Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 70 отговора

София

Мнения: 316
С татито сме заедно вече 7 години. Мисля, че до преди 5 години наистина ме обичаше, но сега вече не знам Sad
Не сме подписали, но и двамата смятаме, че не чак толкова важен подписа. От миналата година планирахме детенце и на следващия ден след сериозен разговор по въпроса по чудо го направихме  Love Татито изтегли заем и направихме основен ремонт на стаята, в която щяхме да живеем у нас (при родителите ми) с уговорката, че той няма да живее тук, защото не може да живее с нашите (те са пенсионери и си имат всички странности за тая възраст). Тогава аз тайничко си мислех, че ще все пак ще се престраши да дойде тук. Е, да ама не. Нито тука живее, нито при техните. Там се къпе, спи след нощна и майка му го пере и му готви, а тук аз му гледам детето. Иначе е страшно отговорен тати - следи има ли храна за малката, памперси и т.н. Всичко което ми е трябва ми осигурява.
Тати е доста добре възпитан - мие чинии, помага с чистенето, а понякога сам чисти и подрежда. За него реда и чистотата са на първо място. Откакто родих малката започна да ме навиква като свекърва, че разхвърлям, а знаете какво е с малко дете - не може да има ред... може да не е хаос, но не може всичко да е под конец, а и честно да си кажа на мен не ми допада да е като у тях - все едно хора не живеят.
Тати си е нервак и вечно нещо е недоволен от мен и мрънка, но аз не му оставам длъжна и така стават едни "италиански" скандали. Ако го слуша човек ще реши, че съм най-голямата мърла и за нищо не ставам. Само майка си признава. Според него майка му знае и може всичко, а аз не мога да чистя, да готвя, а и детето не мога да си гледам... Тя винаги ни е помагала финансово и той смята, че това ме задължава да позволявам да ми се бърка в живота. Само че аз си мисля, че винаги го е правила заради него, а не заради някакви чувства към мен. Тя никога за нищо не ме е похвалила и никога не съм я чула да одобрява нещо, което правя.
Още като се прибрах с малката предупредих всичките баби и прабабата, че не искам бебче да свиква на ръце и няма да го дондуркат за щяло и нещяло, че ще си дават съветите само когато ги поискам и че аз като всяка майка ще си гледам детето и ще вземам решенията за него.
Първото кърмене вкъщи за мен беше нещо като ритуал, но се изредиха да влизат в стаята свекито и майка й да ми обясняват как да подавам гърда и т.н. Даже свекъра и той по погрешка се намърда... Накрая не издържах и помолих да излязат и да ме оставят с бебчето, а таткото остана и започна да се кара с мене - как съм могла да изгоня майка му и баба му и поне да не им изслушам съветите. Изобщо не искаше да чуе, че единственото нещо, от което с малката имаме нужда сега е спокойствие. Около 15-20 дена кърмих и се цедях непрекъснато и пих чайове и натурални сокове, ядох бадеми и лешници, плодове, кисело мляко, супи и пълнозърнест хляб, но кърмата ми даже намаля от 20мл на 10-15 от гърда, заради тия ежедневни караници и накрая се отказах. Според него или аз не съм искала да кърмя или просто съм нямала кърма, ама абсурд било да го обвинявам... Той беше в паника - когато бебче хълцаше и му обяснявах, че е напълно нормално, той не ми вярваше и звънеше на майка си. Общо взето за всичко звънеше на майка си от "бебето се изака" до "бебето спи". Майка му пък ми обясняваше по телефона да обличам детето, че щяло да изстине (в стаята беше към 30-35 градуса) и милото получи топлинен изрив, защото я послушах. Един ден докато малката спеше, а аз се къпех без да ме предупреди доведе и майка си и баща си - да видели бебето и понеже трябваше да яде скоро те го събудиха да му се радват, а аз се чудех къде да се облека. Храних си я по хавлия под "вещото ръководство" на свеки. После мъчейки се да се преоблека в същата стая тя реши да преповива малката и зад гърба си чух репликата "Дано не си се наакала да не си цапам ръцете." Много се ядосах! Казах й да остави детето да го оправи МАЙКА МУ, защото тя толкова го обича, че се радва като си цапа ръцете с ако, а тати се разсмя. Като си тръгнаха проведох един разговор с него - много сериозен. Казах му всичко, което си мисля (всичко което казах дотук) и му обясних, че трябва да вземе някакви мерки, а той ми се накара, че майка му имала право да се меси, а аз съм била млада майка и имам нужда от помощта й и т.н. След този разговор във всяка караница той започна да споменава майка си за пример. Как тя сама се справяла когато бил бебе, а аз явно не се справям. Случи ми се до толкова да ме ядоса, че де се разкрещя да ходи да си *бе майката та да му роди дете и да му го гледа (надявам се забелязвате, че не съм чак толкова проста в действителност). Само мир да има, той да е доволен и да не се карам с нея когато дойде тя я оставях да буди детето, да го дундурка и дори да го храни, въпреки че още първия път й обясних как да го храни с шише и все едно нищо не казах - например звъни и телефона и тя дърпа биберона от устата да го вдигне - детето освен, че е нагълтало въздух започва да реве, а тя си приказва и т.н.
Напрежението ескалира когато на 20-ти майка му ми дойде на гости болна, а аз си замълчах само мир да има. Кашляше и кихаше и детето дундуркаше. Ужким да не го разболява и него не му кашляше в лицето поне  #Cussing out След няколко дни се събудих болна и бясна. Тя пак дойде с тати да ми помага понеже съм била болна, а аз се навивах да си мълча да не я обидя. Отидохме с нея и детенце до пощата и тя през целия път ми държеше количката с едната ръка. Казвам й, че не ми е удобно така и ако иска да й я дам да я бута, а тя ми вика, че й била тежка и не искала. Глождеше ме отвътре и намекнах, че тя ме е разболяла, а тати се изпокара с мене. Свеки мълча и изобщо не взе страна, но аз побеснях и в караницата казах на тати, че човек когато е болен не е редно да ходи на гости на двумесечно бебе. Като си тръгнаха от тук с тати бяхме скарани, но свеки беше все едно няма нищо. Чак като стигнали вкъщи и тя му казала, че ми е много обидена (а аз да не се ли обиждам, че изложи на риск двумесечното ми бебе, и че една седмица бебка не виждаше усмивката на майка си заради маската???) даже извинение иска  Mad  Тати като се върна тук и ми каза, че аз съм я мразела майка му, защото била по-добра от мене, а аз за нищо не ставам. Освен, че съм говорела глупости и не било възможно тя да ме е разболяла му казала, че не съм й била дала да бута количката, че само съм била купувала дрехи на детето, а то нямало нужда, защото щяло да ги израсте много бързо (за протокола - купувам дрешки от 3 до 6м, че да изкараме зимата), а дрешките от 0 до 3м вече ни омаляват. Обадих й се с идеята да се разберем, но тя започна и завърши с "Да знаеш сигурно повече никога няма да дойда у вас." Аз каквото и да й говоря тя си го е наумила това. Ама пък е подла и обработва сина си... След минута му се обади да му каже колкото и да се скараме двамата той да не ме оставя сама, че съм болна и трябвало да ми помага.
Питам се вече проста или подла е, че да не се сети, че след като той толкова я обича и дори скача срещу мене заради нея, аз като така съм я обидила и наранила, то той ще се настрои против мен, а тя толкова "добричка" излезе... Да го кара да ми помага на мене лошата въпреки всичко.

Много си обичам тати, но имам чувството, че тя го манипулира.
Мисля си, че ако тя беше достатъчно далеч от нас (например в друг град), че да се виждаме рядко щяхме да сме перфектно семейство.

Съжалявам, че стана толкова дълго, но си излях душата...
Вие какво мислите? Някоя от вас имала ли е подобни проблеми и как се справихте? Моля дайте ми съвети.
Да остана ли с тати и какво да правя с нея при това положение?
Цитирай

Scotland

Мнения: 1 856
 За мен това е класически пример за "маминото синче". Не ми става ясно каква точно е ролята на бащата? Да идва по всяко време на деня, когато му е удобно и да дава съвети и пари, и освен това ти да го приемаш за нормално, защото виждаш ли той не можел да живее у вас. По всичко личи, че и ти да се преместиш няма да е най-доброто решение.  ThinkingЗащо прост не заживеете заедно на квартира?

 Всъщност каквото и да пиша не ми е ясно това и честно казано се ядосвам. Защо аджеба си се съгласила на тези предварителни условия да не живеете заедно и прочее? Или той просто е баща на детето, но не и твой съпруг? newsm78
 И какво идва за по няколко часа, после си отива, няма да спи при вас, няма да ти помага в буквалния смисъл с детето, няма да те семейство - със или без подпис? Не ги разбирам тези отношения. Нещо ми убягва, но не знам какво.
Цитирай

София

Мнения: 316
Всъщност не идва само у нас. Спи тук, но само след нощна спи у тях. До някъде го разбирам, че не иска да живее тук, защото извън стаята ни е друга планета. Родителите ми не са лоши хора, но са малко изкукали от възрастта. През тези 7 години в които сме заедно винаги е било така.
Искали сме да се изнесем на квартира, но парите никога не са ни стигали, а при наличието на стая квартирата никога не била необходимост. Още по-малко сега.
Аз се надявах, че щом направихме такъв ремонт в стаичката и всичко ново купихме ще преглътне странностите на нашите и ще дойде да живеем тук като семейство. Родителите ми никога не са му казали нещо накриво, те много го обичат. Никога и не са ни се бъркали в нищо, но каквото сме им поискали да направят са направили. Докато той иска майка му да му се бърка май, защото ми обясняваше един ден, че ако сме били у тях майка ми щяла да ми помага в отглеждането на детето, щяла да готви, да пере, да чисти и т.н. Аз точно това не искам. Искам без баби да си гледам детенце и да готвя на мъжа си... Не ми трябва "слугиня" и интриги вкъщи. Аз ако бях отишла у тях щеше да ужас.  Sick
Цитирай

Димитровград

Мнения: 859
Първо се успокой.
Каквото и да ти напиша,няма да е добър съвет,защото ти си в тази ситуация,а не аз.
Помисли и се успокой,погледни от всички други гледни точки и ще ти мине.
Защо да си тровиш живота с глупости?Бебето е ОК,всичко друго да ходи на ма.ната си.Нещата ще се наредят!
Цитирай

Варна

Мнения: 6 039
толкова мъчно ми стана от твоята история. Само ще ти кажа, че ти си търпелива и тактична. Аз със сигурност не съм такава, и ако мъжът ми ме поставя на 2-ро място несависимо след майка или баща, направо щях да го намразя. Единственият съвет ,който мога да ти дам е да не отстъпваш от принципите си. Изясни правилата по гледане на детето от самото начало и всеки да се съобразява с тях, ако не иска - да не ти пречи да си гледаш детето по твоите правила. Дори и да грешиш понякга.
моята свекърва слуша моите съвети и се грижи за детето ми точно така, както аз бих желала / да не споменавам, че и по-добре/ но тя е съвсем друг човек
намерете начин да сте заедно и той да прекарва по-малко време с майка си, а не ти и детето да се превръщате в единствената тема за раговор между тях двамата.


Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Не е нормална тази работа Rolling Eyes
Мъжът трябва да е с жена си, особено когато вече има и трети човек  (бебче)...майка му къде има място в картинката?!?
Въобще, изяснете си нещата с татито, не знам на какви компромиси си готова и доколко държиш на него, но определено ситуацията не трябва да се остави такава...
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Намирам, че няма място за йерархия между родителя и съпруга/та. Ние би трябвало да сме на първо място в две други класации, в които, дай боже, няма други участници. Домът е дом на настоящето семейство-мъж, жена и деца.
Тези проблеми не са ми били никога ясни, защото никога не съм допускала да съществуват при мен, особено под формата на "мир да има". Мисля трябват разговори и изясняване на представите за живота на всеки един и ясно поставяне на колчетата на личното пространство. Защото ти май си си сложила колчетата не пред теб, а някъде два километра зад теб.

А защо му казваш все татито? Не се заяждам, но ми се наби. В моята класация съпругът ми е мъжът ми и после-татито.
Цитирай


Мнения: 9 990
Само едно ще се осмеля да кажа тук-мъж, който не може да осигури дом за детето си, предявява претенции, че не иска да живее с родителите ти, а очевидно и при техните не ви е взел- Sick Mad ooooh! #Crazy и каквото още там се сетиш....За квартири този човек не е ли чувал?Как така ще сте семейство без да живеете заедно?
Цитирай


Мнения: 7 473
Чудя се през тези 5 г. без детето ти не го ли видя това Thinking
Мъж, който обича жена си не постъпва така с нея и живее с нея независимо от обстоятелствата, не при мама. Друг въпрос е , че с близостта му с майка му трудно ще се пребориш. Дано се оправиш в тази гадна ситуация, просто не знам какво да ти кажа ooooh! Май докато не тропнеш по масата все ще е така. И се опитайте да се изнесете на квартира, така ще разбереш дали изобщо можеш да живееш с него.
Честно - не бих ги търпяла и двамата и 5 мин.
« Последна редакция: нд, 29 окт 2006, 09:17 от Lео »
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами на него му е супер удобно това положение, а  след като и ти си съгласна... няма база за разговор...
В голяма степен аз поне разбирам, че тебе не те дразни толкова, това че не сте семейство по реда си- да си носите задълженията и отговорностите заедно, а те дразни майката и близките отношения майка-син???т. е ако не беше тя като дразнител и на теб щеше да ти е ОК, начина по който живеете... за жалост именно в този ви модел се коренят и проблемите ви....
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 047
    За мен не е правилно така - да живеете отделно някак става, но да имате дете и той да не живее при вас - това не. Но да не си помислиш, че си само ти така -имам познати и те са така - детето и майката в една къща, а той ремонтира вече година и нещо другото им жилище и живее там  ooooh!
    Майка му определено е голям авторитет за него, а като живее и с нея още повече изпада под влиянието й. Според мен те също не са лоши хора (макар че са нетактични) и проявяват загриженост - от тях и мъжът ти се е научил на това. Да ти кажа за количката - и свекърва ми така бута с едната ръка  Crazy и веднага  я питам иска ли да бута  Mr. Green
Така ще е докато мъжът не  дойде при вас,  ще вижда как се грижиш за детето и въобще какво е да има бебе в къщи (което не мисля, че му е ясно в детайли)  Mr. Green
   Успех !   bouquet
Цитирай


Мнения: 9 990
Може ли един въпрос-защо решихте да живеете така?Защо не сте се изнесли на квартира, или да опитате при някои родители заедно, но заедно-когато сте решили дете да създадете? Thinking
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
скъпа с такива мамини синчета няма оправия и в друга държава да си той пак ще пита мама за всичко
Цитирай


Мнения: 191
Alex4e, виждам, че ти е тежко, но ако искаш наистина да станете семейство, отделете се час по-скоро и от двете страни, защото докато той не понася вашите, ти не понасяш майка му, просто и двамата ще започнете да не се понасяте взаимно. Защо да пропилявате любовта си и живота на мъничкото сладурче, което още нищо не разбира, но даже и сега усеща любовта и привързаността на мама и тати. Не се лишавайте от най-хубавото в този кратък и динамичен живот.
Цитирай


Мнения: 2 161
Аз първо ще се извиня,защото най-вероятно ще те нараня.Не мисля,че изобщо сте семейство.Вие живеете различни животи.Дори и килер да имате за живеене,пак трябва да сте си заедно.

"Тати е доста добре възпитан - мие чинии, помага с чистенето, а понякога сам чисти и подрежда."Че кое му е възпитаното?Тук става въпрос за елементарни домакински способности.

"Иначе е страшно отговорен тати - следи има ли храна за малката, памперси и т.н. Всичко което ми е трябва ми осигурява."Това не значи,че е страшно отговорен!Просто върши това,което е нормално.Страшно отговорен ще бъде,ако наеме квартира и заживеете заедно в нея и тримата.

А защо го наричаш тати?Той не ти е татко-правиш секс с него,имаш от него дете,обичаш го различно от баща си...
Аз мисля,че проблем имаш самата ти,не само партньорът ти.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 70 отговора