Публикувана: 24 окт. 2006, 15:43 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2007, 13:23 ч.

Ще се пръсна вече.

8 113
72
1

# 60 12 апр. 2007, 16:32 ч.

Мнения: 2 108

В подобни ситуации изпада всеки.
След това се чудим на себе си, но е много трудно да се преодолее в момента ,в който ти се случва.
Разкажи после за хомеопатката и преложенията и за решение на подобен вид проблеми.

# 61 13 апр. 2007, 13:48 ч.

Мнения: 4 371

Наоми, доколкото знам дава някакви капки. Но и диалога който се води не е без значение, сигурна съм.

# 62 13 апр. 2007, 15:15 ч.

Мнения: 1 640

Познато ми е това състояние,нуждаем се от някаква помощ-не сме всесилни все пак,а се нагърбваме с много неща,искаме много от себе си,а си имаме предели на силите.Това с харченето,та дори на малки суми,за да си доставя временно удоволствие,да почувствам временна удовлетвореност,ох.. ooooh!

# 63 13 апр. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 433

Момичета, видях че темата е доста стара, но все пак искам и аз да кажа нещо.

Всеки човек има такива състояния, при по чувствителните - става и доста сериозно. Но докато все още има желание за промяна или борба, или не примиряване със състоянието има надежда.

Повечето хора в това състояние знаят причините, но от слабост, страх и т.н. не могат да ги преодолеят. Което води до затъване и лутане. Някои хора се примиряват, защото ги е страх от непознатото, т.к. всяка промяна е свързана с нещо ново.

Казвам тези неща защото съм минала през този път. И на лекар съм ходила, и на терапия и на лекарства съм била. Помагат, всичко помага. Въпроса е, че не махнеш ли причината се връщаш в това състояние. Аз тогава не я премахнах и пак се върнах назад. Сега с малко смелост я махнах. Да чувства страх, чувствам липса, но знам че трябва да се боря. Имам още една причина, скоро може и нея да преодолея.

Просто в случая когато се стигне до един етап, в който човек има нужда от помощ от специалист трябва да я потърси. Всичко се лекува и всичко се оправя. За да не се стигне много далеч.

Тези състояния са доста сериозни и винаги трябва да им се обръща внимание. И пак казвам без причина човек не стига до там. Това състояние е сигнал, че нещо не е наред, нещо което сме премълчавали и трупали. В един момент то просто избива и тогава става страшното.

# 64 13 апр. 2007, 16:42 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: crazy chick в вт, 24 окт 2006, 17:33

Дуци, а ти готова ли си за това, което евентуално ще ти каже психотерапевта? Категорично ли си решила да последваш съвета му, примерно, какъвто и да е той? Ако те посъветва да се разведеш, ще го направиш ли? Или пък да напуснеш града си? Нямам представа какво ти е на душата и не искам да те тровя, но по принцип всички ние знаем отговорите на въпросите си... Търсим специалист, когато подсъзнателно отхвърляме тези отговори, защото надскачат желанията или възможностите ни към момента. Чудесно е, че си решила да се обърнеш към професионалист, но имай предвид, че той евентуално ще ти даде диагноза, нищо повече. Истинското /не това, с хапчетата/ лечение ще остане в твои ръце - готова ли си за него?

Усмихни се, най-тъмно е преди изгрев слънце bouquet

Добрите психолози не вменяват правилни решения. Просто помагат сам да вземеш решението, което ти се струва най-правилно. Според мен (имам степен по психология) Дуци има някои симптоми на депресията и за нейно собствено успокоение ще е добре да иде при специалист, който сам ще установи какво е най-добре за нея. Аз страня от специалисти, които веднага започват с хапчета. Хапчетата често са необходими, но това не се установява от първия преглед. Хаповете би трябвало да са част от терапията, а не да я изчерпват.

Хомеопат - психолог, красиви цитати и прочие а ла Паолу Коелю дъвки помагат, но не на всеки и и обикновено при по-леки случаи.

Дуци, пробвай малко спорт, все едно какъв, просто някакво напрягане на тялото. Хем повишава самочувствието, хем подобрява тонуса, хем разннобразява. И аз съм имала такива депресивни моменти, но нямах възможност да ходя при специалист. Спорт и с подкрепата на мъжа ми нещата се закрепиха. Но ти иди при специалист.

# 65 16 апр. 2007, 10:56 ч.

Мнения: 32

Дуци, ще ти кажа, че и аз бях изпаднала в много голяма депресия. Преди 2 год.сънувах на 2 пъти, че ще умра на 35 год.възраст от рак. И като започнах едно ходене по лекари, няма част на тялото дето не съм изследвала, мъжа ми се побърка с мен, не можеш да ми докажеш, че това е било само един сън. От притеснение получих сърцебиене и бях много зле. В един прекрасен момент се погледнах в огледалото и си казах, ако аз не си помогна сама и Господ да слезе не може да ми помогне. Вече не ме вълнуват никакви здравословни проблеми и се чуствам прекрасно.Затова ти казвам психолозите само ще задълбочат повече депресията ти, казваш си от днес няма да мисля за глупости, ще правя само неща, които ми доставят удоволствие и ще видиш полека лека как ще се наредят нещата. Желая ти успех!

# 66 16 апр. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Svetla1 в вт, 24 окт 2006, 15:58

'Специалистите' ще ти изпишат антидепресанти най-вероятно. Не мисля, че това е решение! Мога да ти дам координати на хомеопат-психолог, за мен това е начина.

Ехоооо, антидепресанти се изписват
на мноооого по-късен етап. Дуци, иди
да си поприказвате с психолог, може
да ти бръкне в душата и да я поразчисти.
Това приятелки, форумки, магазинерки
не са най-точните персони. Специалист
ти трябва, ако го чувстваш така. Надявам
се да намериш читав. Какво те съветва
личният ти лекар, дава ли ти направление?
Плаща ли касата?

# 67 16 апр. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 433

Цитат на: Liska в пн, 16 апр 2007, 12:15

Какво те съветва
личният ти лекар, дава ли ти направление?
Плаща ли касата?

Това с личните лекари е малко загуба на време. Аз като имах такива проблеми отидох при лекарката за направление и тя ми каза - разхождай се в парка повече, не ти трябват лекари. А аз съвсем си бях заминала, нито разходки, нито чист въздух ме оправяха тогава.

# 68 16 апр. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 4 371

Личният ми лекар е толкова противно същество, че юни ще го сменя с чиста съвест.
Детето ми е с астма, той не ми дава направление за Сандански, да не говорим за нещо по-незначително, като някакви депресийки (според него).
Лошото е, че когато му споделих, че не се чувствам добре, той ми каза, че било нормално, защото още ми бушували хормоните от раждането Shocked

Детето ми е на 2 г. и 8 м. в момента, какви хормони Tired

Но определено съм доста по-добре. Разнообразие ми трябва на мен, пътувания, смяна на обстановката, еднообразието ме съсипва - работа, вкъщи, работа, вкъщи.

o_fortuna, какво ти помогна на теб?

# 69 18 апр. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 2 724

Дуци, съгласна съм с мнението на Hear Again, особено за спорта newsm10

. При мен е така.

# 70 18 апр. 2007, 13:19 ч.

Мнения: 985

Ей, момичето с хубавата усмивка, до къде я докара твоята депресия? Направи ли си профил на хормоните? Не ги подценявай, защото са големи пакостници, да знаеш!