Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 241 отговора


Мнения: 3 666
На мен ми се струва, че отговорът на този въпрос е най-труден. Страх ме е един ден, когато си имаме вече детенце и то попита "Защо тази, която ме е родила, ме е оставила в голямата къща, от която сте ме взели?", няма да мога да отговоря.
Извинявам се, ако повтарям тема, ако вече има такава тема, ще се радвам да ми посочите линк.
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 5 507
Аз,пак да си кажа,но никога не съм се замисляла защо ме е оставила.А пък честно да си кажа не ме и интересува.Той Господ бае,ама не забравя.Аз,сам имала най-прекрасното детство и тогава и сега като осъзнат и отговорен човек пак не се интересувам.Тези,които изоставят деца,те губят.Ох,малко объркано стана,ама ще ме простите!
Цитирай


Мнения: 40
А мен вече ме попитаха. Това лято. Е, намерих сили и отговорих, без да излъжа. Простичко разказах как жената, която го е родила е била много млада и е преценила, че няма да може добре да се грижи за малкото си бебе. Детенцето ми ме изслуша, може би остана спокойно. Накрая простичко попита: "Чудя се, мамо, как ли се е казвала?". Така че при мен сериозните въпроси и сериозните отговори започнаха. Пожелайте ми смелост, момичета... Още не смея да нарека тази жена "майка". Нямам лоши мисли за нея, напротив - знам, че и нея сигурно я боли...

Да са живи и здрави децата ни!
Цитирай

Ruse, Bulgaria

Мнения: 883
Аз вече минах през този период.
Моите деца са на 12 и 10 години /и двамата са осиновени/. Бяха още доста малки /на 6 и 4/, когато попитаха защо тези, които са ги родили, са ги оставили в детския дом. Отговорих, че не знам, но предполагам, че най-вероятно не са имали възможност да си ги отгледат - може би са били сами, без подкрепа, може би не са имали къде да живеят, или са нямали достатъчно средства, или са били много млади. И винаги добавях, че сигурно са ги обичали,защото са се погрижили да могат да бъдат осиновени и да имат дом и семейство. Около година по-късно, когато съпругът ми почина и ние останахме да се гледаме тримата, една вечер синът ми /тогава на почти 5/ попита "Мамо, нали това, че вечи си нямаме татко и че нямаме много пари не значи, че ще ни върнеш в детския дом?" Какво можех да ми отговоря? Уверих ги, че за нищо на света няма да ги изоставя и тримата се прегърнахме и си поплакахме .....
Децата разбират много повече отколкото понякога си мислим...

Дефи
Цитирай

гр. Кюстендил

Мнения: 53
Мама ми казваше, при всеки удобен момент, че ТЯ е имала основателна причина да го направи и ако някога ТЯ пожелае да се срещне с мен, аз трябва да имам търпението да я изслушам.....
 Никоя майка не би изоставила детенцето си без причина....


Поздрави
Цитирай


Мнения: 3 666
Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.
Това все едно съм го писала аз.

А относно "изоставянето" си мисля да обясня, че такова има само ако преди това е имало връзка - емоционална и не само. За тази цел трябва да си познавал въпросният човек, да си живял с него, да си го обичал, да си споделял добро и лошо и т.н. Когато това липсва "изоставяне" няма. Тези жени нито виждат бебетата си, нито ги кърмят, нито ги гушкат, нищо. Затова има само раждане и осиновяване.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Мама ми казваше, при всеки удобен момент, че ТЯ е имала основателна причина да го направи и ако някога ТЯ пожелае да се срещне с мен, аз трябва да имам търпението да я изслушам.....
 Никоя майка не би изоставила детенцето си без причина....


Поздрави

Майка ти е била много мъдра жена. Дай Боже, повечето да сме като нея.
Цитирай

Yambol, Yambol, Bulgaria

Мнения: 358
незная как след време ще кажа на моята принцеса че биологичните и родители са нямали възможност да я отгледат. как ще я накарам да разбере че след като могат да се справят с три деца за четвъртото не са намерили възможност.
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз си мисля и друго, ако кажа на детенцето ми, че жената, която го е родила, не е могла да го гледа и го е оставила, за да може ние да го вземем и да го гледаме, няма ли то да се настрои и срещу нас и да гледа на нас като на една от причините да бъде изоставено. Това е малко егоистично, знам, но не ми излиза от главата.
Цитирай


Мнения: 40
Аз си мисля и друго, ако кажа на детенцето ми, че жената, която го е родила, не е могла да го гледа и го е оставила, за да може ние да го вземем и да го гледаме, няма ли то да се настрои и срещу нас и да гледа на нас като на една от причините да бъде изоставено. Това е малко егоистично, знам, но не ми излиза от главата.

И аз се страхувах точно от същото, като теб, но детето ми не го възприе от тази страна. Напротив - колкото пъти иска да му разказвам за осиновяването, толкова пъти очичките му заблестяват и съзирам в тях истинска радост... Как ще е по-нататък, ще видим...
Цитирай

София

Мнения: 273
Моето притеснение е, че не искам по никакъв начин детето ми да се настройва срещу рождената си майка. Страх ме е да не кажа нещо погрешно без да искам и то да живее с озлобление към нея. В живота си имам максима, че всеки има право на избор и ние трябва да го уважаваме, това важи с пълна сила и за жените, които оставят децата си.

Това е тема, която много силно вълнува и мен и мисля в същата посока.
Аз съм решила да представя нещата така - Не всяка жена, която роди дете, става майка. Повечето  майки сами раждат децата си, но има и такива майки, които не могат и за това децата им ги раждат жени, които могат, но не са майки.
Май звучи ужасно написано, дано се справя по-добре, когато го обяснявам. Но в общи линии, нямам нищо против жената, родила дъщеря ми, както не веднъж съм казвала - благодарна съм й, но не искам да я наричам майка.
Цитирай


Мнения: 6
При нас се наложи да говорим на тази тема защото Криси която е на 5 и е от 7 месеца при нас все казваше "когато ме оставихте в дома".Тогава и обясних че не ние сме я оставили а друга жена, която не е имала възможност да я гледа и е оставила там, където сме я намерили и сме я взели защото е била най-послушната и най-красивата.И сега понякога когато и се радвам много все и викам "Ех Криси къдете намериме"  тя отговаря "Ами  в дома" Но мисля че все още не осъзнава нещата напълно.Аз също мисля, че майка е жената която се грижи за детето е не тази която го е родила, защото аз имам и сабствена дъщеря, но немога да кажа че правя разлика между двете си деца.
Цитирай


Мнения: 112
Здравейте мили хора!
Имам проблем с моето дете.Тя е вече на 8 ,почти 9 години.Знае ,че е осиновена лично от мен от 4 -годишна.От няколоко седмици много страда.Отначало мислеше ,че единствена и непрекъснато задаваше въпроса "Защо само аз?"Говорих с приятелки, които имат също осиновени деца-запознахме ги за да не се чувства сама. Сега пък плаче и пита "Защо точно аз?, Защо не ме е искала тази, която ме е родила,Защо не е направила аборт за да не съм жива? "и още, и още....Разбира се,всички вкъщи се опитваме да й помогнем-обясняваме колкото и както можем, обграждаме я с много нежности любов, но .....мъката й е голяма. Моля Ви, помогнете ми -какво да направя?
Цитирай

София

Мнения: 533
Мила Ива,

Това, което описваш, че се случва с дъщеричката ти, е напълно нормално и често срещано сред осиновените деца на тази възраст.

Приблизително на 8-9 години децата минават в нов етап от своето интелекуално развитие - започват да осъзнават причинно-следствените връзки, да правят заключения. Ако до този момент осиновяването за нея не е било проблем, защото тя го е възприемала преди всичко от позитивната му страна, сега - в резултат на интелектуалното съзраване, дъщеричката ти започва да осмисля нещата по малко по-различен начин. Тя разбира, че преди да бъде осиновена от вас, е била изоставена от биологичната си майкa, че осиновяването е не само "създаване на семейство", но и "загуба на семейство" - загубата на биологичните родители.

Осъзнаването на тези непознати до момента за нея последствия от осиновяването я поставят пред нов етап в адаптацията й. В нея започват да бушуват много конфликти емоции, с които тя не знае как да се справи:

            - гняв   ("Защо точно аз?", "Защо точно на мен?")
            - тъга, мъка   ("Защо не ме е искала тази, която ме е родила?", "Защо ме е изоставила?")
            - отчаяние   ("Защо не е направила аборт, за да не съм жива?")
            - чувството за загуба (загубата на биологичната майка и биологичното семейство)
            - чувството, че е различна ("Защо само аз?")

и още много други.

Какво да направиш? Бъди до детето си, удържай емоциите й - сега тя има нужда да знае, че каквото и да сподели, каквито и реакции да покаже, ти (и цялото й семейство) ще я приемете. И ще я обичате - повече от всякога. Нека изразява болката, скръбта, загубата, нека изразява навън всички тези толкова объркващи я емоции.

Следи детето си. Ако видиш, че състоянието й се влошава, че започва все по-често да плаче безпричинно, ако поведението й рязко се промени, ако се отчужди от вас, ако се затвори в себе си и избягва контакти, ако рязко влоши успеха си в училище, или каквито и да е други тревожни симптоми, потърси професионална психологична помощ.

Искрено се надявам нещата скоро да се успокоят!   bouquet

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 241 отговора