- Публикувана: 9 ноем. 2006, 10:36 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 00:09 ч.
Как се омъжих?
И не използват ли мъжете бебетата за да ни склонят по-бързо????
Ама и това ли правят? Лелей, по мое време този номер си беше чисто женски
Първа и последна опция 
Нека споделим как стигнахме до Олтара ............... 
И не използват ли мъжете бебетата за да ни склонят по-бързо???? 
Хахаха ... или пък жените дали не използват 
Нека споделим как стигнахме до Олтара ............... И не използват ли мъжете бебетата за да ни склонят по-бързо???? 
Трябваше да дадеш възможност за повече от 1 опция.
При мен - първите две опции.
При мен - първите две опции.
Трябваше да дадеш възможност за повече от 1 опция.
........
Двамата го бяхме планирали.
След две годишна връзка от която една живяхме заедно. Бяхме говорили и знаехме, че някога ще се оженим, но като далечна бъдеща опция. Един следобед съвсем импулсивно решихме, че искаме да го направим сега, и след по-малко от два месеца сватбата беше факт
.
За протокола - не бях бременна.
След две годишна връзка от която една живяхме заедно. Бяхме говорили и знаехме, че някога ще се оженим, но като далечна бъдеща опция. Един следобед съвсем импулсивно решихме, че искаме да го направим сега, и след по-малко от два месеца сватбата беше факт
.За протокола - не бях бременна.
Трябваше да дадеш възможност за повече от 1 опция.
........
пробвах да го променя, но не ставасподели твоя отговор ще го вмъкна като опция
Не мога да повярвам,че от толкова отговори в тази полезна анкета моя го няма
Ние се оженихме година и половина след като се запознахме.
Бяхме наясно , че ще сме заедно още след 1-2 месеца.
След това мъжът ми направи план ( при на беше по-сложно, защото беше свързано и с преместването ми в Италия) и след 1 г чакане и подготовки дойдох и се оженихме.
Ние се оженихме година и половина след като се запознахме.
Бяхме наясно , че ще сме заедно още след 1-2 месеца.
След това мъжът ми направи план ( при на беше по-сложно, защото беше свързано и с преместването ми в Италия) и след 1 г чакане и подготовки дойдох и се оженихме.
С мъжа ми си бяхме решили първо да си имаме бебче, а после да сключваме брак. Всъщност той остави на мен да реша кога ще се чувствам най-добре за самата церемония - бременна или след раждането. Избрах първото и се оженихме, когато бях бременна в 5-ти месец. Не съжалявам за избора си 
При мен - първите две опции.
Аз не разбирам разликата м/у втората и предпоследната опция... 
предпоследната опция е за хора ,чието дете е било вече факт когато са се женили, не просто на път 
Това за къде се брои? Писах се първа опция.
Ние ходихме 3 години ,разделихме се за 5 години(за да порасна....по неговите думи"да походя да видя живота..."имаме 7 години разлика и аз бях на 14 като се запознахме) и после той се върна и ходихме 2 месеца ,заживяхме под еднин покрив.......и така ходихме 5 месеца като не сме спирали да с опитите за бебе и ....то стана и в бях в 5 месец като се оженихме......
Моите отговори са два - стана набързо (предложение на първата седмица и 2 месеца по-късно - сватба) и онова за младите и зелените, каквито все още сме. На него определено му липсва житейски опит в някои отношения, на мен ми се струва, че на мен не толкова, но може би той смята друго 
Всички ни казваха, че сме луди
Всички ни казваха, че сме луди 
Нека споделим как стигнахме до Олтара ............... И не използват ли мъжете бебетата за да ни склонят по-бързо???? Не гласувах ,защото са повече опции-1 , 2 и 3
Двамата го бяхме планирали. Събрахме се да видим може ли да живеем заедно и след около 1 година се оженихме.
И ние планирахме да заживеем заедно, да сключим брак и да си направим бебе, ама стана така, че първо си направихме бебе, после се бракувахме и заживяхме заедно
отговорих с първа опция, но не е точно така. ако не си бях въобразила, че по този начин ще сме по- привлекателни за бъдещите бебета, още нямаше да сме женени. той всяка година ме подканяше, но аз все не скланях. пък и не бяхме дорасли и двете с дъщеря ми - сега оценихме събитието достойно
- сега оценихме събитието достойно 
Живеехме заедно, сватбата беше
само въпрос на време, аз бях доста
заета с разни проекти. Моят хубавец
отскокна до България, върна се
православен и каза, че иска да се
оженим в църква с хор и корони на
главите. След сватбата нищо не се
промени, като изключим името ми.
Учудва ме, че има два отговора
на мами, принудени от родителите
да се омъжат. Чак не ми се вярва в ХХІ век.
само въпрос на време, аз бях доста
заета с разни проекти. Моят хубавец
отскокна до България, върна се
православен и каза, че иска да се
оженим в църква с хор и корони на
главите. След сватбата нищо не се
промени, като изключим името ми.
Учудва ме, че има два отговора
на мами, принудени от родителите
да се омъжат. Чак не ми се вярва в ХХІ век.
не съм гласувала щото няма нещо близко до нашия случай. харесахме се, влюбихме се, ходихме половин година, разбрахме, че сме един за друг, той ми предложи и по-малко от година по-късно бяхме женени. никой не е побуквал никого, родителите не рипаха от щастие ама кой ги пита 
Ехххх, ми как?Със мерак. 
Моят ме излъга,не че съжалявам де,че се оженихме,ама ми беше малко рано,едва на 17 год.
Запознахме се през юли в далечната 1998 год.То беше любов то беше чудо.
В края на годинта ноември месец решихме,че в студените зимни вечери ,вместо да спим сами ще е хубаво да сме двамката и направихме годеж.Чак на следващата година на 19 юни напарвихме и сватба.
От тогава до сега нищо не се е променило.Естественно увеличихме семейството със нови два члена.
Моят ме излъга,не че съжалявам де,че се оженихме,ама ми беше малко рано,едва на 17 год.
Запознахме се през юли в далечната 1998 год.То беше любов то беше чудо.
В края на годинта ноември месец решихме,че в студените зимни вечери ,вместо да спим сами ще е хубаво да сме двамката и направихме годеж.Чак на следващата година на 19 юни напарвихме и сватба.
От тогава до сега нищо не се е променило.Естественно увеличихме семейството със нови два члена.
Двамата го бяхме планирали
Или поне горе-долу
Как беше - 3 месеца гаджета след година и нещо сваляне от страна на мъжа към моя милост. После 3 години съвместно съжителство.
После предложение за брак от него - аз отказах /нямахме финанси, време и т.н./
След 6 месеца аз му предложих и той прие
И така се омъжих
Или поне горе-долу
Как беше - 3 месеца гаджета след година и нещо сваляне от страна на мъжа към моя милост. После 3 години съвместно съжителство.
После предложение за брак от него - аз отказах /нямахме финанси, време и т.н./
След 6 месеца аз му предложих и той прие
И така се омъжих
Живеехме си заедно и си ни беше хубаво и така. Обаче един ден разбрахме, че ще имаме бебе. После стана много сложно, защото не бях се развела с предишния си съпруг. Той го протака до последно, че ужким все нямаше време. И накрая решението за развод ми излезе на 1 ноември, а се оженихме на 9ти. Понеже и съм рускиня, то ми беше още по-сложно, че да вадя бележки от посолството. Беше голям екшн при положение че бях бременна в 9ти месец (термина ми беше на 13ти номеври), но слава богу малкия изчака и се роди на 25ти. Всичко това беше заради него, за да носи името на баща си, иначе, ако не бяхме успели да се оженим преди да се роди, щяха до го запишат на името на първия ми съпруг - луда работа и закон, ама това е положението в БГ. )))))
Та и сутринта на 9ти ходих да си взема документа от посолството, и чак тогава се обадихме на родителите на мъжа ми, че ще се подписваме следобяда
, кумувете дойдоха от работа, и брат му - това беше. Много на бързо и супер нестандартно!!!
Та и сутринта на 9ти ходих да си взема документа от посолството, и чак тогава се обадихме на родителите на мъжа ми, че ще се подписваме следобяда
, кумувете дойдоха от работа, и брат му - това беше. Много на бързо и супер нестандартно!!! 
Че бяхме млади и зелени, бяхме, всичко беше розово, 
след дългогодишна връзка и бебето беше напът. Принципно родителите ми бяха против тази връзка 
, но като разбраха за бебето, настояха да се оженим и фактически всички тези неща на куп ме склониха, макар че не исках да се омъжвам бременна . Въпреки всичко бях красива булка, сватбата беше невероятна, но... след сватбата, приземяването беше болезнено! 
Резултатът е на лице - щастливо разведена с едно красиво малко слънчице на годинка и три месеца!
след дългогодишна връзка и бебето беше напът. Принципно родителите ми бяха против тази връзка , но като разбраха за бебето, настояха да се оженим и фактически всички тези неща на куп ме склониха, макар че не исках да се омъжвам бременна . Въпреки всичко бях красива булка, сватбата беше невероятна, но... след сватбата, приземяването беше болезнено! Резултатът е на лице - щастливо разведена с едно красиво малко слънчице на годинка и три месеца! 
....Всичко това беше заради него, за да носи името на баща си, иначе, ако не бяхме успели да се оженим преди да се роди, щяха до го запишат на името на първия ми съпруг - луда работа и закон, ама това е положението в БГ. )))))
.....
.....
Имаме подобна случка с един близък, който беше женен за чужденка и дете имаха, тя живееше вече с друг, той се върна в бг, но той все не искаше да се развежда, докато тя не му даде детето, тя разбира се не щеше и да чуе за това
и накрая тя забременя от новия, и направо го побърка нашия човек за развод, обаче балканджии Йово като каза Не, без дете няма развод , тя се шашкаше тотално, че и следващото й дете ще носи Онази бг фамилия и предполагам грозни сцени е имало, но накрая се разведоха, и на него му дадоха детето - по споразумение на двамата А тя бързо бързо се ожени отново... Сори за спама, просто много ми припомни случката на Лена
представям си какъв ужас е било за нея още повече дни преди раждането 
Хаха как..бяхме гаджета около 3 месеца.. пишехме си СМСи и една вечер дойде Смс със съдържанието " и докъде би стигнала с мене?Би ли се омъжила zа мене например?" И аz се шашнах , и му викам не zнам, но ако толкова искаш да zнаеш ще си помисля няколко дни и 6те т и кажа, той вика "искам"..
Минаха се тия няколко дни аz все не каzвах нищо и един ден като си гледахме снимки у майка му и аz му викам"Бе, zнаеш ли, някой ден с тебе като си имаме детенце... " и се усетих какво съм каzала.. така ми стана ясно чЕ подсъzнателно аz също си представям тоя човек до мене до края на живота ми.. И в крайна сметка стана така че на следващия му въпрос "ще се омъжиш ли zа мен каzах просто "ДА".Той"аz те питах сериоzно"И аz "Иа z каzах сериоzно да"
Няколко след това ми се обади той и ми вика..."какви планове имаш zа 7 Август(беше юли 2004)
Аz викам "ми никакви"
Той"добре, zа6тото тогава ще се женим.. в момента съм в с.вета и уреждам час zа
нас. Става ли на 7 ми.. " И аz "ДААААААААААА"
Бях много щастлива..И така и стана, сватбичка на бърzо в градината на брат му ,със домашна скара в големия пек и много zакачки.. щуротия, но много хубав спомен ни остана..
И не съжалявам нищо...
А иначе, отговора ми съвпада към "той ми предложи и аzу се подадох.."
Хем с кеф..
Минаха се тия няколко дни аz все не каzвах нищо и един ден като си гледахме снимки у майка му и аz му викам"Бе, zнаеш ли, някой ден с тебе като си имаме детенце... " и се усетих какво съм каzала.. така ми стана ясно чЕ подсъzнателно аz също си представям тоя човек до мене до края на живота ми.. И в крайна сметка стана така че на следващия му въпрос "ще се омъжиш ли zа мен каzах просто "ДА".Той"аz те питах сериоzно"И аz "Иа z каzах сериоzно да"
Няколко след това ми се обади той и ми вика..."какви планове имаш zа 7 Август(беше юли 2004)
Аz викам "ми никакви"
Той"добре, zа6тото тогава ще се женим.. в момента съм в с.вета и уреждам час zа
нас. Става ли на 7 ми.. " И аz "ДААААААААААА"
Бях много щастлива..И така и стана, сватбичка на бърzо в градината на брат му ,със домашна скара в големия пек и много zакачки.. щуротия, но много хубав спомен ни остана..
И не съжалявам нищо...
А иначе, отговора ми съвпада към "той ми предложи и аzу се подадох.."
Хем с кеф..
Това за набързо ли се брои ?
? 
Това за набързо ли се брои ?
? 
Бебето беше на път...
Ние бяхме млади и зелени...още не бяхме се любили и той ми предложи !!! Но аз бях 10-ти клас и трябваше да почакаме. Уж решихме, че като завърша ще се съберем, но със сватбата няма да бързаме; то това ни беше и целта уж - аман от "в колко ще се прибереш?" и "сега що не пиете кафе тука, ами на бар ще ходите?"
Нооо, малко преди бала ми, бяхме в една дискотека, той беше се вкиснал нещо и аз взех, че му предложих "Тъй и тъй ще се женим някога си, давай да я свършваме и толкоз; пък ще видим какво ще излезе" - и той взе, че се съгласи 
после и бебетата тъй ги правихме: давай, пък каквото стане...за сега сме на прав път.
Нооо, малко преди бала ми, бяхме в една дискотека, той беше се вкиснал нещо и аз взех, че му предложих
"Тъй и тъй ще се женим някога си, давай да я свършваме и толкоз; пък ще видим какво ще излезе" - и той взе, че се съгласи после и бебетата тъй ги правихме: давай, пък каквото стане...за сега сме на прав път.
двамата го планирахме - бяхме гаджета около година и нещата между нас вървяха в посока брак.
Нищо интересно
Нищо интересно
И при нас така. С тази разлика, че гаджета бяхме 8-9 месеца, преди сватбата.
Опция 1. След 9 годишна връзка нямаше вече на къде. Просто си дойде естествено продължение на връзката ни и всичко си беше планувано.
Само че при нас след 8 годишна връзка
ами излизахме три месеца,но точно зимата.понеже съм много зиморничава ми писна като се стопля да излизам отново на студа. сина ми го покани да живее у нас.и така решихме да заживеем заедно.купих една торта,водка и отидохме с нашите у тях и си го взехме 
след една година направихме и сватба.но всичко това е с вторият ми съпруг.не съжалявам.
след една година направихме и сватба.но всичко това е с вторият ми съпруг.не съжалявам. 
Импулсивно и на бързо.
бяхме гаджета 5 месеца и той ми предложи да се оженим, т.е. сгодихме се. бракът се случи една година след това, а и бебето вече беше на път, т.е. бях бременна булка, но не се оженихме заради това
Беше ми приятел 6м. и ми говореше само за това, как ще се оженим. Много му се подигравах А то какво стана......... След дълги проверки от моя страна разбрах, че е най-достойният баща за моите деца и тъкмо когато се беше отказал, му предложих брак. И чак след това последваха първите целувки и т.н. 
Направихме го както трябва т.е.
А то какво стана......... След дълги проверки от моя страна разбрах, че е най-достойният баща за моите деца и тъкмо когато се беше отказал, му предложих брак. И чак след това последваха първите целувки и т.н. Направихме го както трябва т.е.
Бяхме колеги ( студенти) 3 години и аз през цялото време казвах на наш общ приятел, че ще се омъжа точно за съпруга ми. И тов апри положение, че даже не излизахме . После той си мислеше, че ме е "свалил" .После още 3 години ходене. После си мислише , че сам е стигнал до мисълта за брак . И така . Сега съм прясна булка ( почти 2 месеца) . Иначе бебеправим още от лятото , но решихме да се бракуваме едва през септември и за 1,5 мес го направихме за щастие на родителите ни и за наше разбира се.
.После още 3 години ходене. После си мислише , че сам е стигнал до мисълта за брак . И така . Сега съм прясна булка ( почти 2 месеца) . Иначе бебеправим още от лятото , но решихме да се бракуваме едва през септември и за 1,5 мес го направихме за щастие на родителите ни и за наше разбира се. 
Импулсивно и на бързо.
Ахаааа,и ние така...
Нашето стана доста импулсивно,10 дена след като се запознахме ми предложи,след два дни се съгласих,след още две седмици подписахме и се венчахме.След 10 месеца родих първото,а между двете разликата е година и 12 дни.Изобщо не съжалявам,но като погледна назад мисля,че сме побъркали близките си.Само ще спомена,че не бяхме "малки и глупави".Мъжа ми беше на 32,аз на 28.
всичко стана импулсивно и набързо,като във филмите с Мег Раян 
видях го и след месец живеехме заедно,след около година сключихме брак а след още 6 месеца разбрахме ,че и бебето е на път беше като приказка* интересното е че мога да отговоря и на обратния въпрос-как се разведохте? сега се смея ,но цяло лято лях сълзи.Важното е че отново сме заедно въпреки всичко,явно сме екстремна двоика както се изразиха приятелите ни
видях го и след месец живеехме заедно,след около година сключихме брак а след още 6 месеца разбрахме ,че и бебето е на път беше като приказка* интересното е че мога да отговоря и на обратния въпрос-как се разведохте? сега се смея ,но цяло лято лях сълзи.Важното е че отново сме заедно въпреки всичко,явно сме екстремна двоика както се изразиха приятелите ни 
Та и до сега! 
Човек и добре да живее,накрая се жени!
Излъгаха ме-ее, излъгаха-а
Гласувах с Инициативата беше изцяло негова - аз се поддадох ....... - така си и беше (аз до последно се дърпах), но ни помогна и свекърва ми "записа ни дата и час"
Да е Жива и Здрава жената, толкова й беше писнало да отлагам: "не сега после", "другата година", "другата пролет", "другото лято" .... съпротивлявах се до последно 
излъгаха-а Гласувах с Инициативата беше изцяло негова - аз се поддадох ....... - така си и беше (аз до последно се дърпах), но ни помогна и свекърва ми "записа ни дата и час"
Да е Жива и Здрава жената, толкова й беше писнало да отлагам: "не сега после", "другата година", "другата пролет", "другото лято"
.... съпротивлявах се до последно 
Случи се импулсивно и много бързо. Запознахме се и след месец бяхме вече женени .
Решихме го заедно. С мъжа ми се познаваме от 14 години - бяхме в една компания. Преди близо 3 години станахме гаджета, веднага почнахме да живеем заедно. 
Миналата година забременях, но не исках сватба. Бременна булка - това е нещо, което не е за мен. Така стана, че загубихме бебето. Месец след това решихме да се оженим...Освен това миналата година - '06 още пролетта се провлачи крак и половината ни приятели се изпожениха. Дори нашите кумуве видяха, че не е толкова страшно и 2 месеца след нас и те се венчаха 
Миналата година забременях, но не исках сватба. Бременна булка - това е нещо, което не е за мен. Така стана, че загубихме бебето. Месец след това решихме да се оженим...Освен това миналата година - '06 още пролетта се провлачи крак и половината ни приятели се изпожениха. Дори нашите кумуве видяха, че не е толкова страшно и 2 месеца след нас и те се венчаха Гласувах с първата, но първите две взети заедно са причината
И аз така
Сключихме брак след като живяхме заедно около 4 години.
И ние точно така - след 4години. Но предложението го направих аз.
Връзка около година и после ми предложи брак по много странен начин и страхотно ме изненада. В полунощ пред разперения паметник в града той застана на колене с пръстен в ръка и каза със сълзи от радост:
"Ще се омъжиш ли за мен,скъпа Иве?"
Това беше един от най-вълнуващите моменти в моя живот
А следващия беше раждането на синът ни Кристиян 
В полунощ пред разперения паметник в града той застана на колене с пръстен в ръка и каза със сълзи от радост:"Ще се омъжиш ли за мен,скъпа Иве?"
Това беше един от най-вълнуващите моменти в моя живот
А следващия беше раждането на синът ни Кристиян