Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора


Мнения: 346
Незнам какво ми става напоследък, но станах страшно изнервена и раздразнителна избухвам за най-малките неща  и започвам да крещя  на сина си изкарвам  си напрежението , имам чувството че изпадам  в нещо като нервна криза...... в резултат на всичко това сина ми стана много нервен , ревящ и най-вече на всяка манджа мерудия отговаря ми ,а напоследък се опитва и да ме удря . Влезнах в този омагьосан кръг и сега като че ли не мога да изляза опитвам се да бъда добра да не забелязвам белите му, но не става. Нямам обяснение към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов .... дали постоянния ангажимент с беба не ме изнервя дотолкова, че да се дразня на баткото...незнам много съм объркана имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Цитирай
Здравей,
от написаното разбрах, че имаме почти един и същ проблем. Не мисля, че това е признак на лоша майка, по-скоро си една уморена мама. Аз също имам две дечица и съм попадала в тази ситуация.
Цитирай


Мнения: 9 963
Подобно беше и при мен, но май отмина... Откакто работя не мога да им се нарадвам и на двете. Изглежда имам угризения, че прекарвам много малко време с тях (разпределила съм ги по бабите)... Вероятно си много ангажирана с децата.
Цитирай
И аз ходя на работа, но от това май не ми става по-лесно. Просто се налага да поспреш за малко и ако е възможно да си определиш приоритети.  Naughty
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Не си лоша майка, щом се замисляш дали вината за раздразнението на детето е у теб. Лошата майка щеше да обвини детето си, а ти търсиш причината в себе си.
Трудно е, понякога човек да се овладее. Аз мисля, че ти е нужна почивка и време само за теб. Ако има кой да се грижи за децата, а ти да имаш 1-2 часа само за себе си ще видиш каква положителна промяна ще настъпи.
Вариант е също да включиш баткото в грижите за бебето, да ти помага както може, дори само да си мисли, че помага. Така ще се почувства значим и приобщен, няма да си мисли, че го лишаваш от внимание за сметка на бебето.
Ударите не ги толерирай, може да му обясниш, че те боли, И си говорете за всичко, децата обичат с тях да споделяме семейните въпроси.
Въоръжи се с търпение и спокойствие, доколкото можеш.
Желая ти успех Hug
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Вероятно си много изморена... А възможно ли е баткото да се държи зле, защото
към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов
Може би ревнува и се опитва да ти привлече вниманието?
Иначе и другото е вярно - колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни Confused
Цитирай
Беше ми трудно, когато синът ми беше бебе, каката не изразяваше агресивна ревност, но се беше затворила в себе си, изнерви се и избухваше в неоправдан рев. Аз се разкъсвах между манджи, пране, къпане и всичко друго. Изпаднах в битувизъм. Изнервих се и затъвах до момента в който не реших, че може и после да се пусне прахосмукачката, а сега е време да четем приказка или да пеем песничка.
Цитирай

София

Мнения: 967
най-добрия лек е да си вземеш детегледачка за 3 часа един път седмично и ти.... да легнеш да се наспиш!!!

върши чудеса, да знаеш!
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Понякога и аз се държа така.После ми е много гадно,но не мога да върна минутките назад.
Наистина,че сме изморени и затова и изнервени.Всеки път си повтарям `търпение,търпение`,но някой път не се сдържам.
Цитат
колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни Confused
Мисля,че Дона е абсолютно права за това,за жалост!
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Незнам какво ми става ...   имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем  smile3511 smile3511
(ако това те успокоява) Като гледам разликата между децата ти е почти еднаква  с тази на моите, но те са на 7 и на 2. Единственото, което мога засега да те посъветвам е- ако можеш да "овладееш" положението сега- колкото можеш по- отрано, защото ще става все по- трудно. Стискам ти палци newsm10 newsm10 newsm10
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 273
Незнам какво ми става ...   имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем  smile3511 smile3511
(ако това те успокоява)

Мен ме успокоява, поне малко  Sad 
При мен проблема е подобен, само че източника на раздразнението е малкия (на 2) от което и каката (на 12) отнася само лошо настроение и караници. А тя е добро дете в трудна възраст. Не е сега момента майка и да откача  Mad

За съжаление не мога да предложа някакво решение.

Но търся решение и начини да се справя със себе си, най-силния стимул е страха в очите на любимите ми хора при поредната ми истерична криза  Sad
Цитирай


Мнения: 6 461
Просто от много претоварване ...от ангажименти през деня,домашни задължения.Всичко това му се насъбира на човек ...
Хайде сега да не си мислим,че децата ни не ни обичат.Напротив обичат ни ,но по някога не могат да разберат нашето поведение,как от толкова любящи родители ставаме строги -просто те не ни разбират проблемите ,а ние трябва да имаме търпение .
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
Моите две деца са точно със същата разлика и аз бях изпаднала точно в такова състояние. Бях адски нервна и крещях за всяко нещо. А пък синът ми изкара ужасно трудна година около раждането на сестра си, стана проблемен, агресивен, абе ужас. Непрекъснато се опитваше да привлече вниманието към себе си, и не по какъв да е начин, а като ме дразни и провокира нарочно и прави бели. Съответно аз викам, викам... даже шамари раздавам, ако съвсем си изпусна нервите и после ми става гадно едно такова... На моменти обяснявам, че много го обичам, но в живота има правила, и те трябва да се спазват, и какво ли не още. Опитвах се да му отделя време само за него, без сестра му да е наоколо, защото знам, че е важно - а той точно през това време вземе, че ми свие някой номер, и започвам да се чудя дали изобщо си струва да му се обръща внимание на диването! (струва си, разбира се Wink)
И постепено, не знам как, но и той, и аз се променихме. Сега обикновено е добричък и даже помага, гледа сестра си, води я за ръка - с една дума, идилия. Е, имаме си и тежки моменти, но като цяло положението се подобри. Знам, че около 5 годишна възраст при момчетата има завишено ниво на тестостерон, което ги кара да дивеят. Към 6-6 и нещо нещата се уталожват. Може би така стана и при него - или пък най-накрая се примири, че трябва да разделя родителското внимание със сестра си - знам ли. Но едно е сигурно - вече не съм онова кълбо от нерви. Не знам как стана, просто се получи.
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Не си лоша, а си една изнервена мама....дай си почивка - това е моят съвет Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами аз като ви чета, може и да съм откровено лоша майка, понеже вече спрях да търся причните в себе си и определено ги намирам в 13 годишния пубертет(синът ми), на който главаното занимание в къщи е да дразни по ред- първо сестра си(2г), после мен.
И като положа един тон усилия, за да остана спокойна и като вече никога не чувам думите" добре мамо" или каквато и да е форма на съгласие, просто викането се явява най-малкия ми дерт. Той всичко й забранява, тенеденциозно й взима играчките( до там че го заплаших как цял един ден ще седи и ще играе с плюшените й мечета, след като толкова ги иска и няма да види компютъра отблизо), всяка втора дума му е НЕ, или НЯМА... и разбира се завършваме с "все аз съм виновен"- идеално гушнал идята каква е жертва, та ако може да не носи отговрност за поведението си.
Ето вижда се, че има и по-лоши майки Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора