Когато децата са повече.

  • 3 578
  • 83
  •   1
Отговори
# 30
  • Sofia
  • Мнения: 6 932
А какво се получава ако го манипулираш чрез страха му от загубата на твоята любов?

Аз съм казвала на големия "Щом се държиш еди как си, ме разочароваш и не те искам!" Отблъсквам ласките му за 5-10 мин. и се укротява само и само отново да го гушкам.

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
А какво се получава ако го манипулираш чрез страха му от загубата на твоята любов?

Аз съм казвала на големия "Щом се държиш еди как си, ме разочароваш и не те искам!" Отблъсквам ласките му за 5-10 мин. и се укротява само и само отново да го гушкам.

Рядко си позволявам да го правя и когато, то е защото наистина съм много гневна. Тогава настава истински ад - започва да реве с пълно гърло, да крещи, че не ме бил разочаровал, че ме обичал...
Известен ефект има сърденето. Казвам му, че не е бил добър, че съм му много много обидена и че съм му сърдита и няма да му говоря. Залепва се за мен и върви по петите ми. Не спира да се моли - извинявай мамо, няма повече така да правя, обещавам, прегърни ме, говори ми мамо.... моля те.Целува ми ръцете, краката - квото докопа. Ужасно се натъжавам от всичко това и гледам също много рядко да прибягвам и до този метод.
Истината е според мен, че той е ужасно объркан в чувствата си. Хем не иска да ме разочарова, хем му е ужасно трудно да контролира емоциите си. Нуждае се силно от любовта и одобрението ми и когато му покажа, че не ги опрадвада - наистина страда. В следващият момент обаче виждам как съзира Ерик с някаква играчка, изведнъж личицето му се озарява от сатанинска усмивчица и на мига забравя всичките си обещания...

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 6 932
Така както го описваш, май  с Денис сте се завъртели в спирала от емоционални крайности, което е много изтощително психически и за двама ви.  Tired НЕ съм специалист и не е в компетенцията ми да предложа решение, с което да постигнете емоционално равновесие и разбирателство.
Ходи ли още на градина? Дано контактите с други хора му помогнат донякъде да преодолее  тази болезнена привързаност към теб!

# 33
  • Мнения: 3 506
Другото нещо е, че когато Денис направи поредната беля спрямо брат си и аз аха още преди да съм реагирала, започва с - мамо, обичаш ли ме, извинявай мамо
Абсолютно същото. На Никола любимите са му "Мамо, мамо, без да иска. Моля те не му се карай" (странно защо минава в 3л.) или след като безразлично е изслушал забележката "Мамо, сега нали не ми се сърдиш? Моля те, направи ми усмивка" или просто "Мамо, искам усмивка"

Много често, когато се карам на Ерик и Денис започва - по-силно мамо, по-силно му се скарай.
При нас е "Мамо, още и се карай. Накажи я!."

Иначе при нас също Ерик е по-спокойния и добронамерен. Ето затова ми е жал, че страда несправедливо
Именно. Ако не беше така, сигурно щеше да надделее чувството ми за вина, че съм му "довела" сестра преди да е бил готов за това. Но малката в повечето случаи е толкова добронамерена, че той трябва да положи наистина големи усилия, за да я разреве. Ами трудно ми е да се правя на разсеяна в такива ситуации.

И това последното, което си описала, е същото при нас...

# 34
  • Sofia
  • Мнения: 4 221

Ходи ли още на градина? Дано контактите с други хора му помогнат донякъде да преодолее  тази болезнена привързаност към теб!

От двегодишен ходи. Много е контактен и дружелюбен. Но явно това не помага за отношенията у дома. Sick

# 35
  • Мнения: 5 877
Да не би да е реакция от раздялата това? Как се държат, когато са с баща си?

# 36
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Моля те, направи ми усмивка" или просто "Мамо, искам усмивка"


При нас е "дай ми усмивка". Ако проявявам упорство, щото не ми е до смях точно в този момент, хваща главата ми, върти я към него, усмихва ми се, клепа с мигли и продължава - "дай ми усмивка моля те".

Наште деца да не са правени по калъп ? Laughing

# 37
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Да не би да е реакция от раздялата това? Как се държат, когато са с баща си?

Не ме питай.
Това е друга адски болезнена тема, по която направо не ми се говори.
Винаги съм си мислела, че сцените по филмите са прекалено напудрени и драматизирани, но разбрах, че не е така.
Много му е трудно и поради тази причина се опитвам и да съм по-толерантна към лошотията спрямо брат му.
Но няма взаимовръзка между двата проблема. Ревността му съществува от самото раждане на малкия.

# 38
  • Мнения: 705
додо, съжалявам ако се изказвам неподготвена, но не съм запозната с живота ви, та искам да попитам - къде е ролята на бащата на децата? има ли го като авторитет и влияние? явно Денис вярва в безрезервната ти обич, но така ли е с таткото?

още веднъж - много съжалявам, ако съм нетактична. ако е така - просто ИГНОР на постинга ми!   bouquet

П.С. видях, че и анда е вметнала, докато пишех, пак сори!!!!

# 39
  • Мнения: 3 506
... Ако проявявам упорство, щото не ми е до смях точно в този момент, хваща главата ми, върти я към него, усмихва ми се, клепа с мигли и продължава - "дай ми усмивка моля те".

Наште деца да не са правени по калъп ? Laughing

И аз взех да се замислям Laughing Моичкият прави абсолютно същото.

За татковците - не знам кои филми имаш предвид, но при нас Никола почти не общува с татко си. В мое присъствие трябва да съм съвсем на ръба, за да се съгласят да направят нещо заедно. Обикновено единият вика "Искам мама", другият "Ми той иска ТИ да направиш еди-какво си". Ако ме няма - преживяват някак си, но после следва голямото отмъщение. Лошото е, че обикновено е двустранно. Единият почва да обяснява как синът МИ направил това и това, а дребният става за известно още по-невъзможен...

За детската градина - Ники е само от 1 седмица на градина, тъй че при нас напълно категорично няма никаква връзка с проблема "ревност".

# 40
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
додо, съжалявам ако се изказвам неподготвена, но не съм запозната с живота ви, та искам да попитам - къде е ролята на бащата на децата? има ли го като авторитет и влияние? явно Денис вярва в безрезервната ти обич, но така ли е с таткото?

още веднъж - много съжалявам, ако съм нетактична. ако е така - просто ИГНОР на постинга ми!   bouquet

П.С. видях, че и анда е вметнала, докато пишех, пак сори!!!!

С баща им сме разделени от половин година.
Контакта на децата с баща им обаче не е преустановен. Да, има го и като авторитет и като влияние. Но ефектът разбира се не би могъл да бъде както при перманентно съжителство. Той полага необходимото да въздейства, но аз съм тази, която нон-стоп е с децата и основно отговорността е моя.
Не се извинявай - няма причина за това Simple Smile

# 41
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Додо - а разделяни ли са ти децата? За по-продължително време? Търсят ли се тогава...?

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Додо - а разделяни ли са ти децата? За по-продължително време? Търсят ли се тогава...?

Да. Малкият сме го оставяли при баба му. Миналата година за два месеца. Основно пак заради ревността на Денис. Мислех си, че нещата ще се уталожат. Тази година също стоя при нея.
Това, което ме впечатли силно беше, че когато ходехме с Денис да виждаме малкото, Денис започваше да се напишква. Когато си взех Ерик - първата седмица Денис пак се напишкваше. Очевидно наистина го изживява. Лятото пък ги заведох двамата на море със свекърва ми. Колкото беше добър Дени у дома, толкова непоносим беше на морето, където беше с брат си. Чудех се на какво се дължи. Но сега поведението му е същото, което за мен е белег, че проблема произхожда от присъствието на Ерик.
Дали се търсят ? Ерик го търси да.
Денис също ми е казвал, когато Ерик беше при баба си, че иска той да си дойде у дома. Но не бих казала, че е проявявал особена настойчивост. По-скоро на въпросите ми отговаряше така и то не винаги.
Не зная дали това оставяне на малкото не беше грешка. Няма как да разбера. Все се надявах, че Дени ще израсте ревността си, която се появи още с раждането на малкия много силно. И с тези раздели се надявах това да стане по-безболезнено и за двамата.
Решена съм повече да не ги разделям, ако ще това да ми коства много. Очевидно разделите на помагат, може би дори вредят.

# 43
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
И при нас е същото. Дени ревнува ужасно, но е на приливи и отливи. Месеци лошотия се редува с месеци обич и разбирателство.
Има една разлика, обаче. При опитите ми да накажа малката, каката е готова да я защитава с "голи гърди", готова е дори да поеме вината върху себе си, но да не плаче Васи. А друг път пък я дразни упорито, за да я докара до рев. Много  е трудно, много...

# 44
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Четейки те Додо, се замислих за нещо... и си дадох сметка, че моделът ви е точно, като този на брат ми...
Значи и той има 2-ма сина и също големия поради ревност дълго време се наакваше и т.н. Бият се помежду си, дразнят се и всеки иска моята щерка да му е сестра, само да няма брат.  Shocked Малкият им е доста глезен... все е маминото синче и това съвсем отчая големия. Но понеже те не обръщат внимание на положението, децата ще си порастнат с някаква скрита неприязън явно. Обаче при раздяла им е мъчно един  за друг, търсят се... и на 2-рата мин. заедно пак са се сдърпали...  Crazy

А уж малката разлика била добра за децата  Thinking


Аз нямам такива грижи с моите и не знам как да ти помогна. Моите направо се обожават. Малкия не може да диша без сестра си. Даже изпитва болезнена привързаност за нея.  ooooh!
Естесвено това не означава, че не се карат.. Понякога се случва, но аз все обяснявам на щерката, че е по-голяма и трябва да отстъпи... И тя милата, няма как...

Еееееееееех, деца...  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт