Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 94 отговора

София

Мнения: 5 467
Пиша и направо рева от отчаяние...
Дъщеря ми става ужасна. На 2 и половина е и от 1-2 месеца някъде, от кротко, сговорчиво и усмихнато дете, стана чудо на чудесата... дете, което не мога да търпя такова, а не знам, какво да го правя Confused.
Онзи ден ходихме до Хасково на гости на дядо й. Излизаме в центъра, отиваме на една пързалка... Половин час бесня там, аз я моля да си ходим. Трябваше да ходим да оправяме една камара документи... Накрая я грабнах на ръце и чудото стана.
Като се заизвива в ръцете ми, като ме заудря и рита на всички страни... наложи се да я пусна на земята ooooh!. И оттам търкалянето... Търкаля се по целия център, реве, крещи и откача... Аз реших да я чакам отстрани, правейки се, че това не ме интересува. Не! Търкалянето не спираше. Разбира се, ядосах се, отидох хванах я за ръката и насила я задърпах да ходи. И това не стана Crying or Very sad. Отново търкаляне, прахоляк, кални сълзи по лицето и сополи Sad. Ужасяваща картинка... Може би половин час... Накрая я изправих на крака, ударих й 2 шамара подивяла, че и я ритнах по задника от ярост..., с което я съборих отново на земята и реването продължи сума ти време. Бях си купила едно кафе, то остана по ръцете ми, чантата с която бях - цялата в кафе, дрехите... всичко. Голям скандал и чудо. Всички нас гледат.
Мина някаква баба и й вика: "Дай ръка да идем у нас двете"... и онова стана, дава ръката и тръгна...
Седнах на едни стълби и ревнах. То седна до мен и взе да нарежда: "Искам мойто тати!", "Не искам тебе виждам!", "Аз не бичам тебе!"..... Аз не можех да говоря от спазми в гърлото, но успях да й измрънкам: "И аз не искам да те виждам!"
И за всичко е така. Все татко й златния, аз - "Мачи, мамо" /Махни се, мамо/, всекато идем някъде сред хора, тя почва да ме блъска, гони и истерясва, че стоя пак там.
Нервите не ми издържат. Взех да я удрям и да крещя като луда, а не искам, не искам да я бия. Това е най-големия ми провал. Защо се държи така с мен това същество? Какво не сме му дали и от какво сме го лишили, за да прави такива истерии? Нито сме го подтискали, нито сме го били, нито сме му крещяли, всеки ден го разхождам.
Дали не й е скучно вече с мен, дали иска да ходи на градина и да не ме вижда постоянно?

Как се държат вашите деца на тази възраст? Отминава ли някога и как бяхте вие след този период? Щото аз не издържам, треперат ми ръцете от нерви и рева постоянно. Депресия ли ме налегна, какво ми става и това малкото, ще мирне ли някой ден или става малък вагабонтин, който няма да се води, ни да се кара? Sad.
Цитирай


Мнения: 814
Не се ядосвай толкова,това е период  WinkДаааааааааа има много такива моменти ,които те изваждат от контрол,но трябва да и говориш много ,залъжи я нещо,кажи и че отивате на другите люлки или че ще и купиш нещо ,или каквото обича най много и обещай PeaceПри мен номера минава Mr. Green
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Ню, аз дълго няма да пиша, защото сега ще започнат едни дълги постове, едни обяснения, едни излияния, едни мелодрами, темата ще стане хиляда страници, едни ще обвиняват теб, други друго, изобщо , абсолютно наясно съм с развитоето на темата, затова съвсем простичко ще го напиша, кратичко и ясничко.

Ню, седни и си помисли, без да ми отговаряш, и само на себе си си отговри, ама само на себе си - дали съвсем случайно не утрепваш малко повече време из форумите, което време можеш съвсем спокойно да отделиш за друго, дори не за детето.

това е, което исках да напиша.

а го написах, защото минах по този път - форуми нон стоп, форуми и пак форуми......нещата определено при мен се промениха значително, но спирам да пиша......

но пак подчертавам - не ми отговаряй на мен на по-горния въпрос

всичко останало ще ти напишат другите мами, сигурна съм, ще получиш много дълги и обстоятелствени постове, а понякога нещата са много прости, без да е необходимо да дълбаем и търсим на дълбоко.

поздрави  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Децата всички са такива на тази възраст. Номерът е да разбереш, че Гери няма твоите приоритети. Ти е трябвало да оправяш документи, за нея пързалката е била също толкова важна! Ако успееш да се овладееш нещата няма да ескалират дотам. Ти си човекът, който може да си овладее гнева. Тя - не! Твърде малка е! Още се учи! Не мога да ти дам съвет КАК да го направиш. Всяко дете си има разковниче, индивидуално. Аз мисля, че разбререш ли защо се държи така ще можеш да намериш решение. не си мисли, че тя ти прави напук, тя не разсъждава като възрастен човек. още повече, че в момента, в който реве и се тръшка е напълно блокирала, мозъка й блокира и толкоз... Спокойствие му е майката. не е лесно, но пък и кой е казал, че трябва да е лесно. Аз също си изпускам нервите! Изпадам в безсилие, но се старая тя да не разбевре това. Не плача от яд пред нея, защото това е победа над мен и тя много ясно го разбира. Да кажа, че нямаме сходни проблеми, ще излъжа, но се опитвам да се овладявам доколкто мога. Според мен много обстоятелства са те довели до това състояние... опитай се един ден да седнеш да помислиш трезво, без да влагаш емоции. Аз го правя постоянно, всяка свободна минута мисля, за това как да се владея. Анализирам ситуации, нейното поведение и т.н. Надявам се, че това ще реши и моите проблеми.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Не се ядосвай толкова,това е период  WinkДаааааааааа има много такива моменти ,които те изваждат от контрол,но трябва да и говориш много ,залъжи я нещо,кажи и че отивате на другите люлки или че ще и купиш нещо ,или каквото обича най много и обещай PeaceПри мен номера минава Mr. Green

Тук единствено не съм съгласна със залъгването!!! Полза няма от това. Аз НЕ ЛЪЖА детето си... Ако ми хрумне, веднага си прехапвам езика... Как да й каже, че отиват на други люлки и да не го изпълни. Виж ако има време може да й обясни, че след като свършат работата ще идат на другите люлки, но това трябва да стане... Мисля, че проблема при тях не е в конкретната случка, а е по-глобален! Това е кризата на третата година и не може дна случка да се изважда от целия проблем. Ако тя реши тази ситуация няма гаранция, че ще се справи със следващата. Затова по-цялостно трябва да се погледнат нещата...
Цитирай

София

Мнения: 5 467
това е, което исках да напиша.
Това я кара да ревнува ли? Отчуждава я от мен ли? Кажи де...
Аз не стоя все на компютъра, дори избягвам да сядам много през деня, когато тя не спи. Но и да не съм на него, не бих могла цял ден да играя на нейните игри, да я разхождам до безкрайност и да я люшкам с часове на някоя люлка. Просто и аз съм човек и имам нужда от мои интереси.
Заради това трябва ли да се държи така с мен? Не може да се каже в никакъв случай за нея, че е пренебрегвано дете.
Цитирай


Мнения: 1 238
Да ти кажа честно- мноооооооооооооого позната картинка!
Само че аз не съм почнала още да удрям, а само крещя за сега...
И при нас баща и е златния, а аз съм нещо като злата мащеха. Не ме признава за нищо, удря ме по лицето ако не и хареса това, което и казвам, а ако и се скарам отива директно да се оплаква на баща си. В градината си ака и пишка на гърнето, а у нас вече три пъти ми се нааква в гащите, а колко пъти се напикава не съм ги броила. Понякога си мился че нарочно го прави, за да ме дразни. Не може там 8 часа на ден да няма никакви проблеми с ходенето на гърне, а в къщи да ми се нааква в гащите.
Както и да е, разбирам те какво ти е и си представям каква картинка сте били на центъра.
Според мен обаче не е правилно да кажеш на едно 2 годишно дете, че не искаш да го виждаш. То още не разбира и едва ли ще си направи някакъв извод. На тази възраст приемат всичко буквално. Тя е мъничка и и е било интересно на пързалката. Ти си и развалила кефа като си я взела. Това я е раздразнило. Може би трябваше да я примамиш с нещо, за да дойде сама при тебе. Примерно, че ще отидите на някое интересно местенце(не е нужно някъде където трябва да харчиш куп пари) или че ще и купиш едно шоколадче или каквото и да е там. Е, то не е хубаво да се подкупва, разбира се, но в този случай го правиш само, защото нямаш време да седиш на пързалката. И друго нещо, което ми се вижда грешно е да седнеш и да ревеш пред нея. По този начин тя ще почувства, че те владее и че може да си прави каквото си иска. Все пак не е лошо дребосъците да знаят кой кара влака. Трябва да сме силни духом и да им покажем, че ние сме тези, които решават какво да става. Настоявай и бъди инат. Не се предавай, защото ако на 2 години успява да те разплаче какво ще стане след 10 години? Аз постоянно си задавам такива въпроси и се старая уж да я науча да има уважение към мен, но е трудно. Особенно защото  и татито ни е един добър и по този начин тя знае, че при него винаги ще намери утеха.
И все пак възрастта им е трудна в момента- 2-3 годишните са такива- ни се водят ни се карат.

Успех ти желая и пиши ако имаш нужда да споделиш.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Как да й каже, че отиват на други люлки и да не го изпълни.
Аз също не мога да й кажа, че ще я заведа на друга люлка, а да не я заведа. А и тя не забравя такива обещания и ще ми го напомня, дотогава, докато наистина я заведа.

За блокирането на мозъка в този момент съм абсолютно сигурна, защото нищо не чува, не предава и не приема. Няма изобщо смисъл от приказки в този момент, освен гръмогласни ревове, нищо друго не се чува.

Иначе, или твоята нервна система е по-здрава от моята или просто Александра не ти е правила такъв цирк, какъвто Гергана на мен ми изнесе. Сега като си чета първото мнение, думите са доста слаби, като разказвам... много е бледо разказано. Случката беше доста по-зле... Аз не мога да се сдържа, след дългото изчакване и изригвам като вулкан. Все нанякъде трябва да избие това напрежение, иначе ще получа инсулт. Е, при мен изби на сълзи. И още избива... Нервите са ми съсипани просто. И това за 1-2 месеца.
Цитирай


Мнения: 1 238
Цитат
Нервите са ми съсипани просто
Ако положението наистина е толкова сериозно, по добре потърси лекарска помощ или пии някакви билки за успокояване. Не е хубаво така, особенно като си млад човек. И аз мога да ти дам един зверски пример с Оливия, когато бяхме в МакДоналдс и понеже аз посегнах да си взема едно картофче от нейните вдигна цялото заведение във въздуха! Не преувеличавам! ЗАпочна да хвърля всичкото ядене на земята и замери една жена с картофките! После легна на пода и с все сила започна да реве и да рита. Еми нищо. Дигнахме я и право в колата. И така. Остана си без МакДоналдс.
Кво, да рева зарад нея ли? Само незнам и аз как се сдържах да не и залепя един шамар. Така ме изложи пред хората...
Цитирай

Лондон

Мнения: 948
Ако не беше на 2 и половина - може и да си струва дълги анализи, и т.н. Това просто е толкова КЛАСИЧЕСКИ бебешки пубертет! На английски е "terrible twos" - "ужасните две-годишни" - така правят, всички минават през този етап, тръшкат се, мрънкат.

Има много статии и какви ли не трикчета - ама факта е, че ще се случва, ще се тръшка на улицата, някой път ще успяваш да я "уловиш" преди да се 'размаже' - друг път няма.

- обичат да знаят какво ще се случва: казвай и предварително: т.е. ще се пуснеш на пързалката още 2 пъти, и след това си тръгваме. И точно след 2 пъти си тръгвате. Или я изнасяш.
- и не се ядосваш пред нея: никакви шамари, нерви, крещене, пълно спокойствие. След като се е разпаднала от тръшкане, аргументи не чува.

Тук има разкошни статии (ама всичко е на английски за съжаление)
http://parentcenter.babycenter.com/preschooler/pbehavior/index#pdisciplineBkmk
Цитирай

Oslo

Мнения: 655
Според мен по някаква причина ти не си авторитетна фигура в очите на детето, щом се държи така с теб. Дали е от прекалено угаждане и задоволяване на прищевки или от непоследователно възпитание не знам, но такива крайни прояви от страна на детцата не могат да се обясняват само и единствено с кризите на растежа. Не си длъжна да се съгласяваш с мен, естествено, но смятам, че някъде бъркаш във възпитанието, аз лично бих преразгледала методите си на твое място.
Цитирай

София

Мнения: 107
Разбирам те напълно! И ние сме в подобна ситуация - старая се да се владея, броя на ум, опитвам се да остана спокойна, но....  в един момент просто ми идва в повече и обикновено започвам да крещя, а по-рядко и плясвам по дупето, след което се започва рев, тръшкане и "мама е лоша".
Просто трябва да се научим да сме по-търпеливи и толерантни и да успяваме някакси да се владеем / колкото и тривиално и невъзможно да звучи/.

Цитирай

София

Мнения: 155
Ще споделя как беше при мен. Идентична картинка, умножена по две, която и на мен се е случвала често доста в родното  Хасково Laughing. На тази възраст те са още малки, своеволни и поведението им е още съвсем първично. Изпадне ли така дълбоко в истерия според мен най-добрия вариант е да запазиш самообладание, да я хванеш за ръка или да я гушнеш и да тръгнете, без да палиш и да се ядосваш. Позволиш ли си да дадеш воля на чувствата, ще изригнат като вулкан и става грозна картинка (повярвай ми, щото съм го изпитвала доста пъти Crying or Very sad). И после коментари по твой адрес от странични наблюдатели, които си нямат и най-малка представа за какво иде реч  #Cussing out. Грешно е според мен да купуваш лакомства или играчки и да я съблазняваш, ако следващия път нямаш възможност , а тя се затръшка и иска, какво ще направиш? Нов автогол!!! #Crazy Така че спокойствие, и търпение, и твърдост.
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Заради това трябва ли да се държи така с мен? Не може да се каже в никакъв случай за нея, че е пренебрегвано дете

Ето това е абсолютно погрешно!!!!!
Тя не се държи така с теб. Тя просто иска да играе на пързалката. Това имах предвид, като казах, че трябва да я рзбереш.. Успокой се и ще погледнеш нещата отстрани.
Александра е правила по-големи циркове даже. Проблема не е в цирка на Гери, а в ескалацията на наорежение. Колкото повече ти се нервираш и изпадаш в бяс, толкова по-голям ти се вижда цирка.. и наистина става много голям...
Има и момента, че си седите вкъщи. Аз за себе си намерих решението и тръгнах на работа преди да изтрещя... не че съм по-спокойна, може би просто по-добре успявам да си овладея емоциите.
Цитирай


Мнения: 1 238
Цитат
ужасните две-годишни"

Мойта е на 3 и половина, ама още я държи... Rolling Eyes
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 94 отговора