Имам сериозен приятел,а залитам по колега

  • 1 641
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 289
Здравейте,
Още не съм мама,но живот и здраве скоро може и да стана.Затова ще ме извините,че не съм още във Вашата категория,мами,но този сайт е май най-посещаван.
И така,накратко: Приятелят ми ми предложи брак,а аз от съвсем скоро се хващам да мисля за един колега.И много ме е яд на себе си,че така тръпна,когато е до мен. Няма да изпортя работите,де, защото винаги мисля за това как бих се чувствала аз на мястото на този до мен. Но дори вече не мога да погледна колегата си,защото очите ми говорят много(казват всички). А и той така. НЕ МИ ХАРЕСВА!!!
А пък в същото време приятелят ми ме притиска за разни работи и вместо да е до мен и да ми помага винаги заема противоположна позиция.Да не говорим,че ежедневието ми е страшно напрегнато и без това. Споровете ни са обикновено: Аз казвам това е бяло, а той: Не,бяло е. Или пък за друго,което е важно за мен: Това са глупости.Аз го изслушвам за неговата работа и идеи, а той за моята-това са глупости.Винаги.Да не говорим пък за майки и снахи, заради които не беше с мен на една малка наша годишнина.
А,к'во ще кажете по въпроса?

# 1
  • Мнения: 5 790
Ще ти кажа, че очевидно имаш защо да залиташ по колегата. Приятелят ти, според мен, не те разбира и не уважава това, което ти правиш. Но това е мое мнение, ти си знаеш най-добре. Ако аз трябваше да взема решение в твоята ситуация - не бих стояла с един човек, само защото знам за неговите чувства и мога да се поставя на негово място. Ти още от сега се дразниш на някакви неща, които споделяш. Ами след 2, 3 или 5 години? Не се надявай, че ще се промени или няма да е така, когато се омъжиш за него. Помисли си хубаво и се радвай на живота.

# 2
  • Мнения: 289
Абе,той ме обича, но май вече не знам как точно се изразява любовта.А съм на 32.Вече му е много време да имам бебе. Пък и не е гаранция,че следващия ще бъде по-добър.Ама май ми е хубаво само когато сме сами в къщи,макар че тогава говорим за неговата работа.То аз не че мога да помагам с моята средна раб.заплата за страната и той плаща всичко като изключим тока,водата,телефона, но пък освен това се заех с едно малко бизнесче,а непрекъснато ми повтаря как идеята ми не е правилна и се държи очаквайки да кажа:Да,прав беше.

# 3
  • Мнения: 4 406
имах един преподавател, който казваше, че ако забелязваш, че приятелят ти има пъпки и му миришат чорапите, значи любовта си е отишла...
щом има неща, които те дразнят в него, няма нищо необяснимо , че намираш колегата за привлекателен. само дето сега ще почнат едни сравнения между двамата....

# 4
  • Мнения: 1 877
Абе съгласна с ъм с момичетата,но годинките си минават и свтестните мъже са или женени,или в чужбина.Така че хубаво си помисли - напиши положителните и отрицателните качества на годеника и ако + надделява,няма какво да се чудиш,а пък то винаги ще се намират мъже,които да те привличат.

# 5
  • Мнения: 552
Ама май ми е хубаво само когато сме сами в къщи
По принцип това е добър признак... лошо е, когато ти е хубаво само ако сте на разходка или кръчма, а в къщи ти е кофти само с него.

Абе,той ме обича, но май вече не знам как точно се изразява любовта.А съм на 32.Вече му е много време да имам бебе.
Това обаче е притеснително... не звучи като напълно добра мотивация да останеш заедно с него. Помисли на какви компромиси си готова в името на това да имаш бебе на всяка цена - имай предвид, че по време на бременността и след раждането ще имаш нужда от човек, който те разбира и подкрепя напълно... вярно е, че никой не е идеален, но това е някаква основа - необходим минимум - примерно, има еди-какви си кусури, но държи на теб и те подкрепя. Ако последното не е вярно - каквито и други достойнства да има, остават в сянка... поне според моя опит е така  Tired

Била съм на практика в същата ситуация като теб преди няколко години - тогава избрах отначало колегата и се разделих с гаджето, но после размислих и се събрахме отново. Като цяло не съжалявам... освен когато се караме де  Joy Но истината е, че при онази раздяла той видя нещата по друг начин, положи големи усилия за промяна и нещата станаха много различни... бавно и постепенно, разбира се, но наистина се случи.

# 6
  • Мнения: 289
Indian rose, там е работата,че аз в момента не съм сигурна дали, ако някой ден нямаме бебе и аз имам нужда той да е до мен, той няма да каже,че трябва да помогне на майка си, на снаха си(отново дебело подчертавам),на дъщеря си, защото на всичкото отгоре е разведен.[/i]Не искам и да се женя или да раждам на всяка цена(затова още не съм се омъжила,де), но както върви трябва да остана стара мома. Затова мисля да си се омъжа(никой не е идеален),пък после... не знам. Не съм ходила още там,като отида ще видя.

# 7
  • Мнения: 463
а дали не си започнала да се дразниш от всички тези неща в приятеля си, просто защото имаш нова тръпка? човекът може просто да е искал да бъде искрен, когато ти е казал, че смята, че идеята за бизнеса не е правилна....това е по-добре, отколкото да си крие истинското мнение (според мен).
просто тръпката между вас е отлетяла.
а това за старите моми са предразсъдъци и ако наистина вече нямаш чувства, това е достатъчен аргумент да си отидеш.

# 8
  • Мнения: 289
Ааа, това за дразненето...преди не се дразнех,само ми правеха впечатление разни неща.Ама когато подарява на снаха си и на племенника си по 3 мартеници, а на сестра ми и моите племенници-нищо, когато се хваща на висококачествените интриги на снаха си и играе по свирката и(ами тя все едно е женена за двамата братя,само дето спи само с единия или май с никой от двамата, а с други доброжелатели) и т.н., и т.н. няма начин да не започна да се дразня.
Иначе много ми харесваше, но с всяка караница чувствам,че изстивам към него. Та той първия път,когато ме запозна със семейството си(включително и дъщеря на 10), аз шашната такава, след това ми заяви,че аз съвсем явно съм ги мразела. А те са тип Гаро от Биг Брадър, но аз до сега и здрасти не съм си казвала с такива. Все пак се държа на ниво. Обичам да съм готина. Лудница,а? То толкова се насъбра,че накрая сигурно не става много ясно. Но скоро като се обърнах назад и направих равносметка, разбрах, че всъщност не съм била щастлива тази година. И дори когато бях сама се чувствах самотна, но бях по-добре, по-жива. Сега само очаквам кога и от къде ще е поредното клъвване. Такива ми ти работи,драги ми Смехурко!

# 9
  • Мнения: 412
Ще ти кажа, че очевидно имаш защо да залиташ по колегата. Приятелят ти, според мен, не те разбира и не уважава това, което ти правиш. Но това е мое мнение, ти си знаеш най-добре. Ако аз трябваше да взема решение в твоята ситуация - не бих стояла с един човек, само защото знам за неговите чувства и мога да се поставя на негово място. Ти още от сега се дразниш на някакви неща, които споделяш. Ами след 2, 3 или 5 години? Не се надявай, че ще се промени или няма да е така, когато се омъжиш за него. Помисли си хубаво и се радвай на живота.
точно и аз така мисля, а и го изпитвам на главата си
още преди да станем семейство съм знаела, че той ме дразни....и така, не вслушвайки се в 6-тото чувтство пропилявам живота си
действай,така  както ще ти е добре, а не както трябва

# 10
  • Мнения: 4 111
Ще ти кажа, че очевидно имаш защо да залиташ по колегата. Приятелят ти, според мен, не те разбира и не уважава това, което ти правиш. Но това е мое мнение, ти си знаеш най-добре. Ако аз трябваше да взема решение в твоята ситуация - не бих стояла с един човек, само защото знам за неговите чувства и мога да се поставя на негово място. Ти още от сега се дразниш на някакви неща, които споделяш. Ами след 2, 3 или 5 години? Не се надявай, че ще се промени или няма да е така, когато се омъжиш за него. Помисли си хубаво и се радвай на живота.
Тове е и моето мнение!  Peace Все едно аз съм го писала.

# 11
Казваш, че ти е предложил брак. А ти прие ли? Wink

# 12
  • Мнения: 817
Щом зпочват да те дразнят тези неща от преди брака, помисли си какво ще стане след това, хубаво си помисли заслужава ли си? А може би ти не го обичаш, защото никъде не прочетох, че ти го обичаш, казваш че той теб обича, а ти...? Може и да не съм чела внимателно, но аз си мисля, че проблемът е именно там!
Успех каквото и да решиш!

# 13
  • Мнения: 289
На всички въпроси-в един отговор.
Да,приех. Ама пък да не казвам,че веднага се ядосах като ми намекна,че трябва да чакаме да си дойде брат му(който не е тук) и тогава да правим каквото и да е. Аз му казах, че обикновено хората си решават сами,без да се съобразяват с някого,кога ще бъде сватбата, и съобщават 1 или 2 месеца по-рано,за да може всеки да си направи програмата.Ами аз ако седна да питам всички кога им е удобно,то никога няма да има сватба.Права ли съм?
И да, обичам го. Мислехме еднакво, просто сме един тип.Много си пасваме. И толкова се кефих,че го срещнах. Ама разни "малки" проблемчета мнооого ме отдалечават от него.Още от сега.Искам да съм на първо място за него. Не мисля,че искам много. Той поне за мен е. Но в края на краищата нали всички казват, че любовта е за кратко, после остава уважението?

# 14

Общи условия

Активация на акаунт