Аз също съм маика на две деца.Родих малкият си син преди да разберем за увреждането на батко му.Много се страхувахме и за него,но когато излезе ДНК експертизата и разбрахме че е здрав бяхме щастливи.Със съпруга ми обичаме и двамата си сина еднакво. Никога не сме пренебрегвали едното дете за сметка на другото.Много ни е било трудно но ви наги сме се справяли без помощ.Сега вече са по-големи и е по лесно.Аз съм сама и винаги съм искала да имаме две деца. Когато в семеиството има любов и хармония винаги може да се дари обич и внимание на второто дете нищо,че голямото е по различно и има нужда от повече грижи. А колкото до финансите те нестигат и на тези със здравите деца дето работят и двамата родители и нямат ежедневни разходи за масажи,лекарства,логопеди и какво ли още не.
- Публикувана: 31 окт. 2006, 16:46 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2007, 00:33 ч.
Второ дете
Знаеш ли мила в нашият квартал имаме едно майче , което малко след като родих голямата си дъщеря( в момента е на 8г.) забременя и роди мъртво. В момента има три дъщери, който са през една година едвам им стигат парите, а един ден още бях бременна с малката си говорехме и тя сподели, че колкото е дал Господ ще ражда. Така, че спокойно гледай си детенце бъди щастлива и не се плаши от бъдещето. Помни и лошото , но нека ти носи само хубави спомени.
Здравейте отново в тази тема, след дълго време, гледам че от края на ноември не съм се включвала и от скоро пак се пише.
Обожавам децата, имам две. Момче и момиче. Много е хубаво и весело да имаш две деца. Самите те са щастливи. Особено баткото, че си има дружинка. Като се гонят из вкъщи в играта си и чуваш веселия им звучен смях, ти става густо на душата. Чувствах, се съвсем различна, както и атмосферата в къщата, всякаш и тя се промени, гледайки двете деца. Тогава синът ми ме се стори голям, а до преди дни ми се струваше малко момченце. Разликата им е 5 г. Ето ги моите герои:
Гери в родилния дом, бебето без одеалце 
Обожавам децата, имам две. Момче и момиче. Много е хубаво и весело да имаш две деца. Самите те са щастливи. Особено баткото, че си има дружинка. Като се гонят из вкъщи в играта си и чуваш веселия им звучен смях, ти става густо на душата. Чувствах, се съвсем различна, както и атмосферата в къщата, всякаш и тя се промени, гледайки двете деца. Тогава синът ми ме се стори голям, а до преди дни ми се струваше малко момченце. Разликата им е 5 г. Ето ги моите герои:
Гери в родилния дом, бебето без одеалце
леле ,тук е заприличало на бойно поле.Не искам никой никого да упреква,аз просто споделих,че битовизмите понякога(лично на мен) ми идват в повече,особено,когато не мога да заведа някъде малката,защото мястото е недостъпно за баткото.а за отношенията между децата отговорността е на родителите-моята дъщеря никога не е делила,или обиждала батко си,дори понякога се е натъжавала,когато вижда как тя се забвлява(патиланци),а той не може.относно колко деца да имаме-бих имала още поне 2,стига някой да ми помага,защото въпреки всичко,на мен колкото и много да е било,все си казвам,че не ми стигна времето за малката да я нагушкам,и никога няма да забравя как връщайки се от 2 месеца отсъствие от дома заради операция на баткото,малката се събуди и просто в очите и се четеше:те се върнаха-с толкова радост и щастие, беще само на 8 месеца когато заминахме,заварих я вече толкова голяма(поне на мен така ми се стори)и бих дала и мило и драго да мога да върна тези два месеца,за да и дам всички изгубени усмивки,прегръдки и игри.
Тази тема я бях забравила... та прочетох какво съм писала почти преди година.
Не може да упрекваме другия за нищо..
На мен също ми тежи, когато не мога да отделя достатъчно време на ден на децата си в това натоварено ежедневие, сега са малки, сега са за гушкане и винаги ще ни липсва това и винаги ще искаме това, няма да сме се заситили от прегръдки и нежности с нашите деца.
Не може да упрекваме другия за нищо..
На мен също ми тежи, когато не мога да отделя достатъчно време на ден на децата си в това натоварено ежедневие, сега са малки, сега са за гушкане и винаги ще ни липсва това и винаги ще искаме това, няма да сме се заситили от прегръдки и нежности с нашите деца.
А аз искам чертвърто 
Ако може момиченце
...и мъжа ми иска 
Не ме е страх от проблеми...просто дълбоко вярвам, че Господ няма да ни даде повече, отколкото можем да понесем. Засега проекта е замразен поради тотално разоряване на семейството, а и не живеем в БГ така, че няма как да се надявам на помощ от баби и роднини. Ама надеждата последна умира, нали?
Ако може момиченце
...и мъжа ми иска Не ме е страх от проблеми...просто дълбоко вярвам, че Господ няма да ни даде повече, отколкото можем да понесем. Засега проекта е замразен поради тотално разоряване на семейството, а и не живеем в БГ така, че няма как да се надявам на помощ от баби и роднини. Ама надеждата последна умира, нали?
Когато забременях с второто дете, нито за миг , не съм се замисляла дали няма да ни се случи същото отново. Но аз всъщност и нямах време да се чудя, точно тогава
предстоеше операцията на каката. От време на време тайничко се надявах да ни се размине, и знам приказката "Една гръмотевица на едно и също място не пада"
Не се чуди, скоро да сложиш лентичка за бременност
предстоеше операцията на каката. От време на време тайничко се надявах да ни се размине, и знам приказката "Една гръмотевица на едно и също място не пада"
Не се чуди, скоро да сложиш лентичка за бременност
