Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 6 ноем. 2006, 09:54 ч.
  • Преглеждания  26 044  Мнения  23  Онлайн  2
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 309
Става въпрос за майка ми и понеже нямам време да чета из форума, нито на други места, пускам цяла тема, пък дано ми помогнете Hug

Майка е на 49 год.преди 5-6 години й откриха миома на матката - 5.5 на 6.5 см. опитваше се да не я забелязва /типично за нея/, но вече се налага операция, като доктора каза, че ще й отстранят цялата матка и яйчниците. Тя е ужасно притеснена меко казано. Обещах й да потърся информация и ще питам вас.

Колко време протича самата операция? С пълна или спинална упойка? Как протича възстановяването /майка е пълна и ни притеснява няма ли да е по-бавно/? Какви  са болките /аз родих със секцио и горе долу съм наясно, но все пак ще й махнат матката/?

И ако се сетите още нещо, каквото и да е , кажете.

Реклама
# 1
  • Мнения: 10 005
Като свекърва ми- тя така се е правила, че не забелязва проблема. В крайна сметка се оказва миома, заради която трябва да й махнат детеродните органи. Оперирали са я в Майчин дом. От нея знам, че е това е сериозна операция, но не е имала проблеми.
Успех на майка ти!

# 2
  • София
  • Мнения: 555
Здравей, за съжаление това е много често срещано явление при жените на тази възраст. Операцията не е опасна, но възтановяването трае някоко месеца и естествено е индивидуално. На майка ми направиха такава когато беше на 39г, възтанови се доста трудно и дълго след това имаше оплаквания(може би не беше попаднала на добър хирург) На свекърва ми правиха преди 3 години и я понесе доста по-леко, без неприятни последици. След операцията трябва да се приемат хормонални лекарства(има и във вид на лепенки). Полага се 6 месеца болничен. На моите познати е била с пълна упойка. Консултирайте се с повече от един лекар преди да се подложи на операция, защото в някой случаи може да се избегне (когато настъпи климактериума, тези образувания се смаляват и не пречат). Кураж!

# 3
  • София
  • Мнения: 2 309
Мерси, момичета Peace

# 4
  • Le 78
  • Мнения: 1 194
Здравей. Аз нямам опит от познати с такава операция, но се питам задължително ли е да се махат яйчниците при миома? Нека се консултира с някое светило в областта, това може да и спести странични ефекти от липсата на хормони.
Успех

# 5
  • София
  • Мнения: 11 216
Майка ми е с тотална хистеректомия (така се казва махането на матка и яйчници). При нея имаше и миома и проблем с шийката. По принцип можеше да й махнат само матката, но тя е настояла да й махнат всичко. На 49 г. беше тогава... При твоята майка налага ли се да махат и яйчниците? Предварително казвам, че не съм медик, а и когато оперираха майка аз бях бременна и всичко е протекло в пълна конспирация. 1-2 седмици след операцията ми казаха. Операцията е тежка, на майка я правиха с пълна упойка. Тежък е възстановителния период. Доколкото знам трябва да сложат нещо вътре в кормната кухина, май платно се нарича, защото като махнат органи нали се сещаш, че нещата се променят. Мисля, че възстановяването е доста дълго, не е като при секциото. След това възниква другия проблем... хормоните. Изведнъж ти няма яйчниците и става ужас! Има хормонозаместителни терапии. Майка ми си сложи една капсулка с хормони, която 6 м. изпуска необходимите дози. Всичко, обаче си има предимства и недостатъци. Лекарите имат различни мнения по въпроса. Нека лекарят, който й е лекуващ да й каже за тия неща. Възниква и проблема с  остеопорозата, който си е повсеместен, ама като се махнат яйчниците трябва да си прави след известно време изследване за костната плътност (млад човек е, трябва да вземе мерки). За хормонозаместителната терапия искам да ти кажа, че моята майка пие едни соеви добавки. Казва, че се чувства добре от тях. Те съдържат естествени хормони, които заместват донякъде човешките.
Уф, хич не звучи добре, но в крайна сметка по-добре така, отколкото да стане някоя беля, да вземе да прави кръвоизливи от миомата и ужасии. Нека да си слуша лекарите! На теб ти казвам, че е труден възстановителния период. Нея не я отчайвай преди операцията.. всъщност ти си знаеш и си я познаваш. Леля ми също е с такава операция и да ти кажа след година вече се чувстват ОК.
Успех! Стискам палци! Няма страшно.. всичко минава и заминава, трудно е, но ше се оправи!
Къде ще я оперират?

# 6
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 736
daizy - и моята майка е с тотална хистеректомия. Имаше миома = 4-5м. бременност. Яка работа  ooooh!. Правеше адски кръвоизливи при М.  Tired
Обърна се към проф. Карагьозов в МА и той така я уплаши,ч е тя за 3 дни взе решение да се оперира, при положение, че 8г. си отглеждаше тази миома.

Точно на 50-я й РД беше операцията, която всъщност беше 2 в 1. Правиха й пластика на влагалището (уж за по-добре на старини, но ефект особен майка ми не е видяла до тоз миг).
Поради това, операцията й е вертикална, като 5-6 дни беше с катетър. И въпреки това, на 11-я ден я изписаха и до края на 1-я месец майка ми беше все едно нищо не й е правено.
В момента дори не й личи белега (моя от секциото пО се вижда) и няма никакви оплаквания. Дори се чуди, защо толкоз години е търпяла тези мъки. От кръвоизливите беше анемична и трябваше да пие желязо, а пък има болен стомах...  Crazy
Тя ползва 2-3 месеца от болничния и се върна на работа. Просто много леко и лесно понесе всичко.
Много е важно да се обърне внимание на ХЗТ след операцията. Нужно е да се консултира с ендокринолог (препоръчвам доц. Иво Кременски от МА) и да се реши точно каква по вид ХЗТ й е нужна. Като не забравя на 1-1.5г. да си прави контролни мамологични прегледи.

Това е в общи линии!
Късмет и на твоята майчица  Peace

# 7
  • Варна
  • Мнения: 9 095
майка ми също мина от там, много се беше панирала, но беше при много добър специалист и се възстанови за около месец и вече 7ма година няма проблеми или оплакваня, както след операцията, така че да не се притеснява, всичко ще мине както трябва само да в спокойна! Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 2 309
Ох, благодаря ви пак, май излиза че е индивидуално, притеснява  ме обаче, че са й повечко килограмите и ще е по-трудно възстановяването, а пък заради хормонални проблеми не може да ги смъкне. Другият ми проблем е, че не иска да мине на операция при моя лекар, за да не ме натоварва финансово и каза, че сама ще се оправя, което ме притеснява ужасно, щото явно е, че има значение кой те оперира. А за това дали трябва да се махат яйчниците док каза - да. Тя също е анемична, има и смъкнато влагалище от раждането и съществува опасност от изсипване. Опитвам се да я накарам да се оперира в Св.София, поне аз бях доволна, а мисля че и гинекологичния им блок е добър.

Ваче, Шани, мерси за изчерпателните отговори, това търсех HugТеди  Hugи за теб

Последна редакция: вт, 07 ное 2006, 17:25 от daizy

# 9
  • София
  • Мнения: 11 216
Дейзи, наистина е индивидуално следоперативното възстановяване. Радвам се, че има жени, които бързо се възстановяват.
За Св. София.. леля ми е крайно недоволна от операцията си там.. от лекари и други неща, които не са сега за разправяне. Бяха й настръхнали косите като чу, че ще раждам там и само се молеше в родилно отделение да е по-добре отколкото в хирургията или там както се казва отделението за тези операции. Майка ми избра Онкологията - доц. Дянкова. Баба ми беше оперирана преди години там, за съжаление от рак и тя доста беше наплашена (както и аз, защото се появяват сходни проблеми, явно наследствена обремененост). Но майка избра  точно тази болница. В 5 градска също са добри специалисти! Ще чуеш много мнения по този въпрос. Ето аз от Св. София съм безкрайно доволна, но и на леля ми има пълна вяра, защото жената като ми разказа за какво става дума ми настръхнаха косите  Tired

Истината е - да избере лекар, на който да вярва! Ето това рабрах аз! Когато направиш даден избор си по-спокоен... иначе се луташ и се питаш кое е по-добре. Важно е и да вярва на лекаря, защото трябва да спазва всичко което й кажат.
Ами това е.. стискам палци и много късмет й желая!  bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 2 309
Ох и аз вече незнам, снощи ми направи една истерия , че не е готова да се раздели с детеродните си органи и няма да се оперира, накрещя ми се сякаш аз съм виновна. Незнам какво ще правим, говорих пак с  моя лекар, той каза, че в световен мащаб тенденцията е да се махат и яйчниците, ако жената е над 45 години. И да не се притеснява толкова, че не е сърдечна  или мозъчна оперция в края на краищата.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 9 095
нормално е да ти реагира така, вски би се тревожил, само не й се ядосвай и ти, за да може да разбере че просто няма място за притеснения, а за лекаря, майка ми стоя 3 месеца в болница преди да я оперират- за да разберат какво точно й има и дали задължително трябва операция- повярвай ми какво ли не чух за тоя лекари- едно че са некадърници ами правят и нелепи грешки че после пак да те отварят, не всички де, така че по- добре ако трябва изчакайте малко да й мине напрежението, да я отпусне ината Simple Smile и пак говорете с нея за добър лекар, защото от това и от нейното спокойствие зависи всичко Peace

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 736
daizy - кажи на майка си, че запазвайки си органите, рискува доста. В момента заболяването й е в степен, в която всичко може и ще се оправи. Ако сега не пожелае да се раздели с тези органи(които, извинявай, но тя няма да позлва пак), има вероятност всичко да се изроди в злокачествено образувание и тогава, какво прави тя?
Наплаши я, дай й да прочете малко л-ра по въпросите на рака и й кажи, че ако прояви усилие на волята сега, много бързо ще се оправи.

Аз те съветвам да се обърнеш към лекар в МА. Препоръчвам проф. Карагьозов и д-р Тюфекчиева, както и доц. Кременси (ендокринолога).


Хайде успех с убеждаването  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 11 216
Ох и аз вече незнам, снощи ми направи една истерия , че не е готова да се раздели с детеродните си органи и няма да се оперира, накрещя ми се сякаш аз съм виновна. Незнам какво ще правим, говорих пак с  моя лекар, той каза, че в световен мащаб тенденцията е да се махат и яйчниците, ако жената е над 45 години. И да не се притеснява толкова, че не е сърдечна  или мозъчна оперция в края на краищата.

Дейзи... нормално е да реагира така... всяка жена ще го направи.. НО.. истината е, че за тези неша ако не се вземат мерки, било то и инвазивни могат много бели да направят! Също така и хормоналните промени на тази й възраст оказват влияние. Тази смяна на настроенията се наслагва върху стреса от предстоящата операция и ...
Майка ми именно заради този страх от рака махна всичко. По принцип трябваше да й направят само конизация, но е имала малка миома и е предпочела всичко да извадят. Ако съм на нейното място бих взела съшото решение, още повече че на 33 г. вече минах през 3 биопсии, слава богу с добър резултат. Като минеш през това махането на матката ти се вижда на-лесното и правилно решение.
Кураж! Стискам палци всичко да мине ОК!

# 14
  • София
  • Мнения: 2 309
Мерси Hugимам нужда от стискане на палци Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт