Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 164 отговора


Мнения: 100
Имам нужда от съвет и с някого, с когото да споделя това ,колко много ми тежи това,че синчето ми не ме обича Crying or Very sad
Но да започна от начало....
След като родих бях в нещо като депресия- всичко ме дразнеше,бях изплашена и много плачех.Детето имаше дни ,в които плачеше много и това ме вбесяваше-може би от  безпомощност или ...незнам и аз как да го опиша, но се е случвало така да му се ядосам че да го "хвърля"на леглото или да го раздрусам или просто да седна и да плача с него Sad
Мъжа ми в такива моменти е вземал детето и ме е оставял да се успокоя....и след това се чуствах толкова гузна....но всичко се повтаряше отново и отново
Детето растеше,и аз вместо да свиквам и да се нагаждам се дразнех все повече и повече....примерно:не мога да му сложа памперса,защото се върти и иска да си играе,не мога да го облека за да излезним навън,не иска да заспи в количката ,а се върти и мрънка....Все дребни неща ,но са ме докарвали до лудост
Крещяла съм му,раздрусвала съм го и това не само сега, а и като по-малък.Е чак да го ударя не се е стигало...но това не ме оправдава....
Всичко правех с единствената мисъл да не го разглезя, да не ми се качи на главага, да ме слуша.А детето ми не е лошо- не е плакало по цели нощи и ако се е случвало е било еднократно, може с часове сам да си играе и да ме остави сада си свърша работата....Когато започнах да го захранвам изпадах в бяс ако плюе или се окапе- е и това стана детето ми не се цапа изобщо и то от самото начало,но храненето за него май се оказа като мъчение.
Дали ще ме разберете,дали и ще ме осъзите-но винаги съм смятала че съм права....
Така сега за същинския проблем за мен...с това си поведение май съм го наплашила и той вместо да е привързан към мен като към майка,се страхува Crying or Very sad
С мъжа ми живеем самостоятелно,но родителите ни са наблизо-нашите са през 2 блока,а неговите са ни комшии.Това винаги ни е било удобно- винаги когато сме искали да излезем е имало кой да пази детето,всеки ден се е виждал с тях,но никога не съм прекалявала с това те да ми гледат детето....
Но сина ми е много привързан към бабите си,към дядовците също,но тях не вижда така често...като види някоя от тях и ...аз вече не съществувам,радва им се и ме забравя.Никога не съм имала проблем да го оставя и да отида да си свършеа някоя работа- никога не е плакал за мен,нито през ноща ,нито през деня
Това ще каже някой е страхотно- много е удобно,какво ме притеснява?
Ами това че май тях обича повече от мен,че на тях се усмихва като ги види,тича да ги гушне...а аз никога не съм изпитала това чуство Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sadДокато пиша и плача,защото за всичко съм си виновна аз самата....
Мъжа ми ме успокоява с това,че той по цял ден е с мен и просто не може да усети липсата ми,но на мен ми е много болно Crying or Very sadдори стигам до крайност и му забранявам да отива при баба или дято Sad.Никога не е идвал при мен да се гушне ако се разплаче или падне,ако някоя баба е наблизо отива при нея....Толкова ми е мъчно...
Мислите ли че съм лоша майка,дали си го заслужавам....Винаги съм правела всичко уж за добро ,но на кого -на мен или на детето.Никога от нищо не съм го лишила,винаги съм се грижила както мога да е добре,да е правилно хранен,добре облечен,да има всичко необходимо;постоянно го водя на интерисни места,играя в градинките с него,занимавам го с всичко и по цял ден съм край него
А той как ми се отплаща- радва се на други ,а на мен.... Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Доста дълго стана Embarassed
Просто имам нужда от съвет,от утеха и успокоение че не съм лоша майка.....
Имам нужда от съвет-как да накарам детето си да се привърже към мен,да усетя че ме обича....
Благодаря ви че прочетохте това  Hug
Цитирай

София

Мнения: 3 838
Не си лоша майка. Имала съм същите периоди. Още ги имам. Понякога издивявам с двамата. Че и шамари отнасят. После съжалявам, но.....късно. Не мога да ти помогна в случая, защото мойте не искат да се отделят от мен и минута, не признават даже баща си. Нито баби,дядовци...
Само исках да ти кажа да не се обвиняваш, не си само ти така... И на знам защо трябва да го караш да се привързва към теб. Предполагам, че е привързан, но още не умее да ти го покаже.
Цитирай

София

Мнения: 794
Може би трябва да се успокоиш, очевидно си изнервена и раздразнена, но едва ли самото детенце те е провокирало толко много....

Не давай такива етикети като "лоша/добра майка"....

Държала си се не много добре според мен, даже зле, но е важно , че го осъзнаваш и искаш да се промениш. Опитай се да бъдеш толерантна към малкия палавник, та той е дете....

Да не би да те  притеснява самото майчинство? Да не си се омъжила заради непланирано бебе ?  newsm78

М-у другото леля ми  навремето ислака да изхвърли малкото си бебе от 7 етаж, толко много пла4ело....Така че, не си единствената, която се изнервя..Радвам се , че съпругът ти те подкрепя и помага

Успех... и тъпрние   bouquet

Цитирай


Мнения: 4 320
Опитай всеки път като го видиш да му показваш че го обичаш, къде с прегръдка, къде с целувка, къде с някоя топла дума. Детето има нужда и то да почувства че е обичано, не само ти.

Виждам от подписа ти че е малък още. Покажи му че го обичаш! Ще свикне бързо.

А децата винаги се радват на баба и дядо. Това е логично, мъжа ти е прав.
Цитирай


Мнения: 179
Не си лоша майка.Но детето си е дете-ще изцапа,ще плюва,ще крещи,мрънка ,напикава........това не е цвете в саксия,за да стои мирно.Да, може би си го наплашила.Трябва да си по-спокойна,търпелива,да не забелязваш малките бели на човечето.Опитай със спокоен глас,с прегръдки,целувки.Да усети детето ,че и ти си като баба,която много го обича.Просто я карай по-спокойно и щом бабите са наблизо нека го гледат понякога ,а ти си почивай през това време.Успех!
Цитирай

София

Мнения: 9 149
Чак да не те обича - едва ли Wink Но явно детето е наплашено от отношението ти. Няма да крия от теб, че и аз малко се възмутих, като четях. Защо си толкова нервна, защо толкова му се ядосваш? Та той е само дете. И това дете има нужда 100 пъти повече нужда от любов, внимание и подкрепа, отколкото от храна и добро облекло Confused
Мисля, че цялостното ти отношение към майчинството има нужда от промяна. Има много литература по въпроса. Чети Peace
И не се чувствай толкова виновна - всичко сме се изнервяли понякога на децата си, когато ни правят на инат. Но бебе...Не те разбирам много...Внимавай, защото ако за плачене и въртене/което са етстествени неща и въобще не би трябвало да те дразнят/ го разтърсваш Shocked, когато стане на две и го хване пубертета, направо трябва да го хвърлиш през балкона hahaha Просто е необходимо, в името на детето, да си наложиш да си по-търпелива и спокойна с него. Иначе рискуваш да отгледаш угнетено от майка си дете, което в по-късна възраст наистина няма да иска да комуникира с тебе въобще. А това е опасно. Трябва да ти има доверие. Виждаш какви времена са, децата трябва да ни чувстват близки, да споделят.
айде стига съм философствала Mr. Green
А, последно. Имаш ужасно високи изисквания към това детенце, Да слуша, да не плаче, да не се цапа. Е, нЕма да стане. Детето не е умалена форма на възрастен. колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре и за двама ви.
Цитирай


Мнения: 100
...
Да не би да те  притеснява самото майчинство? Да не си се омъжила заради непланирано бебе ?  newsm78
Бебето бе планирано и желано,както от мен така и от мъжа ми...
Просто аз съм човек ,който планира нещата предварително,не допускам случайности/е ...ако са приятни Very Happy/.Може би майченството не се оказа това ,което съм очаквала и това ме е побърква....но сама съм си го избрала- никой не ме е принуждавал за нищо Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 615
Мила ВЕНЕТА, не си писала тук, за да ти се нахврълим. Фактът, че пишеш, говори, че и сама осъзнаваш, че проблем има. Едно ми направи впечатление и ми се ще да ти обърна внимание:

"...Винаги съм правела всичко уж за добро ,но на кого -на мен или на детето.Никога от нищо не съм го лишила,винаги съм се грижила както мога да е добре,да е правилно хранен,добре облечен,да има всичко необходимо;постоянно го водя на интерисни места,играя в градинките с него,занимавам го с всичко и по цял ден съм край него
А той как ми се отплаща- радва се на други ,а на мен.... "

Това, което правиш е естествено, след като си избрала да бъдеш майка. На 1 годинка е и вече искаш "отплата"... Няма да го кометирам, няма да ти натрапвам своето мнение по въпроса. Давам ти насока да си помислиш сама. Вярвам, че ще го преодолееш и ще бъдеш щастлива майка на щастливо дете!!! Успех!
Цитирай


Мнения: 2 868
....Никога от нищо не съм го лишила,винаги съм се грижила както мога да е добре,да е правилно хранен,добре облечен,да има всичко необходимо;постоянно го водя на интересни места,играя в градинките с него,занимавам го с всичко и по цял ден съм край него
А той как ми се отплаща- радва се на други ,а на мен.... Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Доста дълго стана Embarassed
Просто имам нужда от съвет,от утеха и успокоение че не съм лоша майка.....
Имам нужда от съвет-как да накарам детето си да се привърже към мен,да усетя че ме обича....


Няма ЗНАчЕНИЕ  дали е правилно нахранен и облечен, има значение да чувства че го обичаш.  И не можеш да го накараш да те обича можеш само ти да го обичаш колкото можеш.
Но да очакваш от детенце на 1.2 да ти се отплаща!!! Нещо силно не е наред в представата ти за родителство, според мен това е за което трябва да мислиш!
Следвай съвета на Белинда- чети, ако не се справяш сама- потърси помощта на психолог.... нещо в теб плаче за промяна, а отношението ти към детето е само следствие от това!
« Последна редакция: пт, 03 ное 2006, 10:28 от Jaly »
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Не си лоша майка.Но детето си е дете-ще изцапа,ще плюва,ще крещи,мрънка ,напикава........това не е цвете в саксия,за да стои мирно.
Съгласна съм с написаното по-горе.
Всяка една е имала подобен момент на безсилие.Аз например,преди да се появят децата,бях свикнала в къщи да цари идеален ред.Всяко нещо си знаеше мястото.Не понасях да бъде разхвърляно и прочие.
В един момент обаче,когато се появиха децата,ми стана ясно,че трябва да се пренастроя.
Деца са,не мога да ги закотвя и да стоят мирно на едно място без да мърдат и да пипат всичко.
Ударих си една пренастройка та сега вече не ми пука че се е накапал,ми какво толкова,ще го преоблека.
Напишкал се е ми пак ще го преоблека.
Изсипал е коша си с играчките навсякъде,ами заедно с общи усилия като на игра ги събираме отново заедно,след като им писне да играят с тях.
Въртят се не искат да заспят,пращам баткото при татко му,в другата стая, докато аз се правя на певица и щерката заспи,трудно става номера ама става.При баткото,песни не вървят,та минавам на вълна,приказки.
Пак казвам,че понякога и аз съм имала лоши дни,идело ми е да вия от безсилие но съм стискала зъби.
Опитай се да си по-спокойна не пести целувките си и поощрението към детето,когато заслужава.
Сигурна съм,че след общи усилия ще успеете.Желая ти успех.
П.П.А това,че децата са пирвързани към бабите и дядовците няма две мнения.
И мойте и двамата като видят баба си и дядо си направо пощуряват.Едни големи усмивки и със разперени ръце тичат да ги гушнат.Но това съвсем не означава,че обичат тях а нас не.Та ние сме със тях всеки ден,всяка минута,съвсем нормално е да им се поскарваме,докато бабите и дядовците не се карат. Very Happy
Случка от лятото:Бяхме оставили боби на гости за една седмица при баба си и дядо си.Всеки ден по-телефона се чувахме а  Боби все ми обясняваше как не иска да си идва и колко е хубаво при баба и дядо.
Брех,викам си това дете вече не ни обича явно.
Еееее но когато отидохме след края на седмицата да го приберем от вратата се хвърли на врата ни.То не бяха прегръдки,то не бяха целувки.
Цитирай


Мнения: 891
Просто е необходимо, в името на детето, да си наложиш да си по-търпелива и спокойна с него. Иначе рискуваш да отгледаш угнетено от майка си дете, което в по-късна възраст наистина няма да иска да комуникира с тебе въобще. ...................................... Имаш ужасно високи изисквания към това детенце, Да слуша, да не плаче, да не се цапа. Е, нЕма да стане. Детето не е умалена форма на възрастен. колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре и за двама ви.

Абсолютно подкрепям мнението на belinda  Peace
Трябва да си наложиш да си по-спокойна и по-търпелива към детето.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 656
Каквото повикало, такова се обадило.  Confused
От поста разбирам , че си нервна, критична и нетърпелива. А малкият човек има нужда от обич, търпение и толерантност. СЪс сигурност те обича, но твоето държание го плаши и блокира. Опитай да го възпитаваш позитивно - с поощрения, а не с наказания и крясъци.
Ако повечето време си недоволна от него, как да потърси близостта ти? Всеки би се почувствал отхвърлен. Покажи му колко го обичаш, целувай го, гушкай го и му говори! Ще почувства че освен строга си и любяща.
Недей да ревнуваш от бабите и да ограничаваш контактите им. Те му дават нещо, което ВСЕ ОЩЕ не получава от теб, запълват емоционалните му нужди. Не е честно да лишаваш и детето, и тях! ПО-добре обич и подкрепа от няколко места, отколкото от никъде.
Хубаво е, че си даваш сметка за проблема отсега, дано го преодолееш! Познавам възрастни хора, които нямат доверие на родителите си и не ги чувстват близки...
Цитирай


Мнения: 2 787
 FlutterВсе още е малък и това му отношение може да се промени, но това зависи изцяло от тебе. Като се изцапа няма да му се нахвърляш и да крещиш защо го е направил /все пак е дете, децата се цапат/, а може да му кажеш нежно: "Я какво си направил, пак си се изцапал. Хайде мама да измие ръчичката/устенцето/бузката, а пък ти внимавай, не е хубаво да ходиш мръсен." Той може да е малък, но тези неща постепенно се усвояват от детето. Също и за памперсите, та някои деца са с памперси до 3-4години. Ти ако си все така изнервена ... Трябва да се успокоиш и да приемеш фактите, че всичките тези неща са присъщи за малките деца. Всеки ден още като се събуди го целувай, приказвай му нежно, като се нахрани го похвали че си е изял /колкото и да е то/, гушкай го по-често. Те децата от това имат нужда. Явно бабите ги правят тези неща и затова детенцето така реагира. Недей да ревнуваш че детето се мята на бабите по вратовете. Както мъжът ти е казал, ти си по цял ден с него и затова на тях им се радва. Като почнеш да му показваш обичта си ще видиш как като го оставиш при бабите и като отидеш да си го вземеш как ще ти се хвърля и на тебе на врата. Но за целта трябва още като отидеш отново да го цункаш, да го прегърнеш, да го питаш какво е правил, слушкал ли е и тем подобни. Не се страхувай от разглезване, все още е много малък за това. Като му дойде времето, а то наближава ще се възпитавате но не с груб и повишен тон, а с настоятелен тон, който не търпи възражение.
Най-важното според мене е че си се усетила и искаш да си промениш отношението. Успех мила  bouquet и я карай по-спокойно със малкото сладурче Peace Party
Цитирай

София

Мнения: 942
За твоето дете ти си най- добрата майка. Не се самообвинявай, че не си добра майка. И не чакай отплата от детето за това, което правиш за него. Все пак, то е само на една година.
....
Всичко правех с единствената мисъл да не го разглезя, да не ми се качи на главага, да ме слуша.

Децата не слушат и в повечето случаи си правят каквото си знаят. На тази възраст те не разбират кое е беля и кое не. На тях им е забавно да се омажат, да разхвърлят и т.н. Това е част от тяхното развитие, опознават света около себе си.

Относно обичта, родителите са тези които трябва да научат детето как се обича. Готови рецепти няма.
Аз за себе си съм намерила пътя. Непрекъснато повтарям на моето дете, че го обичам, понякога и по сто пъти на ден. Понякога зарязвам всичко, цялата къща обърната наопаки,отивам при нея и гушкам и целувам. А когато е направила голяма беля и съм на ръба да й се ракрещя просто отивам гушкам, целувам казвам и че я обичам за да успокоя първо себе си след това къде с малка закана, къде с увещавания я карам да ми помага да оправим, но никога със злоба и крещене. Тя самата се научи да ми казва че ме обича, доста често и сама идва да ме гушка и да ми го казва. А най любимото ми време от деня е когато я приспивам. Лягам с нея гушкаме се целуваме се, казваме си че се обичаме, виждам, че и на нея и е много приятно. Правила съм си експеримент да не го кажа и да не я гушна, а само лежа до нея. Тя обаче ми казва- мамо гушни ме, обичам те.
А иначе и при нас работата с бабите е същата. Когато е с баба си не признава никой друг. Много е привързана към нея. Мен ме забравя. Аз не ревнувам от това, обаче. Използвам момента да свърша нещо за себе си.
Има една много хубава книга " Детето как да го обичаме истински" -Рос КЕмбъл. В Нашите деца има линк към нея. Много е хубава и дава много ценни съвети и насоки.
Всеки родител сам трябва да намери пътя към детето си.  
Пожелавам ти и ти да намериш верния път, но пак ти казвам не чакай отплата от детето за нищо, което правиш за него. Обичай детето си безусловно, без значение от това, какво прави и какво казва.
Успех  Hug
Цитирай


Мнения: 2 292
Бенета, ако търсиш оправдания zа поведението си, не вярвам някой да може да оправдае крещене и раzтърсване на малко дете или бебе и иzпускане на нерви до такава степен и толкова често, та чак детето да се уплаши от майка си  #Crazy Какъвто и да е повода. Просто бебето и малкото детенце не раzбира и няма как да прави каквото мяйката и се иска. Та майката трябва да намери начин да подходи добре с детето си при всякакви обстоятелства.
Ако някой се държи така с мен и аz няма да ида при него като се нуждая от утеха, zа да не получа вместо утеха крясъци и упреци.
Според мен, ако вzемеш да zабраняваш на детто да ходи при бабите , които явно обича, още по zле ще почне да те въzприема и да се плаши от теб.
Така че, ако искаш нещата да се оправят , просто намри начин да си сдържаш нервите zанапред, прочети някоя книга как да се справиш с подобни проблеми, или иди се консултирай със специалист. Дано нещата се оправят. Успех.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 164 отговора