Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора

Rusensko

Мнения: 183
Здравейте,
от време на време се включвам в разговорите, преди да забременея бях жизнерадостна, безгрижна, сега пак мисля за бебе, но и ме е страх от нов мисед, въпреки уверенията на 3ма лекари 4е е много малък шанса да се повтори... Тези които са го приживели, как са го превъзмогнали.... на моменти всичко ми е безмислено....дори празниците не изкарах като хората   Crying or Very sad
а нямям проблеми с овулации и цикли да чукна на дърво.
Цитирай

Пловдив Белащица

Мнения: 1 444
Защо не погледнеш тук http://www.zachatie.org/modules.php?name=Forums&file=index мисля, че ще има кой да ти даде съвет!
Цитирай

Rusensko

Мнения: 183
отново ти благодаря, ходя в този сайт но не съм влизала във форума ще го прегледам непременно
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз те разбирам напълно. Изживях мисед през Март миналата година и въпреки уверенията на лекарите, че 2 месеца след това може да опитаме пак, не съм си го и помисляла, само като си представя какъв страх ще бера. Престраших се чак 9 месеца по-късно, сега съм бременна в началото на 7-та седмица и броя дните - поне да мине периода, в който го преживях предишния път, мисля, че ще съм малко по-спокойна тогава. Не съм го превъзмогнала напълно. Но желанието ми да имам бебе явно е по-силно от страха от неуспех, така си го обяснявам.
Стискам палци да ти разминат мрачните мисли и да изчакаш подходящия за теб момент за втори опит, който не се съмнявай, че ще бъде успешен!
Цитирай

Rusensko

Мнения: 183
Благодаря ти за милите думи, и на мен така казваха след 2 месеца няма проблем и ме натъпкаха с гентамицин и още 1 антибиотик...... Mad
на всичкото отгоре ми откриха ентерококи дето сега лекувам и са много упорити, въпреки 4е не били те причината, но за всеки случай......а вече нямам търпение да видя двете 4ертички  #Shocked
Цитирай


Мнения: 2 564
Дано се излекуват скоро тези ентерококи и следващия път всичко да бъде наред:)
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Здравей!
Разбирам те прекрасно. Аз имам два мисед аборта и сега отново сме на бебеправещия фронт. Не бива да се страхуваш. Човешката психика явно е създадена така, че може да се мобилизира когато е нужно. При мен поне така се получи. Когато разбрах, че и втората ми бременност е неуспешна си помислих, че това ще ме съсипе. Но не стана така. Даже като че ли това ми даде още повече сили. Разбира се и аз се притеснявам, че като забременея пак само за това ще мисля, но притесненията ми са съвсем малко. Просто искам да имам дете и това е най-важното. Не си насаждай черни мисли. Мисли позитивно и гледай напред Ще видиш двете чертички сигурна съм. И всичко ще е наред ще видиш.
Човешкия мозък има невероятната и много удобна способност да забравя.
Стискам ти палци и от сърце ти пожелавам скоро да ни се похвалиш със заветните чертички, а после и с най-сладкото бебче.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 680
И аз много се страхувах от спонтанен аборт със настоящата ми бременност особено около дните когато се случи аборта.
Засега всичко се развива нормално дай Боже, но ти го казвам, че въпреки, че е нормално да имаш такива страхове, не бива да се отчайваш.
Вярвай, че със следващата ти бременност всичко ще е наред и ще си имате прекрасно детенце.
Желая го на всички ви мили момичета.
Цитирай


Мнения: 4 212
Здравей Маи4енце,
Ето и накратко нещо от мен , дано ти помогне.
Имах няколко спонтанни през годините, и те по4ти винаги бяха в 11 г.с. Лутах се много, защо е така, какво не е наред, мразя да ходя по болници, но се налагаше, а проблем не откриваха, ама  никакъв.Винаги ми отговаряха, ами така е трябвало да стане, дори тук в Испания на последният спонтанен ми казаха същото, помислих си, 4е целият свят се е наговорил да ми отговаря едно и също.Доста буксувах психи4ески и не само аз, съпругът ми се самообвиняваше, 4е грешката била в него и отделно, 4е ми при4инявал такава физи4еска болка.Сега съм отново бременна и с поредна голяма надежда.Прокървих отново в 11г.с.Побърках се, мислите ми се блъскаха из главата, 4е не е възможно вси4ко да се повтаря и повтаря, плаках като заклана на леглото и исках да си ударя главата в стената и да приклю4а. Даже споделих на моми4етата във форума. Ве4е дори не си спомням в момент на от4аяние какво съм им написала, но вси4ки бяха с мен и 4акаха затаени и притеснени какво е станало. Върнах се от спешното, вси4ко беше наред с бебето, просто плацентата се е отлепила. Знам, 4е е трудно да се преодолее този страх, но желанието да гушнеш онова малко сладко създанийце е по силно от вси4ки страхове. Тук ще намериш много подкрепа, разбиране и помощ.Моми4етата са страхотни. Love
Цитирай

Rusensko

Мнения: 183
Наистина е приятно да знаеш 4е някой е минал по пътя ти и те подкрепя. Благодаря Ви моми4ета. Приятелят ми също се самообвинява за болката ми, стоеше пред вратата докато ме кюретираха с местна упойка /по мое желание/ и чу всичко. От друга страна 4 години гледах племенницата ми, сега за Коледа сестра ми си я взе при нея за постоянно /живеят на 3 4аса път с кола/....пустота.....домът ни вече не е същия и намирам смисъл само в едно бъдещо бебе... не ме е страх да го гледам страх ме е да го износя и последствията след раждането.......Вчера цял ден 4етях форумите и сякаш ми дадоха кураж. Някой мислил ли е да посети психолог по въпроса? Аз често си го мисля...
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Страхът няма край.
Майчиното сърце трепери винаги.
Страх дали ще заченеш...
Страх дали е на правилното място...
Страх дали ще минеш 12 г.с...
Страх дали ще го износиш до 9 месец...
Страх да няма увреждания...
Страх дали ще се развива правилно, да проходи, да проговори...
Тук следват няколко спокойни години.
Страх от неподходяща среда, от наркотици, от изнасилвания...
Страх дали човекът, в който ще се влюби ще е подходящ...
Е, аз съм стигнала дотук...
Цитирай

Rusensko

Мнения: 183
Адски си права, няма спокойствие......
явно жената е създадена да страда......
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Затова не мисли за психолог.
Не може някой цял живот да те държи за ръка.
Бъди силна, намери си приятели, намери си форум Laughing  Laughing  Laughing
Цитирай

Rusensko

Мнения: 183
за сега психолога не ми е на дневен ред, тук в клуа намирам спокойствие и ми дава сили, но от както ми дойде ме мъчи една болка в дясно, хирургът се произнесе 4е не било апендисит, мисля да мина и през видеозон след обяд, стискайте палци....
благодаря за подкрепата
Цитирай

София

Мнения: 2 002
Цитат на: Lali
Страхът няма край.
Майчиното сърце трепери винаги.
Страх дали ще заченеш...
Страх дали е на правилното място...
Страх дали ще минеш 12 г.с...
Страх дали ще го износиш до 9 месец...
Страх да няма увреждания...
Страх дали ще се развива правилно, да проходи, да проговори...
Тук следват няколко спокойни години.
Страх от неподходяща среда, от наркотици, от изнасилвания...
Страх дали човекът, в който ще се влюби ще е подходящ...
Е, аз съм стигнала дотук...


Боже колко си права!
Аз сега съм фаза спокойни години + дали няма увреждания малкото и кога ще го родя!
Не е лесно, но затова толкова ги обичаме и желаем!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора