как ви се отразява по-продължителна раздяла?

12 години живеехме на срещи и раzдели, сега от две години сме zаедно и ни харесва. Преди се шегувахме (а може би не е било само шега), че дължим дългата си връzка на честите раzдели  , но сега ако zависи от нас не бихме се раzделяли отново.
Конкретно на въпроса, когато се налагат в началото са драматични, после постепенно се превръщат в начин на живот с който се свиква.

Много зле (под продължителна разбирам 2-3 седмици). Живеем заедно от 5 години, и рядко  сме се разделяли, дори за толкова (не броя командировки за няколко дни).
Знам, че ако се наложи (за работа), бихме се разделили за известно време, но дано не се налага. И двамата имахме предишни връзки "от разстояние", които се разпаднаха, и сме си говорили, как не искаме да се подлагаме на това изпитание.

Откак сме омъжени 2 пъти сме се разделяли за по-дълго - веднъж за 4 месеца/аз си бях в БГ с детето/ и веднъж за 2 седмици /той сам в БГ/. В първия слу4ай малко странно ни беше, като пак се събрахме, а втория изобщо не го усетоихме, то беше закратко.
А преди да се оженим, като гаджета (сгодени ве4е), бяхме разделени за то4но 1 година - в разли4ни краища на света. Определено си липсвахме. Събрахме се и ...веднага направихме бебето 

ами ние за 9 години не сме се разделяли,и не знам .Предполагам че ще ми е много трудно.

явно и двамата в една връзка трябва да се борят да я поддържат свежа и да не позволяват отчуждението. по скоро- да не свикват с него.
раздялата си е чиста проба проверка

Много от момичетата знаят моята история....но и аз да кажа.
Запознахме се със съпруга ми 97 година, той 98 замина да учи в САЩ ( като през 98 беше към 3 месеца в ГЪрция). ПОддържахме връзка по Интернет и през 1999 се оженихме. Да....но на мен ми отказаха виза дори да отида да го видя, не да оставам, защото бях студентка още. И така и на следващата, после на по-следващата.
Дадоха ми виза през 2004 година. Или с други думи казано 7 години бяхме разделени. За това време се прибираше за по месец всяка година, включително и при раждането на детето ни. Сама го гледах докато не стана на година и половина.
Не се свиква. Който е свикнал, значи просто нищо не му е останало като чувство към другия.
Много, много е трудно и на най-лошия си враг не го пожелавам това. Отношението на околните е особено болезнено. Всеки непрекъснато те съжалява или говорят зад гърба ти как той/ти си си намерил друг и други такива подобни, които дори не искам да си ги спомням.
Първата година наистина се засили любовта ни, но оттам нататък ми остна само трепета по цяла година да чакам тези 30 дни, ужаса след като пристигне, че не можеш да заспиш за да не изпуснеш и секунда от тези 30 дни, които са само твои, това, че практически не може да сте заедно за това малко време 24 часа в денонощието те изтощава ужасно. Броиш като в затвора дните до прибирането...и като пред казарма дните до заминаването.
ПОсле следват изпращания, сълзи...много, много болка.
Дори сега ми е трудно да пиша за това....

Когато двама се виждат преz седмица, месец или два или три (и т.н.) в продължение на години, твърдя че се свиква  , което не zначи непременно отчуждение, просто се налага, не може всеки път да се zаливаш в сълzи, това не оzначава, че обичаш по_малко 

На мен разделите за по 1-2 месеца ми се отразяват добре. Раздялата, която търпим в момента е в 3тия си месец. Незнам докрая( още 9 месеца) как ще ми се отрази. За момента се държа, обаче. Стоя сред семейство и приятели, които ми помагат и подкрепят. Със съпруга си се 1 чувам веднъж седмично. МИсля, че това, което не ни убива  ни прави по- силни. Въпрос на как приемаш раздялата и как си подреждаш приоритети докато половинката ти я няма. Отчуждение има до определена степен, която мисля бързо се преодолява веднъж щом се съберете.....Трудно е, но е 1аст от живота. Аз знаех какво ме 1ака като се омъжих за съпруга си и не съжелявам..

И при нас е било така
А след такова "опресняване" не можем да се пуснем 

До сега не сме се разделяли за дълго време, но  тази седмица ще го направим. Аз заминавам в Бг за 3 седмици, а той няма да идва  с нас.
Мисля, че кратките раздели се отразяват положително на връзката, но дали е така, ще разбера след месец.

И аз мисля,4е кратките раздели се отразяват положително на една връзка.При мен поне е така,но става дума за един,два месеца,не пове4е. За по дълги периоди...не знам  Аз не знам дали бих издържала 

Най-дълго сме се разделяли за 24 дни  Много си липсвахме, всеки ден приказвахме по телефона по няколко пъти, отделно си пишехме мейли и чатехме. Трудно преживяваме разделите, дори и за 2 дена да са.

С раздялата според мен не може да се свикне 
И нас съдбата нон стоп ни разделя и събира - но и затова пък и това е една от причините, че не сме си омръзнали още, след 12г. връзка - малиии как звучи само -
Първите почти 3. г. бяхме доста разделени - на месец, два, три се виждахме за по седмица -две-три 
От както сме се събрали да живеем заедно, едно лято почти 5.месеца той беше в чужбина а аз тук  голяяяяма мъка, и тогава той напусна работата си, защото и за двамата беше непоносимо това да ни се случи след година пак  От тогава насам за най много месец сме се разделяли, иначе той от няколко година работи на 120км от дома, и се прибира през ден, два - как дойде
Добре че има мобили, не мога да си представя такъв живот в време онои, когато не ги е имало  пускаме си любовни смс-ки, въобще благодарение на това че не сме 24ч заедно все още флиртуваме помежду си  и това доста укрепва и оцветява връзката ни 

аз в момента съм в такъв период и бих могла да кажа, че съм съсипана - физически и психически! 

в интерес на истината до сега сме се разделяли със съпруга ми само веднъж за 2-3 дни и това ни беше най-голямата раздяла, а сега за цели 3 месеца... понякога наистина имам чувството, че полудявам!

никога не съм предполагала, че ще страдам толкова много за това, че няма кой да ме прегърне вечер... говорим си по цяла вечер и по цели часове в скайпа, но това понякога само усилва болката /е, понякога помага/

остават ми още няколко седмици, но често минутите ми без него се нижат като години и ми се ще да зарежа всичко и да се кача на първия рейс за Бг....  на моменти трудно се удържам да не го направя...

стискам зъби, поплаквам си, разстройвам и него, защото понякога не се сдържам, когато си говорим, но не мисля, че това укрепва връзката /всъщност нашата поне в момента не се нуждае от укрепване/... може би защото сме само в началото на брачния си живот...

единственото, което разбрах от цялата работа е, че не искам никога повече да се разделяме дори и за ден!!!