Не изпълнява никакви нареждания

Защо мислиш, че ако детето се научи да спазва правилата, ще загуби живеца и енергията си? 
Двете нямат нищо общо! Просто трябва да го научите кога и как да я проявява. Сега е моментът за действие, ако го изтървете, ще има много проблеми в училище.
Трябва по някакъв начин да му обясните, че в живота има правила, които трябва да се спазват. И ако по време на занятията му е скучно, може да се разсейва, но не и да пречи на останалите. Такива неща.
А когато дойде време за игра - да беснее колкото иска! 

И при нас с голамата ни дъщеря има аналогична ситуация, с изключение на това, че още не смее да си показва толкова своенравието пред не толкова близки хора / учителките в градината например/. Обичайната й реакция в 90% от случаите, в които някои й казва да направи нещо е "Няма" и "не искам". Следва, в зависимост от това кой е срещу нея или убеждаване /аз/ или "Ама как така няма, не може няма" /други хора/. Определено е уморително да я убеждавам за почти всяко нещо, което трябва да направи, но от опит съм се убедила, че със заплахи, повишаване на тон или насила, не само че не се постига резултат, а повечето пъти следват ревове и писъци.
При нас учителката след една нейна сценка, че не иска да си облече якето, беше казала на баща й, че такъв инат "трябва да се пречупи". Аз не съм била там и не разбрах по разказа на мъжа ми как точно ще стане това, но въпреки че харесвам учителката не съм съгласна с такава реплика и мисля скоро да си поговоря с нея.
Според мен, поне при нас, не е само т.нар. криза на 3 годишните, а до голяма степен и характер. Мисля си, че просто част от децата на тази възраст се съобразяват с авторитета на по-възрастните, а друга част искат сами да стигнат до определен извод, а не само защото така им е казано, че е или трябва да бъде. Визирам случая с отказа да се облече якето, защото тати е казал, че навън е студено. Размишлявайки върху поведението й и поставяйки се на нейно място не виждам чак такъв проблем. 3 годишно дете в топла стая вероятно не може да разбере какво значи "Навън е много студено, трябва яке". Като излезе няколко пъти без яке и й е студено ще достигне сама до извода.

Аз досега не съм измислила нищо друго освен говорене, обясняване, говорене до посиняване!
Ако имаш други идеи - давай насам, че ме боли устата вече!
Стана дългичък пост, ама и аз да споделя сходното си положение.

Засега наблягаме на дълги обяснения колко е важно да слушаш и да се съобразяваш с това, което се прави в ДГ. Всеки път, когато го прибираме питаме пред него учителката дали е слушал днес, как се е държал. Мисля, че има известно подобрение. Доволна съм и от поведението на госпожите - той много остро реагира на всяко наказание и са решили да не го наказват, когато не е направил нещо, а да му дават награди и да го поощряват, когато се държал добре (каквото ли пък трябва да значи това  , "добре").
 Категорично не съм съгласна с мнението, че "инатът трябва да се пречупи". Нй-лесно е да "пречупиш "нещо у едно дете. Проблемът е как да запазя индивидуалността му и правото му на мнение и способността му да взема решения,а в същото време и да успява да се впише в групата и да се съобразява с останалите.

Аз доколкото разбрах учителката иска от детето ти да спазва инсрукции (нареждания много заповеднически ми звучи). Това никак не означава да пречупваш нещо в детето си, да отнемаш "индивидуалността и правото му на мнение и способността да взима решения". Става въпрос за това, че в детската градина, в училище има авторитети - учителите - и от нас се очаква да ги уважаваме и следваме учебния процес, който ТЕ ръководят. Това значи да си ученик. Според мен е добре да се опитате да научите детето си на това