Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 135 отговора

София, Дружба 2

Мнения: 31
Сблъскали ли сте се с този проблем?
Мъжът ми иска още едно дете, но аз съм категорично против,гледам съвсем сама сина ни/3г./ и ми е много трудно като нямам кой поне малко да ми помага.Напуснах работа да го гледам, защото много боледуваше в яслата.Надявам се скоро пак да се върна на работа, седенето в къщи направо ме убива, не виждам никого, имам чувството , че съм забравила да водя нормален разговор, не ходя никъде, защото няма къде да оставя малкия, а той е много буен  и трябва да съм постоянно до него- от 3 години не съм излизала вечер.Настръхвам като се връщам назад и си спомням трудностите и лишенията, за които мъжа ми дори и не знае.
Дразня се много когато някой ми каже:Хайде време ви е за второ.Тогава искам да изкрещя на всички ,че  НЕ искам друго дете .Сега съм на 30г, искам да се радвам на сина си и да бъда щастлива .
Аз ли нещо съм сбъркана?!!
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Ами не си  мълчи...пред другите.

Само ти и мъжа ти може да решите дали ще имате второ или не. Това пък някой друг да ми каже, че ми е дошъл момента, го режа на секундата.
Казваш им ОК..ама ми давай по...... и си избираш една тлъста сума на месец Twisted Evil и да видим какво ще ти кажат дали ти е време или не...айй как се дразня на такива умници #Cussing out

п.п. А пък с мъжа ти, просто си поговорете спокойно и му кажи всичко това, което и на нас  bouquet
Цитирай

София, Дружба 2

Мнения: 31
Ами не си  мълчи...пред другите.

Само ти и мъжа ти може да решите дали ще имате второ или не. Това пък някой друг да ми каже, че ми е дошъл момента, го режа на секундата.
Казваш им ОК..ама ми давай по...... и си избираш една тлъста сума на месец Twisted Evil и да видим какво ще ти кажат дали ти е време или не...айй как се дразня на такива умници #Cussing out

п.п. А пък с мъжа ти, просто си поговорете спокойно и му кажи всичко това, което и на нас  bouquet


Мъжът ми е на ясно,  но това не му пречи да го споменава "профилактично", да не би да съм размислила.Все пак не сме стигали/ за сега/ до по-сериозен конфликт с него на тази тема
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Ти си знаеш... Само помисли, че трудното време минава, а децата остават. Сигурно ти трябва почивка.
Цитирай


Мнения: 6 167

Аз ли нещо съм сбъркана?!!

изобщо не си сбъркана. Peace Peace
имам 2 приятелки много интелигентни жени, образовани, с работа, които се
'побъркаха' да стоят до децата.
мъжете им не разбираха,че имат деца ( никаква помощ или отношение), докато не ги видяха, че ходят. и сега понеже стана интересно - почнаха да се усещат бащи и искат второ
но им убягва пътя, който са изминали жените им до момента на 'интересното"

аз самата не съм убедена, че мога да изтърпя ( на 32 съм) грижите за  дете, което е буйно.
онзи ден едно се тръшна в супера и направо се изплаших...
възрастта също оказва влияние. затова се става родител на млади години - да тичаш да си с по-здрава нервна система и тн.

напълно те разбирам.
можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!


Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Ами ако ти искаше второ дете , а той не? Mr. Green


Това трябва да си го решите вие  двамата... а това , че позволяваш на другите да те тормозят с подобни подхвърляния...си е само и само за твоя сметка Peace
Цитирай

София

Мнения: 7 718
И аз така не исках второ, сърдех се на познатите които ме навиваха и т.н.
Сега пък заисках, но се оказа, че щъркелите не носят бебетата когато си ги поръчаш. Crying or Very sad
И така вече две години и половина се боря с вторичен стерилитет.
А първият път така лесно забременях.

Както и да е, това е офф и не искам да ти противореча, просто не си готова.
Слушай сърцето си и не се насилвай.
Всяка борба си има и хубавите страни.
Човек не знае накъде ще го понесе животът.
Сега понеже съм по-възрастна вече никой не ми досажда да ме подпитва, защото никой не очаква да искам второ дете.
Страдаме си тихо и мълчаливо със съпруга ми.
Цитирай

София

Мнения: 5 374

Аз ли нещо съм сбъркана?!!

изобщо не си сбъркана. Peace Peace
имам 2 приятелки много интелигентни жени, образовани, с работа, които се
'побъркаха' да стоят до децата.
мъжете им не разбираха,че имат деца ( никаква помощ или отношение), докато не ги видяха, че ходят. и сега понеже стана интересно - почнаха да се усещат бащи и искат второ
но им убягва пътя, който са изминали жените им до момента на 'интересното"

аз самата не съм убедена, че мога да изтърпя ( на 32 съм) грижите за  дете, което е буйно.
онзи ден едно се тръшна в супера и направо се изплаших...
възрастта също оказва влияние. затова се става родител на млади години - да тичаш да си с по-здрава нервна система и тн.

напълно те разбирам.
можеш да поработиш 2-3 години, да се усетиш пак 'нормално' , на 35-40 г спокойно можеш да родиш второ, че и трето дете!



Ииииии...ама тоооолкова съм съгласна с ЛЕНИ, както още няма деца.
Аз искам второ......защото след секциото станах курназ, че и второто така ще го извадят, а мене ме беше страх от нормалното раждане.
Обаче она ден със свеки си говорехме и тя каза едно изречение, което мене лично ме накара да се замисля:" Ти хубаво искаш второ, ама пак ти и аз ще го отгледаме".
Моят мъж от известно време е луд по Станислав.
Ама знаете ли защо?
Защото Станислав виква ТАААААТИИИИИИИ-така че да ги чуят до църквата Свети георги чак-и не се отлепя от него. Защото вече е "свестен човек", а не бебе. Защото почти всички зъби избиха и не се кърмим от сума ти време насам, Защото....защото....защото........
И аз ще се замисля също, преди да предприема тази стъпка.
Щото образованието -качественото-е една безумна на днешно време инвестиция, а аз като родител се чувствам длънжа да му дам най-доброто, както е дадено на мене и мъжа ми.
Цитирай


Мнения: 527
За да не се тормозиш обясни на съпруга си как точно се чувстваш и какви са страховете ти, нека види  живота който водите през твоя поглед.
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 940
Може би изобщо не трябва да пиша в тази тема, но не мога да те разбера; връщам се назад и се сещам как гледах съвсем сама детето си, когато тръгна на градина /майка ми учеше тогава и не можеше много да ми помага/, живеех на квартира с 200лв. заплата, не излизах никъде, а бях само на 22, гледаха ме накриво в детската, че го водя първи и го взимам последен, ядях на три дни веднъж, защото бях прекалено горда да споделя с родителите си, че не ми излизат сметките, а и те не бяха вече длъжни да ми дават пари и винаги съм била убедена, че няма да остана с едно дете. Сега срещнах мъжа на живота си и мога да изгледам не едно, а повече деца, дори и без той да е до мен, но бебето не идва и не идва  Sad Децата са най-голямото щастие, колкото и клиширано да звучи. Съжалявам, че не можах да те разбера, но тези дни чакам да ми дойде за кой ли път и съм склонна на крайности  Crying or Very sad
« Последна редакция: нд, 22 окт 2006, 18:26 от Goldie »
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
.........Щото образованието -качественото-е една безумна на днешно време инвестиция, а аз като родител се чувствам длънжа да му дам най-доброто, както е дадено на мене и мъжа ми.

Това няма смисъл да го казваш тук......нали се сещаш, че сега ще ти кажат, че човек като има желание ще направи всичко за да осигури детето си, че и второ и трето дори. Stop

Аз се опитах преди време...е, оплюха ме. Rolling Eyes

п.п. Малко са тия дето ще разберат какво искаш да кажеш


Цитирай
Аз също те разбирам много добре.Действай така,както ще се чувстваш и живееш добре.Мисля,че мъж лесно може да се склони.Аз имам две деца от два различни брака и скоро мъжа ми полу на шега ме попита дали не искам още едно,почти изревах не-то.На мене силите дотук ми стигат - психически и физически.
Цитирай
Пък и още нещо.Това че някой живял с 200лв. и се чувствал прекрасно,не може да ме накара да се чувствам и аз така.Все пак хората сме различни.
Цитирай


Мнения: 3 537
Аз пък навих мъжът ми за второто,той бързо се предаде. Very Happy
Голямата ни дъщеря беше на 12 и се получава голяма разлика и затова се колебаехме.По-точно не го навих,а започнах темата,обсъдихме всичко,до най-малката подробност и още на другият месец бях бременна.
Той е много щастлив,че се решихме на тази стъпка,аз също. Love
Не работя,малката често боледува на яслата и се налага да я гледам.Но на последък  забелязах как като че ли малкото ми бебче е вече голямо момиченце,заиграва се дълго сама,сгъва дрешките си,почти се облича сама .Имам време за почивка,шетам си на спокойствие,без да ми се пречка. LaughingСлед 2-3 години ще е още по-лесно.Поне ще знам,че съм приключила с гледането на бебета и раждането. Wink
Само и единствено вие можете да решите какво да правите.Успех! Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Пък и още нещо.Това че някой живял с 200лв. и се чувствал прекрасно,не може да ме накара да се чувствам и аз така.Все пак хората сме различни.

А пък мен това, че някой е живял с 200 лв и се е справил ме изпълва само с уважение към него.
А ти не си мисли, че ако днес имаш 2000 лв например месечно, това автоматично ти гарантира тази сума и утре.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 135 отговора