Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора


Мнения: 2 792
 Кукувам си сама в къщи, Димана е на първата си самостоятелна екскурзия с преспиване, а Момчо да не остане по-назад е на екскурзия с преспиване в баба си, за първи път сам  Very Happy и понеже не могат да ми излязат от главата, си правя равносметка за всичко, което са ми дали те и всичко, което се е променило в мен заради тях. Та ще се опитам да го синтезирам.
   Те ме научиха, да съм търпелива и спокойна, без тях нямаше да знам, че всико се случва когато му дойде времето, без значение как ни се иска на нас.
  Научиха ме, че не е страшно и трудно да си показваш емоциите, преди бях склонна да показвам повече отрицателните си емоции, а положителните да си скатавам в себе си, от тях разбрах, че обратното е доста по-приятно и пълноценно.
  Научиха ме, да не се опитвам да изглеждам възрастна и зряла, а да продължавам да се радвам на всичко, което ни заобикаля, ако ги нямаше тях, може би отдавна щях да съм забравила, че има залези, че един мравуняк е нещо, което може да бъде съзерцавано със часове, че хвърления във водата камък прави наистина страхотни кръгове и тн., и тн.
  Научиха ме да изслушвам, да се опитвам да разбера какво иска да ми каже човекът срещу мен и да уважавам мнението му.
  Научиха ме да анализирам детайлите, а не просто да ги приемам като даденост, да откривам отново нещата които съм научила някога и да ми звучат отново вълнуващо и необикновено.
  Научиха ме, че мога да правя страхотни фигурки с пластелин, ако ги нямаше тях, надали щях да се захвана да правя такива  Laughing, също че мога да измислям приказки, игри, смешки и тн.

  Със сигурност има още стотици неща, които научих от тях  Laughing

    А вие, какво научихте от вашите деца ? Very Happy

 
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Научих се на търпение.
Научих се на спокойствие.
Научих, че да прибираш непрекъснато едни и същи играчки може да бъде вид медитация.
Научих се да гледам нещата откъм смешната им страна.
Научих, че политиката на ненасилие дава по-добри резултати от желанието да държиш всичко под контрол.
Научих, че гневът не е неизбежен.
Научих, че когато показваш безрезевната си обич към някого, тя се връща многократно.
И всякакви такива дзен истории  Smile
Цитирай

София

Мнения: 1 946
Научих се на търпение.Изслушвам им и най-дребните питания.Обяснявам им всичко ,което искат и трябва да знаят.За съжаление нямам лично свободно време,защото съм с тях почти непрекъснато.)Благодарна съм,че ги имам!
Цитирай

Варна

Мнения: 4 645
Родих Гого година след като завърших средното си образование. Имам чувството, че съм майка откакто се помня. Не се познавам като самостоятелна бойна единица, не знам каква жена бих била без деца, колко по различна. С баща им сме заедно от ученици, винаги съм гледала на себе си като част от нещо по-голямо, първо двамата, после трима, четирима.
Значи всичко което знам го знам от тях, съм това което съм пак благодарение на тях. По конкретна няма как да бъда. Wink
Цитирай


Мнения: 1 617
Научих се, разбира се на търпение.
Научих, по-скоро разбрах, колко е била права мама .
Научих се да гледам на света през очите на едно дете.
Научих, че е много трудно да си родител и много хубаво.
Научих се да забелязвам подробностите .
Научих се да се радвам на мига.
И още много неща ...
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Научих, по-скоро разбрах, колко е била права мама .

А аз - колко не е била права  Wink
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Научих, че мога всичко.
Научих, че съм най-красивата на света.
Научих, че съм страхотна.
Харесва ми.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
като имате предвид, че родих виктория, когато бях на 20, можете да си представите колко много съм научила в нейно присъствие.
как ще го обобщя ли - с две деца и надежда за поне още две:
важен е настоящият миг. какво е било и какво искам да бъде има голямо значение, но повече от всичко ценя онова, което се случва тук и сега. не водя дневник, не се грижа да пазя спомени, старая се да изживея пълноценно всеки миг без да мисля за предишния, нито за следващия. а това старание ми дава много, защото ме стимулира да съм по-добра не утре, а сега...
Цитирай


Мнения: 3 838
Много хубава тема. Благодаря ти за нея. Трябва да си призная, че досега не си бях задавала този въпрос. Много пъти съм си мислила на какво аз мога да науча детето си, но на какво ме е научила тя, не се бях замисляла. Смятам, че най-важните житейски истини ги научих, едва след като станах майка.
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
Научих са да обръщам внимание на дребните неща.
Научих се да съм по-смела в показването на любовта.
Научих се да бъда по-добра.
На колко ли много неща ще ме научи още?
Една жена трябва да стане майка за да види света по друг начин и животът и да придобие смисъл.
Никога не съм вярвала, че съм способна да обичам толкова силно, толкова чисто и толкова безрезервно.
Сега осъзнах, че аз съм една щастлива жена.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Кифличке, докато си кукуваш философски, мога ли да ти благодаря за хубавата тема и да ти кажа "наздраве"? започнала съм една бутилка изключителен мавруд - много подходящ за такава вечер... newsm24
Цитирай


Мнения: 2 792
Кифличке, докато си кукуваш философски, мога ли да ти благодаря за хубавата тема и да ти кажа "наздраве"? започнала съм една бутилка изключителен мавруд - много подходящ за такава вечер... newsm24

  Наздраве и от мен, сега си сипвам една биричка (леле майки пияндета Crazy).

  Това, което ме провокира да се замисля, върху тази тема е сблъсъкът ми с младите ми колежки, особено едната която много прилича на мен, в онези години когато нямах деца. Димана я родих на 23, а колежката ми е на 24. Контактувайки с нея, виждам обратите в начина ми на мислене и възприятие на света, които тя не може разбере и си давам ясна сметка, че те са настъпили защото са били провокирани от Димана и че всъщност децата са тези, които ни учат.

    Интересното е, че децата съпреживяват с нас тези промени и това наше израстване,  приемат го като даденост и в един момент когато порастнат те са единствените, които ни познават изцяло и истински. Виждам го и в моите родители, понякога те самите не осъзнават колко добре ги познавам. Може би точно от там идва конфликтът, който се случва когато детето поиска да порасне, не възможността родителя да приеме, че то иска да се промени или не възможността да контролира тази промяна, кога и как се разкъсва доверието доверието да разрешиш на някой да те промени, но не и да му дадеш на него свободата за промяна  Thinking. Май наистина съм настроена илософски тази вечер, отплеснах се от собствената си тема  Laughing
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 687
Разбрах какво е да обичаш някого повече от себе си.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 495
Контактувала съм с много деца. Научила съм от тях много неща.
Но какви сочни псувни научих от едно от тях...  Shocked ooooh!
Добре, че не беше моето!  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 705
Научих, че на съпруга ми са му слаби нервите  Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора