Като всеки новак, на който му предстои да има бебе и се е заел с бебеправенето, ми идват какви ли не въпроси
на ум
В момента искам силно да имам бебе, но в същото време
изпитвам някакъв непонятен страх - от бременеенето, раждането, и от
момента след раждането, когато малкото човече е на бял свят.
Аз
още не съм забременяла, но се страхувам ot следродилна депресия.
Разкажете ми,какво е усещането да носиш бебето в себе си, какви са мислите
по време на раждането, как се чувства човек, когато малкото същество се
появи на бял свят? Толкова много въпроси зададох, че чак ми става
неудобно, но все пак по-добре да пита човек, ако не знае
нещо, нали?
на ум
В момента искам силно да имам бебе, но в същото време изпитвам някакъв непонятен страх - от бременеенето, раждането, и от
момента след раждането, когато малкото човече е на бял свят.
Аз още не съм забременяла, но се страхувам ot следродилна депресия.
Разкажете ми,какво е усещането да носиш бебето в себе си, какви са мислите
по време на раждането, как се чувства човек, когато малкото същество се
появи на бял свят? Толкова много въпроси зададох, че чак ми става
неудобно,
но все пак по-добре да пита човек, ако не знае нещо, нали?
Ще ти отговоря накратко за моята бременност - беше невероятна с всичко, което я съпровождаше - и притеснение и страх, и несравними с нищо друго на този свят радост и трепет. Притеснявах се както всяка бременна жена дали всичко е наред, преди всяко едно изследване ми прималяваше от притеснение, такива страхове са напълно нормални. Когато се появи бебето всичко изглеждаше по друг начин - по-хубаво, по-одухотворено, всичко имаше смисъл. Имаше и сълзи първите дни (голяма роля играят хормоните), но аз нито за миг не се поколебах как сега ще си вдигна и гушна бебето - може и да съм била непохватна, но само аз можех най-добре да го гушна. 
В първите дни и месеци имаше за мен и много притеснения - бях решила фанатично че Пламен ще пие само кърма и нищо друго, вечно се съмнявах дали имам кърма, теглех го непрекъснато и избухвах в плач, ако беше изсукал по-малко грама кърма 
, нито за миг не го оставях да плаче, вечно ми беше в ръцете, спеше върху мен с главичка на гърдите ми. Всяка майка допуска грешки в началото, но бебето не би искало друга. 
-трябва да го изпиташ и искренно ти пожелавам да е в скоро време 
/ много спокойна,лека и щастлива бременност-не съм имала неразположения като гадене,повръщане...,нямах предпочитания към определени храни,нито пък ми се гадеше от миризми и т.н.;през цялото време бях и още съм много спокойна,не се тормозя с мисли и въпроси от рода "ако","дали" и т.н.-не мисля и за раждането-ще дойде и ще мине-важното е,че скоро ще гушкам малкото съкровище,което ми дава сили да не мисля за родилните болки,за това как ще го преживея и тем подобни-много е важна позитивната нагласа-и мисля,че това се предава и на бебето 
А....после...след като се роди-предполагам,че ще имам притеснения,като всяка майка,но съм сигурна,че интуицията и майчинския инстинкт ще ми подскажат как да действам 
Нямах търпение да прочета отговорите ви на тази тема. Мноооого ви благодаря за всичко, което сте написали 
