Не ми се живее

  • 6 447
  • 55
  •   1
Отговори
Като няма на кой да кажа, ще го кажа на вас.
Форумът е едно прекрасно и много ведро място, зареждащо с положителна енергия. Но за съжаление животът не се състои само от хубави моменти. Надявам се, че ще ме извините за темата.

Мисля, че напълно си провалих живота. Честно.
Със съпруга ми сме заедно от 10 години. Имаме прекрасно дете.  Миналата година обаче преживяхме тежък период, както може би се случва на повечето хора. Монотонното ежедневие, това, че се задържах известно време без работа... някак си ни отчуждиха. В действителност все още главната вина я отдавам на съпруга си. Той не е от хората, ръсещи комплименти, така необходими на една жена поне от време на време. Но се оказа, че не е и от хората, които в труден момент биха застанали до мен. Имам висше образование, но засъжаление дълго време - около година, не успявах да намеря работа. Това адски ме подтисна, депресира и обезвери. И знаете ли каква подкрепа срещнах у мъжа си - че съм била некадърна, че нищо не съм струвала, че само той изкарвал парите... Това страшно много ме нараняваше. Той периодично ми го повтаряше. Но бях го преглътнала. Може би нямаше да се стигне до там, ако той не беше престанал изобщо да се държи с мен като с жена. Сексът се случваше веднъж на месец като вече неотложно задоволяване на физическа нужда. А трябва  да викажа, че аз съм хубава и привлекателна жена. В един момент се уморих да се мъча да изтръгна от съпруга си някакво чувство. Уморих се и да бъда психично тормозена нон-стоп. Появи се един човек в живота ми, който ми даде нужната подкрепа и ми вдъхна вяра. Неусетно близостта стана и физическа. Което обаче не беше нужно, защото емоционалната връзка между нас беше важното нещо. Сексът просто се случи, но нямаше никакво значение. Междувременно аз все още се борех да подобря нещата у дома. И с много усилия те бавно започнаха да вървят към по-добро. Почти бяха се оправили, когато съпругът ми разбра, че между мен и онзи човек е имало нещо. Може би в този момент той разбра, че все пак все още ме обича. Може би не искаше да ме загуби... Реши, че би искалда се опитаме да продължим напред. За което му благодаря безкрайно. И абсолютно оценявам това.  Истински съжалявам за случилото се и се измъчвам от мисълта, че не мога давърна времето назад, за да поправя станалото. Изминаха 6 месеца, в които живяхме прекрасно. Дори по-добре отпреди. И двамата бяхме много по-мили и внимателни един към друг. Бяхме решили, че искаме второ дете и работихме по въпроса. Почти не сме се карали.
Вчера обаче се скарахме. И съпругът ми ми наговори такива неща.... Каза ми, че никога нямало да ми прости и да забрави. Че за него нещата през тези 6 месеца изобщо не означавали нищо. Че никога нямало да ми има доверие. Всичко това ми го каза с най-голямата злоба, на която е способен.
Със сигурност си го заслужавам. Направих грешка и сега трябва да си понеса последствията. За съжаление не мога да върна времето назад...
Не знам как да ви обясня как се чувствам. Все едно целия ми живот е отишъл по дяволите. Ами ако съм бременна точно сега???
Толкова ми е безнадеждно и отчаяно, че ако не бях сигурна, че детето ми би страдало ако ме загуби и че има нужда от мен... просто бих спряла да дишам....
 

# 1
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 806
Стегни се заради детето! Мъжете са ужасни.... Казал ти го е и се е държал така в момент на ярост.
А иначе за отношението мъ към теб - до болка ми е познато. Но имам едно прекрасно слънчице заради което живея.
ГОРЕ ГЛАВАТА - не се предавай, бъди силна!!!!

# 2
  • Мнения: 2 099
Пък га яди кифтетата ни рива...
ОО я се успокой,какво толкова ,той мъжа ти сам си е виновен.Да е бил до тебе когато имаше нужда нали така?Некъдърна била,парцал била нам си кво си...да си гледа работата господинчото,нямало да прости,нямало да забравел никога.А той къде бля през цялото това време,какво прави за да ти помогле да се закрепиш психически -нищо.
Мисля смисъла на партньорството е да усещаш винаги че има на кого да се подпреш и в добри и в лоши моменти.Ти не си получила подкрепата от законния партньор а от друг.Така че проблема си е изцяло негов.Сега и да ти прави драми нещата немогат да се върнат назад.Или да ти прощава или да си взема чукалата.Щото това ти сбърка ти беше виновна вече съм го играла и не е хич забавно...

# 3
  • Мнения: 1 680
Колкото и банално да ти звучи, този лош период от живота ти ще отмине. Най- тъмно е преди зазоряване.
Опитай се да се успокоиш и трезво да прецениш как би искала да изживееш живота си.
Даже и да си бременна, пак си дай сметка дали ти и децата ти ще живеете в този постоянен тормоз.
Но и финансовата част не е за пренебрегване.
Опитай с преговори.
Желая ти кураж и успех. Hug

# 4
  • Мнения: 1 006
Отчаяна,

ти сама си написала  - заради детето си трябва да намериш сили и да продължиш да е бориш с този така прекрасен живот!
За мен най-важното е родителят да е до детето си, затова с появата на дъщеря ми всички такива мисли (защото и аз имам такива - "не ми се живее") вече ги няма!
Имам за каков да се боря, дори да не обичам себе си, обичам нея, и съм готова на всичко, за да могада бъда до нея максимално дълго, толкова, колкото тя ме иска и има нужда от мен, да й дам всичко, което мога, а и онова, което не мога!
Това е, което мога да ти кажа!
Стегни се и започни да градиш наново щастието си Peace
Успех Peace

# 5
  • Мнения: 11 607
Всеки си има своите моменти на издигания и падения! Всеки си има своите слаби моменти, моменти,в които не ти се живее и пр. Не са страшни! Страшно става когато станат ежедневие! Всичко лошо да идва и да минава възможно най-бързо и с най-малко негативни последици!

# 6
  • Мнения: 928
Ей, мацка, спри се. Когато човек е ядосан и наранен казва какво ли не в яда си. Просто в такива моменти не мислиш как думите ти рефлектират върху човека отсреща. Това естествено не означава, че всичко, което ти е казал мъжът ти, наистина го мисли. Това е един семеен скандал и в момента, предполагам и двамата сте дълбоко наранени и огорчени.
Успокой се и си дай малко време, за да утихнат емоциите, а после вземай генерални решения.
Детето ще е щастливо, само ако вижда родителите си щастливи   bouquet 

# 7
  • Мнения: 491
Не, не, не се насочвай към такива пагубни мисли! Това изобщо не е решение. Сигурна съм, че в момента всичко ти изглежда много по-лошо , от колкото е. Но всъщност си хубава, млада жена. Имаш мило дете и наранен съпруг. И май, струва ми се, гладна за обич и нежност душа. Аз не мога да ти кажа, дали нещата при вас ще са както преди, нито да те посъветвам как точно да постъпиш. Само искам да ти пожелая да не се отчайваш, защото когато човек е отчаян, няма реална преценка нито за собствените си чувства, нито за правилните решения.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
А, кофти работа, душа, ама ще му мине, не се връзвай. Изневярата много наранява, когато обичаш, а и не е минало много време. Но ще му мине - щом веднъж е решил, че може да го преглътне, ще стане, време му трябва. За случилото се сте си виновни и двамата, така че няма нужда той да се прави на светец, а ти да си най-черната на света. Какво да ти прощава? А ти на него простила ли си му обидите? Некадърна? Що за отношение...Той осъзнава ли всъщност, че с поведението си има огромен принос за твойта забежка?
Взаимно трябва да си простите грешките и да почнте на чисто. То всъщност май вече сте го направили, но вчера ви е бил лош ден. Не унивай, не поемай цялата вина върху себе си. Стават грешки, никой не е застрахован. Ще се оправите  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 915
Здравей,
Хората понякога казват нещо просто с желание да наранят другия в момента.  Със сигурност ще има моменти когато ще се сеща за другия човек и ще му е гадно. Въпреки , че може и да осъзнава че сам е виновен.
Защо да си направила грешка - след като си била оставена сама(психически) от него и не си виждала повече пътя ви заедно нормално е да потърсиш друг човек. Не се чувствай виновна ни най-малко и ако пак стане въпрос му кажи че той е създал тази ситуация, за да не се възползва от чувството ти за вина. 
А щом е искал и второ бебе значи не може да не са имали знчение тези 6 месеца. Човек не му хрумва току така да си има дете.
Кураж и се стегни.


# 10
  • София
  • Мнения: 1 951
ти сама си написала  - заради детето си трябва да намериш сили и да продължиш да е бориш.Успех ти желая!

# 11
  • Countryside
  • Мнения: 11 617
А, кофти работа, душа, ама ще му мине, не се връзвай. Изневярата много наранява, когато обичаш, а и не е минало много време. Но ще му мине - щом веднъж е решил, че може да го преглътне, ще стане, време му трябва. За случилото се сте си виновни и двамата, така че няма нужда той да се прави на светец, а ти да си най-черната на света. Какво да ти прощава? А ти на него простила ли си му обидите? Некадърна? Що за отношение...Той осъзнава ли всъщност, че с поведението си има огромен принос за твойта забежка?
Взаимно трябва да си простите грешките и да почнте на чисто. То всъщност май вече сте го направили, но вчера ви е бил лош ден. Не унивай, не поемай цялата вина върху себе си. Стават грешки, никой не е застрахован. Ще се оправите  bouquet

Напълно подкрепям  Peace  Peace
Прекален светец и богу не е драг Naughty Мъжът ти има доста голям дял в твоята забежка и да не се прави на чук, а да се вземе в ръце и да почне да те уважава  Crossing Arms

# 12
Благодаря ви за думите!

Аз искам да бъда до детето си, но си мисля, че ако обстановката у дома се задържи все така напрегната, това никак няма да  й се отрази добре. В същото време не бих си тръгнала с детето. Не бих могла да  й причиня това... В действителност нямам никакъв избор.

Не знам. Адски ми е трудно.
Мисля си, че това, че сбърках е последица от много обстоятелства, които съпругът ми не желае да осмисли и хвърля цялата вина върху мен. Мисля си, че имам право на втори шанс, но...

Не знам, хора. Всичко ми е безразлично. Мисля, че нищо повече не мога да направя. Мисля си,че нямам сили да продължа да се боря. Иска ми се за затворя очи и вече да ме няма... Да изляза навън и да тичам до края на света, докато остана без дъх, докато остана без мисли и без чувства...
Мисля си, че занапред не мога да дам нищо хубаво вече на дъщеря си. Мога да й причиня само разочарование и болка...

# 13
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Аз не бих ти дала втори шанс.

# 14
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Аз пък те съветвам да спреш да мислиш. 6-пъти си споменала "мисля си" в последния пост.
Стига мисли, от толкова мислене няма файда. Не е станало кой знае какво- ще отмине. Действай си по ежедневните неща, давай любов на детето, мъжа го остави известно време на мира. Всичко ще се нареди все някога- не може вечно да вали, нали?
Просто не се вторачвай толкова в проблемите, защото още повече ще се скапеш.

Общи условия

Активация на акаунт