели(още малко), но дори и малката не е причина някой комшии да вярват, че ние имаме нужда от място за количката, напротив- изкривиха им се лицата, не се поздравяваме, не понесоха откровенността ни, напротив тя още повече ги втресе........................

Онзи ден една жена около 40 годишна ни направи забележка да си изведем децата от магазина и вън да им се радваме................

Едно бабе ме предупреди да си държа детето, защото площадката пред Кухнята е за кучето й и съседки, вероятно и пързалката е за тях Thinking

И по- фрапантни случаи има,но днес наистина е събота и е слънчево, а бездушниците са достатъчно лишени и наказани, това им е достатъчно, повярвай ми...............................
Цитирай


Мнения: 433
Колко души трябва да помагат на един, на който му е прилошало? Не е била сама жената, изнесли са й стол, някой се е обадил на Бърза помощ. С какво ще помогне, ако се струпа цялата опашка да дава акъл? А са коментирали за опашката, защото наистина вероятно жегата в магазина, блъсканицата, дългото чакане са довели до този припадък. Чак пък такива изводи за човечността са прекалени... И въобще... не знам, много по-страшни неща има от описаните от теб... а това е просто живот.
Цитирай

София

Мнения: 1 041
Така е, има хора и ХОРА.
За съжаление няма как да направим така, че всички да бъдат добри. Макар че по презумпция човекът е добър и е по-склонен да прави добро. Лошотията се култивира в последствие - родители, социална среда.

Аз много си харесвам една мисъл на Хемингуей, ще я цитирам по памет и със съкращение.
"Когато дойде пролетта, единствената ти грижа е, къде можеш да бъдеш по щастлив. (...) И нищо не може да помрачи щастието ти, освен хората. С изключение на онези хора, които са хубави като самата пролет."

Свикнали сме да виждаме озлоблението, но по-рядко забелязваме и онези хора, "хубавите". А и тях ги има.  Peace
Цитирай


Мнения: 1 876
Eто ви контрапункт.
Преди седмица плащам тока. Редя се на дълга опашка.
Чувайки сумата, разбирам, че няма да ми достигнат парите, извинявам се и излизам до близкия банкомат, за да изтегля.
Чинно се нареждам на опашката отново. Плащам.
Малко по-късно, вече отвън на паркинга, прибирайки бележката в портмонето си ми се струва странна наличната сума.

Смятям набързо, връщам се на гишето и моля жената да си засече касата.
Оказвам се права. Платила съм 100 лв. ... по-малко.
Жената започва да плаче. Възрастна, побеляла...
Опашката стои в смут, притихнала изведнъж, а миг преди това нетърпеливо мърмореща, защо се пререждам и какво толкова правя...

Не съм си и помислила да задържа тези пари.
От толкова благодарности ми става неудобно...

Вече мина седмица. Малкият ни градец по пътища незнайни е в течение на случката.
Ако се случи да разходя пеша - ме спират хора всякакви. Неловко е.
Не познавам почти никого, а мен - сякаш всички.

Абсурдно е, защото на това уча децата си. Да са честни, да са съпричастни, да са добри.

Може би прозвуча като ода за самата мен.
Но ми се струва, че е за хората. Пък и навън е съботно-слънчево.
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Слънчев е, да, а в Морската градина са разцъфнали сини минзухари.
Листата са прекрасно жълти, а на хората им е леко, усмихват се. Радват се на децата и кучетата, фонтаните весело бълбукат.
Не видях сърдити, нито каращи се. Денят е тих, прекрасен и есенно-слънчев Love
Цитирай

Някъде на път....

Мнения: 10 091
Така е, има хора и ХОРА.
За съжаление няма как да направим така, че всички да бъдат добри. Макар че по презумпция човекът е добър и е по-склонен да прави добро. Лошотията се култивира в последствие - родители, социална среда.

Свикнали сме да виждаме озлоблението, но по-рядко забелязваме и онези хора, "хубавите". А и тях ги има.  Peace
Защо ли се учудваме, то май винаги си е било така.......
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 362
Колко души трябва да помагат на един, на който му е прилошало? Не е била сама жената, изнесли са й стол, някой се е обадил на Бърза помощ. С какво ще помогне, ако се струпа цялата опашка да дава акъл? А са коментирали за опашката, защото наистина вероятно жегата в магазина, блъсканицата, дългото чакане са довели до този припадък. Чак пък такива изводи за човечността са прекалени... И въобще... не знам, много по-страшни неща има от описаните от теб... а това е просто живот.

Ами аз съм съгласна с теб  Peace Вече рядко ме трогват подобни неща... И то не е, защото съм бездушна...
Цитирай
Verdad,   bouquet И за миг не си помислих, че ще постъпиш иначе! Добре, че си го установила веднага  newsm78  като те знам, че си все забързана и разсеяна  35 
Цитирай


Мнения: 6 167
ами незнам,
аз също живея в една безумна страна и тук е обратно.
ако на някой недай си боже му прилошее се втурват всички отгоре му,
настава дискусия какво да се прави, разменят си празни приказки 15 минути, пострадалия може душа да бере. но италианците са празнодумци и обичат калабалъка.

онзи ден на едно кръгово движение кола бутнала велосипедист, възрастен човек
аз отбих, слязохме да видим можем ли да окажем първа помощ.
нямаше нужда , слава богу, но човека просто си седна на средата на платното да чака полицията. движението спря.. в това време наскачаха останалите коли, народ се събра угрижен...аз погледах погледах... разбрах, че полза от нас няма и си проправихме път през тълпата.2 часа по-късно полицията беше дошла, а дискусиите още течаха Shocked

Цитирай

софия

Мнения: 91
Разбира се, че ги има и "хубавите хора", ако беше обратното темата просто нямаше да съществува.Тук има почти 30 000 членуващи и ако е вярна приказката" ако до всяко добро същество застане поне още едно", то тогава със сигурност сме повече от озлобените, а това е повод за усмивка ....и малко успокоение Hug
Цитирай

София

Мнения: 794

Свикнали сме да виждаме озлоблението, но по-рядко забелязваме и онези хора, "хубавите". А и тях ги има.  Peace

Да, забелязвам и красивите неща, но в случая нямаше как да поднима и игнорирам другите...

Не очаквах целия супермаркет да се изсипе навън, а може би хората, минавайки не да извръщат глава, а поне да покажат някаква съпричастност..

Lennie, развесели ме с това за калабалъка...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 047
   И аз като всички съм ставала свидетел на подобни тъжни сцени и моите наблюдения са, че просто си има хора, които реагират на момента било с помощ, било с калабалък и други - които подминават и после се чудят дали въобще са можели с нещо да помогнат  Tired Обяснявам си го с различния темперамент - едни реагират на момента, други се затварят в себе си.
  Не може всички да имаме еднакви реакции...но и доста сме озверели също така.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора