Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
В домовете болшинството деца са от ромски произход. И това в много случаи не означава тъмна кожа, а по-скоро специфични черти: красиви лъскави очи и много тъмни - почти гарваново-черни коси...
От 2-3 месеца посещавам първото дете, което ми предложиха. Когато я видях бях объркана и впечатлена. Определих я като особенна и странна с красиви черти. Описах я на приятелите си  като приличаща на индийка. Исках да я видя пак и започнах да я посещавам. След няколко срещи се почувствах все по-заинтригувана от нея и все по-любопитна към историята й. И започнах да питам... Усещах трудност да се отговаря на някои от въпросите ми, някакво премълчаване. В крайна сметка се разбра - детето беше ромче и персонала от дома и от ОЗД се бяха обединили да мълчат около произхода, вероятно заради многократния си травматичен опит: кандидат-осиновителя да си тръгва поради тази реалност, а не поради нещо във визията на самото дете... Е мен като, че успяха да ме задържат през това първоначално премълчаване на истината за етническия произход на детето. Но когато я научих усещането ми за безгрижност и триумф (от това, че са ми предложили още в началото дете, което харесах) изчезна. Изпаднах в конфликт на лоялност - към себе си и предложеното ми дете. Бяхме осъществили контакт вече, а аз като че не исках "такова" дете! Но вече се чувствах отговорна за него и не можех да си тръгна и изчезна безследно просто ей така. И това ме блокира да изживея радостта си от дългочаквано събитие. Вътрешното ми напрежение все повече нараства. Трудно ми е в себе си да приема детето (въпреки, че я гушкам с много желание, топлина и нежност, а тя ми отговаря с доверие), а  и не мога да я откажа - чувствам се отговорна към  бъдещето й. Ужасявам се, че моя отказ може да бъде последван от още и детето да си остане и израстне в институция... Давам си сметка за влиянието на предразсъдъците ми върху емоциите ми. Психологическото ми образование ми помага да анализирам ситуацията и да се ориентирам в преживяванията и нагласите си... Но никак не ми е лесно. Гневна съм за укриването на информацията и снимките на детето, които също ми бяха спестени в началото с довода:"посъветваха ни да не ги показваме, защото в действителност децата са по-хубави"... И това е безспорен факт. Ако бях видяла момиченцето на снимка и ми бяха казали на първо четене за етническия му произход, признавам си щях да  си тръгна първосигнално без да пожелая да я видя! Но тъй като бях въвлечена в стратегия, заложена на премълчаването в името на намиране на дом с обич за деца,(които са и хубави и здрави, при това мнозинство в социалните домове, но неможещи да бъдат "харесани", заради иначе малцинствения си произход) все още оставам и посещавам предложеното ми дете. Очакваме дело. А аз много мисля и се тревожа за онова, което предстои в живота ни като ситуации на отхвърляне и нетолерантност към различието на детето ми и за онова, което е заложено в гените й като биологична наследственост!?... Нямам никаква информация за бащата; за начина, по който е протекла бременността и за евентуални опити за прекъсването й. През предстоящия ни съвместен живот ще мога да получа отговор на въпрос, който винаги ме е вълнувал: Кое е по-личностно определящо - биологичната наследственост или социалната наследственост, формираща се през откопиране и възприемане на родителския модел на поведение? ...
Бих искала да получа мнения, опит и споделени преживявания на хора, които са станали родители на ромчета. Какво е различното (ако има такова) в поведението на техните деца?; Какво от заложената им по биологичен път циганска природа се проявява в поведението им на по-късни етапи от порастването им? Какви трудности срещат тези родители при възпитанието на децата си и при приемането им от обкръжението? Как ги преодоляват?; Как са разкрили на децата си тази двойна тайна: за осиновяването и за специфичния произход?; Как  и доколко са ги запознали с характеристиките на ромския етнос? Как са заложили зачитане и уважение към положителните характеристики и  културното наследство на циганите?...
Има ли осиновители, които са подкрепили търсенето на биологичните родители на децата си? И какво се е случило между двете семейства, ако се е стигнало до среща и контакти с ромската фамилия?....
Това са малка част от въпросите, които ме вълнуват. Не знам доколко те ще Ви предадат моите тревоги, очертаващи затормозяващ ме вътрешен конфликт: да преборя страховете и предразсъдъците си и стискайки зъби да успея да бъда майка на това дете ИЛИ да си позволя да бъда спонтанна, давайки си възможност да избягам от непочтенно режисираната ми ситуация!? Време почти не остана - очаква се само дата за делото....
Надявам се да се получи богата дискусия по темата!?
 И още нещо окуражаващо (надявам се) за хората, на които тепърва предстои да се сблъскат с предложения да приемат за свое дете циганче. Вчера ходих за пореден път да видя детето - да добавя притежателното "ми" или "си" все още ми пречат съпротивите, провокирани от несъзнаваните ми предразсъдъци (онова, което изплува първо бяше асоциацията очертаваща мисловния модел на повечето от нас за ромите: "Циганите са мръсни, черни, бедни, непочтени и крадливи, необразовани и с ниска култура"... Ако човек успее дасе измъкне от властта на тези генерализации ще успее да види много нюанси. Така вчера в дома на бъдещата ми дъщеря видях много красота в чертите и очакване за мама и любов в очите на многото чернооки деца от групата й. Надявам се и очаквам да получа мнения и споделен опит!
Цитирай


Мнения: 1 618
Драга Венесиа,

Добре- детето ти харесва. Само предразсъдъкът ти пречи. Ами  ако се беше влюбила в циганин- нямаше ли да обичаш детето си?
Циганче било. Та ние да не сме 100 % българи? И маджари,и византийски, и турски, и руски, и румънски войски са минавали от тук. И всички са безчинствали с жените. Ние знаем най-много за турското робство, но не си представяте, какво съм чела за румънските войски по нашия край.....
Много сложно го мислиш – за ромската култура и прочие...Най- сложните въпроси се разрешават по най-прост начин. Ти си неговата майка- ще го научиш на нашата култура, а то като порастне, ако иска да учи и друго. Чужденците осиновяват ромчета и си ги възпитават според тяхната култура и обичаи, а ние се разкъсваме от ориенталските си предразсъдъци. Ромите били мръсни и не знам какви.

 Детето е бял лист- каквото нарисуваш върху него.  Naughty

Между  другото -сама ли осиновяваш? Питам защото, не споменаваш за мнението на бащата по въпроса.

Ако успееш да преодолееш страховете си т.е. ако недделее чувството ти към детето- вземи я. Ако имаш съмнения  и не можеш да й кажеш - детето ми- просто няма смисъл.
Желая ти да вземеш правилното за двете ви решение.
Цитирай
Благодаря ти ,Дарена за дареното време и отговор! Все още трудно се ориентирам тук, но дано и ти успееш да прочетеш отговора ми т.е. аз да се справя с изпращането му:-)
Да сама съм - сама си взимам решенията и сама ще си я гледам поне в началото _ с надеждата, че някога може и да бъдем трима)!? Е, ще ни помагат и баба и дядо, което е нещо важно и подкрепящо. Майка ми вече се видя с детето и това отключи и в нея борбата между разум и чувства - между предразсъдъците, който всеки от нас носи в себе си , както и майчиното чувство и желанието да дариш любов... Та майка ми каза: "...Знаеш, че обичам децата, но не харесах това дете. Искам нещо да се пречупи у мен и да го приема" А това , което трябва " да се пречупи" е оная невидима бариера, която ни пречи понякога да приемем различието.
Аз започнах да се подреждам и за това колкото и невероятно да ми звучи ми помагат изказванията тук поместени под различни теми. За да не съм многословна повече за мен, детето и преживяванията НИ (ето виждаш ли още не я чувствам моя, но категорично си имаме НАШИ преживявания) можеш да прочетеш при тема "Познахте ли го?"
Цитирай

София

Мнения: 677
Вече ти писах в другата тема.
Прочети и за темата за гените.
Ние обичаме духа,а не тялото.
Аз също имах съмнения за ромски произход,но реших,че това е без значение,защото аз обичам НЕГО, а не тялото му.
Ще мине време и нещата ще се отоложат.
Поздравявам те за смелоста ти да си вземеш дете сама.бог да ти помага и напътства и да ви прати точно вашия тати.
Всичко най-хубаво на теб,малката и родителите ти.
Бъдете здрави.


Цитирай


Мнения: 258
Аз бях в твоето положение но нямах смелостта да приема това дете за свое и го отказах. Понякога си мисля ,че сбърках.Аз също съм сама  и дори по-сама.Живея с баща си ,  който малко би могъл да ми помага.Същите въпроси измъчваха и мен  разбирам те! Но нямах хора покрай мен ,които да ме подкрепят да ми вдъхнат оптимизъм.Много е трудно да приемеш нещо за свое ,което  ти се струва толкова различно от теб!Но ако сърцето ти е пълно и препълнено с любов към това дете, ако между вас има  "една тънка нишка" кажи ДА!След като имаш родители , които ще ти помагат ,те ще ти помогнат може би да преодолееш тези страхове, които те измъчват сега.Знам,че е много трудно.Аз не можах да се справя.Но ти след като си стигнала до тук, мисля, че можеш да успееш!Кураж!Бъди силна,понякога се налага!
Цитирай


Мнения: 1 618
Мисля си момичета, не ни се иска нито на нас, нито на нашите деца- да сме различни. А всъшност , колкото повече не го искаме, толкова по-големи изпитания слага през нас съдбата. Ако днес една жена не може да приеме факта за осиновяването въобще, утре- когато го приеме- ще й се даде сложен казус- детето няма да е бебе и няма да е от български произход. Ако и това не приемеш с любов и не издържиш изпитанието- следващия път, когато вече и на това си склонила- ще ти даде съдбата болно детенце....С моя син гледам едно филмче- „Братът на Мечката”- толкова го харесвам. За да стане мъж едно момче, трябваше да следва пътят на любовта, но съдбата избра интересен начин да му разкрие, че няма различни, че всички сме равни пред любовта- превърна го в мечка. „Ще видиш света през други очи”- му каза шаманката на селото. Сега като чета тази тема ,/ а с Милка и на лични сме разменяли мисли/ си мисля- Ако разбера ,че детето ми е циганче- какво ще правя? Как ще се чувствам?Ами все така.Няма да го обичам по-малко. За мен- само да ми е жив и здрав!  Какво толкова- светът се променя с дни, само нашите души с години не можем да променим. Това, което човек има да преживее- ще го преживее- не може да избяга от него.Все гледаме да се препазим. Молете се да са здрави и читави дечицата. И циганчетата имат нужда от любов.  Казвала съм ви в руския форум съм чела много често , че осиновяват със здравни проблеми дечица, осиновяват ХИФ позитивни и ги осиновяват семейства.
Извинете ако съм засеганала някого. Споделям мислите си в прав ред.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 341
Здравей Venecias,

Имам позната,тя всъщност е на майка ми позната.Тя миналата година си осинови момиченце-ромче.При нея ситуацията беше обратна.Казали и че е ромче и се опитали да я откажат дори.Но тя категорично заявила,че няма да се откаже от детето и успя и сега вече година няма по-щастливи от тях.В борбата си за нея не и мина нищо подобно през ума,а само как да си я вземе,а не да я остави да я пратят в чужбина.Сега вече се замисля от време на време,но те са толкова щастливи заедно,че тази мисъл бързо изчезва.Тя обича да казва,че щом господ ги е събрал,значи ще им помогне да се справят с предизвикателствата които ги чакат.Тя също е сама и не е първа младост.Детето си има някои особени белези,но тя ги нарича очарования и куп подобни думички,които умиляват а не те карат да се взираш в нея.Тайната е вътре в теб.Ако ти успееш да се пребориш с различието и го приемеш безрезервно,значи и детето ти няма да има тези проблеми.Но ако винаги се взираш в него и си задаваш куп въпроси,по добре го остави на международно осиновяване,не се мъчете взаимно.
Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение за теб,за вас.Вземи решение когато си на 100% убедена,че си готова за това което те чака,а то е много любов от и за едно невинно същество което не е виновно за произхода си или по точно за общоприетото мнение свързано с произхода му.
Май прекалих с философията,но се опитах да бъда възможно най изчерпателна.

Още веднъж успех и мисли със сърцето си а не с разума си.Любовта идва от там   bouquet   bouquet   bouquet
Цитирай
Поздравявам те Ванесия както за силата ти да стигнеш до тук и да споделиш с нас, както и за смелостта да се бориш сама с малко зверче:)

Когато попълвахме документите за осиновяване имахме само едно изискване (освен възрастта) и то беше дететто да не е ромче.

Защо? Имахме няколко причини. Първо съм израстнал с квартал с цигани. И си имам 3 наум.

Второ и то беше основното - проспособяването на едно осиновено дете зависи не само от семейството, но и от обществото.

Когато обществото е настроено поради някаква причина срещу циганите според мен този процес е доста затруднен.

Децата с с различни белези определено имат повече проблеми в расистки общества като България.

Това не значи , че нямат право на шанс. Напротив. Значи, че е необходимо да има много по-мотивирани и силни родитетели за да се справят добре.

Подготвени за това родители.

Бъди силна. Бъди смела. Не си сама  bouquet
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
И аз имам съмнения за нашето момиче,че има нещо ромско в нея,но какво да я правя,тя си е нашата дъщеря вече 9 години.Че гените си казват думата - спор няма!Но ...това е то съдбата!Детето ти ще има нужда да се чувства обичано,сигурно и закриляно!Готова ли си да дадеш безрезервно своята обич  Thinking Дано имаш вътрешната нагласа,че ще се справиш с хорското мнение,че няма да те яде вътре в теб червейчето на съмнението....в противен случай  Crossing Arms просто няма смисъл
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Благодаря Ви, на всички отделили време за да ми отговорят и докоснали се до свои размисли, чувства и преживявания, през които да ме почувстват и разберат! Много Ви се радвам! И нали съм отскоро тук не знам какъв етичен кодекс сте приели? Дали очаквате отговор на посланията си адресирани тук до мен?...
За сега ще успея да кажа в няколко реда, онова, което искам на съответните хора. По нататък може би няма да имам капацитета за това?...
Повод да предложа темата тук бе обзелото ме объркване и повишена вътрешна тревожност, а целта ми бе да получа насоки и споделен опит по конкретно зададените въпроси в аванс от хора, минали този път и избрали да бъдат родители на различно дете. И различно в смисъл отличаващо се от общата маса, по някои черти. Всеки е уникален и през това различен. Но когато различието е по белег, неописващ характеристиките на мнозинството, това е предпоставка за дискриминация и отхвърляне…
Пои дефиниция характеристиките, приети за описване на мнозинството са: бял ; здрав; мъж (като пол). Всяко отклонение се възприема като различие, което среща затруднения и неприемане… Припомните си само за расизма, подтисничеството над жените; непознаването, неразбирането и нетолерантността на здравите към болните/инвалидизираните; на слабите към дебелите и обратно; на семейните към разведените; на популистите над инакомислещите и инакоговорещите…..
Но потребността ми от споделен опит от хора изминали вече тоя път като, че може да премине в дискусия!? А все още ги няма родителите, които да кажат: моето дете е ромче и с него имах такива и такива затруднения. Разкрих му тайната за произхода на биологичните му родители дотолкова и толкова от нея премълчах или преформулирах, защото…
Допускам, че такива родители все още не са се заявили не поради отричането на произхода на детето си, а поради пълното приемане на личната предистория на децата им през което те престават да бъдат за тях различни, а си остават най-вече деца.

В краткото ми присъствие тук изключително полезен ми бе прегледа на коментарите по тема:”Познахте ли го!” Те ми дадоха да разбера, че затруднението ми е било не поради трудност в произхода, а поради трудност да откажа и отхвърля детето…
Когато я видях не знаех и не “познах” произхода й. За мен тя бе едно българско момиченце от институция, очакващо родителите си…
После се разгневих на премълчаването и манипулирането на информацията както за произхода, така и за здравето й… Не искам да забравям този си гняв! Той не беше провокиран от фактите, а от лъжата! Разбрах какво преживяват осиновените деца, когато научат за тайните около тях! Не заради самите тайни, а заради лъжите около тях!
“Познахте ли го” (виж там) ми помогна да разбера ужаса си от митовете, че трябва да усетиш ТВОЕТО СИ дете разпознавайки го, а аз бях усетила противоположното послание, по силата на което се насилвах да не отхвърля НЕ моето дете, докато до “моето” нямаше как да стигна без да подмина предложеното ми…
После дойдоха угризенията ми, че ако приема това дете, поради липсата на сила да го откажа се изпречвам на пътя му в чужбина. В главите на повечето от нас това се асоциира с по-висок стандарт на живот…. По-късно при диренията си в интернет попаднах на предложена стратегия: ”Българските деца да си останат в България”, според нея за да поеме детето зад граница освен три отказа ще трябват и други предписания от спектъра на по-тежки увреждания… Тогава се уплаших за “моето” неразпознато дете, че може да преживее куп откази и да порасне в различни институции нито защото е грозна, нито дори тъмна (лично аз винаги съм си падала по мургава кожа)…. Само защото жената, която я е родила се е самоопределила като циганка или е имала индо-иракски черти.
Ако бъде поддета инициатива първа бих подписала под произход да НЕ се разбира и вписва само етническия аспект. Всъщност добре е той да отпадне. Какво дава на децата? За мен в графа произход е много по-важно да бъде отразена информация за личната предистория на детето – за негови баба, дядо, братя, сестри и т.н. за да не се чувства един ден то като дърво без корени!....
Но да не изземвам пространството тук!
Искам персонално да се обърна към ония, които пожелаха да ми дадат обратна връзка и да ми окажат своята морална подкрепа:

=> Милка, благодаря за искреността в споделянето на тъй лични твои преживявания! Това, че тогава не е станало, значи че не му е било времето, поради куп причини! Подкрепата на обкръжението безспорно е нещо изключително важно, защото ни окуражава да поемем в посока непознато, която е винаги будеща тревога и несигурност…е, освен ако не си авантюрист!
Аз се пообърках в ситуацията, заради непознатостта й и поради многото аспекти, за които си давам сметка… Почти веднага влезох в ролята на застъпник на детето за правото му да бъде прието заради него самото. На въпросите: “Не го ли виждаш какво е”. Отговарях : “ Да виждам го , но не успявам да вида нищо друго, освен дете!”, но после започнах да си давам сметка за нещата, за които говори ross bul и които няма как да пренебрегнем и отречем, защото тогава бихме били идеалисти, а реалността не е идеална, нали?...
Милка, искрено съжалявам за тъгата, която долавям в думите ти! Ще ми се да ти посветя своето виждане за живота и да ти пожелая и ти да повярваш в него!:
Вярваш или не в чудеса, животът е чудо, в което се случват чудеса!
Пожелавам ти да те догонят много чудеса, които да прогонят тъгата и чувството ти за самота!

=>Kemmy, благодаря ти!Ти ми беше много полезна, защото се позоваваш на действителен случай. Проблема ми не е от това дали да приема детето, а как и доколко някога да и кажа за етническия й произход!? Един уважаван от мен мой мъдър приятел ми казва: “че няма такава тайна за произхода, защото той е виден през специфичните черти” Нямаше предвид моето дете, защото още не го е виждал.
Затова и се допитах до родители, приели да дадат безусловна любов, независимо от тъмния цвят на кожа, очи, коса….
Тревожех се, че някога нещо в детето ще му нашепва за неговата природа, която се е утвърдила и съхранила през хилядолетия: дали това ще е тръпка към танци, добри певчески умения или порив (склонност) към номадски начин на живот!?...
Кога, как,какво и доколко да и кажа за да не изпита тя гнева срещу премълчаната информация, за който споменах по-горе!
Иначе и аз при това напълно убедено твърдя, че предложеното ми дете и другарчетата й от групата имат изключително красиви черти, НО РАЗЛИЧНИ и контрастиращи на масата!
Бях чувствителна към изявленията на моя колежка, която с цел окуражаване за n-ти път ми дава пример за нейна позната – русокоса бизнездама, която си осиновила циганче, което сега било на 18 г. много умно, образовано и добре облечено. Долових в себе си много гняв срещу това, че почти две десетилетия хората не бяха успели да видят в това дете друго освен едно благодетелствуващо ЦИГАНЧЕ.
По никакъв начин не си прекалила с философстването! Аз трябва да се чувствам притеснена. Още от вратата на форума и такива речи! Позор!

=> Хей, ross bul, тъкмо щях да те питам за пола, чудех се дали във форумите има мъжко присъствие и видях, че всеки си има знак за полова индитификация Ама, че откритие!
През цялото време имах усещане за мъж – те умеят ясно и структурирано да казват в с малко думи много неща!...
Когато получих покана да се видя с детето (и двете сме първо предложение една за друга) изпитах много силно чувство, което е трудно да назова – като да съм заченала или родила и имах желание то да стане достояние на много хора. Но това, което направих бе да изпратя SMS до двама мъже (единия социалния работник по случая, другия най-уважавания мой познат). Предполагам съм имала сакралната потребност от силно рамо до себе си!?... Но те и двамата останаха ареактивни. Получих много подкрепа най-неочаквано от куп мъжки момичета!... Така, че тук ти отсрамваш в някакъв аспект мъжете!
 Благодаря ти! За всеки един ред и за всяка дума! Вербализирал си моите мисли и страхове!....
Критерий за зрелостта на обществото е толерантността към различието каквото й да е то – ментално и/или физическо. А аз и детето ми ще живеем всред това общество.
Аз и детето (нещата отиват към добавяне на притежателното –МИ, щом не съм успяла да я отхвърля досега) ще живеем тук и това ще бъде голямото изпитание за мен като родител и за нея (като евентуално разпозната като различна)…
Ще ми се да те попитам поради това, че си израснал в квартал с цигани и вероятно си играл с техните деца: Смяташ ли, че ромчетата притежават някакви специфични за тях характерови черти, които са заложени през етноса,а не са продукт на тежка социална ситуация и поведенчески модели в семействата им?

=> Привет Дидка! Признателна съм, че се включваш! През някакви линкове-препратки попаднах на Вашия албум. Имам усещане дори, че беше далеч от този сайт и форум!? Не знам дали има благородна завист , но Ви завидях на теб и съпругът ти, за топлата прегръдка, за излъчвания от Вас сговор и щастие, за децата Ви – толкова прекрасна бройка. Възхитих се и на мургавата красавица. Толкова чаровна девойка! Не знам каква е историята  на двойката и семейството Ви!? Попаднах тук привидно случайно и уж за малко, пък ще видим!...А с този твой “дядо” поп ще трябва да се консултирам за кръщенето – вече съм на тази вълна в мислите си….А към Вас се обърнах с объркано-тревожни мисли , от които и за мен не бе ясно къде съм!?
Ще се опитам да намеря време, за да разгледам сайта и форумите, за да схвана логиката на комуникацията тук: как се казва персонално Благодаря, когато са се включили напр. над 100 човека!?
Вие бяхте първите и затова с много ентусиазъм Ви отговорих! Много целувки за децата Ви! Дано не съм отегчила, разгневила и/или приспала някого!
Успешен ден за всички ви!
Venecias

Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Винаги съм на разположение за каквото и да е  HugКогато я взехме Ваня,един съсед се провикна-От де го взехте тоз мелез-направо ми идеше да го удуша,но си затраях,само го запитах аз да не съм много бяла и какво му е на мелеза,да не е с четири крака или с две глави #Cussing outПосле и викахме  черната перла покрай тогава нашумялият сериал Mr. Green ..с времето детето се промени външно.Разхубави се
Venecias защо не се регистрираш и некажеш нещо по-вече за себе си,може би си в един град с някоя от нас Thinking
Цитирай

София

Мнения: 533
Ванесия, ще ти разкажа за три осиновени  дечица-ромчета, с които съм работила и ще се опитам да ти отговоря на някои от въпросите, които поставяш в началото.

И трите деца са момчета.

Първото дете беше на 13 години. Бяло, светло дете, с прекрасни очи. Обожаваше попфолка и мечтаеше да стена певец. Също така обожаваше да пътува - разказваше ми как пътувайки за някъде, се чувства свободен и без граници. Също така много обичаше да рисува. Майката от самото начало е знаела, че детето е ромче, но сподели, че това нито за миг не я е разколебало - защото "толкова дълго чаках моето дете - бях сънувала тези незабравими очи..." заявката за терапия беше протестното поведение на детето, силно занижен успех в училище, конфликти със съученици и учители и кражби. Кражбите бяха най-различни - от няколко бонбона в магазина или химикалка на сученик до огромни суми пари, мобилни телефони, портмонета и какво ли още не.

Детето знаеше, че е осиновено, но не знаеше, че е ромче. Майката определено обвиняваше произхода му за кражбите и проблемите в училище.

Второто дете беше на 11 години. Изключително умно и интелигентно дете, в началните класове - отличен ученик. Също много музикален - мечтаеше да композира музика на компютър. Заявката беше бягства от училише за да играе компютърни игри в клубове, агресивно поведение вкъщи и училище, нежелание да споделя, отчуждение от родителите. Родителите не бяха казвали на детето, че е осиновено, но в процеса на терапията се оказа, че то знае от "доброжелатели". Не искаше да ходи на училище, защото и съучениците и, дори учителите му си позволяваха да го обиждат с думи като "мангал", "негро" и др.

Третото дете беше на 12 години. Знаеше, че е осиновено, не знаеше, че е ромче. Тук конфликтите бяха вътре в семейството - неразбиране с родителите, взаимни обвинения, агресия, бягства от вкъщи. Детето беше сред едно от първите в класа, любимец на учителите и съученизите си, с невероятно чувство за хумор. Печелеше състезания и олипмиади.

Няма да се впускам в анализи и интерпретации. Три примера са прекалено малко, за да правим каквито и да било изводи. С всеки един от проблемите на тези деца съм се сблъсквала в поведението на други деца - и осиновени, и неосиновени. Моето мнение е, че подобни проблеми у децата са провокирани от много фактори. Да, би могло ромската природа да е един от тях. Но би могло и да не е...

Като психолог, сама знаеш колко много се спори по въпроса наследствеността или средата? И все още няма ясно, категорични отговори. И дали някога ще има?

Според мен със сърцето си ти вече си взела своето решение. Остава ти само да вложиш цялото си сърце в осиновяването... Всичко друго е без значение. С всичко друго ще се справиш, чувствайки, че сърцето ти е с теб.

Цитирай

София

Мнения: 1 615
Мила Venecias, историята ти ме трогна до дъното на душата ми. Не мога да споделя опит, но искам от сърце да ти пожелая много сила и прекрасни мигове с Твоето Дете!
Ще следя темата, ако решиш пак да споделиш нещо по нея. Прегръдка и кураж!!!
Цитирай

Трявна

Мнения: 121
Мила Ванесия,
Аз все още съм в процес на осиновяване - още в началният му стадий / утре ми предстои втора среща със социалният ни работник / и все още нямям опит от възпитанието на собствено дете,но мога да споделя с теб нещо друго, което има връзка с темата ти.
По - малката сестра на моят съпруг роди дете - момче от смесена връзка / т.е. бащата е ром/
В последствие се оказа,че той има друго семейство, за което беше скрил от нея.
Ние бяхме поставени пред свършен факт - бъдеща самотна майка. Embarassed
Детето се роди - не мога да опиша първите си чувства, но беше рядко грозно мъничко същество и изобщо не бях подготвена за невероятно силните си чувства на привързаност и обич, които възникнаха постепенно към него. Hug
Може би защото сме помагали наистина много , и много време сме отделяли да сме заедно не знам , но това е факт :
Обичам племенника си като мое дете и нищо  и никой не може да промени това.
Детето е вече ученик втори клас,невероятно красиво дете с огромни маслинени очи и дълги мигли,
наистина има много черти от характера му, които ме замислят откъде ги е наследил / Чуе ли музика просто телцето му започва да играе , Нахално -любопитен е и без никакво претиснение
от чужди хора /
Скоро ме беше замислила и друга случка - подарих му керамична касичка,в която много грижливо събираше монети и ние се радвахме - казвахме си - ето расте спестовен.Аз му бях обещала колкото парички извадим от касичката, ще удвоя сумата и ще купим нещо по - голямо,
но до момента, в който дойде местния панаир и той ми каза :
Всички парички ще ги похарча на люлките, И наистина така направи. Laughing Laughing Laughing
Въпреки всичко си мисля, че когато човек знае за произхода на детето може да наблегне на всички негативни черти, обусловени от него и да е готов да реагира.
А иначе детето си е все дете, та ние - българите нямаме ли черти в характера, за които казваме " Хубава работа,ала българска !" Laughing
Така че просто ти желая никога да не губиш доверието и обичта на детето ти - тогава според мен се постигат чудеса във възпитанието на един човек.
Произходът си е произход , него не може да го промениш, никой не избира биологичните си родители , но възпитанието , което всеки получава обуславя дали сме отгледали добър човек.
Надявам се след години, племенника ми да порасне като такъв  Love

Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Tea и Sarlita, благодарности за споделения опит от Вашата практика и контакти с тези деца… Ясно е, че животът е богат на спектри и в него нищо не е сигурно, а още по-малко предвидимо и предотвратимо. Явно просто човек трябва да направи крачката и да стъпи на пътя неизвестността… пък там по него каквото има да се срещне и случи просто ще бъде! Важното е нещата да се преодоляват по относително успешен и достатъчно добър начин, за да останат в един момент зад гърба ни.
Обратната връзка, мнението и примерите на всеки един тук са ми полезни, защото въвеждат принципа на реалността и ми помагат да се дистанцирам от моите фантазни (за сега) тревоги!.... Реалността извън виртуалното пространство тук, е че има в един дом дете (едно от обявените в статистика 30 0000 български деца, очакващи родителите си), което вече реагира на мен като на особено значим за него човек. Тя е имала ”шанса”да се роди светлокожа с прекрасни – наистина маслинови очи, заради които в дома със симпатия я наричат Маслинка…. Има и една думичка в социалния си доклад, която автоматично въведе различието и ми стовари на главата в аванс много размисли, страхове, тревоги…. И порив да превърна в тайна тази дума, която не намира (поне според мен – не знам с какви очи я гледам) визуален еквивалент… И от там нови терзания: трябва ли да й кажа:кога, колко, как защо. Или да си мълча?... Но ако един ден разбере не от мен и в неподходящо време! Как ще реагира?... И няма ли в знак на протест да избере да се върне в табора?...
Най “страшните” до момента фантазии са ми как един ден идва една циганка, разкрива се пред детето, което някога е родила, предявява някакви претенции и му обърква съзнанието, а и живота; ИЛИ че детето тръгва да дири корените си, за които аз съм му разказала (тя вече има макар и неголяма лична предистория, събрана от мен, за да не се чувства като семенце изпаднало от човката на някаква птица по нейния път) и открива голяма ромска фамилия, която идва у дома ни и го плечкосва….
Следва чувство за вина, че принос за знанието за произхода имам аз. Когато тръгвах към поредната среща с детето аз -заявен радетел на движението “без тайни” бях посрещната от изплуването на укривана информация, касаеща произхода на детето… Първата ми реакция бе желание да си тръгна, а после си казах ”к’во толкова”, но вече бях обявила истината в родителско-приятелските кръгове, така че тя вече не е под мой контрол… И докато приятелите се държат достойно и подкрепящо (може би, защото са колеги), то роднините се пообъркаха като мен, макар че наред с препоръките: ”Защо точно ТИ трябва да си патриот; виж хората как си “подбират” децата и др. подобни се опитват да се справят със собствените си страхове и предразсъдъците…
Така една, единствена думичка усложни и затормози моите преживяванията и на семейството ми в този иначе щастлив съдбовен момент. А какво ли пък е преживяването да носиш названието на групата, от която си произлезал като своя визия?.... Отговорите искрено и категорично даде Марин –розата в “Отечествен фронт”. Тези, които са гледали предаването ще разберат и мен и него – двама човека вървели от две паралелни, но различни страни на една граница. И двамата имаме желание да преминем бариерата, но ни пречат бариерите на нагласите… Но като, че блокажите са по-големи всред нас –циганите искат да са едни от нас, хора каквито сме и ние, и те, но пък ние сме категорични: ”Да не сме цигани!”….
Темата е обширна и не е по силите на един човек да преодолее ограниченията. Докато пиша тук си мисля за куп инициативи:
*да отпадне вписването  в социалните доклади на етническия произход. В България той провокира дискриминация;
* да има добре подготвени специалисти, които да окуражават и подкрепят осиновяването на ромчета;
*защо не и да има движение на родители осиновили и отгледали своите различни деца (може и да има), за да лобират в обществото провокирайки толерантност…
[bХрумва ми, че във всички аспекти на живота ни за да приемеш нещо или някого първо трябва да го опознаеш…
Не е лесно и се питам защо точно Аз трябва да участвам в този процес? Защо след като предпочетох да не родя дете от несполучлива и безперспективна връзка трябва да поема тази голяма отговорност и този тежък кръст?...
Избора в себе си като че съм направила (както е усетила Tea), а въпросите се роят и търсят отговорите…. Затова ми бе необходим личния пример и мнение на събеседници, съмишленици и инакомислещи!
Благодаря на всички включили се в темата; тези които са я прочели без да изпратят коментар; както и на тези, които тепърва ще е докоснат и изберат да се включат в нея. От тук насетне едва ли ще имам физическата и времева възможност да отговарям персонално и обстоятелствено, но знайте, че ще продължавам да чета с нетърпение вашите мнения…
….А, да! Да си въведем благодарствен код (може и да е въведен вече –отгде да знам-никога нямам време да разглеждам в подробности сайта!): Ще Ви благодаря с цветя и сърце (ако има такава картинка)!
Покланям се на всички Ви с признателност: Love ВЕНЕЦИАС
« Последна редакция: ср, 15 ное 2006, 02:00 от Venecias »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора