Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора


Мнения: 6 167
Битовата адаптация е най-лесното нещо,
но мисълта ми сложна е за социалната интеграция Thinking
За това се иска доста време и много упорство по мое скромно мнение.
Нека тези които живеят от повечко ( да кажем поне от 3 години) 
време в чужбина да споделят как се интегрираха социално
и какъв беше трънливия ( или не ) път , който изминаха, за да се почустват 'на място'

Благодаря!
Цитирай

Милано/Варна

Мнения: 1 467
Трудна работа...Според мен много зависи от това с кого живееш. Повечето българки, живеещи в чужбина са омъжени за мъже от съответната държава. В този случай приобщаването става по-лесно, най-малкото, защото мъжът си има своя среда, семейство и така нататък, които да кажем, те приемат. Ако си сам, или /както в моя случай/, си омъжена за българин, приобщаването става по-трудно. Аз съм в Италия от4 години, не са толкова много, но не са и малко. Имам и приятели, но това е много относително, тъй като зависи в каква среда ще попаднеш. Някакси нямаш поле на избор. Попадаш на едно работно място и се интегрираш там /ако въобще успееш, зависи и от характера ти/. Аз бях късметлийка, че си намерих приятели, които ме приемат безпределно, така мисля. Не са много, но и тези ми стигат. Общо взето, чувствам се различна от хората тук, но това не ми пречи да ги приемам. Това ми помага да се чувствам интегрирана. А за трудностите, които съм имала...много са, особено в началото..но горе-главата и това е, няма друг начин. Разбрала съм, че човек трябва да има самочувствие, за да го възприемат по-добре. 
Цитирай


Мнения: 8 958
Първата и основна стъпка за социална интеграция е доброто владеене на езика.
Местните определено ценят вложеното старание да им научиш езика, а още повече, когато се стараеш да го говориш правилно, не на местния диалект. Лично съм присъствала на комикотрагични сценки с наши сънароднички тук, които говорят на диалекта и местните ги гледат  Shocked.
Втората стъпка е включването в групи по интереси. За теб знам, че пееш. Няма да е зле да потърсиш в околността певческа група или хор, които да търсят хора и да се включиш активно. Същото можеш да направиш примерно с готварски курс, плетачески или разни други, които  се предлагат. Дори и да не ти е интересно - ще имаш възможност да се запознаеш с местни дами, да понаучиш как си общуват помежду си, да те приемат, да се внедриш и да създадеш близки познанства (нарочно употребявам този израз, тъй като приятелства трудно се създават).
Местни женски съюзи сигурно има. Няма начин да не приемат такива разтропани дами като теб. При нас организират различни акции, седянки и каквото ти дойде наум.
Сега седиш и умуваш, ама ще дойде ден и ще станеш зависима от тефтера с календара и плана за срещи Mr. Green
Успех!
Цитирай


Мнения: 6 167
Благодаря за пожеланията!
Много сте мили, но целта ми не е решаването на мой проблем,
а дискусия по принцип по тази сложна тема.  Peace

Мисля, че за всички е полезно да научим повече от хора, които от повече години
живеят в чужбина. Тук като че ли има повече момичета , които от 1-2 години са в чужбина,  и
някои се изказват доста ласкаво за интегрирането си , но всъщност мисля, че се бърка
чисто битовото адаптиране към средата с истинската интеграция в обществото.

Моя приятелка, която живее в Щатите от 16 години ( кога минаха...) ми каза при преместването ми " И ти чукай на вратите на хората, не ги чакай те да дойдат при теб".
Това много се запечата в ума ми, наистина тази политика действа до някаква степен.

Пътя ви, личния ви опит, трудностите, оценката на успеха/или неуспеха ви,  грешките са нещата , които ме интересуват повече от това къде може да се намери кисело мляко. ( с уважение към него, разбира се)


  bouquet
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Още не съм я постигнала.... поне аз не се чувствам социално интегрирана...ама да си кажа правичката... първата година - две  дадох 100% от себе си, а беше прекалено рано ( сега го осъзнавам) в този момент мотивацията ми не е чак толкова голяма.... чакам пак да ми дойде музата Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 6 167
Още не съм я постигнала.... поне аз не се чувствам социално интегрирана...ама да си кажа правичката... първата година - две  дадох 100% от себе си, а беше прекалено рано ( сега го осъзнавам) и сега мотивацията ми не е чак толкова голяма.... Rolling Eyes

добре, обясни ( ако искаш)  с повечко думи за тези 100 % в първата година-две., защо е било рано..
Цитирай

Germany

Мнения: 1 253
Лени,   bouquet  bouquet за темата!!

Много ще ми е интересно и ще следя отговорите - аз съм от "зайците" - нямам и година тук и все още съм в периода да се противопоставям и да се бунтувам на всичко немско.

Поздрави
Цитирай


Мнения: 8 958
Още не съм я постигнала.... поне аз не се чувствам социално интегрирана...ама да си кажа правичката... първата година - две  дадох 100% от себе си, а беше прекалено рано ( сега го осъзнавам) в този момент мотивацията ми не е чак толкова голяма.... чакам пак да ми дойде музата Rolling Eyes
Сега покрай бебето ще ти дойде музата.
Това много помага.
Лени, аз писах така обръщайки се към теб, но имах предвид нещата по принцип, надявам се си ме разбрала.
Още един плюс за интеграцията е наличието на книжка и кола. Това на мен ми липсваше определено първите години.
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Ходих се бутах в какви ли не училищни ( задължителното езиково обучение) мероприятия, после почнах една доброволническа работа уж за упражнение на езика , но сега разбирам, че ми беше рано понеже езика не го приказвах и обикновенно почти веднага се минаваше на английски, а също така и не бях на ясно с някои порядки на обществото и го приемах малко лично... в прав текс на една моя приятелка и беше казано..."ееех вие от Източна Европа, работите, работите и не мрънкате..." Mr. Green


Вечерница,
Цитат
Сега покрай бебето ще ти дойде музата.
нали? Wink и аз така смятам , че ще стане Peace
Цитирай


Мнения: 6 167
Още не съм я постигнала.... поне аз не се чувствам социално интегрирана...ама да си кажа правичката... първата година - две  дадох 100% от себе си, а беше прекалено рано ( сега го осъзнавам) в този момент мотивацията ми не е чак толкова голяма.... чакам пак да ми дойде музата Rolling Eyes
Сега покрай бебето ще ти дойде музата.
Това много помага.
Лени, аз писах така обръщайки се към теб, но имах предвид нещата по принцип, надявам се си ме разбрала.
Още един плюс за интеграцията е наличието на книжка и кола. Това на мен ми липсваше определено първите години.

 Hug Hug Hug Hug разбрах да.
ох, само като я гледам тая балерина и това усмихнато дЕте, ми се плаче
Няма ли някакви лекарства срещу ПМС!? Разстройвам се от всичко тези дни)))
Вчера гледах някакъв филм тип 'коледен', плаках, като доня някаква от лат. филм.

Звезди, и аз мисля , че с бебето нещата лекинко се променят.  Peace
Но това , което казваш е много важно и ми се струва доста реално.
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
ами аз още не съм я постигнала.
надявам се обаче да съм на път вече...причините защо 6г все още не, ги има.

аз съм много странен човек за някои, не мога да общувам  само заради това примерно да си упражнявам езика или за това да не си пия кафето сама или пък да си имам компания за пазар Tired ми не мога!
за мен човека отсреща трябва да отговаря на някакви мои критерии, а досега тук, в испания не съм открила такъв. има някакви нови контакти, но те са от необходимост, при мен много е вярна приказката, че в чужбина се сприятеляваш по нужда.
предпочитам да съм сама отколкото с някой, който не ми е от кръвната група. преди време се събирах с една рускиня чат-пат, но тя слушаше алла пугачова и следеше до фанатизъм сапунени сериали. приятен човек е, ама нещо не ми е ...
испанки честно казано не съм си заплюла, майките на съучениците на децата не са ми също много по вкуса...ами срам ме е , че съм такава, но не мога да тръгна срещу природата си, ко да правя?! newsm78
Цитирай

Finland

Мнения: 1 017

Хубава тема, Лени  Hug

Аз съм от старите кокали  Mr. Green 4 години вечЕ.
Ако се замисля, не знам как да отговоря на въпроса ти..."Интегрирала" съм се достатъчно, за да знам какво ми харесва и не тук, и заЩо предпочетох да остана. Интересен и добър е този северен народ.

Ако интегриран означава да приемаШ/т.е. следваШ привичките им (начин на обЩуване и създаване на познанства), не съм се интегрирала. Пиене до откат в петък и събота вечЕр, емаил комуникация с човека в съседния офис, неудобство да кажеШ "добър ден" (Щото може да откъснеШ някого от мислите му напр.)...мога с чАсове да разказвам за привички и средства на създаване на познанства, които нямам намерение (нито ми е по силите) да овладявам. ОбачЕ ако знаеШ колко добре се интегрирах сред хора, които не сплетничАт, които като са затворени са наистина затворени, но когато имаШ нужда от помоЩ са приятели до гроб...

ПървоначАлната ми (не)интеграция беШе в задружното семейство чужденци. Сега си давам сметка, чЕ най вероятната причина е била езикът, както и липсата на търпение да търсиШ неЩо, което е така добре скрито зад лъжлива студенина.

Всяка сутрин ходех до всеки офис (първо в унито, а после и в компанията, където и досега работя) да кажа "добро утро". КАто реШиха, чЕ не съм ненормална, а просто от южна Европа, и те започнаха да идват до моя офис сутрин, за да ми кажат добър ден. Та сега дори и помежду си го практикуват  Wink Та и те се интегрират към културните ми особености си мисля  Mr. Green

"интегрирам" се покрай Гого (миналата Коледа бях на детскоградинското им тържество, и той беШе много недоволен, чЕ не знам думите на песните; сега съм си поръчАла текстовете предварително и Ще сричАм  Flutter) НАй сетне си седнах на "д" то и учА език. За "извънработни" занимания няма време, но пък гледам на всяко събиране на компанията да присъствам.

Аха, и спортът е много добро изпитано средство да създадеШ близки познанства (и аз, като ВечЕрница мисля, за приятелствата...) Това наблюдавах с близки, чужденци...А и тук спортът се тачИ толкова колкото и водката и бирата  Mr. Green

Та в кратце: нямам финска дружка, с която да отида на кафе когато ми скимне: Щото тук кафето се планира и се пиШе в работния календар. Но има хора, на които да разчитам, и които могат да разчитат на мен. Няма с кой да си обсъдя Анатомия на Грей или Др Хаус (имам де, ама те са чужденци  Wink). Но пък имам фински момичЕта и момчета, с които мога с чАсове да си говоря за музика, театър и майчински тревоги.

Не знам дали съм се интегрирала достатъчно. Ама май да, след като пръстите на едната ми рука не побират "близките" ми финландци. И май да, след като искам да остана известно време  Hug
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
ами аз още не съм я постигнала.
надявам се обаче да съм на път вече...причините защо 6г все още не, ги има.

аз съм много странен човек за някои, не мога да общувам  само заради това примерно да си упражнявам езика или за това да не си пия кафето сама или пък да си имам компания за пазар Tired ми не мога!
за мен човека отсреща трябва да отговаря на някакви мои критерии, а досега тук, в испания не съм открила такъв. има някакви нови контакти, но те са от необходимост, при мен много е вярна приказката, че в чужбина се сприятеляваш по нужда.
предпочитам да съм сама отколкото с някой, който не ми е от кръвната група. преди време се събирах с една рускиня чат-пат, но тя слушаше алла пугачова и следеше до фанатизъм сапунени сериали. приятен човек е, ама нещо не ми е ...
испанки честно казано не съм си заплюла, майките на съучениците на децата не са ми също много по вкуса...ами срам ме е , че съм такава, но не мога да тръгна срещу природата си, ко да правя?! newsm78


Хехе, и аз съм тип "Хара" Laughing и направо се подписвам под този постинг, за да не се хабя Wink Laughing
И аз не мога да общувам и да се срещам с хора само за да се намирам на приказка и да не съм сама, какво съм такова диво говедо незнам newsm78 Докато работих и учех долу горе си намирах среда, но от както съм с детето в къщи (междувременно се преместихме и на ново място) стана по трудно. Като тръгвахме да се местим всички ми казваха- ей сега като тръгнете с детето по площадките да видиш колко много контакти ще завържиш на новото място....божеееее ooooh! ами аз само след месец знаех наизуст  как ще протече един такъв разговор на площадката и предпочитах да си чета някъде да сянка.... нали ви казвам- дивак Wink Има няколко човека с които ми е приятно да общувам, ако ги няма тях предпочитам да съм сама, и мен ме е срам понякога от себе си, ама на, важното е да има душевен мир, другото майната му Wink Само едно нещо ме притеснява от цялата работа- как да направя дъщеря ми контактна след като не й давам личен пример newsm78
За статистиката- аз съм от 8 години тук и мъжът ми е тукашен, но това не е критерий, само двама от приятелите му приех като що- годе свои, останалите си останаха чужди. В началото живеехме при свекърите в малко градче където всички ги познават и на мен от няма на къде и от учтивост ми се налагаше да общувам с комшии, познати техни и т.н. и да ви кажа не се чувствах конфортно от толкова контакти с непознати Laughing
Цитирай

Italia

Мнения: 4 492
Ми,Лени ,какво да ти кажа като за на4ало......всяко НА4АЛО е трудно.  Rolling Eyes
Трябва да мине време...
Аз ве4е по4нах 9та година тука.  ooooh! Първата ми се видя коШмарна и безкрайна. Confused Колко пъти бях на ръба да си хвана куфар4ето с парцалките и....обратно при мама. Sad
Не бяхме оЩе бракувани с Ди Рока,той по цял ден на работа ( сутрин рано излиза ,ве4ер късно се връЩа ),аз сама в къЩи.Да,имахме нет ама не беШе като сега. Тая работа с евтинките тел.разговори беШе ме4та,Телекома ни пиеШе кръв4ицата и пристигаха сметки за тел за милиони. Embarassed Лудница. Crazy
Аз се записах в на4алото в държавното уни тук в Милано,но скоро ми писна да предъвквам наново у4ени неЩа и зарязах ( сега се бия по главата ама ,ей на )  ooooh! Имах да взимам изпити в Бг и да си напиШа дипломната работа за да завърШа. Единствените хора,с които обЩувах бяха свекитата и родата на мъжа ми,много си ги оби4ам,но представяте си колко високо интелектуално си комуникирахме. Mr. Green
И понеже се бях депресирала много яко си рекох "Стоп,тук трябват крути мерки ако не искам да дам фира тотално" Thinking
Кра4ка първа: реШих да из4истя вси4ки неЩа,които ми бяха в стенд бай,разбирай дипломирането. Напънах си трътката и се дипломирах.
Стъпка втора: оправих си вси4ки видове документи,тапии,книжки,резиденции и каквото оЩе там се сетите.
Стъпка трета::казах на мъжа ми,4е искам да ми съдейства да си намеря каквато и да е работа,за да си дооШлайфам езика,  да повярвам отново в себе си ( 4увствах се като безгръбна4но мекотело в онзи момент  Embarassed ). Запо4нах като секретарка парт тайм в една агенция за недвижими имоти.Работих там около година,отрази ми се много положително...

Оттам нататък вси4ко ми тръгна нагоре:нова работа,сватбата,бебето  Blush
Цитирай


Мнения: 8 958

ох, само като я гледам тая балерина и това усмихнато дЕте, ми се плаче
Няма ли някакви лекарства срещу ПМС!? Разстройвам се от всичко тези дни)))
Вчера гледах някакъв филм тип 'коледен', плаках, като доня някаква от лат. филм.



Lennie, лекарства има, ама караме без лекарства, че не ща зомби вместо дете. Но това е друга тема.
Ти с това дето се разстройваш от всичко, много мирише на коледна изненада  Wink
Съгласна с и с това, което каза Мама Б, за спорта.
Покрах фитнес студиото, което посещавам, също завързах познанства, някои, от които доста близки. Пък и като седнеш на дървените пейки в сауната какви философски разговори почват... ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора