Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора
Четох днес във форума, че една от макйите е преживяла такъв кошмар след раждането, такава депресия, че чак е имала желание да убие бебето си.  Praynig Въпросът ми е - защо? Thinking Кое кара майката да си мрази бебето в такав един период (следродилна депресия)? В какво е обвинено то? Кои са причините за този негативизъм, насочен към това мъничко същество? Умирам си от страх да не ми се случи и на мен и най-искрено съчувствам на всички, които са го преживели! Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай

Дядовата ръкавичка

Мнения: 192
Никой не е застрахован и на всеки може да се случи. Лекува се. При добър психотерапевт.
Цитирай

uk

Мнения: 532
Не съм го преживявала, винаги съм била изпълнена само с любов към бебето.
Щом си задаваш въпроса как е възможно, малко вероятно е на теб да ти се случи такова нещо.
Цитирай


Мнения: 2 234
Може и мен да си чела.Не мога да ти отговоря точно.Когато си в такова състояние,ти не мислиш ! Просто не си ти .В нищо не съм обвинявала детето си .Просто изпитвах желание да го убия,без да знам защо...От което страдах и се тормозех.В редките моменти в които бях добре я гледах колко е красива и послушна и се чудех какво ми става.
Мисля че думата негативизъм тук е неуместна.Аз не съм изпитвала негативизъм,нищо не съм изпитвала.Просто изведнъж ми ставаше лошо,в главата ми нахлуваха гадни мисли.
И за мразененто не си права.Най-малкото това съм изпитвала.Както казах вече,нищо не изпитваш.
Това което ме карало да мисля как да убия детето си,лекарите обясниха така:прекъснат достъп на хормоните на щастието до мозъка.Някъде се запушва едно каналче,спират да доставя серотонин или там кавото е ,и ...ами откачаш грубо казано.
Сега когато съм добре,просто не мога да повярвам на всичко случило се .Сякаш се завърнах от някъде където съм била затворена.
Ако искаш вярвай,но дори не си спомням някой моменти от живота си по време на депресията.Губят ми се,толкова замъглено е било съзнанието ми .
Ще се повторя ,или потретя....Следродилната депресия не си избира при кой да отиде.Тя просто връхлита дори и тези,които са сто процента сигурни че няма да се разболеят.Като мен.И нямаш избор.
Не се притеснявай и не го мисли.Каквото е писано ,това става.
Най-важното е да имаш около себе си хора,които да те разбират и подкрепят.А не такива които те гледат тъпо и ти казват  "Аре стига пък ти сега глупости !" или "Аз пък нямам време за депресии" и т .н. От такива думи най-боли. Sad
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Аз пък, когато бях бременна си мислех, че няма да го обичам това мъниче и се спуквах от рев. Явно съм имала "предродилна" депресия  Wink Embarassed Ама в момента, в който я извадиха от мен и я сложиха върху гърдите ми, се разплаках, по-щастлива не съм била. Представям си как се чувства милото майче, дано всичко мине по-бързо, дечко има нужда от нея и най-вече то да усеща, че е обичано от мама. Наистина никой не е застрахован, то си е до човек,  може би в момента си мисли или осъзнала, че оттук нататък живота й няма да е същият, че това малко същество изисква цялото й внимание и тя самата ще остана на заден план. Дано има кой да й помага, за да може бързо да си стъпи на краката, дано я разбират и подкрепят в този труден момент. И консултация с психолог не е излишна.
Виждам, че майчето се е обадила, но въпреки всичко си пускам постинга. 
Браво blizna4e! Добре дошла отново сред нас!!! Hug  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 234
Maxin , благодаря ! Hug
Надявам се писанията ми да не ви звучат стяскащо,нямат за цел това.
Само искам да помогна.Все пак майчинството не е само щастие и рози,понякога има и не толкова хубави моменти.
Радвам се че срещам само подкрепа и още никой не ме е нападнал  Smile
Готова съм да помогна на всяка мама,която има нужда ! Hug
Цитирай


Мнения: 1 876
Аз пък изпитвах известна доза безразличие,за което много се укорявах,но премина около 15-20 ден,и сега любовта дойде...
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 215
Хайде и аз да се разпиша:
Като човек, преживял много подобно на близначе, знам много добре за какво става въпрос. Само дето аз не исках да убия бебето а просто не исках да я виждам. Мразех целия свят и само някой пръст да ми покажеше и почвах да рева с пълно гърло. Даже осъзнавах, че нещо не е наред с мен, защото имах чувството, че се гледам отстрани и това определено не съм аз. Не исках да видя никой, ни бебе, ни баща, ни лекар, крещях на всички като полудяла, а сестрите си го отнасяха най- много защото им крещях всеки път като ми биеха обезболяващи. Все едно си в някакъв делириум, все едно не си ти, някой друг е в тялото ти, а ти гледаш отстрани и се чудиш как може твоето тяло да върши тези неща. Ужасно е!!!
Много моля, ако някой е имащастието и късмета да не е преминавал през това и не знае за какво говоря да не използва квалификации като лигавщина и др., защото просто нямате представа какъв късмет сте имали да ви се размине.
Цитирай


Мнения: 2 638
Въпросът ми е - защо? Thinking Кое кара майката да си мрази бебето в такав един период (следродилна депресия)? В какво е обвинено то? Кои са причините за този негативизъм, насочен към това мъничко същество?

Доколкото на мен ми е известно, както се обясняват промените в настроенията на бременната жена с пренареждането на хормоните, такова е и обяснението за тъй наречената "следродилна депресия" - отново разбъркването на хормоните в женския организъм.
Слава богу, мен явно ме подмина това състояние и никога досега не съм изпитвала друго освен обич към детето си.  Love
Знам, че с времето тази депресия отминава и остава само обичта и положителните емоции.  Peace
Цитирай
blizna4e, вярно, че теб четох и повдигнах темата, не защото те обвинявам или ми се струва, че говориш небивалици и чрез отговорите на другите майки да проверя достоверността на думите ти, а именно защото твоята история ме развълнува толкова много, че започнах да си задавам 100 въпроса в минута.Използвах думата "негативизъм" в с мисъл на негативно отношение, спрямо бебо, а що се отнася до омразата, то този въпрос ми доиде на ум не директно от твоята история, а в реда на мисли - защо може човек да иска да убие някого и...просто така, мила. Sad  Радвам се, че си успяла да преодолeeш този ужас и се възхищавам на силата си.   Hug Желая ти цялото щастие на света, а на себе си....  Praynig никога да не разбера какво си преживяла, изпитвайки го върху гърба си.
Цитирай

Sofia

Мнения: 191
Може да се дължи и на умората и невъзможността да си отпочине и отрезви човек...след 10-15 дни всичко изчезва бъдете сигурни:)
Цитирай
Sallys, не искам даже да си представя какво си изпитала! ... Хубавото е , че всичко е наред.  "Не питай старило, ами патило" Вие наи-добре можете да ми помогнета, защото вече сте минали по този път, по който аз съм тръгнала.Благодаря ви, че споделяте с мен. Като всяка кандидат-мама ме вълнуват толкова много неща и искам да знам всичко. Благодаря и за куража!    bouquet  Hug   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 29 961
Отдавам го на следродилната депресия. При някои жени липса, при други е много слаба, при трети - силна. С времето минава.
И аз съм си мислила, че ми е било по-добре преди Дияна. Но за щастие тези мисли са били много мимолетни и кратки.
Цитирай

sofia

Мнения: 155
А при мен беше друго,не мисля, че може да се нарече следродилна депресия,но може би някакъв първоначален етап. Аз изпитвах силен страх от това да не би, без да искам, да нараня бебето- да го одраскам  по невнимание или пък дори да не се спъна докато го държа  Embarassed  слава богу това бе само в началото докато ми се струваше много мъничко и крехко.Но въпреки това съм имала доста безсънни нощи от притеснение Confused
Цитирай

Варна

Мнения: 6 039
след раждането изпаднах в следродилна депресия

бях чела бегло за това, но не вярвах, че точно на мен може да ми се случи, никога досега не съм била в депресия или някаква дупка

да, обаче, след като родих  и се прибрах у дома, започнах да рева непрекъснато за съпруга си, който беше до мен 24 часа, но а пак ревях а него. Не пусках никой в къщи. Към детето нямах никакви майчини чувства, но в същотоо време много я ревнувах, не давах на никой да я  пипа, но не мога да кажа, че съм я обичала.

Все едно не съм аз, Разбирам, че всичко е наред и няма за какво да плача, но хормоните бяха по-силни от мен. не можех да се преборя с тях

Всичкия този кошмар продължи точно 1 седмица. След това си бях същата, започнах да усещам щастието от майчинството. С всеки изминал ден то става все по-голямо. Сигурна съм , че със следващото дете, няма да ми се случи  Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing LaughingДАЛИ???? newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора