Не става въпрос за кампанията, а за мъжете ви. Обаждат ли ви се когато пристигнат някъде след път? Ето сега моя замина в командировка и трябва да е пристигнал поне преди час, а не се обажда и това е. И всеки път е така. И всеки път тържествено обещава, че веднага, ама наистина веднага ще се обади. И всеки път едно и също. А на мен ми е едно притеснено и само го мисля, а толкова много работа имам и от сутринта не мога да се съсредоточа.
- Публикувана: 26 окт. 2006, 12:39 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 11:29 ч.
"Обади се, като стигнеш"
Обикновено се обажда веднага. Но пък аз не си мисля страхотии по принцип и не се притеснявам (освен в екстремни ситуации), така че не правя проблем, ако не се обади веднага.
Аз не правя проблем, че не ми се е обадил, в смисъл не са караме или разправяме на тази тема като се върне. Просто ми е притеснено. Още повече, че веднъж така закъсня повече от два часа и се оказа, че наистина е имало причини да се притеснявам..
Ако той се разсее и не звънне, аз изчаквам малко и започвам проверката като питам някакви глупости, например - Къде е ....., или кога трябваше......... или нещо такова - уж съм забравила и той казва - пристигнах или еди къде съм още.
Но не мога да трая, да стоя в неизвесност.
Опитвам се да втълпя в главата му, че за мое успокоение за да знам че е добре и всичко е ОК - трябва да звъни - в крайна сметка затова са измислили телефоните, нали
Но не мога да трая, да стоя в неизвесност.
Опитвам се да втълпя в главата му, че за мое успокоение за да знам че е добре и всичко е ОК - трябва да звъни - в крайна сметка затова са измислили телефоните, нали
Обажда се. И по време на път. Спрял е примерно до някоя чешма или някъде да зареди я с газ, я с кафе. И посред нощ е звънял, ей така, да си побъбрим.
Същата история. В командировка или не, ако не ми звънне поне 3 пъти на ден, значи му се е случило нещо!
разбира се.
а когато сме заедно на път се обаждаме и на родителите си в деня на пристигането, че сме пристигнали , както и в деня на заминаването, че си идваме.
а когато сме заедно на път се обаждаме и на родителите си в деня на пристигането, че сме пристигнали , както и в деня на заминаването, че си идваме.
И ние сме така.
За това бяха първите ни спречквания, докато един ден му заявих, че ако иска да живее с мен ще трябва да свикне да ми се обажда винаги когато пътува или му се налага да закъснее. В противен случай нямаме общо бъдеще.
Не само че свикна, но и ако случайно пропусна да му звънна, ме вдига на балон
Не само че свикна, но и ако случайно пропусна да му звънна, ме вдига на балон
Ооо, моя се обажда като е на дълъг път, а ако не се обади, аз му се обаждам по скоро да му вдигна нервите с въпроса: Защо не се обаждаш като ти казах .. 
Снощи се прибра от работа с автобус (София - Правец) и аз му се обадих цели 4 пъти да го питам до къде е стигнал .. та накрая си изядох нещо от сорта: абе ти работа нямаш ли, че само звъниш ...
(аз просто се чудих да го чакаме ли на спирката или да се прибираме с детето, а той реши че му звъня от скука .. ) ... еййй, тва мъж дет му викат ... мани, мани .. 
Снощи се прибра от работа с автобус (София - Правец) и аз му се обадих цели 4 пъти да го питам до къде е стигнал .. та накрая си изядох нещо от сорта: абе ти работа нямаш ли, че само звъниш ...
(аз просто се чудих да го чакаме ли на спирката или да се прибираме с детето, а той реши че му звъня от скука .. ) ... еййй, тва мъж дет му викат ... мани, мани .. 
Обаждам се и казва - какво искаш, тук съм с 2 курви.
Научих децата си да се обаждат.
Научих децата си да се обаждат.
Абе мъжете ни са големи хора, няма какво да ги мислим.
Ако ще са с курви, с курви ще са, ако ще са на чашка,
няма как да им я вземем, ако просто искат да си починат
от нас, пак трябва да ги разбираме. Виж, децата да се
обаждат, това си е друго. Там има възпитателен елемент.
Пък на мъжете ни не сме им майки. Моят обаче винаги се обажда.
[
Абе мъжете ни са големи хора, няма какво да ги мислим.
Абе мъжете ни са големи хора, няма какво да ги мислим.
И те са големи хора и ние.
Аз не се обаждам и не държа да ми се обажда само защото е стигнал до някъде.
Разговори от рода на "Как си миличко? Къде точно си в момента?" "аз съм в маршрутката" ме вбесяват.
Колко много се обичаме можем да си го кажем и на живо, не ми е нужно да го чувам по 15 пъти на ден.
Ако някой има проблем или конкретно питане се обажда на другия, ако не се виждаме сутрин и вечер.
Моя преди години ми излизаше с приказката "Щом не се обаждам значи съм добре", но след много тръшкания от моя страна се научи да се обажда редовно. Сега като тръгне някъде в чужбина получавам постоянни смс-и: "кацам", "отлитам", "настаних се", "тръгвам" и т.н. по всяко време на денонощието.
Моят мъж,редовно се обажда.Първият път,когато трябваше да пътува надалеч не се обади при което,след като се прибра му вдигнах луд скандал.Бях се поболяла от притеснение.
От тогава си знае.Където и да тръгне да пътува(а на него често му се налага)редовно се обажда,че е пристигнал.
От тогава си знае.Където и да тръгне да пътува(а на него често му се налага)редовно се обажда,че е пристигнал.
Аз от малка съм свикнала в къщи, кой когато пътува да се обажда когато стигне и за мен това е като условен рефлекс. Мъжът ми бързо свикна, всъщност първите ни пътувния бяха все заедно, така че той имаше моя пример как се обаждам в къщи и го карах и него да се обажда на родителите си.
Това според мен е много важно, в смисъл такъв, че не е необходимо хората да си къст нервите и да си мислят щуротии, когато знаят, че пътуваш, щом на теб не ти коства нищо. Просто се обаждаш за да успокоиш близките си, нормално е да се притесняват, особено като се има предвид какво се случва по пътищата сега.
Това според мен е много важно, в смисъл такъв, че не е необходимо хората да си къст нервите и да си мислят щуротии, когато знаят, че пътуваш, щом на теб не ти коства нищо. Просто се обаждаш за да успокоиш близките си, нормално е да се притесняват, особено като се има предвид какво се случва по пътищата сега.
Обажда се. И по време на път. Спрял е примерно до някоя чешма или някъде да зареди я с газ, я с кафе. И посред нощ е звънял, ей така, да си побъбрим.
Същата история. В командировка или не, ако не ми звънне поне 3 пъти на ден, значи му се е случило нещо!
Независимо къде е (дали в командировка, на работа, в университета или просто сам до вилата или на кафе с приятел) ми се обажда поне 2-3 пъти на ден. Понякога чак прекалява, защото се присеща да звъни през 1-2 ч., а аз тъкмо работя и не бива да се разсейвам или нещо подобно.
Аз съм тази, която не се обажда често. Звънкам, когато има нещо важно, иначе само го клипвам, че всичко е ок. Не си падам много-много по телефонните разговори.
Обажда се винаги, даже като тръгва винаги казва ще ти звунна като стигна 
по негово усмотрение и винаги се обажда. Ако аз пътувам за някъде същото- заръчва ми да му звънна като пристигна 
душичка си е моето мъжле знам си аз
по негово усмотрение и винаги се обажда. Ако аз пътувам за някъде същото- заръчва ми да му звънна като пристигна душичка си е моето мъжле знам си аз