ами... трудно 
- Публикувана: 28 окт. 2006, 22:50 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2006, 11:28 ч.
Как мислите, че се живее с вас?
зависи с какъв човек съжителствам. за съпругът ми е много лесно, като живеех със сестра ми- също ни беше много хубаво, но ако живеех с някой маниак на тема чистота или някой, който държи да гледа домашен любимец или да дими непрестанно с цигарата си или да мрази да му се вдига шум - навярно много трудно
Лесно се живее с мен ако:
не се очаква извинение за поведението ми (рядко се извинявам)
не ми се обръща внимание, когато ми е криво и се държа като темерут
не ме карат да правя сладкиши
си слагат мръсните чорапи в панера с дрехи за пране
не ми говорят поучително
се смеят на това, което и на мен ми е смешно
... има и още, но това на първо четене е достатъчно
не се очаква извинение за поведението ми (рядко се извинявам)
не ми се обръща внимание, когато ми е криво и се държа като темерут
не ме карат да правя сладкиши
си слагат мръсните чорапи в панера с дрехи за пране
не ми говорят поучително
се смеят на това, което и на мен ми е смешно
... има и още, но това на първо четене е достатъчно
Сложно се живей с мен. 
Рядко се намира човек, който да ме изтърпи продължително време (или аз него да изтърпя). Меня си настроенията съвсем регулярно, трудно ми се угажда, понеже не зная какво искам, но пък ако узная - настъпва Великото Мрънкомърморене... И изисквам да бъда глезена с редовни ласки и милувки..
Според настроенията определям кое ми е приоритет на деня - наличие на прехрана, почистен дом и прочей нормални неща ... Но каквото и да става, пералнята не страда - привъзрана съм и я пущам всеки день.
Всеки ден може да е различен, щото днес съм флегма и се търкалям по пижами, но вчера съм яхнал коня до там и обратно, съвсем спонтанно... И си давам сметка, че напоследък малко скучен ми се вижда животя, откъм изпълнение на подобни въжделения...
Гореописаното не е важно, но си изясних разни работи с тия ми писания...
Рядко се намира човек, който да ме изтърпи продължително време (или аз него да изтърпя). Меня си настроенията съвсем регулярно, трудно ми се угажда, понеже не зная какво искам, но пък ако узная - настъпва Великото Мрънкомърморене... И изисквам да бъда глезена с редовни ласки и милувки.. Според настроенията определям кое ми е приоритет на деня - наличие на прехрана, почистен дом и прочей нормални неща ... Но каквото и да става, пералнята не страда - привъзрана съм и я пущам всеки день.
Всеки ден може да е различен, щото днес съм флегма и се търкалям по пижами, но вчера съм яхнал коня до там и обратно, съвсем спонтанно... И си давам сметка, че напоследък малко скучен ми се вижда животя, откъм изпълнение на подобни въжделения...
Гореописаното не е важно, но си изясних разни работи с тия ми писания...
Трудно. Сменям си настроенията със скоростта на шизофреника. Напоследък взех да се превръщам в песимист, все въображението ми рисува мрачни картини. Сънувам глупости на търкалета. Изпадам в луди радости и дълбоки размишления. Оплакванията ми за здравето и болежките ми нямат край... Дори детето взе да вика: "Ооффф, всичко ме боли". Все кроя някакви планове, все мечтая за нещо, ту съм доволна, ту не съм... хиля се, рева, крещя... пълна откачалка.
Мъжът ми все още се пребира веднага от работа в къщи.
Мъжът ми все още се пребира веднага от работа в къщи.
Станала съм истерична, а това мен ме вбесява, какво остава за другите 